Изложихме се пред чужденците, а и съседите ни чуха

kristalina_bokovaНа снимката са две от най-известните български дами с блестяща международна политическа кариера – еврокомисарят Кристалина Георгиева (вдясно) и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова.
България няма други дами на толкова високи и важни постове (има мъже, но те не са тема на настоящия статус).

За съжаление, в последните няколко дни двете дами станаха жертви на нашата тъжна и грозна действителност.
Но не само те бяха жертвите, уви.

Не стига това, но сред част от коментарите по техен адрес през последните три дни ще откриете не радост, а злорадство* – качество, което някои нашенци явно мислят за положително.
Всъщност нямаме повод за радост (за злорадството като чувство аз лично не мога да говоря, защото никога не съм го изпитвал!) и не само защото се случи така, че нашите медии, “медии” и политици нарушиха два от основните принципи във възпитанието на българина: “Шшшт, тихо, да не чуят съседите” и “Да не се изложим пред чужденците“.

Едва ли в момента някой знае какво ще стори България в крайна сметка с кандидатура ни за генерален секретар на ООН, но след като прочетете този статус, поне ще сте наясно, че не само двата принципа са нарушени, но и че:
а) от нарушаването им не последва нищо полезно за държавата;
б) това става за сметка на всички участници, включително и на самата държава.
Т.е. третата жертва в тази история се оказа Република България.

Преди около година писах азбучната истина, за която някой май се сетиха едва днес: става дума за сериозна надпревара, а не за пост, който е гарантиран на България.

Никъде в документите на ООН не пише, че през 2016-а година генералният секретар трябва да е жена, при това българка!

Разбира се, би било чудесно, ако наш сънародник стане ръководител на световната организация, но за да се случи, се изисква не само добър кандидат (тогава писах, че имаме две кандидатки, но едната е по-подходяща за тази работа – извод, до който не беше много трудно да се стигне), но и сериозна, целенасочена и задълбочена работа, в която най-вредното е да се вдига шум — и не само заради единия от основните принципи на възпитанието.
Тази работа трябва да се върши от България, а не от Германия или Русия, още повече, че точно тези две държави явно имат нужда от шум, както видяхме от реакцията им по темата.

Пак преди година писах, че която и да е кандидатурата, ние – българите – трябва да я подкрепяме. Имах предвид действителна и действена подкрепа, а не такава, за която Иван Бедров пише в коментара си в “Дойче веле”.
Формална подкрепа има, разбира се, но преди, след и около нея има и доноси, пасквили, компромати и онова странно наслаждение на българите, за което пише Константин Иречек през XIX век,

да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Дали държавата ще смени кандидатурата на Ирина Бокова с тази на Кристалина Георгиева е въпрос, на който аз и вие не можем да отговорим. Както видяхме, дори и премиерът Борисов не може да отговори категорично – БНР го цитира да казва, че Бокова остава нашият кандидат, но поставя и условие за класиране на 1-во или 2-ро място в следващото неофициално гласуване в Съвета за сигурност на ООН на 26-ти септември. Подобно условие звучи, меко казано, странно – гласуването не е детска игра, в която класиралият се на 1-2 място да остане, а другите да отпаднат. Ако беше такава игра, то всички, които са след Ирина Бокова би трябвало да се откажат. А те не се отказват. И още нещо – не чух никой от “анализаторите” в България да обясни защо се случва така, че хора, които са били след Бокова, се класират преди нея и каква работа са свършили съответните държави, за да има такава промяна. Само някой много заблуден човек може да си мисли, че страните гласуват ей така, по неизвестни принципи, а и че трябва да изберат генерален секретар до или на 26-ти септември. И само някой много незапознат с политиката може да си мисли, че класиралите се в различните кръгове хора са по-известни от нашата кандидатка.
Добре, че беше френският посланик, който в прощалната си реч в София информира незнаещите, че срокът за избор на генералния секретар на ООН не е 26-ти септември, а 31-ви декември. Не знам дали ще го чуят в София, но не се съмнявам, че ще има хора, които дори и да го чуят, няма да могат да го разберат.

Каквото и да се случи обаче, едно е сигурното:

НАПРАВИХМЕ СИ САМИ ТОВА, КОЕТО НИКОЙ ДРУГ НЕ МОЖЕ ДА НИ СТОРИ.

Една проста дезинформационна кампания успя да навреди на всички участници в тази сериозна работа: и на Ирина Бокова, и на Кристалина Георгиева, и на България. Всички участници в този странен разговор на развален телефон получиха рани. Да бъдат излекувани тези рани е възможно, но ще бъде много, много трудно.

Не знам дали някой у нас може да се замисли над ежедневното, над дребното, което обаче си мислим за голямо. Но някак си ми звучат тъжно и пророчески думите, които съм написал във Фейсбук на 9-и септември, преди да стане известен слухът за смяната на кандидатурата на България:

“Ако се чудите какво си мисля в такива момент, то е само едно
нещо: нима тези пасквилописачи, тези доносници и комунисти по душа не разбират, че рано или късно ще се случи така, щото
някой човек, на когото те държат, да се появи в подобна роля – кандидат за международен пост? Тогава същите тези озлобени лица (не мога да ги нарека личности, защото от поведението им не личи да са такива) ще пропищят на умряло, ако някой напише подобен донос или направи такъв кален номер на “техния” човек. Слагам “техния” в кавички, защото в подобна надпревара не бива да има “наш” и “техен” човек. Пиша НЕ БИВА, но знам, че за съжаление МОЖЕ – и всички виждаме, че може.”

Каквото и да се случи занапред, не само българин да стане генерален секретар на ООН, но дори и всичките му заместници да са пак българи, петното още дълго време ще стои на челото на България.

Не знам дали на вас ви пука от това, но на мен ми пука и се опитвам винаги и по всякакъв начин да намалявам щетите за държавата. За г-жа Бокова и г-жа Георгиева не мисля – те не са малки, ще се оправят някак си, но държавата ни, уви, е все още млада и крехка демокрация и подобни удари имат сериозни и тежки последици за страна, в която все още няма здрави и основни демократични институции, върховенство на закона и връзка между изборите и поведението на политиците след като са ги спечелили и са влезли във властта.

Ще завърша тривиално, но няма как, защото наистина го мисля:
Пожелавам успех на Ирина Бокова на 26-ти септември**.
Пожелавам на България да успее да излекува раните, които сама си нанесе и да се изправи на крака по-силна.
Пожелавам на родината ни да излезе безболезнено от капана, в който е попаднала. 

Ще направя каквото мога, за да се случат тези неща.

Може би сам не мога да сторя много, но ако 7 милиона или 700 хиляди, или дори 70 души направим по нещо хубаво, макар и малко, то заедно ще успеем да направим нещо голямо и добро!

_________
* — Злорадство (съществува само в единствено число): чувство на удоволствие от чужд неуспех или нещастие.
Синоними: зложелателство, завист, злоба, жлъч, ненавист, омраза, неприязън, неприязненост, вражда, недоброжелателство, ехидност. Източник: rechnik.info.
** — Тя вероятно е наясно, че ако успее, това ще е успех на страната, а ако не успее, това ще бъде обявено от нашенци – със злорадство в гласа – за личен неин неуспех.

This entry was posted in Bulgaria, politics, на български, общество and tagged , , , . Bookmark the permalink.

2 Responses to Изложихме се пред чужденците, а и съседите ни чуха

  1. Pingback: Състезанието за ООН завърши! България се класира на второ място. И на девето… | Informiran.net

  2. Pingback: Ройтерс: Ирина Бокова е втора в надпреварата за ООН. Кристалина Георгиева девета* | Informiran.net

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *