Някои наблюдения около изслушването на Ирина Бокова в ООН

Изслушването на нашия кандидат за поста генерален секретар на Организацията на обединените нации – Ирина Бокова – мина на 12-и април, деня на космонавтиката(1).

И приключи, както се очакваше – успешно!

 

Каква беше процедурата?

Всеки кандидат има по два часа време. Това време не може да бъде удължавано по желание на кандидата, на страните-членки или на председателя на Общото събрание на ООН. Единствените, които могат да позволят удължаване на времето са… преводачите! Но те са хора, които работят сериозно, отговорно, а и работата им е доста напрегната, така че всеки кандидат получи само по няколко минути повече; изслушването на Бокова бе 2:05:27 ч. В рамките на тези два часа и по приетата процедура думата бе дадена първо на регионалните групи – G-77, Европейски съюз, страните без излаз на море, Африканския съюз, Арабската лига и т.н, а едва след това на отделните страни.

2-un-003

Бокова, Тафров, Ликетофт

Ирина Бокова отговори на всички въпроси – без да се запъва, без да се замисля, без да прави справки по телефона или със седящия зад нея Стефан Тафров, постоянен представител на България в световната организация и уважаван от своите колеги в ООН дипломат, при това с втори мандат в Ню Йорк.

 

Бокова демонстрира отлично познаване на:
— Цялата система на ООН (има си хас – вече шест години е шеф на ЮНЕ

3-un

Залата, в която течеше изслушването

СКО!).
— Работата на генералния секретар (вкл. мениджъмнта, финансите, възможностите за влияние, промяна и т.н.).
— Задачите пред ООН в следващите години (вкл. сериозни проблеми, свързани със “сините каски”).
— Проблемите на регионалните групи, както и на отделни страни (например отношенията между Палестина и Израел).
— Актуални и минали международни въпроси, които ООН е разглеждало или разглежда в момента.
— Английски, френски и испански езици – жената отговаряше на такъв език, на какъвто ѝ задаваха въпросите. Освен тях, владее отлично и руски.

С други думи: тя става за тази работа, а и се справи отлично с изслушването.

Бокова също така показа и:
— Чувство за хумор (когато, например, се усмихваше на въпроса на Великобритания, зададен им в Туитър, за това кои части на ООН трябва да бъдат закрити, но и отделно от това в залата на няколко пъти хората се усмихваха от точната ѝ реакция).
— Владеене на аудиторията. Бях сред делегатите, снимах ги, слушах ги, разговарях с някои от тях. Интересът им беше неподправен.

3-un-004

Пресконференцията

След края на изслушването имаше и пресконференция, на която тя отговаряше пак по същия спокоен и точен начин. А интересът на дипломатите към нея продължи и след края на официалната програма. Бях свидетел на това как хората отиваха при нея, за да си кажат две думи или да предат поздрави от своите външни министри. И това не е само от куртоазия, от уважение към поста ѝ. Имах възможност да си поговоря с някои от дипломатите: мнението им е категорично положително – за нея самата, за работата ѝ в ЮНЕСКО, а и за представянето ѝ в ООН.
Тези хора, с които си говорих в кулисите, са обикновени служители в различни постоянни представителства към ООН. Те не следят какво се случва в България, следователно са обективни в преценка и наблюденията си.

ТОВА са истински важните мнения за Ирина Бокова.(2)

Дипломатите не се интересуват от комплексарщината на нашенеца.

Дипломатите се интересуват само от едно: става ли Ирина Бокова за генерален секретар на ООН или не.(3)

Бокова успя да се промъкне успешно през “минните полета” на силно политизирани въпроси, без да бъде дори “одраскана” – факт, който е изключително важен за всеки ръководител на световна международна организация.

Налага се да обясня по-подробно защо е така, понеже забелязвам, че у нас има неразбиране по основния въпрос:

какво е това да се явиш на подобно препитване.

Изслушването (което е неформално – правилата на работа на ООН не предвиждат формално изслушване!) и надпреварата за поста не са развлекателно шоу от типа на българското “Музикален идол”. Ирина Бокова не е кандидат да пее “Кен ли”(4).
Препитването не е и модно шоу, не и комедийно шоу, в което кандидатите да демонстрират колко са остроумни.
Изслушването не е и онова, на което се провали преди години кандидатът за еврокомисар Румяна Желева (последната си мислеше, че това е формална процедура и “работата е уредена”).

Постът на Генерален секретар на ООН е с най-голяма важност; той

“изисква най-високите стандарти за ефективност (а не ефектност – б.м., В.М.), компетентност и интегритет, както и непоколебимо следване на целите и принципите в Хартата на ООН. Президентът на Генералната асамблея на ООН и Съвета за сигурност поканиха кандидати, които имат доказани лидерски качества и мениджърски опит, голям опит в международните отношения, както и силни дипломатически и комуникационни качества, плюс използване на много езици.”(5)

Ирина Бокова категорично отговаря на условията.

Ако някой нашенец е очаквал който и да е от кандидатите да бъде с някакви грандиозни планове за реформи на ООН, да отговаря не с привичния за ООН речник или пък да реши големите проблеми на света в рамките на 2-минутен отговор, то той ще е разочарован. Но разочарованието не бива да бъде основание за нахвърляне върху Ирина Бокова. Когато очакванията се разминават с действителността, това обикновено е проблем на човека с грешните очаквания, а не на действителността.

Успешното представяне на Ирина Бокова е само една стъпка по пътя.

Има още много и винаги може да се допуснат грешки, но като българин не виждам никакво основание да не се гордея с представянето на нашата кандидатура, както и с реакцията на хората в ООН след това.

***

И накрая да споделя няколко думи за реакциите в социалните медии, както и от два материала в изданията, които са сред онези, които нормалните хора четат и гледат. Изданията са Клуб “Z” и телевизия BiT.
Клуб “Z” пусна материал под “сензационното” заглавие “Бокова не отговори в ООН на въпрос ще се ангажира ли със спазването на териториалната цялост на Украйна“.
Статията описва неточно какво се случи: “На финала българката трябваше да отговаря на 4 последователно зададени ѝ въпроса. Тя започна с оправданието, че няма да има време да отговори на всички. ”
Всъщност тя не започна с това оправдание. Тя каза – и всеки може да го види в посочения видео запис, на 2:01:30 – обръщайки се към председателя на Генералната асамблея: “Както Вие казахте, няма време”. Човекът, известен датски политик, наистина ѝ каза, че има само две минути, а и я прекъсваше няколко пъти по-рано, т.е. тя не се е оправдавала, че няма време, а е констатирала елементарен факт, от който на всеки човек му става ясно, че щом няма време, ще отговори на всички въпроси накуп. Пък и освен четирите въпроса, за които пише Клуб “Z”, тя трябваше да отговори и на предишни въпроси, сред които един от Великобритания – страна-постоянен член на Съвета за сигурност. На този въпрос Бокова беше длъжна да отговори. Т.е. имаше 2 минути за 6 въпроса, един от които – задължителен за отговор. И тя го стори – както можа и в рамките на времето, което имаше. Ако някой си мисли, че е лесно, да се пробва той.
По BiT пък са пуснали репортаж на кореспондента на БНР Младен Петков, който наред с обективно предадените факти, пуска и следните свои лични мнения: “По думите му (на Младен Петков – б.м., В.М.) е възможно да се очаква евентуално вето на Америка, тъй като тя се приема като фаворит на Москва.” и “Има възможност и Кристалина Георгиева да се включи, макар и неподкрепена от българското правителство“. БиТ си имат достатъчно свои кореспонденти и репортери – защо са решили да канят представител на БНР си е техен въпрос. Но друг е въпросът защо кореспондентът на БНР смесва факти с лично мнение и така нарушава основно правило в журналистиката.
Разочарованието от тези репортажи е за всички зрители и читатели, които мислят и внимават какво, как и кой казва по медиите.(6)

***
Някои медийни публикации в България и по света, които отразиха представянето на българския кандидат:

________
(1) Това го пиша нарочно, за едни хора, те си знаят кои са.
(2) А не онова, което виждате в някои наши “медии” или онова, което се популяризира, защото е пикантно. Не и онова, което някои от вас споделят в Интернет.
(3) Разбира се, те се интересуват и от другите кандидати, които също са добри. Няма да пиша за тях, защото те не представляват интерес за нашия читател, но в отговорите им по време на техните изслушвания имаше също добри попадения.
(4) За позабравилите – клипа с изпълнението на една българка на песента на Марая Кери “Without you” има над 25 милиона гледания в различните си варианти.
(5) Превод от официалния сайт.
(6) За социалните медии ли се чудите? Няма какво да ги цитирам. Мога само едно да кажа: никой друг не е отговорен за дереджето, на което се намираме, освен самите ние.
This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

5 Responses to Някои наблюдения около изслушването на Ирина Бокова в ООН

  1. Младен says:

    Къде е “личният коментар” на Младен от БНР? Това е аналитично разсъждение възоснова на обективни обстоятелства и сигнали за подкрепа от сегашния Генерален секретар спрямо Георгиева. Кое точно е личен коментар? Освен това, съществуват множество вероятности за включването на определен журналист в програмата на дадена телевизия, не е нужно да има някаква конспирация. Понякога е чисто просто въпрос на ресурси и кой е на разположение в конкретния момент 🙂

    • Младен says:

      Не е мнение да поставиш една кандидатура в контекста на цялата картина и да информираш аудиторията за факторите, които оказват влияние на едно събитие да се случи или да не се случи. Като председател на ЮНЕСКО Бокова предизвика негативни реакции от САЩ за признаването на Палестина като държава. Русия неведнъж е заставала зад Бокова, което е определен сигнал за САЩ и може да окаже влияние на решението им. Виж действията на сегашния Генерален секретар, които в крайна сметка поставят Георгиева в по-позитивна светлина – важен жест на политическата сцена. Георгиева в действителност не беше подкрепена от БГ правителство. По какъв начин подобни послания могат да се тълкуват като мнение?

      • Младен,
        Нямам представа откъде черпите с такава увереност информация (“…Бокова предизвика негативни реакции от САЩ за признаването на Палестина като държава.”), която… не отговаря на истината. Ирина Бокова не е човекът, който е решил дали да признава или не Палестина като държава (и изобщо не този въпрос беше разглеждан от Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО). Единствените реакции, за които можем да преценим дали са положителни или не, са тези: дали САЩ, в лицето на своя държавен секретар, иска да продължи да бъде в ЮНЕСКО, въпреки неплащането на членския си внос или не. Жокер: искат.

  2. Младен says:

    Вени,

    За добро или зло конкретно по тази тема нямам високопоставени анонимни или явни източници. Поставил съм събитие по изслушването на един кандидат в контекста на фактори, които могат да повлияят. Естествено, че съм далече от мисълта, че анализът ми е най-добрият правен някога или сто процента изчерпателен. За Вас може дори да е абсурден, но светът е пъстър и в това е чарът му. Включването ми е едно от многото и се лаская, че ще му обърнали внимание за Вашия импровизиран контент анализ. Но не мога да приема, че съм смесил мнението си с кореспондентския тон.

  3. Младен says:

    ….факт е, че признаването на Палестина стана под нейно председателство…не е фантастично да приемем, че подобна стъпка влияе и на нейиния имидж.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *