Народ, който не познава историята си, е обречен

Мое интервю за сайта “Маргиналия“.

 

veni-parliament-in-BG

Вени Марковски. Снимка: Ромео Чолаков. Всички права запазени.

Г-н Марковски, във ваша статия по темата за депортацията на българските евреи от Македония и Тракия през 1943 г. пишете, че България трябва да носи отговорност за това.

Като държава, ние имаме същите проблеми, които имат и гражданите ѝ: отказваме да поемем отговорност за неправилно или грешно действие. В конкретния случай ние излизаме с циничен стил да изискваме благодарности за „спасяването“ на 48 000 души, но да отричаме каквато и да е отговорност за депортацията на 11 343 наши сънародници!

Реагирахте с остър коментар във Фейсбук на статията ми „Внимавайте с антисемитите, могат да ви осъдят“. Какви са причините за такава реакция? На семейните корени ли са основани, или на гражданската Ви позиция спрямо антисемитизма?

Не, няма семейни корени – макар че съм срещал името си в списъка на „евреите, заробили България“. Даже се шегувахме с една приятелка-еврейка, която е по-назад в списъка, че това явно се дължи на факта, че е по-малко известна от мен.

Реакцията ми бе свързана с това, че в статията се описва безподобната наглост на един човек, сдобил се с образа на поддръжник и публичен защитник на профашисткия режим на цар Борис III, който е имал дебелоочието да поиска „разследване, провеждане на процесуално-следствени действия“ и „оперативно-издирвателни мероприятия от органите на МВР“ срещу… известни български журналисти и преподаватели – хора, които с биографиите и работата си по опазване правата на гражданите могат да са обект на почит, а не на „оперативно-издирвателни мероприятия“!

Реакцията ми е свързана и с това, че е много лесно в наши дни да се пусне тъжба и да се поиска подкрепата на репресивната машина на държавната власт срещу онези, които имат смелостта да мислят и да изразяват в писмена форма своите мисли.

И най-накрая, реакцията ми е свързана с това, че много малко хора се осмеляват да вземат ясна позиция в защита на правозащитниците. Оказва се, че нашето крехко демократично общество е заболяло и не разбира колко е важна правозащитната работа.

Парадокс е, че автор на този сигнал е бившият депутат и легионер Дянко Марков, който сам пише книги, стихове, а и е преживял немалко тежки моменти през дългия си живот, Господ здраве да му дава.

Но същевременно Дянко Марков е и човекът, който от трибуната на Народното събрание и в последващи публикации обясняваше, че депортираните наши сънародници от Тракия и Македония не били българи (дори изразява учудване, че Гиньо Ганев ги нарича именно така – „български евреи“), а „враждебно население“. Накрая заключава, че депортацията им не било военно престъпление.

Да се абстрахираме кой изрича тези странни мисли, защото личността му не е важна, но

да прочетем само фактите, изнесени от Дянко Марков

пред НС и допълнени впоследствие от него с писмени бележки:

Депортацията на нашите сънародници била извършена при пълно спазване на Хагската конвенция за водене на война, хората – наши сънародници! – били враждебно население и (съвсем правилно?) са депортирани в Треблинка.

Трябва обаче да отбележа, че има хора, които не мислят като Дянко Марков. Софийският владика Стефан още през февруари 1943 г. казва, че „ако Църквата ни не се намеси, за да защити тия нещастни люде, ние можем да очакваме още по-големи издевателства и жестокости, за които един ден добродушният ни народ ще изпитва срам, а може би и други несгоди“. За всеки непредубеден читател е ясно, че за да говори така владиката Стефан, значи той е бил наясно, че вече е имало големи издевателства и жестокости спрямо нашите сънародници. Варненският владика Йосиф през април 1943 г. също разбира, че Законът за защита на нацията е „средство за гонение на евреите“. Излиза, че духовните авторитети от тогавашния Свети Синод на БПЦ са били по-наясно с положението и законите, отколкото днешните защитници на политиката на царя!

Дянко Марков изглежда така, сякаш е избирателно склерозирал още преди 15 години. Той явно е забравил, че въпросните наши сънародници са лишени от гражданство по законите, приети от профашисткия режим на цар Борис III.

Защо подчертавате винаги това, че тези хора са наши сънародници?

Защото това е една от тезите на хората, оправдаващи депортацията – че тези 11 343 души, видите ли, не били български граждани. Да, така е – царското правителство ги е лишило от поданство, но те или са наши сънародници (независимо от поданството), или не са. Ако не са, тогава царят не може да е Обединител, защото е „обединил“ чужди земи, щом там не живеят българи. Ако са, тогава царят ги е предал на нацистите в нарушение на законите и морала на всеки държавник. И в двата случая апологетите на царя и царския режим губят. Впрочем, ако не са били българи хората на тези земи, то на новородените не е трябвало да им се издават актове за раждане на БПЦ, а такива от немските власти. Понеже майка ми е родена тъкмо в тези години, имам нейния акт за раждане, който си е български!

Логично звучи. А аргументите на Дянко Марков, че това не е военно престъпление?

Самото използване на съчетанието, че „депортацията на враждебното население“ не е „военно престъпление“ по тогавашните закони, е по същество опит за оправдаване на обикновеното, нечовешко отношение на българската профашистка власт към нашите сънародници. Тези най-обикновени хора, живели в земи, смятани от поколения управляващи у нас за част от Санстефанска България (друг е въпросът, че такава България изобщо не е била планирана да има)! Разбира се, самият цар Борис III е имал ясно изразено и отрицателно мнение за евреите по принцип – ето какво е казал той на 15-и април 1943 г., както е отразено в протокола от заседанието на Св. Синод от 22.06.1943 г.: „Царят очевидно добре познава еврейството и неговия спекулативен дух. Подчерта се в речта му големите пакости, които тоя спекулативен дух на еврейството от векове прави на човечеството изобщо. Тоя дух навсякъде е създавал омраза сред хората, безверие, морално разложение и родоизмяна сред народите. Тоя дух на спекула и отрицание е създавал и създава сред обществата и народите недоволство, спорове, конфликти, войни и злополуки. На тоя спекулативен дух до голяма степен се дължи и сегашният световен катаклизъм.“

Едва ли има нормален читател, който да не може въз основа на това свидетелство да си създаде обективно мнение за това какво е мислил царят за евреите.

Показателно е, че СДС се разграничиха от думите на Марков в Народното събрание, а той, на свой ред, ги упрекна в незнание на историята. Някак си нелепо е да бъдат обвинявани хората за незнание на историята, след като, от едната страна, имаме 11 343 убити хора, а от другата – твърдения, че те били депортирани законно. Цинизмът е ужасен – депортация, след депортацията – смърт. И в опита да се оправдае профашисткият режим на Борис III, тази депортация се обявява за законна! Ами то и осъждането на много от инакомислещите след 9-и септември 1944 г. е било също законно! Дали хора като Дянко Марков биха се съгласили, че са били осъдени по най-законен път след 9-и септември или ще настояват, че са били осъдени незаконно? Това е реторичен въпрос.

Как си обяснявате тези публични изяви на Дянко Марков – участия в мероприятия като отбелязване на годишнината от падането на Берлинската стена в Европейския парламент? Тези дни беше и по българските медии по повод 10 ноември!

В чисто човешки смисъл, на мен ми е лесно да разбера действията и думите на Дянко Марков. Вероятно и други на негово място биха постъпвали така. Ето – Симеон Сакскобургготски говори също ласкаво за баща си, за дядо си, независимо от това, че и единият, и другият вкараха държавата в национални катастрофи. Но същевременно тези, които са най-големите защитници на царския режим, са едва ли не първите, които скачат по адрес на хора като мен и ни обвиняват, че родителите или дядовците и бабите ни били комунисти, че трябвало да се разграничим от тях, да се извиним за действията им и т.н.[1]

Направи ми впечатление вашата оценката за форума под статията на Дянко Марков „Устояхме, защото бяхме добри хора“ в „Дневник“. Казвате, че някои от участниците са „ужасяващо неграмотни поне що се отнася до историческите факти“. Как мислите, на какво се дължи тази неграмотност?

Дължи се преди всичко на това, че историята у нас се преподава с няколко воденични камъка на шията, които не позволяват на истината да изплува от мътната вода на криворазбрания патриотизъм с националистичен привкус.

Първо, не са известни истинските причини за Руско-Турската война (1877-1878 г.) и как България получава свободата си. Само няколко души в страната знаем, че Русия и Австро-Унгария се разбират още през 1876 г. на Балканите да не се създава голяма славянска държава. Санстефанска Бълария е провокация на граф Игнатиев, който е бил наясно, че такава голяма държава никога няма да се създаде – не и с благословията на т.нар. велики сили.

Второ, не са известни фактите около Балканските войни и Първата световна война. Малко е известно и за революционното-освободително движение в Македония след 1878 г.

Трето, малко се говори за ролята на цар Борис III, за превратите и убийствата през годините на неговото управление.

Четвърто, почти нищо не се знае за положението на нашите сънародници – евреи, арменци, роми и т.н. по време на това мрачно за България царуване.

Пето, шесто и т.н., можем да продължим списъка и той ще е много дълъг.

На какво се дължи това, според Вас?

Около някои ключови исторически събития царят полуистини, малко известни факти, откровени лъжи и е трудно на човек да се ориентира в тях. За нашенци е по-лесно да преглъщат историята на бутафорни историци, които обличат старите крепости с пластмасови кули, отколкото да се задълбочат в причините за едно или друго историческо събитие.

Във форумите на „Дневник“ се срещат толкова много гнусни твърдения, че е чудно защо все още продължават да разрешават изобщо да има коментари. За сравнение – в е-Вестник, например, вече няма коментари, а вместо тях има следното съобщение: „Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели.“

А какво разбирате от самата статия?

Разбирам това, че Дянко Марков е прекарал години по лагери и затвори. Човек може да му съчувства дори. А го разбирам добре, защото моят дядо – Венко Марковски – е бил два пъти в концлагер – веднъж вкаран там от профашисткото правителство на Филов (чийто по-късни действия Марков оправдава в Народното събрания) и втори път – от комунистите в Югославия. За втория концлагер наскоро издадохме спомените му „Голи оток – островът на смъртта“.

Семейството ми е било подложено на небивал тормоз в Югославия и това е всъщност причината да емигрираме в България през 1968 г. Но това, че го разбирам, не значи, че мога да приема всичките му думи безрезервно – точно така, както читателите не биха приели всичките думи в спомените на дядо ми безрезервно. Между другото, до точно този извод стига и Збигнев Бжежински, който е автор на кратка анотация за „Голи оток“ в сп. „Форин афеърс“ – че няма никакво основание да се съмнява в ужасите, изпитани в концлагера, но че политическите коментари на дядо ми са типични за 1949 г.!

С други думи – от речта на Марков човек разбира, че затворническият живот в България е бил ужасен; а от спомените на дядо ми – че е бил още по-ужасен в Югославия, пък някои сме чели доста за Гулаг в СССР, така че можем да направим извода, че комунистите навсякъде са имали едно и също – лошо и ненавистно спрямо човека! – отношение към „враговете на народа“.

А отношението на фашистите?

Разбира се, поведението на комунистите не означава, че в България фашистите са били по-добри – не, не са били! И не само убийствата на Гео Милев или Никола Вапцаров, на децата, юношите, старците, мъжете и жените свидетелстват за това. Не е дори и убийството на Александър Стамболийски – за което късопаметните забравят, че е станало, когато начело на държавата е цар Борис III. Но това е част от казаното от мен по-горе за воденичните камъни от незнание на историята. Хората, които повтарят аргументи като тези на Дянко Марков, не просто са жертва на незнанието на историята – те я изопачават и преиначават.

В „Дневник“ има рубрика „Прочит на историята“…

Така е, но някои от техните автори я четат така, както дяволът чете евангелието. Разбира се, редакцията би се оправдала (ако някой изобщо успее да говори с тях по темата), че това са авторски статии. Но нали редакцията решава на кого да даде думата? Да – статиите са авторски, но публикуването им е избор на редакцията. И редакцията е тази, която поощрява с бездействието си гнусните коментари под статиите. Има някои христоматийни примери за това, какво може и какво не може да се пише в коментарите. Погледнете само пяната, която излиза от клавиатурата на някои хора, стане ли дума за фашизма. Обясненията са потресващо неграмотни.

В „Маргиналия“ системно поставяме въпроса за отговорността на държавата за депортациите на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Дори малката държавица Монако преди месеци се извини. Защо ние не го правим?

Че ние за какво ли сме се извинявали? Да не би да се извинихме на чехите и словаците за 1968-ма? Факт е, че Георги Първанов през 2008 г. каза в Израел, че България носи отговорност за депортацията на 11 343 наши сънародници, но това изказване не е промяна на държавната политика, а по-скоро признание на историка Първанов. Той би трябвало да е наясно, че цялата отговорност за депортацията, а и за законите, приети преди това, е на царство България.

Но това да се очаква държавата официално да поднесе искрените си извинения и съчувствия към останалите живи близки и роднини на депортираните ни сънародници – за това е още рано.

Какви са причините за това?

Нямам представа, но има един-единствен факт, от който и Дянко Марков не може да избяга: на територията на „обединена“ България са живели 59 343 наши сънародници – евреи. 11 343 от тях са депортирани, а депортацията на останалите е спряна, главно с усилията на Св. Синод на БПЦ и действията на Димитър Пешев. Не е вярно, че имало 48 000 спасени, а срещу тях – една нула, нито един неизпратен на заколение. Нулата е само в главите на незапознатите с фактите, както и на апологетите на царската власт. Впрочем, някои от тези същите хора вероятно са протестирали срещу БСП, за това, че не е поела отговорност за престъпленията след 9-и септември. Ако мерим с аршина на хората с нулите в главата, май излиза, че отговорност трябва да се поема само за едни престъпления, а за други – не. Да вземат да публикуват списък с действия, които са опростени, за да знаем… И списък за какво може да се пише и по какъв начин. В края на краищата, мнозина от тях са живели по-дълго при комунизма, отколкото в демократична България и е нормално да реагират с навиците от тъкмо това време. Но ако не познаваме историята си, ние сме обречени. Не съм сигурен на какво точно, но съм сигурен, че няма да е хубаво. За пореден път.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева

 

[1] Вени Марковски е внук на поета акад. Венко Марковски (1915-1988), дългогодишен член на БКП.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *