ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА (стихотворение от Валери Петров)

valeri petrov

Валери Петров (снимка: musicautor.bg)

Проф. Нели Огнянова е пуснала едно стихотворение от Валери Петров, та то ме подсети за друго негово стихотворение, писано и публикувано някъде около 30-ата годишнина от Априлския пленум*, през 1986 г. (от там и “трийсет метра дълги”).
Публикувам го отново поради непреходното му значение и поради това, че все още звучи тъжно за България…

 

Диплодошка жалба

Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става – чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре – нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, редък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
Но не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже,
а не подобава някой диплодокус
да се унижава до подобен фокус:
за да не загине, зъби да си турне,
тоест, по причини чисто конюнктурни.
И какво излиза? Че като държиме
да опазим свойто диплодошко име,
сложен в обстановка сложна като тази,
себе си видът ни няма да опази.
Но какво да сторим? И полека-лека
тръгваме ний в свойта царствена пътека,
трийсет метра дълги, бавни и масивни,
все тъй удивени и все тъй наивни,
да поставим нейде в залите музейни
своите огромни прешлени идейни.

_____
* – За сведение на незапознатите и за информация на Симеон Сакскобургготски, Априлският пленум завършва на 6-и април 1956 г. и бележи окончателното влизане на Тодор Живков във властта. Ироничното е, че 45 години по-късно, на 6-и април 2001 г. Симеон прави прословутото си обръщение към народа, което два месеца по-късно го доведе на власт като министър-председател. С това лозунгът “45 години стигат” от 1990 г. придобива ново измерение, не мислите ли?

This entry was posted in arts, Bulgaria, на български and tagged , . Bookmark the permalink.

One Response to ДИПЛОДОШКА ЖАЛБА (стихотворение от Валери Петров)

  1. “а не подобава някой диплодокус
    да се унижава до подобен фокус:
    за да не загине, зъби да си турне,
    тоест, по причини чисто конюнктурни.”

    Чудех се как да го кажа (любезно), но мисля, че все пак (например) бихме могли, напук на конюнктурните причини, да не твърдим, че владеем несъществуващи езици. Аз владея на ниво “Native or bilingual proficiency” например Шопски, Северозападен, Македонски ако щеш, но това са просто диалекти. Съвсем приятелски го казвам.
    Поздрави!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *