България – все по-нещастна страна, българите – обезверени и без достойнство

Вече е напълно официално и никой не може да го опровергава – България е най-нещастната страна в Европейския съюз. Ние си го знаехме и от публикацията The rich, the poor and Bulgaria (“Богатите, бедните и България”) в сп. Economist преди години, но сега всичко е подкрепено със сериозна статистика.

fb-eurostat

Сравнителна таблица от Евростат

В сайта на Евростат можете да видите т.нар. инфографика – картинкна, от която можете да изберете България и да разгледате характеристиките на страната за (по часовниковата стрелка, започвайки от условно 1 часа): доход, условия за живот, работа, използване на времето, образование, здравеопазване, обществени отношения, безопасност,  управление, околна среда – и там, където стрелките обикновено показват 12:00 – общо удовлетворение от живота. По последната графа в България има само 5.9%, които са доволни от живота, 29.8 са на принципа “горе-долу”, а 64.2 % са недоволни.

Съобщението за медиите е тук. Таблицата, сравняваща страните е в съобщението за медиите, но я слагам като картинка по-горе, за да ви е по-лесно да сравнявате.

Оставете настрана Сърбия, която дори не е член на ЕС, но сравнете с другите европейски страни! Вижте, например, в полето “личните взаимоотношения” – В Гърция 25 % от всички хора са доволни, 53 % смятат, че са на средно ниво, а едва 21.9 % мислят, че са лоши. В България процентите са, съответно, 14.6, 34.3 и 51.1! Над половината нашенци не са – ама хич! – доволни от отношенията си с другите хора.

И после има нашенци, които непрекъснато се оплакват и жалят, че нямало правосъдна система, че политиците били корумпирани и т.н., и др.п.
Правилно се оплаквате, но никой няма да дойде от чужбина, за да свърши работата на народа.

Никой няма да ни оправи, уважаеми сънародници!

Явно обаче хората или са забравили това, или вярват в чудесата – че царя от Мадрид или пъдаря от Банкя ще ги оправят.

Общият индекс на удовлетвореност от живота за България е 4.8 от 10 възможни. С най-близък до нашия индекс са следните страни: Гърция, Кипър и Португалия (6.2).

Обърнете внимание на изключително ниското ниво, свързано с финансите – ако средно за ЕС то е 6.0, то за България е 3.7!

Трагедията е голяма и освен да я отбележим, ще е добре да преценим какво може да направим всички ние, за да бъдем по-щастливи. Спасение отвън няма да дойде. Нито Европейския съюз, а още по-малко Евразийския ще ни помогнат.

Никой няма да иска да помага на хора, които по всички външни признаци са в цивилизования свят, но са се отказали да се борят за достойнството си.

Писателят Димо Райков нееднократно ни разказва с какво недоумение във Франция посрещат информацията, че пенсията на майка му била 50 евро. Шарл Азнавур си мислел, че това е на ден, а когато разбрал, че е за месец, просто се обърнал и се отдалечил, без да иска повече да си говори с него.

Народе мой, както казваше Вапцаров, нещастието не е продукт на външни сили. Не вини ЕС, НАТО или съседните държави. Не търси виновните извън населението на тези прекрасни 111 хиляди кв.км. земя “като една човешка длан”.

Никой не ни е виновен за липсата на елементарните качества, които правят от племето общество – съпричастност, съчувствие, милост, скромност, работливост.

Никой не ни е крив, че не можем да се усмихваме, че не желаем да се зарадваме на успеха на другия българин и че предпочитаме на нас да ни е зле, но не и да му е добре на съседа.

Никога няма да успеем да прехвърлим отговорността за дереджето си от нашите собствени рамена на нечии други. Това, че непрекъснато се опитваме да го правим, само доказва, че явно сме неспособни да разберем, че при едни и същи дадености, няма как да получим различен резултат.

Когато човек сам е решил, че е по-добре да ходи с наведена глава, приведен към земята, тогава няма как да не е на колене, защото така е по-близо до земята и по-малък е шанса да бъде забелязан сред другите.

Няма друга сила, освен тази, която е в нас самите, способна да превърне нашенеца в щастлив човек. И не, щастието не се измерва само с парите – в посочената по-горе публикация в Economist се вижда ясно, че хора от Ирак и Афганистан са по-щастливи от нашенеца.

Ако не сме в състояние да се преборим с нашенеца в нас, значи сме се предали и последното място в таблицата е напълно заслужено. И никога няма да мръднем по-напред.

И обратното – ако имаме поне малко надежда, поне малко вяра в собствените си сили, то няма никаква причина да не можем да възпитаме следващите поколения да бъдат европейци, а не нашенци. Да направим така, че ако не ние, то поне децата ни да бъдат европейци – ама съвсем, а не по байганьовски.

Бившият външен министър на Великобритания Дейвид Милибанд, сега  ръководител на Международния комитет за спасяване (Rescue International), каза преди няколко дни в речта си пред завършващите школата за управление “Джон Ф. Кенеди”, че “нещото винаги печели срещу нищото (нулата)”.

Дереджето ни може да бъде обяснено и с това, че отборът, срещу чието име на таблото има нула много често се оказва… печелещ. Защото хората са свикнали, че нищото надделява над нещото, че лошото сирене се продава повече, защото е по-евтино. Но, уважаеми хора, никой не ни е виновен, че сме приели да живеем в тъкмо тази и точно такава държава, каквато сами сме си направили.

И само от нас зависи дали ще продължим да живеем в нея като скотове или като хора с достойнство.

С уважение към околните.

С респект към по-добрите от нас.

С желание да помагаме на хората с идеи, а не да им пречим.

 

 

 

This entry was posted in Bulgaria, Bulgarian News Dissection, на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to България – все по-нещастна страна, българите – обезверени и без достойнство

  1. Медеск says:

    Благодарности за написаното г-н Марковски!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *