Фейсбук настъпва срещу омразата, но отстъпва на пропагандата

Моя статия, публикувана в “Труд“:

Фейсбук настъпва срещу омразата, но отстъпва на пропагандата

Image_4671404_407От много време се говореше, че социалната мрежа фейсбук ще промени правилата си, тъй езикът на омразата се разпространява все повече из нея. И това стана. Правилата са променени. Вече ще е по-лесно да се свалят унижаващи достойнството на човека картинки и текстове, които разпалват вражда, омраза, т.нар. хейтърски публикации (от англ. hate, омраза, мразя). И какво от това?

Проблемът не е в елементарния хейт, в далеч по-опасната територия на пропагандата. В нея няма кой да промени правилата за писане и публикуване на „достоверни“ текстове в интернет, а и в това, че все повече стават и традиционните хартиени медии, които публикуват неверни текстове. Езикът на омразата се вижда навсякъде, но е особено ясен в текстовете, свързани с историята на България. Един експеримент, пуснат във фейсбук около 3 март т.г., показа, че са налице два проблема:
Първият е, че хората масово не познават историята си.
Вторият е, че когато някой се опита да ги запознае с истинската им история, хората… истерясват.

Експериментът се състоеше в публикуването на два доказано верни исторически факта. Те са истински, но са умишлено прикривани през годините и съответно не са популярни сред хората. Поради какви причини са прикривани, това е друг въпрос и няма да се спираме на него в момента.
Факт първи: В Руско-турската война не са загинали, както ни учеха, а и все още учат, по история някъде около 200 хиляди руски войници. Не! Ето верните данни: от руската армия са загинали 11 905 души, сред които руснаци, украинци, белоруси и финландци. Българските опълченци, дали живота си за свободата на родината, са 3456 души. В боевете са загинали и 1350 румънци, както и 2400 сърби и черногорци. Защо в продължение на десетилетия в българската история се говореше за стотици хиляди жертви – това не е ясно. Но е ясно, че верните данни са били известни още през XIX век.

Факт втори: Далеч преди избухването на Руско-турската война през 1876 г. Русия се договаря тайно с Австро-Унгария, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава. Всички договори са вече публикувани и могат да се прочетат в интернет на адрес http://istmat.info/node/27109. Обърнете внимание на Райхщадското споразумение от 8 юли 1876 г., както и на Тайната конвенция между Австро-Унгария и Русия от Будапеща от 15 януари 1877 г., а и на договора с Великобритания от 30 май 1878 г. за изменение на Санстефанския предварителен договор. Всички тези тайни споразумения са подписани преди Берлинския конгрес и доказват еднозначно, че Руско-турската война не е била водена, за да се „освободи братският български народ“, както и че Санстефанският договор е бил подписан нарочно, за да служи за разбунване духовете на току-що освободените българи.

И в двата случая обвиненията, които бяха отправени по адрес на този автор, бяха, че е родоотстъпник, национален предател и др.
Защо истерията на читателите по истината за историята на България поражда такива нелепи обвинения? Дали защото хората не желаят да си признаят, че са били лъгани цял живот? Или защото интернет дава възможност за отправяне на обиди по адрес на хората, с които човек не е съгласен, а засегнатите получават само възможността да гледат учудено и да казват, че нещата не са такива, каквито се представят.
И това не е ясно, но е ясно едно, и то се забелязва все по-често и по-често: анонимните подлеци, които паразитират в дискусионните форуми на българските медии, вече имат профили във фейсбук, с които продължават дейността си, но прикрити под маската на хора, които имат „приятели“, история, публикуват снимки, създават си „истинска“ биография и т.н.
Правилата на фейсбук се създават за нормални страни с нормални общества и нормални хора. България вече десетилетия наред упорито се стреми да не бъде нормална държава, а обществото продължава да бъде роб на славното минало, без да разбира, че няма как да се движи напред, ако главата му е обърната постоянно назад.
Една от най-важните задачи на журналисти, писатели и общественици е да възпитават следващите поколения, включително и с въвеждането на норми за поведение, които да се спазват в интернет.

__________
* Авторът е председател на „Интернет общество – България“

 

 

This entry was posted in Bulgaria, politics, на български, общество and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *