И за България, и за Израел трябва да мислим позитивно

КлубZ е превел на български моето интервю с писателя Елис Шуман под горното заглавие:

 

Елис Шуман е роден в САЩ, живее в Израел, и пише редовно за британското издание на Huffington Post, така че, естествено, интервюто ми започна с този въпрос:

 

– Израелски писател публикува история за България в британското издание на американска онлайн медия – това ли наричате “глобализация”?

Начинът, по който гледаме на света в наши дни, се е променил, и нямам съмнение, че интернет е изиграл важна роля в отварянето на границите между гражданите на различни държави, с изключение на местата, където употребата му е ограничана от тоталитарните държави. Като писател, аз мога лесно да пиша и да пращам истори и статии от комфорта на дома си, където и да е той по света. Нямам съмнение, че днес сме свидетели на един ускорен процес на глобализация, който позволява обмен на мнения, култура, продукти и иновации в степен, невиждана досега.

Определям себе си за роден в САЩ израелски писател, който пише за България, и се считам за уникален в това. Съпругата ми и аз живяхме в София за две години заради работа, и разглеждаме този опит като приключение. След завръщането ми в Израел бях решил да споделя България чрез писането си, както за да окуража западни туристи да посетят държавата, така и в моите художествени произведения – моята съспенс-новела се развива в България. Способността на гражданите от една страна да изпитат живота в друга е знак за световната глобализация в момента.

– Вие пишете за България. Много хора тук не разбират този интерес. Как можете да обясните защо всяка държава е важна, включително тяхната?

Елис Шуман с чаша бира "Загорка"

Елис Шуман с чаша бира “Загорка”

Имах предимството да живея в България като чужденец. Въпреки, че ходих на работа всеки ден, никога не бях засегнат от политиката и ежедневните въпроси. Проведоха се избори, докато живеех в България, два пъти, но не знам кой се е кандидатирал.

Моята страна – Израел, е красива, има много история, религия, култура, и национална красота, която привлича туристи и поклонници от цял свят. Но като гражданин на Израел, често имам  проблем с политиката на страната си и проблемите ѝ. Израел има религиозни противоборства, много бедност, корумпирани политици, и сериозен, често насилствен конфликт с палестинците и нашите арабски съседи. Въпреки това, Израел е моят дом, и съм горд с постиженията и успехите му. Правя всичко възможно да забравя за политиката и лошите страни на живота, и вместо това се концентрирам върху всичко добро в моята страна.

Моят съвет към българите, а и към израелците, е: дайте крачка назад и огледайте и оценете това, което имате. Да живееш в страна с огромна природна красота, богата култура и традиции, запомняща се история, това помага толкова много да мислиш с положителна нагласа!

– Благодаря ви за този позитивен подглед – понякога се чудя защо няма повече ентусиазъм в хората, които постоянно изглеждат нещастни. Забелязали ли сте, че не много хора се усмихват по улиците на българските градове? А винаги се притесняват за нещо. Как е това в Израел?

Според последните проучвания, израелците, като цяло, са щастливи хора. И това е въпреки политиката, въпреки религиозните конфликти, и заплахите от нашите съседи. Не бих  казал, че израелците можеш да ги видиш усмихнати по улиците, но като цяло, те са най-вече загрижени за собствените си, лични въпроси.

Когато излизах по улиците на София, което правих често, докато живеех там, забелязах, че не много хора са усмихнати. Не знам дали това е остатък от години под комунистическо управление, или просто признак за затворен характер. Във всеки случай, всички българи, които срещнах, бяха много гостоприемни и приятелски настроени. Най-важното е да се поддържа положителен подход към живота и да се концентрираме върху това, което е добро. С тези мисли в ума, усмивките ще  се появяват по-често на лицата.

– България е депортирала 11,343 от своите евреи, и е спряла депортирането на други 48,000. Имате ли някакво обяснение защо има нежелание сред широката българска общественост да признае и двата факта, и дори парламентът миналата година прие декларация, където действията на про-фашисткото правителство на Филов (от 1943 г.) са оставени малко настрана?

Живеейки в София, като евреин и израелец, се чувствах напълно безопасно. Преди да пристигна, не знаех,  че българската еврейска общност е била пощадена от ужасите на Холокоста по време на Втората световна война. По време на престоят ми в България проучих този въпрос, и като научих за ролята на църквата, българските политици и обикновените граждани в спасяването на техните съседи евреи, станах още по-горд, че имам възможност да живея в България.

Поглеждайки назад, е лесно да бъдеш изумен от това чудно спасение, когато толкова много държави в Европа въобще не са възразили, когато евреите са предадени на нацистите. И все пак, скоро научих, че евреите в България също са били събирани, мъжете са били пращани в трудови лагери, а тези, живеещи в Македония и Тракия всъщност са били пратени в концентрационни лагери. Не разполагам с всички факти, но със сигурност българските лидери тогава са били притискани от своите нацистки съюзници да действат, и тези действия са довели до злощастни резултати. Но това ме впечатлява още повече – въпреки този натиск, българската еврейска общност е спасена.

Спасяването на българските евреи е едно от нещата, които подчертавам в моето писане, защото хората просто не знаят тази история. Напълно е възможно и българското общество да не е напълно наясно какво се е случило. Това е история, която трябва да бъде разказана. И аз съм горд да играя малка роля, чрез моето писане, за да се случи това.

– Исках да съм сигурен, че разбирате, че официалната история и реалната история донякъде се различават, и има хора, които не се страхуват да кажат и добри, и лоши неща, които са се случили по едно и също време. Бихте ли желали да поемете задачата да напишете истинската история?

Би било лесно да се каже, че има определена история на нещо, което се е случило в миналото, но аз мисля, че историята може да е много субективна. Хората виждат нещата по различен начин, въз основа на това, което оказва влияние върху живота им в наши дни. Официалната история може да представя фактите, както ги виждат официалните историци, а това, което наистина се е случило, да е малко по-различно. Като писател и журналист аз проучвам всяка тема, която включвам в моето писане. Стремя се да представям само факти в книгите и статиите си. Това не винаги е лесно.

Историята на българските евреи по време на Втората Световна война продължава да ме очарова. Сигурен съм, че ще се връщам отново и отново на този въпрос в писането си. Да се напише истинската история ще е доста трудно предизвикателство, което ще изисква задълбочени изследвания. Иска ми се да имах времето и ресурсите да се наема с такава задача, да го представя точно във фокуса, който със сигурност заслужава.

– Къде живеете сега, и с какво се занимавате?

Роден съм в Сиукс сити, Айова, в САЩ, но се преместих в Израел като тийнейджър със семейството си. Завърших гимназията в Йерусалим, служих три години в израелската армия, бях основател на кибуц (израелско колективно общество, концентрирано върху земеделието, подобно на ТКЗС), а сега живея в малка общност точно до Йерусалим. През годините, в които бях част от този кибуц, работих като фермер – карах трактори, берях зеленчуци, доях крави. Имах хотелиерско образование и работих много години в хотели, включително и в Йерусалимския Хилтън.

През последните десет години работих в маркетингова компания, която обслужва клиенти в  онлайн игровата индустрия. Позицията ми бе преместена в продължение на две години в София (2009 – 2010), където имаме голям център за поддръжка. Откакто се върнах в Израел, съм на нова позиция в същата компания.

Продължавам да посещавам България ежедневно чрез моето писане. Писал съм статии, в които окуражавам западни туристи да посетят България, и съм базирал моята съспенс новела “Долината на Тракийците” в България. Пиша ревюта на книги за The Times of Israel, и пътеписни статии за Huffington Post. В момента завършвам процеса на редактиране на новия си роман, който също ще се развива в България, но има и силна връзка с Израел.

– Въпрос за бъдещето. Как виждате бъдещето на Израел?

Родителите ми са се преместили в Израел от идеализъм, като дълг на евреите да се завърнат в родината. Израелската нация е създадена като безопасно убежище за евреи, но трябва да се осъзнае, че е имало, има, и винаги ще има други, които споделят тази много малка земя. ООН отдавна признава, че евреите и арабите трябва да споделят територията, известна като Палестина, Разделителният план разцепи земята между двете общности. Колкото и да им е трудно на някои евреи да се откажат от нещо, което виждат като библейско наследство, тази древна земя трябва да бъде споделена.

Вярвам, че повечето израелци са готови да приемат да се договори окончателното споразумение с палестинците, което ще ни позволи да живеем в еврейската държава, и да позволи на палестинците да живеят отделно, в своя независима нация. За жалост, има екстремисти и от двете страни, задвижвани най-вече от религиозни страсти, които спират реализирането на това мирно бъдеще. И нашите лидери, и израелски, и палестински, все още не са склонни да направят така необходимите отстъпки, които ще позволят да бъде решен продължаващия конфликт.

В резултат на това, обикновените израелци и палестинци ще продължат да бъда в постоянно “положение на война”, няма да могат да водят спокоен, нормален живот, и да станат добри съседи, каквито зная, че можем да бъдем.

– А какво ще кажете за бъдещето на България?

Аз със сигурност не съм експерт по България, и през двете години, през които живях в София, се държах на безопасно разстояние от цялата местна политика. Въпреки това, виждам, че България има уникална позиция в света, като член на Европейския съюз, и въпреки това държава със силни исторически, традиционни и дори религиозни връзки с източните си съседи. България трябва да се възползва от тази позиция, да бъде мост между изтока и запада, и определено може да заеме стратегическа роля в регионалните проблеми, ако желае.

Моята компания създаде център за поддръжка на клиенти в София, не само защото българските заплати са ниски (което, за съжаление, е така), а и защото българите са много интелигентни и мотивирани. Винаги съм бил изумен от това колко много езици говорят моите млади колеги, колко нетърпеливи бяха да ме запознаят със страната си, и колко очаровани бяха от моя интерес към България.

България със сигурност може да играе ключова роля в Европа, предлагайки високотехнологична инфраструктура и индустриална база. Възможностите за развитие на туризма са страхотни, тъй като страната има какво да предложи на всеки турист, по всяко време на годината, и то на изключително достъпни цени. С една дума, аз мисля, че България може и трябва да присъства по-осезателно върху картата на света.

– И един по-общ въпрос – мислите ли, че светът като цяло върви надолу? Войни, Ебола, кризи, конфликти, и моменталното докладване, което ни прави част от всичко това.

Не мисля, че нещо се е променило, наистина, освен нашето участие в това, което се случва. Ние винаги сме имали войни, и болести, и конфликти, но днес всичко се случват на световната сцена. С едно кликване на пръста, можем да се информираме, и по-важното е, че можем да повлияем на това, което се случва. Много от последните социални бунтове бяха подхранени от Twitter и Facebook, и тук говоря за тези в тоталитарни, недемократични държави като Иран и Китай. Социалните мрежи могат да доведат до социална промяна, и нещата могат да се случат много бързо. Технологичните иновации са нещо страхотно, но ние, като хора, трябва да проумеем как да ги използваме най-добре.

– Вестниците публикуват много негативни новини, които се продават най-добре. Как успявате да пишете толкова добри и положителни истории?

Преди повече от десет години работих като старши редактор в израелско онлайн новинарско списание, уебсайт, който съобщаваше всички “новини и мнения” за и от Израел. В тази работа бях постоянно залепен за новините – четях вестниците, гледах телевизия, сърфирах в интернет. Ако нещо се случеше, аз трябваше да зная. Повечето от тези новини наистина бяха негативни, но от ангажимент към работата си, аз бях пристрастен към всичко, което се случваше.

После се захванах с друга работа, изключих новините. Лошите неща стават постоянно, но не им позволявам да ме засегнат или да ме притесняват, както някога. Гледам положително на живота, концентрирам се върху важното, и това е отношение, които изразявам в писането си. Не всички от моите разкази и статии са напълно щастливи, но, надявам се, те ще бъдат възприети с положителната перспектива, от която ги пиша.

Ако думите ми повлияят на читателите по света да мислят по-позитивно за България и Израел, ще бъда много доволен. В този случай, те ще са постигнали целта си.

 

 

This entry was posted in Bulgaria, Travel, на български and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *