Горделивостта е смъртен грях – и тези, които са (уж?) вярващи, трябва да го знаят!

Ръкавелите на Цвинокио, снимка: в.

Ръкавелите на Цвинокио (снимка: Борислав Николов, в. “Сега”

Преди време го казах по повод факта, че Цвинокио беше сложил и се хвалеше с ръкавелите от “Сикрет сървиз”, но май е време да го повторя: само силно комплексирани и неуверени хора ще използват куртоазни подаръци и жестове, за да изпъкнат в обществото или да се опитат да придобият по-героичен образ.
Така например, когато едно чуждо правителство награждава един някой българин заради поста, който заема (министър, главен секретар на МВР, президент и т.н.), това не е признание за физическото лице – Цецо, Бойко, Иван Драган или Петкан. Това е признание, че във въпросния отрязък от време, човекът се е случил да бъде на ръководна длъжност.
Ще ви дам един пример, който може да бъде лесно разбран: всеки бивш щатски президент се занимава с нещо смислено след края на мандата си. Джими Картър, например, осигурява специални филтри за пиене на вода, които елиминират разпространението на ларви, които паразитират върху хората. От 3,5 милиона заразени, през миналата година има останали само 129 болни. След едрата шарка, тази болест има шанса да изчезне изобщо. И всичко това – с помощта на един обикновен човек.

Нашите политици – обратно: почти никой от тях не се е хванал с някоя сериозна благотворителна дейност.

Честитка от Обама за Нова година

Честитка от Обама за Нова година

Възгордяването (с демонстрацията на ръкавели, визитни картички, грамоти или честитки по случай рождения ден, Коледа или Великден, телеграми за годишнина от някакво историческо събитие и т.н.) е не само лошо за хората, то е и един от седемте смъртни гряха.
Ако не друго, то хора, които твърдят, че са вярващи (както мама ги е учила – свещичката, Богородица и т.н.), би трябвало да имат срам, свян или страх от Бога. И да не си мислят, че светът започва и свършва с тях.
Светът го е имало преди тях, а и ще го има много след като тях ги няма вече.
Било то в политиката, било по принцип.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *