Вени Марковски: "Никога не съм напускал България."

Мое интервю, публикувано във в. “Галерия” на 10-и октомври.
Заглавието и подчертаните моменти са мои. Въпросите и
отговорите са всъщност от 29.09.2013 г., затова някои актуални
моменти може и да липсват. Оригиналното заглавие на вестника е
“Не помня баща си”, с подзаглавие: “Бях едва на 7 години, когато
той си отиде.”
Вени Марковски

    - Г-н Марковски, Вие остро критикувате Цветан Цветанов. На 10 октомври той влиза в съда. Вярвате ли, че обвинението ще се докаже?

    - Нямам представа – не съм чел обвинителния акт, не знам кои прокурори са ръководили разследването, дали са попаднали на хора в МВР, които да съберат годни доказателства. Съдът ще прецени.
    Но аз критикувах Цветанов не за друго, а защото той е един от основните рушители на държавността в Република България. Ако друг министър беше чел СРС-та в Парламента, щях него да критикувам; просто останалите се оказаха не чак толкова прости.

    - Сотир Цацаров успя ли да оправдае общественото доверие?

    - Знаете ли, общественото доверие е нещо променливо. По-важното е да оправдае юридическото си образование и да свърши някаква полезна за народа работа. Казвам „някаква“, защото той няма възможност да свърши всичко. У нас обаче

    народът гледа на прокуратурата като на книга за оплаквания,

    каквито навремето имаше по заведенията за обществено хранене. Сякаш с оплакването ще се промени качеството на храната. Прокуратурата, разбира се, също „подгря“ очакванията на хората, но главният прокурор може и трябва да излезе публично… при това да го прави всяка седмица… и да заяви, че с тази система и с тези на работа в нея, не бива да очакваме чудеса. Иначе ще загуби всякакво доверие – както се случи преди него, с Борис Велчев. Малцина помнят с какви надежди бе избран. Разбира се, решенията на ВСС също навяват мисли за „нагласен мач“ и не съм много убеден, че с тези стари кадри ще може да се изгради нова и по-справедлива правосъдна система. Най-лесно ще можем да съдим за главния прокурор според резултатите от работата му, а именно проверките и делата срещу бившия министър Цветанов, но още повече

    ще има ли образувани проверки и повдигнати обвинения срещу бившия премиер.

    - Защо Борисов не гони Цветанов от ГЕРБ въпреки многобройните скандали покрай него?

    - А дали не е защото никой друг не му е толкова верен? Я вижте какво стана с един от близките му министри, Миро Найденов – предаде го веднага. Хем съвсем наскоро му беше спаринг-партньор, ако си спомняте визитата им в Япония, когато Борисов прилагаше хватки на Найденов пред погледите на изумените домакини.

    - В тефтерчето на Филип Златанов освен И.Ф имаше още Ц.Ц и Б.Б. Защо само Фидосова опра пешкира?

    - Е, и на Цецка Цачева ще дойде времето, спокойно. По-важното е, че времето на Филип Златанов изтече. Така ще изтекат и останалите, които се мислят за вечни. Сигурно вече сте забравили за корицата на луксозно списание, на което бяха изтипосали снимка на Цачева – снимка с толкова много компютърна обработка и грим, че чак на нея самата ? стана неудобно в някакъв момент… Представяте ли си – на български политик да му стане неудобно?!

    - Вие не веднъж сте казвали, че ” Цветанов е единственият политик, освен Кадафи, обявил български лекари за убийци на деца”. Сега той се извини на медиците. Това достатъчно ли е?

    - Нещо сте се объркал – той НЕ се е извинил на лекарите. Точно както и Кадафи не им се извини – осъди ги на смърт, а после ги прати в България, така и Цветанов го осъди от трибуната на парламента. Ето какво е казал той: “Аз се извинявам на тези лекари за това, което действително съм им причинил с това оповестяване на тези СРС от българския парламент” и още: “Не бих казал, че съм направил извод, че са убийци, но да приемем, че съм казал нещо подобно. Аз се извинявам на тези лекари, действително, след като прокуратурата е счела, че няма достатъчно доказателства, за да продължи нататък
    Ако вие виждате тук едно безусловно поднесено извинение и молба то да бъде прието, аз не го виждам. Той казва „Аз се извинявам“ – т.е. самичък си се извинява, след което прави и уговорката, не защото са невинни, а защото прокуратурата „е счела, че няма достатъчно доказателства“. Разбирате ли – от тези фрази,

    човек не може да не остане с впечатлението, че Цветанов продължава да ги мисли за виновни,

    но просто не е имало достатъчно доказателства. Между другото – знаете ли кой събира доказателствата? Да, именно – МВР, по времето на министъра Цветанов.
    Истинското извинение след такава трагедия, би трябвало да е поднесено безусловно, смирено, не по телевизията, а лично – на крака, в Горна Оряховица. Даже не на крака, а на колене.

    - Защо блокирахте всички ваши “приятели” в страницата ви във Фейсбук, които подкрепят ГЕРБ?

    - Не ги блокирах, а ги призовах да не ми посещават страницата, за да не се дразнят. А онези, които идваха, за да рекламират дейността на Цвинокио и Пинокио, помолих да спрат, за да не бъдат лишени от възможността не само да пишат, но и да четат – което се случи с онези от тях, които не спряха и бяха махнати от списъка с Фейсбук-приятели.

    - Някои от тях ви обвиняват, че обслужвате БСП и че налагате цензура на инакомислещите?

    - Е, винаги ще има хора, които няма да могат да приемат истината – че са били не инакомислещи, а зле възпитани. Аз не съм политик и нямам нужда от рейтинг, така че мога да си позволя разкоша да наложа правила за поведение на моята страница във Фейсбук. Цензура няма – всеки е свободен да си изкаже мнението на собствената си страница.

    - Сега управляващите готвят нов Изборен кодекс. Има много спорове дали българите в чужбина трябва да имат право да гласуват. Вашето мнение по въпроса?

    - Аз отдавна съм призовал управляващите да осигурят електронно гласуване, не само за българите в чужбина, а за всички българи. Технически е възможно, не струва много пари, има страни, в които гласуват така от години.

    - Електронното гласуване ще спре ли манипулациите на изборите?

    - Манипулации винаги ще има – това е в природата на човека, така че няма да ги спре. Но ще ги намали или ще направи манипулациите извън цифровия свят с много по-малко значение за изхода от изборите.

    - Има ли реформатори в Реформаторския блок?

    - Е, как да няма? Сред тях има поне един истински европейски политик – Меглена Кунева, която за съжаление не влезе в сегашния Парламент. Тя е човек, който се е доказал като можещ да поема отговорност, да помага на хората – изобщо, все неща, които изглежда я правят… непригодна за нашия Парламент, уви…

    - Вие се радвате на голямо обществено доверие. Обмисляте ли да влезнете в политиката? (Имал ли сте покана от някоя партия или искате ли да се присъедините към някоя)

    - Не знам защо мислите, че се ползвам в някакво голямо обществено доверие. Че ме четат (много?) в Интернет – това е факт, но аз не пиша, за да събирам почитатели, а защото това е моят вътрешен свят, моят същност – трето поколение писател съм все пак.
    Имал съм покани, но съм ги отказвал по ред причини, а най-важната в момента е една: аз имам международен опит и кариера от над десет години, които не са годни за вътрешнополитическа консумация. Помощта ми за България може да е само извън страната – там, където е силата ми. Ако има амбициозни управляващи, би трябвало да използват всички хора като мен – българи по света, които няма да се върнат, но ще помагат отвън.

    - И малко по-лични въпроси. Едва на 7 години оставате без баща си. Какво си спомняте от него?

    - Почти нищо, за съжаление. Познавам го повече по спомените на приятелите му и разказите на роднините ми, както и по книгите, които е написал.

    - Трудно детство ли имахте?

    - Не, но за съжаление прекалено рано се разочаровах от системата. Някой сега може да се пита защо това да е за съжаление, но помислете тийнейджър, който пише и публикува разкази, някои от които не можеха да бъдат отпечатани, защото звучаха писани срещу системата, срещу социализма, а от друга страна издавах три години вестник, който едва след промените разбрах, че на Запад бил категоризиран като дисидентско издание. Какво дисидентско издание от ученици? Просто пишехме истини – че има издевателства в училище, че казармата е загуба на време, че ръководителите на държавата си раздават ордени помежду си, че войниците на фронта през Втората световна не са викали „За Родината, за Сталин“, когато са били изпращани на заколение, а са плачели „Мамо!“ и „Боже“.

    - Защо след промените заминахте за САЩ?

    -Така се стече животът, не съм го планирал. Донякъде заминах и защото в България бях постигнал всичко, което човек можеше да постигне в страната – имах работеща фирма, плащахме си данъците, занимавахме се с обществена дейност с група приятели и съмишленици. Направихме така, че Интернетът в България да е свободен от регулиране и държавен контрол и последиците от тази ни дълга битка са особено видими днес, когато хората масово имат бърз и евтин достъп до Мрежата. В кръга на шегата, след като помогнах България да стане свободна и демократична държава, отидох да помагам на други страни да са такива.

    - След 24 години демокрация, смятате ли, че България върви напред, в правилната посока?

    - България няма голям избор, защото целият ЕС върви напред, а ние сме направили избор – къде „со кротце, со благо“ (доброволно), къде „со малце кютек“ (под натиск от ЕК), но се движим. Проблемът не е с посоката, а със скоростта и с това, че у нас има прекалено много хора, които гледат с носталгия назад и мислят, че социализмът е бил нещо хубаво.

    - Но нима отричате достиженията на социализма? Социална сигурност, достойни пенсии и т.н.?

    - За какви достижения и каква достойна старост говорим? Да не би чушкопекът да е измислен днес? Не, по времето на социализма е измислен. Да не би най-търсената и дефицитна стока тогава да не бяха капачките за буркани? Самата дума „дефицит“ и колежката ? „връзки“ може да не говорят много на младото поколение, но нека им кажем, че на времето мислехме, че бананите растат само през зимата, само през декември, защото в магазините можеше да ги купим дни преди Нова година. И че имаше ред и опашки, за да си купи човек кола, телевизор, апартамент. При това опашките за коли бяха по 10-15 години. ГОДИНИ. А човек можеш да си купи апартамент само в града, в който има жителство, т.е. не можеше да решиш и да отидеш да живееш в някой друг град ей така, защото ти харесва. Мога да продължа още няколко часа да говоря по тази тема, но няма смисъл – ако аз ви казвам, че социализмът се оказа не „недоносче“, както го нарича в един таен свой доклад Тодор Живков през 1988 г., а просто измислен от Ленин и Сталин, които не са си направили труда дори да го пробват на кучета, за да видят става ли или не за хората.

    - Политиците или обикновените хора са виновни за положението, до което се докарахме?

    - Виновният е едни и всеки от нас може да го види в огледалото. Всичко останало е опит да прехвърлим личната си отговорност на някого другиго.

    - Ще се върнете ли в България?
    - Аз не съм я напускал. В днешния свят човек не е длъжен да бъде някъде физически, за да се чувства част от него. Нима като гледахме мачовете от Световното по футбол през 1994 г., когато нашите играеха в САЩ, разстоянието ни пречеше да се чувствахме българи? Повечето емигранти, които познавам, не са напуснали страната, за да са далече от България, а за да са далече от българското – злобата, завистта, омразата. С тези чувства, които избуяват у нас периодично и бързо, като плевели, нищо хубаво никой не е успял да постигне.

One thought on “Вени Марковски: "Никога не съм напускал България."

  1. gorianin

    Тези обвинения на Цветанов са абсурдни, аз нямам мнение, не го познавам човека, от него като Министър, имам една глоба от катаджия и си я заслужавах. Но Вени, ако това са обвиненията които може Цацаров да изрови за него, то той е доста честен политик, тези обвинения са просто с качество “лов на вещици”.

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>