Защо в България няма добри мобилни оператори?

Защо в България няма добри мобилни оператори ли? Защото предпочитат пред оправяне на услугите си, да си поръчват подобни статии като тази в дне??ния “24 часа

Ето как удобно започва статията под заглавие “Тарикати крадат роуминг” и подзаглавие “Бизнес с кражбата на роуминг процъфтява у нас в последните години, показа разследване на “24 часа”:

Бях в командировка в чужбина и ре??их да се обадя на мои близки в България. Те обаче не ми отговориха, нито ми върнаха след това обаждането. Когато се върнах в страната, се оказа, че не се е изписвал моят номер, а напълно непознат, на който не е имало възможност да се направи връзка. Как така се получава, че се изписва друг номер, въпреки че звъня от собствения си телефон, сигнализира читател на “24 часа”.

Оставяме настрана анонимния “читател”, който ре??ил да “сигнализира” във вестника, вместо да провери какъв е проблемът при оператора му. По-нататък вестникът разкрива, “че става въпрос за доходен и полулегален бизнес“. Подчертавам “полулегален”. Ставало дума за “тарикати, които успяват да печелят солидни суми от обажданията на клиенти на мобилните оператори, които са в роуминг, или пък от стандартни международни разговори.

?? по-нататък:

“Всеки оператор подписва договор за международен трафик с някой от чуждите – например “Франстелеком”, “Телеком Аустрия”, ОТЕ и други. Целта е да се гарантира качество и непрекъснатост на обажданията. Фирмите, които се занимават с кражбата на роуминг, пък подписват договор и купуват трафик за България с някой партньор на на??ите оператори.”

Ето каква е схемата според вестника (и това е комай единственото вярно нещо в статията):

Съответната фирма купува най-често предплатени карти от трите оператора у нас, за да ги използва за терминиране на повиквания в мобилните им мрежи. Когато абонат на някой от трите оператора е в чужбина и се обажда до България, разговорът му се пренасочва от мрежата на чуждия оператор през интернет. След като стигне до България, обаждането се вкарва в гейтуей устройство, в което е поставена предплатената карта. От нея вече се пренасочва към абоната, за когото е разговорът. На практика се осъществява международно повикване, но чрез пренасочването излиза, че е от страната.

Това е вярно, но поставено в контекста на “полузаконния” бизнес, “далаверите” и “тарикатите”, остава впечатление за нещо съмнително. Авторите (или по-точно мобилните оператори) се жалват, че “било много трудно да се пресече този бизнес заради анонимността на предпатените карти.”

Статията завър??ва с тези три “проницателни” наблюдения:

– Операторите губели имидж, тъй като се вло??авало качеството на разговорите и имало чести прекъсвания. Освен това търпели значителни финансови загуби, тъй като цената на разговор в рамките на една мрежа и една държава е по-ниска от международната.
– Потребителите пък, освен че получават недобро качество на услугата, не могат да видят номера на този, който ги търси. Нямало и възможност за обратно повикване. Организираната по такъв начин връзка не позволявала и достъп от чужбина до клиенти на роуминг услуги в мрежата на на??ите оператори.
– ??зползването на устройствата за пренасочване влияело и на качеството на услугите на операторите. Според тях в районите около клетките, в които са разположени гейтуей устройствата, достъпността и качеството на разговорите на всички останали потребители се вло??авали.

Моят коментар:

Мобилните оператори в България, а и по света, са си за бой, защото предлагат безумно скъп роуминг. Ако бяха малко по-умни, щяха да направят така, че потребителите им сами да избират дали да бъдат търсени чрез гейтуей устройства или чрез по-скъпите канали на телекомите. Ако бяха още малко по-умни, щяха да предлагат и обратната услуга – при избиране на чуждестранен телефонен номер от България, с добавянето на код в началото на номера, да се минава през ??нтернет. Така хората щяха да преценят какво им е нужно – високото качество на обикновената цифрова телефония или това през ??нтернет, което е не по-ло??о, но по-евтино.

Мобилните оператори вместо да твърдят, че това е “полулегален” бизнес, трябва да си признаят, че е напълно легален, защото няма закон, който да го забранява. Нещо повече – самите мобилни оператори трябва да си организират така телефонните централи, че когато разговорът минава през гейтуей, да си се изписва телефонният номер на иницииралия обаждането, а не на гейтуейя. Технически това е възможно.

Мобилните оператори и без надутите цени на международните разговори печелят ужасно много пари – вижте им само печалбите след данъци. Вместо да харчат пари за подобни статии, по-добре да се поогледат какво става по света: появяват се вече телефон и с по 2 sim-карти, има телефони, които работят през ??нтернет, ако са в обхвата на някоя wi-fi мрежа и т.н., и т.н.

Мобилните оператори (и “24 часа”) да престанат да се оплакват, че “било много трудно да се пресече този бизнес заради анонимността на предпатените карти.” Ако не ламтяха за печалби от анонимните предплатени карти, мобилните оператори няма??е да ги продават и съответно този бизнес няма??е да бъде “трудно да се пресече”. Друг е въпросът на какво основание изобщо мобилните оператори биха поискали прекратяването му; не е тайна, че преди години те просто спираха подобни карти от употреба; интересно защо са престанали да го правят сега.

?? накрая, мобилните оператори да се замислят как ще живеят в условията на Европейския съюз. Защото Европейската комисия има навика да наказва сурово компаниите от Съюза за злоупотреби и ло??и бизнес-практики. “Майкрософт” наскоро отнесе и присъда от Съда в Люксембург за над 500 милиона евро. А испанската “Телефоника” бе наказана с над 151 милиона евро за това, че е поддържала несправедливи цени на услугите си в течение на пет години.

Една глоба от стотина милиона евро, наложена на някой от плачещите с крокодилски сълзи български мобилни оператори, би била добре до??ла за потребителите им.

Вие какво мислите?

П.П. Понеже някои вече ме питаха за вестника, публикувал този материал, мога да ги насоча към интервюто на управителя на ВАЦ Бодо Хомбах, цитирано в Медиапул.

This entry was posted in на български. Bookmark the permalink.

One Response to Защо в България няма добри мобилни оператори?

  1. Петър Димитров says:

    На този въпрос може да се отговори кратко – Защото лъжат клиентите си !
    Пример 1.
    Програма на Виваком – У дома. Обикновенно хората не виждат една “малка подробност” написана накрая.Минимално отчитане на разговорите на 60 сек. Може да говорите и 1-2 сек. таксуват се 60 !
    Тежко и горко който се хване, говори си спокойно и накрая получава сметка доста по-голяма от тази която е плащал преди.
    Пример 2.
    Вивател рекламират че “Гласовата поща е безплатна”. На практика при всяко обаждане към абопнат с незключена “Безплатна Гласовата поща ” се начисляват по 30 секунди разговор на викания и викащия, срещу удоволствието да чуете : “Вивател ще предаде за ва??ето обаждане”. Купете си нова С??М карта и ще видите, че без да знаете тази “услуга е активирана”. Установих , че 80 % от колеги IT не знаят за тази измама, а какво да кажем за пенсионери, инвалиди , болни !!!!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *