Вени Марковски: Тайната на управляващите е, че не са тикви, а кухи кратуни

??нтервю, което дадох на Стойко Стоянов от “Фактор

– Г-н Марковски, често пи??ете на стената си във Фейсбук гневни и саркастични постинги срещу управляващите от ГЕРБ, с какво ви предизвикват, защо действията им се разминаха с очакванията на хората?

– За съжаление – и го казвам най-искрено – надеждите на хората отново бяха попарени. Спомнете си как дойдоха на власт от ГЕРБ – с обещание, ако не за икономически просперитет, то поне за раздаване на справедливост. Не може да има нормален човек, който да не забележи как се разминаха очакванията на хората с представеното им от тези управляващи. Виждате ли, всяко правителство в последните 16 години идва на власт с едни обещания (Симеон нагло ги нарече „намерения“, помните ли?), а когато вземе властта, започва да прави съвсем различни неща. Това не може да не предизвика всеки нормален човек на перото… или понеже този израз вече не отговаря на действителността, защото няма пера: човек на ??нтернета да не реагира с публикации.

– Наричате щедро герберите „управляващите тикви”, това социална характеристика ли е или антропологичен белег? Успя ли обществото да разгадае за три години и половина ??ифъра на тези тикви?

– Очевидно е, че са тикви – личи и в карикатурите, които напоследък са комай единственият начин да се протестира. Тайната на управляващите, от която се боят като дявол от тамян, не е, че са тикви, а че са кратуни – т.е. вътре просто е кухо, няма никой. Това, разбира се е социална характеристика, макар че хората си правят майтап с формата на главата на някои от лидерите. Не бива да се пада толкова много, че да се ??егуваме с физическия облик на управляващите. Едно нещо обаче се набива на очи и то е, че Бойко Борисов е напълнял ужасно много. Явно властта като всяка власт не само развращава, но и води до преяждане.

– Вие имате и клинично обяснение за абревиатурата ГЕРБ, разчитате я като „Гастроезофагеалната рефлуксна болест”, каква е общата симптоматика между нея и сега??ното управление?

– Не е мое това обяснение – попаднах на него в ??нтернет. Оказа се, че в Уикипедия има цяла статия за тази болест, ГЕРБ, която е свързана с храненето. Като се загледа човек по огладилите косъма политици, как да не направи аналогията?

– В края на мандата си много от хората на Борисов демонстрират арогантност и лицемерие – купуват коли за милиони, хвалят се, че харчат за кучетата си повече пари отколкото за един пенсионер, събират уж помощи за болни деца, а мълчат, когато болниците отказват да приемат издъхващи пациенти, далавери като „Дюнигейт” стават ежедневие, няма пари за майки, деца и пенсионери, а Борисов казва: „Сбъднахме мечтите на народа”. На какво се дължи това раздвоение в съзнанието на властта, как трябва да им се отреагира?

– Те и преди са го демонстрирали това, но не ни е било известно. А някои от тях се престараха в желанието си да бъдат „в тон“ с цивилизацията. Представете си, че сте някакъв дребен юрист в провинцията и изведнъж се появява?? в София, работи?? в Парламента, возят задника ти на нов модел „мерцедес“, сменят ти тоалетната хартия редовно… Само си помислете, че някои от тези „нови българи“ допреди 4 години са използвали стари вестници, когато са ходили в нужника на двора, а сега – бидета, писоари, бели тоалетни, течаща вода… Как да не си помисли??, че си нов, различен човек? Спомнете си не само цинизма на ??скра Фидосова с храната на кученцето ? (да е живо и здраво, разбира се) и обяснението как му давала теле??ки ??ол, сьомга и пържени яйца, зеленчуци (пресни и вероятно екологично чисти)… Но Бойко я пази – каза ни, че тя се била ??егувала. Само че тези ??еги са на негов гръб, което той ще разбере, но късно – както късно го разбраха преди него другите премиери. Спомнете си как ??ефката на Парламента се появи с подправени снимки на корицата на някакво списание. ?? кого обвини – не себе си, разбира се, а „лъскавите корици“. Ало, г-жо Цачева!? Кой ви накара да се снимате за тези „лъскави корици“?

– Предлагате на Сергей Стани??ев да използва паролата „Пенсиите, цункайте Джиджи!”, раз??ифровайте я?

– Както се разбра от творчеството на Тони Филипов, Д-р, това е крилата фраза от разговора между министър Дянков и една от помощничките му. Кученцето ? (или му?) се казвало Джиджи или нещо подобно, та той си го цункал по време на заседание. Пред всички. Какво да кажа и какво да коментирам повече?

– Защо смятате, че хора като Симеон Дянков и други юпита, които се връщат от чужбина в България, трябва да остават максимум две години у нас, какво се случва после с тях, защо стават опасни за родината си?

– Това е една от идеите, които съм изложил публично, защото се вижда, че независимо дали човек е дребен чиновник или вис?? кадър, дали е в частна или междуправителствена структура, върне ли се в България, той става като… българите! Ако се предложат договори на българските юпита, с които да дойдат за максимум две години работа в страната, това ще им даде перспектива, но и няма да ги кара да правят далавери, да затънат в блатото и да не се махнат повече. Пък и две години са достатъчни за осъществяването на конкретни проекти. Все пак не говорим за строеж на магистрали, а за стратегически иновационни неща. Явно по-дългият престой действа пагубно – почти като престоя на Пинокио на Острова на удоволствията, на който, ако помните, непослу??ните деца се превръщаха в магарета. За да не се превръщат в магарета, трябва да има срок за служба. Справил се, не справил се – след две години си отива?? обратно в страната, от която си до??ъл. Повярвайте, това ще е полезно и за страната, и за емигрантите.

– Цветан Цветанов е другият ви любимец от кабинета. Наскоро той си вкара автогол и призна в интервю: “Битовата престъпност винаги е следствие на тежка криза. Тогава тя се превръща в начин на препитание.” Каква е неговата отговорност за реалната ситуация, защо в същото време министърът живее със самосъзнанието, че от 23 г. е единственият борец срещу престъпността и мафията?

– Не, той няма такова самосъзнание. От всичко казано от него, нормално е човек да си мисли, че в главата му е наистина празно и няма никакво съзнание. Ако има??е, човекът ще??е да си даде сметка, че говори пълни глупости. Ако има??е някакви мисли в тази глава, те все някак си щяха да се подредят правилно и поне понякога той няма??е да говори неразбираемо. Защото не знам дали има нормален човек, който да може да разбере бръщолевенията на този титан на юридическата мисъл. Нарочно подчертавам, че мисълта му е юридическа. Защото човекът се мисли за капацитет в правото. Впрочем, само човек, който нищо не разбира от право, би се мислил за капацитет. Помислете си само и сравнете Цветанов с един проф. Живко Сталев, например. ??ли с професора по наказателно право Димитър Михайлов. ??ли дори с някой от съвременните юристи. Сравнете изказа, познанията по темата „право“ и начина на оформяна на мислите на Цветанов с това как говорят хора като Нели Куцкова, Калин Калпакчиев или онази непослу??на съдийка, Мирослава Тодорова, която бе наказана не за друго, а защото се осмели да защити името си от посегателствата на грубия език на Цветанов.

– Критичен сте към медиите, каква вина носят те за провала на политическата класа през прехода?

– Медиите не са отговорни за провала на политическата класа, а само за собствения си провал. В момента, в който най-тиражираните вестници са жълтите, няма защо да си говорим за медии.

– Как да бъде наказан слугинажът в журналистиката, защо всички политици уж се отвращават от него, но с голяма охота го ползват?

– Аз познавам журналисти, които са изключително читави хора. Но познавам и „журналисти“ в кавички, които произвеждат изключително гнусна продукция. Мисля, че по-ло?? от истинския слугинаж е този под прикритие. ??ма „журналисти“, които се преструват на разследващи, на търсещи истината и т.н., но които тихо-мълком дават трибуна на лъжите, а и на думите на властимащите. ??звинете за повторението.

– ??мате сантимент към темата за Македония, как оценявате втвърдената официална позиция на България към съседката ни, какви последствия може да има тя за двата народа?

– Сериозният отговор е, че последствия няма да има, защото скоро правителството у нас ще се смени, а с новото току-виж се появи и политика по отно??ение на Македония. Защото такава политика няма. На майтап – опитите да се представи заяждането като политика са обречени не на провал, а са по-скоро признак, че народите са много близки в културно и историческо отно??ение. Само сравнете твърденията на историците и у нас, и в Македония коя е по-древната нация. Типичен провинциализъм и избиване на комплекси.

– Какво е обяснението ви за ескалирането на антибългарските настроения в Скопие през последните 10 години, какви сили и интереси целят раздалечаването да двата народа?

– Вижте, по високите етажи на властта винаги има желание да се използва такава деликатна тема, за да се трупат политически дивиденти. Правят го в Скопие, правят го и у нас. Но нека се замислим: коя от двете държави би трябвало да се държи по-цивилизовано? Коя е член на ЕС и коя се сърди – ту на паметниците в Скопие, ту на това, че в Брюксел България била представена като тоалетна дупка. ?? България, и Македония се държат като зле възпитани и непослу??ни деца.

– Дядо ви, Венко Марковски, е автор на една впечатляваща книга – “Кръвта вода не става”, писана през 70-те, а издадена през 80-те години на миналия век, но после иззета и претопена. Защо по времето на Живков тя се оказва опасна? Важи ли и днес за българи и македонци философията – кръвта вода не става?

– Защо е опасна е ясно: щяла е да създаде международен скандал. Мисля си, че днес българите и македонците имат значително по-малко свързващи ги кръвно неща, отколкото разделящи ги. Помислете си само, че в Македония по отно??ение на България в продължение на десетилетия е преподавана история, подобна на онази, която е преподавана у нас по отно??ение на Турция. ??ма ли турско робство? Българите роби ли са били? ?? ако са били роби, как са се оказали собственици на земята, с къщи, с по две реколти на година, с дечурлига и т.н., за което с учудване пи??е Достоевски в XIX век. Е, исторически погледнато за Македония България е това, което за вчера??на България е Турция.

– Настоявате България, макар и след десетилетия, да признае, че е изпратила 11 343 сънародници евреи в Треблинка, какво ще постигнем? Защо след 23 години митовете в историята ни продължават да са по-удобни от истината?

– Аз не го настоявам, аз само казвам, че това е исторически факт. Да се отрича е безсмислено и само подчертава дълбокия провинциализъм и нежеланието да се поема отговорност за това, което се е случило, но – едно голямо НО! – стига то да е ло??о. Ако е добро, тогава се поема веднага цялата отговорност. ??стината е много проста: Да, в България има 48000 спасени български евреи и да, в България има 11343 неспасени, а изпратени на заколение в нацистките концлагери български евреи. Сами разбирате, че ако някой отрича, че тези 11343 ду??и са български евреи, значи признава, че тези територии не са били населени с българи. Е?

– “??нтернет общество – България” настоява страната да се раздели с принципа “Каквото кажат в Брюксел, това и ние” и искате да се преборим за полагащото ни се място в информационното общество, какво трябва да бъде то и може ли да се съчетава с ограничаващата се свобода и заплахата от репресии?

– Хубавото е, че вече почнахме да получаваме отговори по тази важна тема, при това не само във Фейсбук, но и с официални позиции на основните и нормални политически партии. България не е само идиотщините на Цвинокио и на Пинокио. България е и страната, в която се развиват активно ??Т-проекти, има много хора, които развиват себе си и своя бизнес у нас. Желанието ни бе??е да натиснем малко политическата класа, чиято основна реплика е „Каквото в Брюксел, това и ние“. Надявам се да успеем със следващия кабинет да изведем 1-2 стратегически важни неща като водещи в ЕС.

– Намирате се в САЩ, какво мислите за атентата срещу Ахмед Доган, какви са реакциите в чужбина?

– Мисля, че са значително по-адекватни от реакциите у нас. Атентатът срещу Доган демонстрира точно това, за което говоря по-горе: след като историята ни е така преподавана, че турците са ни виновни за всичко, хората сяка?? се радваха, че е имало такъв срив на държавността. Не, всъщност народът масово вероятно не съзнава, че това е срива за държавата и показва, че в тази държава дори службата, която трябва да осигури охраната на лидерите, е в плачевно състояние. Ако бях на мястото на Борисов или Цветанов (последният съм го виждал – ходи с две коли охрана, че и отцепват района с формени милиционери, когато той трябва да слезе от или да се качи в колата си), щях да съм много притеснен.
А дивата, неконтролируема радост, която изби по форумите и в медиите, макар и в немалката си част дело на платените форумци от МВР и ГЕРБ, е учудваща. Нали уж се славим като толерантен народ, нали се хвалим, че сме спасили евреите по време на Втората световна война? Е, как тогава не можахме барем да си прикрием радостта, че срещу Доган е имало атентат? Виждате ли – трябва да сме последователни във всичко. Ако народът се кефи, че е имало атентат срещу Доган, тогава защо не прави същото и срещу другите политици или те са света вода ненапита?
Впрочем, понеже съветвам хората да не вярват на нищо, казано от МВР, не мога да си представя, че някога ще научим истината за този атентат. Милиционерите нямат основание да ни казват истината, защото след като собственият им министър лъже, те да не са луди да говорят верни неща? А че лъже вече знаят всички – ако не ми вярвате на мен, питайте лекарите, които лицето-министър набеди за убийци. ??ли неговият бив?? колега – министърът на здравеопазването, който бе обявен за виновен не за друго, а защото се е погрижил да предпази населението от грип. Да не говорим за десетките (или бяха стотици, хиляди?) случаи на несправедливо обявени от министъра за престъпници хора, за които така и не сме разбрали, че са оправдани…
С такъв министър – не атентати, не убийства, не 400 000 неразкрити „дребни“ престъпления, а ни чака много, много тежко бъдеще. Страхувам се, че това не е краят на злините, в които е навлязла България.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *