За свободата на медиите и ??нтернет. България в 2012 г.

Във Фейсбук срещнах няколко коментара след едно мнение в подкрепа на кмета Фандъкова, което започва с думите “Казвам аз, че кметът, г-жа Фандъкова, работи честно и с ентусиазъм, а хейтърите плюят ли плюят….” Коментарите бяха от сорта на:

    “Хейтърите винаги плюят ВС??ЧКО…просто така са устроени. Умните и обективни хора обаче не могат да не видят положителните промени, които настъпиха в на??ия град… Не ме интересува какъв цвят е кметът (кметицата) на София – искам около мен да е чисто, красиво и удобно за живеене! А г-жа Фандъкова работи упорито в тази насока…”

и

    “… За съжаление, у нас се развива една мода във ФБ – да хули?? и критикува?? по всяка тема и по всеки повод. Без да мисли??.”

На което аз отговорих в страницата във Фейсбук, но тук искам да раз??иря отговора си, защото темата е важна и изобщо не е за г-жа Фандъкова (която отделно си заслужава похвала, че по нейно време се построи голяма част от метрото в София, но и критика и отговорност за това, че през тази година бездомни кучета изядоха вече двама граждани!):

Защо “за съжаление” и защо да е мода критиката? Нима не е право, а в на??ия случай – на хора с обществени позиции – дори и задължение да изкарваме на показ недъзите на управлението?
Аз го правя вече 27 години, при това документирано от 1985-а година насам. Журналистите също го правят в медиите. ??ли поне би трябвало да го правят. В западните медии се пи??е както за постиженията, така и за провалите на всяко управление – без значение дали е на леви или десни, сини или червени.
Проблемът на всяка власт в България – без изключение! – е, че очакват само да бъдат хвалени, а проблемът на настоящата власт е, че владеят всички хартиени и електронни медии, с 1-2 изключения. Дори и в овладяването на ??нтернет са вече доста напреднали, но все пак има блогове, Фейсбук, електронни издания, където не се допускат платените агитатори на властта.

Помислете си каква ще??е да е страната, а и хората в нея, ако няма??е ??нтернет в момента. Ще??е да е горе-долу там, където главните редактори бяха членове на ЦК, а някои – и на Политбюро. Всъщност, да не забравяме, че първият партиен и държавен ръководител дава режима на Живков за пример:

    “…една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години, да направим, да постигнем икономическия ръст на тогава??ната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство…”

Т.е. по отно??ение на медиите той е постигнал наистина огромен успех.

Ако си мислите, че си вну??авам, прочетете отвореното писмо на известни на??и журналисти до еврокомисарката Нели Крус, то е тъкмо по темата за независимостта и зависимостите на медиите.

Все по-често човек се чувства като в България през 1972-а година:
– Приета е новата, “живковска”, Конституция;
– ??ма всички формални изисквания страната да е свободна и демократична,
– Но хората се страхуват, не смеят да си кажат мнението и слу??ат нелегално Би Би Си и “Свободна Европа”.

Само че през 2012 г. вместо да се слу??ат забранени (и заглу??авани) радиостанции, все пак има ??нтернет и в него се срещат сравнително голям брой обективни източници на истинска информация и верни факти. Съветът към читателите е да търсят и намерят своя източник на информация, да четат и да мислят над прочетеното. Ако имате съмнения, по-добре ги потвърдете или разсейте с още информация, отколкото да повярвате на официалните хартиени и електронни медии.

Може да си изберете правилото, че нищо, казано от държавното ръководство не бива да се приема като вярно и всяко нещо трябва да се проверява, при това задължително.

Ще кажете: “Ама всичко ли?”

Да, всичко. Ако вчера са излъгали за едно, а днес за друго, защо си мислите, че утре няма да ви излъжат за трето и четвърто?

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to За свободата на медиите и ??нтернет. България в 2012 г.

  1. Радко Ханджиев says:

    Поздравления,Вени!
    А за метрото, позвалявам си да цитирам екс-министър Надежда Михайлова. Не съм й фен, но това, което казва е вярно (вж.
    интервюто на В.Велева в http://www.pogled.info)

    “Софийското метро е проект, финансиран с европейски пари. Нормално е Европа да благослови откриването му. Но на мен друго ми направи впечатление и то бе провокирано от една случка на улицата, когато една непозната жена ме попита: “Г-жо Нейнски, кой проектира това чудо? То е много красиво. Метроспирките в центъра на София, наистина са, както е казал Барозу, като танцувални зали. Кой всъщност е авторът на този интелектуален продукт?” ?? изведнъж си дадох сметка, че зад всичките тези прекрасни неща стоят анонимни хора, но това е интелигенция, това са професионалисти, които са вложили интелектуален продукт. ?? си зададох въпроса – защо никой не изведе тези хора отпред? Защо винаги отпред застават едни и същи, защо всичко е за политическо ползване? Ако си голям, ако наистина си номер едно, ти трябва да изведе?? на преден план архитектите, строителите, инженерите и да каже??: това са хората, на които дължим тази красота, с труда си, с уменията си, със знанията си те ни позволиха да се гордеем пред Европа. Не може да минимизира??, да омаловажава?? и да изземва?? цялата енергия на тези хора, изтъквайки себе си. В света вече не се говори за комунистически и капиталистически държави, а за демократични и тоталитарни. Стремежът да концентрира?? цялата власт – да дава??, да взима??, да назначава?? и уволнява??, от теб да зависи всичко в държавата не кореспондира с демократичната тъкан на една европейска страна. Там едно правителство е като оркестър – има цигулки, има чинели, има барабани…”

    Сърдечни поздрави

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *