Свободата в България и по света е под обсада

Публикувам пълния текст на интервюто, което дадох за вестник “Преса”, излязло на 30.03.2012 г. в печатното издание, стр. 14-15. Б.м.- Вени Марковски.

??нтервю на Мариела Балева с председателя на българското „??нтернет общество“ за политическите капани, за опасностите над световната мрежа и за слу??ането „какво каза Брюксел“

Вени Марковски е юрист, председател на „??нтернет общество – България“. Един от пионерите на Глобалната мрежа в страната (започнал работа от 1990 г.), журналист, автор на стотици статии в българската и световната преса. Доби популярност с борбата и с успе??ното съдебно дело срещу кабинета „Костов“ за отмяна лицензирането на ??нтернет операторите през 1999 г. От 2005 г. живее между САЩ и Европа и работи в областта на киберсигурността и обществената политика в ??нтернет.

– Как изглежда България от Ва??ингтон, г-н Марковски? Пък дори погледната от Фейсбук или Туитър?
– На моменти изглежда трагично, на моменти – прекрасно. Ако човек почне да го мъчи носталгията обаче, достатъчно е да прочете някое изказване на произволен на?? управляващ политик, за да му мине.

– Влизайки в профила и в блога ви човек разбира, че сте доста по-информиран за ставащото в страната ни. Кое е това, което не ви дава мира и отвъд океана?
– Аз отдавна съм в мир със себе си – сега просто се забавлявам да гледам и да виждам. Хората у нас гледат, но малцина виждат. Дори и тези малцина – виждам! – не могат да го правят винаги и от време на време изпадат в капаните на властимащите.

– Ядосват ли ви политиците – на??и и чужди, и за какво?
– Не, на??ите не ме ядосват, а ме развеселяват. Същото настроение се получава, ако човек гледа щатската „Фокс нюз“ – празнословие, опаковано в същата форма, в която на българите им се сервират новините: „Ние сме единствените, които ви казват истината, не ги слу??айте другите, те ни завиждат“.

– Какво мислите за Стратфор или както още го наричат „частното ЦРУ“, обслужва ли нечии интереси. Между другото, сайтът “Биволъ” ви нарича агент на Стратфор, че имате връзки с тайни служби?
– Не коментирам пасквилите на “Биволъ”. Ако някой от вас, сериозните журналисти, се занимава с ровене и четене на чужда частна кореспонденция, тогава не бих коментирал и това. За мен четенето на чужда поща е нещо, което ми напомня за времената, в които ДС следе??е с кого в чужбина, а и защо си кореспондират българите. Не съм работил за Стратфор, така че не са ми известни техните методи на събиране и обработване на информация. Много е сме??но да се твърди нещо за мен въз основа на разговори между хора, които не ме познават. Във форумите съм срещал и по-идиотски твърдения от тези, публикувани в “бивол”, така че “журналистите” от този сайт могат да напи??ат още по-интересна статия, ако само се поровят сами из ??нтернет, вместо из чуждата поща.

– Евростат ни забъркаха в поредното си гадно изследване – този път са установили, че българите и румънците най-малко в ЕС използват компютър. Съгласен ли сте с това?
– Не съм запознат с това проучване и не мога да го коментирам, но по принцип не споделям мнението, че истината е гадна. ??стината е жестока, както е казал поетът. Но на фона на това, че България има най-бързият ??нтернет в ЕС и един от най-бързите в света, едва ли броят на ползващите компютър трябва да ни впечатлява. По-важно е не колко, а какви хора го ползват.

– ?? какви хора го ползват?
– За съжаление в ??нтернет, особено по форумите, се появиха т. нар. ??нтернет тролове, които използват прийома „ad hominem” (Читателите могат да потърсят подробности за тези две явления в българската Уикипедия) – хора, които се прикриват зад анонимност, но изкарват наяве своята подлостта и понякога меркантилност, пи??ат срещу други хора, които пък са застанали с името си и са направили някакво твърдение.
Препоръчвам на читателите ви да не обръщат внимание на анонимните коментари по форумите. Препоръчвам на всички да четат това, което пи??ат сериозните блогъри – хората, които стоят с името си зад публикациите. ??ма много такива – ??во ??нджев, Нели Огнянова, Григор Гачев, Пейо Попов, Боян Юруков, Невена Гюрова, например. ??ма и няколко анонимни блога, силно критични към властта, които също са забавни и заедно с това много смислени.

– Доколко свободни сме в ??нтернет? ?? доколко зависими?
– Свободни сме толкова, колкото можем да си го позволим. Въпросът е има ли граница смелостта ни да търсим свободата на всяка цена. Ако няма такава граница, ако човек защитава позиция, която е вярна и правилна, не може да зависи от нищо.

– След големите протести у нас на 11 февруари срещу АСТА казахте да не се радваме предварително и че АСТА може да бъде вкарана през задния вход. Сериозно ли има възможност това да стане и как?
– ??ма няколко варианта – най-опасният за момента е, че се подготвят промени в т. нар. регулации в областта на международните далекосъобщения. Не сте ги и чували, нали? Е, това са споразуменията между всички правителства по света за това как, например, да се разплащат телефонните разговори от една в друга държава. В края на годината Международният съюз по далекосъобщенията провежда своята конференция в Дубай, през м. декември, на която може да се вземе ре??ение, например, да има роуминг за ??нтернет.
Как ви звучи, ако ще трябва да плащате, докато сте в чужбина, за да четете вестниците в България? Темата е много голяма и се надявам, че Уикипедия, Гугъл, а и на??ите политици, дай Боже, ще я забележат, защото опасността е дне??ният ??нтернет да бъде подменен с междуправителствен, в който водеща ще е сигурността (и дали не най-много тази на управляващите?), а не свободата на гражданите.

– Лесно ли може да бъде убеден един политик, например че АСТА е нещо много хубаво, че е опасно в интернет да няма контрол?
– Лесно е, ако политикът е неграмотен – ако например е учил задочно за даскал по физкултура, няма да разбере нищо по темата. Но това е принципно положение – неграмотните се манипулират по-лесно и това може да обясни защо катастрофата в образованието я извър??ват целенасочено вече 20 години. У нас специално премиерът доказа, че може да си сменя мнението от сутринта до вечерта и на никой не му прави впечатление, че се върти като фурнаджийска лопата.

– Трудно е да се повярва, че монополите ще оставят нещата просто така? Бе??е казал, че монополите губят пари, а ние свобода. Бихте ли раз??ифровали думите си?
– Ако не минат АСТА, СОПА, промените в международните регулации, ние с вас няма да загубим нищо – животът ще е такъв, какъвто си е. Ако минат, ще загубим всичко, защото загубим ли свободата, какво ни остава?

– Всъщност каква е цената на свободата? ?? тя стока от първа необходимост ли е днес?
– Мнозина у нас са готови да продадат свободата си, защото не са видели особена промяна от времето, когато свободата бе??е илюзорна до днес, когато е дело на илюзионисти. Днес уж сме свободни да казваме каквото си искаме, т.е. има гласност, но няма чуваемост. Сега думите са загубили стойността си.

– Ако свободата има цена, колко може да струва тя?
– Трудно ми е да говоря за това, защото аз съм се родил във време, в което поне не ми се е налагало да се крия и да говоря за свободата под страха от затвор или концлагер, както е било преди това, а сега живея в страна, в която хората ежедневно се борят за свободата си. За мен свободата е безценна и всеки, който се опита да я оцени по някакъв начин, е обречен рано или късно да стане роб.

– ??ма ли нещо от което да се откажем в името на свободата и кое е то?
– Вместо отговор, по-добре е да си спомним стиховете на Шандор Петьофи, в които той казва, че има само две неща, които му трябват – любовта и свободата. „Жертвал бих живота безвъзвратно за любов, любовта да дам за свободата съм готов.”

– Между другото някой непрекъснато се опитва да посяга на на??ите права и свободи – чрез следене в ??нтернет, чрез масово подслу??ване, чрез всякакви форми на насилие. По какъв начин трябва да браним свободата си?
– Свободата в България, а и по света, е под непрекъсната обсада. Не си мислете, че в САЩ нещата са били много по-различни 20 години след основаването на държавата, прокламирала свободата като основна ценност. Робите ги е имало около стотина години след основаването, а жените не са можели да гласуват до 1920 г., да не говорим, че само до преди три години мисълта за чернокож президент сигурно не е минавала през главите на хората. Като сравнява България с някоя друга държава, българинът трябва да знае, че не е достатъчно да се сравнява 2012 г. в България с 2012 г. в САЩ. Ние сме изостанали много от света и трябва да наваксваме много.

– Кои са по-големи манипулатори от европолитиците и от на??ите. Защо винаги чакаме да видим какво ще ни каже Брюксел, за да направим нещо?
– ?? аз това се питам – Бойко Борисов непрекъснато говори за някакъв си Брюксел. Но аз питам: Кой е този Брюксел? Кой го упълномощавал да ре??ава какво да правим ние? А другият „двоен вис??ист“ на правителството, той пък с неговите „евро-атлантически партньори“? Какви са тези измислени термини, които звучат добре, но са без смисъл? Помислете само – България нормален член ли е на Европейският съюз или е ненормален? Щом политиците ни говорят така: „Брюксел ре??и“, „евро-атлантическите ни партньори не-знам-си-какво“, значи наистина държавата ни не е нормална и напълно правилно не сме в Шенгенската зона.

– Няколко теми напоследък са особено актуални у нас. Какво мисли?? по въпроса за щастливите коко??ки? Май яйцата им ни излязоха доста скъпи?
– Мисля, че Щастливия Миро, доколкото разбирам така му е вече прякорът, е най-доволен от това, което се случи. Така де, може??е прякорът му да е друг, далеч по-обиден. Ако трябва да отговоря сериозно – то хората са нещастни, но ето, същият този „ло??“ Брюксел, не се е загрижил за тях, а за коко??ките. ?? знаете ли защо? Защото „ло??ият“ Брюксел знае, че хората трябва да се грижат и за себе си, и за коко??ките. Но понеже той е европеец, деликатен, не разбира, че у нас последната грижа на политиците са хората, а първата са коко??ките да са щастливи. В казаното от мен има и друг смисъл – нарочно го уточнявам, че да не стане гре??ка.

– Остава ни да се надяваме Борисов и Дянков да ходят по пазарите по-често, за да падне цената на яйцата?
– Не, остава ни да се надяваме министърът на земеделието и храните да падне, за да не се вдига цената на яйцата. Наистина ли никой не е разбрал, че цената е висока, защото от МЗХ са забранили вноса на яйца от Пол??а? От същата Пол??а, от която прочетох, че Щастливия Миро е искал съдействие, звънейки на своя колега, който сигурно го е гледал като империалист – хлебарка: зер, европейските политици могат, за разлика от на??ите, да си спомнят какво се е случило вчера.

– На какво ви прилича българската политика днес? Докога ще се объркваме чрез кумирите менте, а кич-идеологиите ще замъгляват съзнанието ни?
Защо да са менте кумирите? Нима Бойко Борисов е менте? Напротив – много типичен представител на Банкя – човек, който е играл футбол и тенис в условията на люта конкуренция. От друга страна, не съм забелязал Цветанов да е станал кумир, така че всичко си е както трябва.
??наче защо хората се объркват – това го изясни навремето един от фараоните, не си спомням кой. На журналистически въпрос: „Докога ще продължавате да мамите българите?“, той отговори: „Ще ги баламосваме до тогава, докато има балами да се връзват“.

– Каквото и да говорят в парламента, в правителството и т.н. все опират до социализма. Той непрекъснато изниква по всякакъв повод. Кеворкян попита в статия в „Преса“ докога ще ни мъчи този проклетник соца. Докога според вас?
– Още около 83 години – до 2095 г. Не се ??егувам. Горе-долу тогава вероятно ще умре последният българин, роден при социализма. Знаем, че навремето Моисей е водил евреите 40 години из пустинята, за да умре и последният, роден в робство. Тогава продължителността на живота е била толкова – 40 години. Сега има доста столетници и макар че социалният и финансовият министър се надпреварват да им понамалят бройката, все пак на??ите дядовци и баби не се дават, така че сметката е ясна.

– Във фейсбук сте посочили като любим цитат думите на Васил Левски, казани пред турския съд: „На??ите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия”. От тези думи насам има близо 140 години. Промени ли се с нещо ситуацията?
– Как мислите, променила ли се е?

This entry was posted in Bulgaria, politics, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *