Въпроси и размисли около 6-и септември, ден на Съединението

В последните 20 години всеки политик ни обяснява колко важна дата е 6-и септември. Най-много ни го обясняват политиците, които не знаят историята. Това лесно се вижда в посочените по-долу изказвания на председателката на Парламента Цецка Цачева.

Аз – за разлика от тези на??и политици – знам точно тази история още от тийнейджър, когато учих в 114-а английска езикова гимназия. На??ият славен преподавател Асен Николов* ни преподава??е темата за Съединението със страст, за която (казваха) бил уволнен от Софийския университет. Кандидат-студентският ми изпит през 1987 г. също бе??е за Съединението. Запознат съм с историята, подготовката, а благодарение на книгите на Симеон Радев “Строители на съвременна България” и лекциите на Асен Николов – дори и с мисленето, ако щете, на организаторите на Съединението.

?? точно поради това, не мога да не цитирам следното, казано точно в дните около годи??нината от Съединението, при това не от кой да е, а от г-жа Цачева.

Цитирам съответните откъси, без редакции, така както са дадени от агенция “Фокус”, в последователността, в която са пуснати на сайта на агенцията.

    5-и септември

    “14:01. София. Представителите на държавните институции и особено на парламента трябва да бъдат сред гражданите по време на официални празници като Съединението и то на места, където всъщност преди 126 години то е извър??ено като смел държавно-политически акт. Каквото и да кажем за Съединението, все ми се струва, че няма да бъде достатъчно, че ще бъде малко. Това заяви пред Агенция „Фокус” председателят на Народното събрание Цецка Цачева в навечерието на отбелязването на годи??нината от Съединението на Княжество България и ??зточна Румелия. Цачева посочи, че днес има възможност да бъде сред гражданите на град Съединение, а утре да участва в тържествата по случай годи??нината в град Пловдив. Там тя ще присъства на водената от Негово преосвещенство Пловдивския митрополит Николай литургия, а във вечерните часове ще произнесе слово пред Паметника на Съединението в града.
    Председателят на Народното събрание Цецка Цачева подчерта, че за нея празникът е важен, за да може още веднъж в личен план да преосмисли за себе си от дне??на гледна точка какво представлява Съединението. „На 6-ти септември 1885 г. триумфира една справедлива и изстрадана от народа кауза. България успява да увеличи почти двойно своите територии и население и няма да се уморим да повтаряме – извър??ва го без да разчита на помощ и защита от когото и да било. След 6-ти септември коренно се променя начинът, по който Европа и светът възприемат България”, заяви Цецка Цачева. По думите й, след Съединението и неговата успе??на защита нараства самочувствието на българската нация и този голям успех дава нови импулси за културен и социален просперитет на България, който през първото десетилетие на XX век придобива параметрите на истинско чудо. „Величието на Съединението винаги ще бъде неразделна част от самочувствието на българския народ и от стремежа му за достойно европейско бъдеще”, изтъкна председателят на Народното събрание.”

    “14:28. София. Един от заветите на Съединението – това величаво историческо събитие и до днес стои върху парадния вход на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Добре е ние, политиците, да вникваме в смисъла на това послание ежедневно, а не само на официални празници като утре??ния. Това каза пред Агенция „Фокус” председателят на Народното събрание Цецка Цачева в навечерието на честванията по случай 126-ата годи??нина от Съединението на Княжество България с ??зточна Румелия. „Моят прочит на тази историческа дата е да търся препратките към дне??ния ден и тук ударението може би вече трябва да пада не върху понятието „съединение”, а върху единението”, подчерта Цачева. Тя допълни, че в нелеки за преодоляване времена, единението не е просто дума. „Единението не е само дума, то не изключва различията, присъщи на демокрацията. Задължително трябва да има единение за пътя, по който България върви. Единението е пътят, по който всички заедно вървим”, отбеляза председателят на парламента.
    „Съединението е добър ориентир за нас, политиците, в съвременните процеси, както и с оглед на предстоящите за България избори, защото имаме блестящия пример на прадедите ни за това как трябва в трудни времена да бъдем единни”, посочи Цецка Цачева.
    „Трябва да показваме, че сме достойни за свободата си и че сме способни на историческа инициатива, така както пред??ествениците ни са го показали преди 126 години”, заяви още тя.”

    6-и септември

    “10:34 ч. Пловдив. Като председател на Народното събрание не мога да не припомня, че от Съединението 1885 г. тръгва един лозунг, който и до ден дне??ен стои на Народното събрание. Това е „Съединението прави силата”, каза в Пловдив председателят на Народното събрание Цецка Цачева, предаде репортер на радио „Фокус”-Пловдив. Съвременния прочит на идеята за Съединение аз виждам в единението. То не изключва различията, присъствие на демокрацията, единението не само е съгласие за пътя, по който вървим, каза Цачева. „Единението е онази вис??а увереност, че пътя можем да го извървим заедно без значение на професии, етноси, компетентност и възраст. Всички българи, но с вяра, с мъжество така, както са го направили на??ите прадеди, за да може 126 години единни да вървим, по пътя, който на??ата държава има”, каза Цецка Цачева. Тя посочи, че това е пътят на демокрацията, на европейските ценности и всичко това в името на по-доброто утре на всеки един от нас българските граждани.
    Председателят на Народното събрание Цецка Цачева присъства на молебен, посветен на Съединението в Катедралния храм на Пловдив.”

    “10:51. Пловдив. Съвременните политици понякога забравят за единението, водени от тясно партийни пристрастия. Забравят голямото, главното, магистралата, по която трябва да върви България. Това каза в Пловдив председателят на Народното събрание Цецка Цачева, предаде репортер на радио „Фокус”-Пловдив. Цачева е убедена, че това са временни периоди, защото и днес на този празник в този храм са били представители на различни политически сили. Снощи бях в град Съединение, където на 5 септември преди 126 години голямоконарци за пръв път развяват байрака, у??ит от Недялка Шилева, каза Цачева като посочи, че в историческото селище също са били заедно представители от всички политически сили. Ако по-често на такива дати сме заедно и единени, въпреки различията, които имаме помежду си, защото това е демокрацията – плурализъм на мнения и идеи, но да се чувстваме един друг, да говорим и да търсим най-верния, точния и правилен път за България, каза Цачева.
    Цецка Цачева е придружавана от областния управител на Пловдив ??ван Тотев и пловдивските депутати Менда Стоянова и ??ван Дедев. Тя ще поднесе цветя в знак на признателност пред паметника на Захари Стоянов и майор Райчо Николов.”

А сега прочетете и словото на г-жа Цачева, публикувано на сайта на Народното събрание (запазен правопис, заедно с гре??ките!):

    “Уважаеми господин Кмете,
    Уважаеми господин Президент,
    Уважаеми министри и народни представители,
    Уважаеми членове на Европейския парламент,
    Ва??е Високопреосвещенство,
    Господа генерали, офицери, сержанти и войници,
    Драги граждани на Пловдив,
    Скъпи сънародници,

    Събрали сме се тук, за да отбележим едно от най-значителните събития в новата ни история.

    Съединението!

    За нас днес е трудно да си представим всенародното ликуване в онзи далечен ден преди 126 години. За нас съединена България е даденост и не можем да си представим страната разделена на две. Не можем да си представим, че тръгвайки от Търново или от София за Пловдив, хората са отивали в друга държава… От Княжество България – в ??зточна Румелия.

    По това време, въпреки видимия стопански напредък, въпреки първите стъпки в изграждането на държавността и в двете части на България се чувства горчилката от разделението.

    Защото, както знаем, преди още да е отминало опиянението от Освобождението, българите се сблъскват с императивите на големия свят, в който искат да влязат. На Берлинския конгрес българските идеали трябва да се подчинят на европейските интереси. „Ние, господа, не сме се събрали тук да се съвещаваме за щастието на българите, а за да осигурим мира в Европа”, без всякакви заобикалки казва Бисмарк. На Берлинския конгрес, още несъздадена, Новата българска държава получава първия си урок: светът е голям, нищо не идва даром.

    Горчилката от разделението владее двете Българии през първите години след Освобождението. Не могат да я преглътнат тези, които дълго и упорито са работили, залагали са знанията, имота и живота си за българското дело – и в Цариградските борби за църковна независимост, и в Букурещките комитети, и в българските въстания. Целият народ живее с усещането, че тялото му е разпокъсано.

    По-силна е горчилката в ??зточна Румелия, която номинално е подчинена на Цариград, въпреки че, както отбелязва Симеон Радев „Наместо вилает с привилегировано положение, който дипломацията бе кроила в Берлин, образувала се бе една фактическа свободна държава с конституционен режим и с българска национална физиономия”.

    В тази ??зточна Румелия в началото на 1885 година вече се чува глухия тътен на задаващата се промяна. Когато четем историята на онези години, забелязваме как идеята за съединение набъбва в целия народ, тя всъщност не се ражда от един център. ??деята има своя революционен комитет, разбира се. Но тя се развива и у политиците, и у младите български военни, и у интелигенцията. Без да има особена координация помежду им. Опити за сондажи на Великите сили, буйните статии на Захари Стоянов, спорадични улични демонстрации – постепенно тътенът нараства, за да се излее накрая в една демократична революция.

    Защото, драги сънародници, Съединенето е една истинска демократична революция. В нея участват всички. ?? харамиите на Димитър Ризов и Коста Паница, и войската, командвана от Данаил Николаев, и селските чети, като тази на Чардафон, и цялото население на Пловдив, излязло на улиците и наобиколило конака.
    В нея участва фактически и обитателят на конака, който отказва да прибегне до крайни мерки в навечерието и така на практика улеснява революционните действия,

    Но, дами и господа, в тази демократична революция участват и първенците, и населението на Княжеството, а и първият български княз – с мълчаливата си подкрепа преди и с ре??ителното признаване на резултатите след извър??ването й.

    Така Съединението се превръща в един всенароден и всебългарски акт.

    Съединението не е в премахването на границите между две държави. Съединението съединява, единява българския народ.

    ?? когато няколко месеца по-късно това Съединение е запла??ено с оръжие, българският народ показва на света какво може – вече обединен, един?н, единен. ?? – на практика – налага волята си на Великите сили – и полага основите на изумителното израстване на България през следващите 25 години.

    Драги сънародници,

    Днес Съединението е страница от историята. Ние често прелистваме тази страница без да си даваме сметка до каква степен то е белязало следващите поколения, доколко то ни е определило и нас самите. Демократичността, проявила се още през Възраждането, в Съединението се затвърждава като важен белег за българския характер. Свободолюбието, увереността в себе си са черти, които не винаги изявяваме, но те са в нас, укрепени, затвърдени от Съединението.

    Най сетне това Съединение ни предлага идеята за единението. Струва ми се, че трябва да се замислим за единението в дне??ните трудни времена. То не е само дума. То не изключва различията, присъщи на демокрацията. Единението не е само съгласие за пътя, по който вървим. Единението е онази вис??а увереност, че пътят можем да го извървим само заедно – всички професии, всички слоеве, всички етноси, млади и стари. Всички българи.

    Честит празник, Пловдив!
    Да живее България!”

Празник на кли??етата, в който успяват да сложат “големите” теми (“магистралите”, “етносите” и т.н.) наред с онова събитие – дело на младите и луди хора, които са знаели значително по-добре от дне??ните големци как се изграждат, отстояват и защитават национални идеали.
По тъпо използване на празника не можеха, а и няма??е как да измислят.
Защото за тях този празник е неразбираем.
Защото те се “замислят” не за съединението, а за единението, но само в “трудни времена”.
Защото те най-вероятно не знаят, че девизът е копиран от Белгия (както и немалка част от Конституцията на Княжеството).
Защото те не са учили, че България е била “разкъсана” не на две, а на пет части.
Защото те сигурно не знаят и защо тъкмо 22-и септември през 1908 г. е избран от цар Фердинанд, за да обяви независимостта на страната (а дали знаят, че до този момент тя е била трибутарно на султана княжество? а дали знаят какво изобщо значи това?)

?? понеже ни управляват хора, които не са много знаещи, но и не обичат да чуват, че не са толкова велики, за колкото се мислят, не ни остава нищо друго, освен да си пи??ем по блоговете и да се спасяваме – кой както може.

_____
* За Асен Николов има създадена група във “Фейсбук”, в която може да се прочетат много спомени, сред които и следните:

    – Anahid Chalyovska: Anahid Chalyovska Моите почитания, господин Николов! ??зключителен преподавател. Радвам се, че съм присъствала в неговите часове.
    – Peter Budevski: Бе??е ми класен. Човек на всички времена! ?? то в онова време…
    – Diana Bachurova: Бях от първия випуск на Асен Николов в гимназията. Той дойде от 14 -то у-ще и още първия час ни се представи по име и добави: “ерген – второ преработено издание” ! ??ма??е Трабант, който паркира??е около у-щето и го нарича??е “змей”! Стра??но ни впечатлява??е винаги не само с остроумие, нетипично за останалите ни учители, но и с преподаването си. Чете??е ни Симеон Радев, който му бе??е любим автор. Възлага??е доклади и рецензии – още тогава стимулира??е аналитична мисъл и особен поглед към историческите събития. Никога не учехме по учебник при него. Къде ли е сега?
This entry was posted in Bulgaria, politics, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *