Народе????

Публикувам статията на Йордан Василев с неговото разре??ение. С нея започвам поредица от статии (някои вече са написани, но няма да сменям заглавията им сега) под общ надслов “Народе????”. Йордан Василев я е написал на 2-ри май 2011 г. и я е публикувал във “Фейсбук”.

    Гледах снощи по телевизията тържествата за Априлското въстание. Всичко добре. Райна Княгиня у??ила знамето и го развяла. ?? дотук. А после? Поразрових се и стигнах до тъжни, да не кажа ужасни факти и заключения за на??енската немара и неуважение към достойни хора и техните потомци.

    Ето какво намерих по архиви, спомени и т. н.:

    Странни истории от българското минало

    ТРАГ??ЧНАТА УЧАСТ НА РАЙНА КНЯГ??НЯ ?? НА НЕЙН??ТЕ С??НОВЕ

    ??мето на Райна Княгиня е легенда, чуваме го още в училище – тя е развяла знамето при обявяването на Априлското въстание, възседнала върху кон. А не знаем какво е станало с нея след това.

    Но сега – отначало – Райна поп Георгиева Футекова от Панагюрище е била на 20 години, когато поема риска да бъде с революционерите. Тя заедно с пет други момичета у??ива знамето, Бенковски я покачва на бял кон, за да го развее в първия ден на въстанието, прекарва ужасните месеци след поражението във влажно мазе на затвор в Пловдив, след унизително разкарване с вързани ръце, полугола, изнемощяла, замеряна с яйца, тухли и камъни по главната улица в южния ни град през лятото на 1876 година. Големият ангийски журналист Мак Гахан я сравнява с Жана д,Арк.

    Била е с горд, независим дух, дори опърничава. Като ученичка има отличен успех и ниско поведение – все непослу??на.

    Освободена е от турския арест след намесата на американския консул Скайлер, а след това я поема консулът на Русия в Пловдив, българинът Найден Геров. ??зпраща я да учи в Русия. Тя избира – според нейния си опак нрав странна специалност – аку??ерство. Причините – най-кратко следване и най-бързо ще се върне в Родината. Без да подозира, че тогава мечтата й ще бъде вече изпълнена – ще пристигне в свободна България. ?? без да знае, че теглилата й тепърва започват.

    Трябва да напомня, че Райна Княгиня не е от случаен род. Нейният брат Захари Футеков е автор на ценни речници – немско-български, на чуждите думи. ?? те са преиздавани многократно.

    Връща се в Родината, но кой е чул тогава думата “аку??ерство”? ??ма си за тази работа хора – бабите, нали и до днес денят на родилната помощ се нарича “бабинден”.

    Залавя се Райна с учителство в Търново. Как може да се върне в родното Панагюрище, когато там я възпримат като леко момиче, казано на дне??ен език – направо курва. При еснафския морал на ХІХ век така се гледа на жена, яхнала кон и развяла знаме…

    Докато учи в Русия получава няколко писма от учителя Васил Дипчев. Отговаря му и тя. След Освобождението се виждат през ваканцията в Панагюрище. Той вече е кмет. През юли 1882 година се оженват, тя напуска учителството и се превръща в къщовница на своя грубичък съпруг, който е приел съдбата да вземе такава ”пропаднала” жена, при това навър??ила цели 26 години – за тогава??ните нрави – стара мома. Не чува съветите на близки да се разведе, а ражда пет момчета. Едното умира.

    А другите? Добре, че не е била жива да види техните трагедии.

    Остава вдовица през 1898 година с четири малки деца на ръце, болна – последици от влагата в затвора, туберкулоза. Преселва се в София, тук има чужди дипломати, които не признават на??енските баби при раждане. Почва да аку??ерства – бедна, направо мизерстваща, куцука с бастун и фенерче през тогава??ното село Орландовци – да помага на родилки. ??мето на този дне??ен квартал на София иде от някакъв каменоделец Орландо, италианец, заселил се там и майсторил надгробни паметници.

    Райна Княгиня, която сега е легенда за нас, си оставала бедна, нямала средства, за да изучи своите сираци и ги изпраща на държавна издръжка – във военни училища. Не е могла да си въобрази на какво бъдеще ги обрича.

    Първият син – ??ван Дипчев участва в Балканската и в Първата световна война, стига до чин генерал и се пенсионира през 1936 година. Но комунистическата власт го изпраща в концлагер, а след това и го изправя на старини на съд за въображаеми престъпления отпреди 30 години. Помня това – процесът бе в Троян, а аз бях там изселен и учех в гимназията. Присъда няма, но офицерът не може да понесе унижението и угасва в болница. Гробът му не се знае.

    По-сносна е съдбата на втория син – Георги Дипчев. Той завър??ва морско училище, като ма??инист на торпедоносеца “Дръзки” участва в потопяването на турския кръстосвач ”Хамидие”, после се заселва в Бургас и умира там от рак.

    Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бив?? офицер. ?? гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

    Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

    Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й. Тленните й останки намират покой през 1976 година, когато са пренесени от София в родното Панагюрище и са препогребани там в двора на бащината й къща.

    Нейният внук ми даде смъртния акт, издаден тогава от софийската община, аз го преснимах и му го върнах. Тъй че сведенията са достоверни, освен от архиви, всичко бе потвърдено от внука на Райна Княгиня.

    Йордан Василев

допълнение от Йордан Василев, публикувано след основната статия:

    Чух снощи, че знамето е изгоряло. ??сторията е по-сложна и доста неприятна за нас, българите.

    След Освобождението у нас идва един турски офицер и предлага знамето срещу незначителна сума. Някой на??енски чиновник изобщо не му обръща внимание и той си заминава. Така оригиналът изчезва. През 1901 г. – по повод честване на 25 години от въстанието – Райна Княгиня се залавя и успява да у??ие втори екземпляр в същия вид както първообраза. Това знаме е изложено някъде и при пожар изгаря.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *