Държавата гре??и, като използва ГДБОП в защита на частни интереси

Мое интервю за “Новинар”, публикувано на 26.09.2010 г.:

    Българският автор е поставен не просто в неравностойно положение спрямо чуждият, а направо в унизително, коментира председателят на „??нтернет общество – България“

    На 23-и септември в. „Новинар“ публикува интервю с г-н Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право и сродните му права“ в Министерство на културата (МК). От интервюто става ясно, че има някакви проблеми с авторското право у нас, но не става ясно какви са тези проблеми, как може да се ре??ат и защо изобщо ги има. Затова потърсихме за коментар и председателят на “??нтернет общество – България” Вени Марковски.

    – Господин Марковски, какъв е според вас основният проблем на Закона за авторското право?

    – Основният проблем на българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е, че той е резултат от действията на лобисти, които защитават интересите не на авторите, а на големите продуцентски компании, големите чуждестранни производители на интелектуален продукт – било той музика, филми или софтуер. ЗАПСП е закон за XX век, писан за хора, прекарали по-голямата част от живота си в миналия век, а не за хората, които ще живеят по-голямата част от живота си в XXI век.
    Поредица правителства в България са жертва на лобистите. Могат да се търсят и връзки между измененията в ЗАПСП и посещенията на представители на чуждестранните компании у нас и срещите им с депутати и експерти. Едно такова журналистическо разследване в друга страна би могло да доведе до оставки, уволнения и коренна промяна в ЗАПСП. Но в България то няма да доведе до нищо и може би затова никой не се хваща да го направи.

    Както повечето неща в България, така и в областта на авторското право се вижда, че България е не просто бедна и малка държава, а по-скоро населена с бедни и дребни хора, които са готови на много неща, за да получат потупване по рамото или някой лев, за да „развиват“ дейност в защита на интересите на някоя чужда компания. Не, не се ??егувам – лично съм присъствал на заседание на Парламентарната комисия по култура, на което в пряк текст и публично ни бе??е казано, че конкретен текст в ЗАПСП няма да бъде обсъждан от депутатите, а ще бъде гласуван, защото „Майкрософт са се споразумели за това с Министерския съвет“. Докато чуждите компании нареждат на депутатите какво да гласуват, ЗАПСП няма да е закон, защитаващ интересите на авторите и изпълнителите.

    – Г-н Дамянов засяга въпрос, който е пряко свързан с ??нтернет, chitanka.info и авторските права на книгите там.

    – Да са живи и здрави от МК и ГДБОП, че популяризираха този сайт толкова много, че сега ако се сложи думата „читанка“ в Google, сайтът излиза най-отгоре!).
    Според г-н Дамянов ЗАПСП изисквал съгласието на авторите, за да им бъдат публикувани произведенията в „Читанка“ и цитира чл. 18 от Закона. Но удобно пропуска чл. 24, който гласи, че „без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо… възпроизвеждането на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки… с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели“. Пропуска го, но съм сигурен, че в някоя от следващите редакции на ЗАПСП, лобистите и тези, които обичат да използват ГДБОП за защита на частни корпоративни интереси ще променят текста, защото не им изнася. Защо споменавам ГДБОП ли? Защото в този гражданско-правен спор, или дори спор, който би трябвало да се води по страниците на вестниците, лобистите включиха ГДБОП и днес тази структура в МВР, която би трябвало да се ползва с уважението на гражданите и страха на организираната престъпност, се е превърнала в посме??ище, а не в носител на смъртни грехове, както твърди г-н Дамянов.

    – Защо този спор или дебат за Закона за авторкото право не се получава?

    – Може би този спор не може да се води, защото позицията на т.нар. защитници на авторските права в дне??ния им уродлив от лобиране в Народното събрание вид е незащитима и те не желаят да спорят. Позицията на защитниците на дне??ния модел „Франкенщайн“ ЗАПСП е, че държавата чрез ГДБОП трябва да защитава правата не на авторите, а на плазмодиините организации, които на свой ред уж щели да им защитават правата. Впрочем, много е ясно това грозно извъртане на на??ите организации, когато стане дума за проекта на Гугъл, Google Books. Да сте чули МК или някоя от тези организации да е насъскало ГДБОП да атакува и изземе сървърите на Гугъл, защото там има публикувани книги на български автори? Не сте, нали? Няма и да чуете – и не само поради това, че сървърите им не са в България, а защото „защитниците“ на авторските права се страхуват да се борят с големите фирми и предпочитат да нападат отделния човек, по възможност администратор на сървъра, на който е „Читанка.инфо“. А може би на??ите сдружения изобщо нямат право да търсят каквато и да е защита за авторските права в ??нтернет, защото договорите им с авторите са само за защита на правата при разпространение на произведенията им на хартия? Дали в ГДБОП са поискали от тези сдружения доказателства, че те наистина представляват конкретни автори, които са сметнали, че правата им са нару??ени? Силно се съмнявам, иначе тези доказателства щяха да са публикувани.

    – “Читанката” ли е се оказа най-големият проблем на българските издатели?

    – В България, където издателите отдавна не съобщават тиража не само на преводните, но и на българските книги, където стотици книжарници се затвориха, за да станат псевдо-бутици или гаражи, където се печатат все по-малко качествени и все повече некачествени книги… та, в тази България наистина се оказва, че най-голямата заплаха за бизнеса (забележете – не за авторите!) е един сайт, на който безплатно може да се четат книги. Прав е бизнесът – не са опасни библиотеките от камък и тухли (една от тях бе превърната в хотел в центъра на София, помните ли?), защото хората все по-малко ходят в тях. Но не е прав бизнесът, че „Читанка.инфо“ ги ли??ава от доходи. Хората, които четат електронни книги го правят, защото не могат да намерят тези книги на хартия или защото така им е по-удобно. Голяма част от книгите в „Читанката“ вече не се печатат, а и никой няма да ги отпечата повече в България, защото вече липсва стройната система за книгоразпространение, която съществува??е преди промените. Тираж от 10 000 книги днес трудно може да се продаде, освен ако не е някаква драма от Коелю, а тиражите на Николай Хайтовия „Петко Войвода“ са непостижими. В този ред на мисли, а и в светлината на ЗАПСП дори, общодостъпна библиотека като „Читанка“ би трябвало не да се преследва по покривите от анти-мафиотите, а да се насърчава и развива, включително и със средства, отпускани от държавата – например за поддръжка на сървърите, както и за уреждане на авторските права на тези автори, които биха поискали това. Защото като син на писател и внук на поет имам силното съмнение, че мнозина от авторите биха поискали каквото и да е възнаграждение, ако им бъде обяснено какво точно означава „Читанка“. Но на Министерство на културата няма да им хрумне такова нещо, защото това ще означава на някои хора да им спрат средствата, които идват от чужбина за „борба с пиратството“.

    – Как се държат българските автори в тази ситуация?

    – Българските автори са като малки деца – те вярват на казаното от някакъв чиновник, че това ло??о нещо, ??нтернет, им краде от парите, които иначе ще се изсипват над тях с помощта на дружествата за колективно управление на авторските права. Българският автор е поставен не просто в неравностойно положение спрямо чуждият, а направо в унизително. Той не получава възнаграждение за продадените от издателя си книги, не знае дали не се печатат повече, отколкото му казват и често може да не види и лев извън това, което е получил авансово. Да не говорим, че има издателства, които се изхитрят да получат пари от… самите автори, за да им отпечатат книгите!
    Е, при такова поведение на авторите и на държавата, може би няма нищо чудно, че в Министерство на културата не могат и не искат да намерят работещ модел за уреждане на авторските права в българското ??нтернет пространство. А модели има и Гугъл го доказва в нормалните държави.

This entry was posted in Bulgaria, copyright, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *