(Политическо) лицемерие

Препечатвам по-долу речта на г-жа Цецка Цачева, председател на Народното събрание, публикувана в “24 часа” на 30 август 2010 г., стр. 11, под заглавие “Във “Фейсбук” няма големи и малки народи, има свобода“. Тази реч е произнесена на срещата на жените-председатели на парламенти на 27 август, чийто домакин бе Цецка Цачева във Варна. Темата на събирането на жените-председатели бе “Как парламентите могат да участват в новите пространства на европейския междукултурен диалог”. Г-жа Цачева продължава и днес с изявите си по адрес на “Фейсбук”, този път в официоза “Стандарт”.

Заглавието на моята статия е “Лицемерие“, защото точно този Парламент, под ръководството точно на г-жа Цачева се опита да премахне изцяло свободата в ??нтернет и да предостави неограничени права на МВР да следи и подслу??ва в Мрежата.
Аз съм писал, говорил, обсъждал* с депутати, политици и др.п. идиотщината на предложенията на МВР, но всуе…
След тази реч на г-жа Цачева, с която “24 часа” се опитва да пренапи??е историята за госпожата, няма??е какво друго да направя, освен да напомня, че когато един човек, една цяла институция, е заела неправилното място в историята, то както и да се лъска образът им, това няма да промени историческите факти. Тъжното е и друго – че в Парламента в момента са и част от хората, които бяха участници в либерализирането на българското законодателство в областта на ??нтернет, но и те станаха жертва на конюнктурните интереси на управляващата класа.

Ето и самото слово на г-жа Цачева:

    “Глобалната мрежа днес улеснява много взаимното опознаване между хората. В тази среда далечното е близко, а чуждото не е заплаха. ?? докато гражданите се възползват от предимствата на съвременните форми на комуникация, трябва да признаем, че все още липсва достатъчно силното присъствие в тази среда на дне??ната европейска държава като покровител на образованието, възпитанието, знанието и културата.

    Постигането на разбирателство между хората като носители на ценностите на различни култури в глобалния процес на общуване не може да не бъде цел и стратегия на всяка модерна европейска национална политика. Резултатите на тази политика се измерват с постигането на чувство за принадлежност към Европа като общност на равнопоставени различия.

    Днес комуникационните процеси са мигновени, изобилието от информация е необозримо, а достъпът до културни ценности е ??ирок. Така гражданите на Европа сами създават новите пространства на междукултурния диалог. В тях на??ите деца, младите дигитални граждани на Европа, обитават социалните мрежи, информационни ресурси, отворени енциклопедични системи, виртуални библиотеки, музеи и колекции.

    Тези пространства са преди всичко междуличностни и индивидуални. В тях гражданинът общува като носител на своята социална, национална, етническа, религиозна и всякаква друга идентичност. Това са пространства на хоризонталната йерархия – тук няма абсолютна истина от последна инстанция, няма велики и малки народи, но има свобода на изразяването, на достъпа и на мисълта. Най-важната характеристика на тези нови територии на общуването е именно диалогът. Той не е политическо пожелание, а ценност на между-културното общуване. Ценност, която по нов начин обогатява европейския гражданин.

    Нека си представим колко лесно би могъл да се ре??и проблемът с противоречивите интерпретации на общата ни история, когато младият човек има свободен достъп до образователни ресурси като отворени енциклопедии, онлайн системи за обучение, специализирани социални мрежи. В подобна среда той ще види и другите гледни точки, ще ги съпостави и сам ще формира своето мнение – независимо както пи??е в неговия учебник по история.

    Тази ситуация е ??анс за по-доброто взаимно разбиране между хората в Европа, за преодоляването на предразсъдъците и за изпращането на привиденията на миналото в музея. Но тя е и мащабно предизвикателство за ролята на европейските държави в образователната политика – защото трябва да подготви младия човек за среща с другите гледни точки, които го чакат в интернет.

    Трябва да го научи да прави информиран избор, когато изгражда своите преценки, да оценява многообразието от възгледи като богатство. През последните години броят на българите във фейсбук се увеличи взривообразно. Хора от различни поколения намират в тази среда контакти и комуникация с познати и непознати, създават нови приятелства, споделят.

    За мнозина от тях, най-вече за по-младите, тази социална мрежа е основна платформа за достъп до света. Тя определя тяхната лична културна ситуация, изградена от техните интереси, убеждения, мечти, желания и постижения. Нима наистина фейсбук и държавата имат допирна точка само в темата хит напоследък – нивото на защита на правото на лична неприкосновеност в тази социална мрежа?

    Трябва ли европейският междукултурен диалог в най-новите му форми да бъде по някакъв начин регулиран? ??ли може би по-верният път е да заложим на саморегулацията. Възможна ли е централизирана европейска политика в тези нови пространства и какви са нейните цели и параметри?

    Докато търсим отговори на тези въпроси, ще заложим на интензивен обмен на информация за добри практики в европейските държави за участието и присъствието в тази среда.

    Парламентите заедно с гражданското общество трябва да насърчават раз??иряването на държавната политика за достъп до културни ценности, в т.ч. и в дигиталната среда – най-вече чрез финансиране на социални мрежи, комуникационни канали и на публични информационни ресурси. Това е ключ към създаването на нова среда за толерантно, информирано и идеологически необременено общуване.

    Не на последно място, длъжни сме да провеждаме политики, които адекватно отчитат, че поколението на дне??ните деца и младежи живее в дигиталния свят. А там междукултурния диалог не е цел, той е всекидневие. Това обстоятелство трябва да бъде оползотворено като ??анс младите хора да израстват като личности, свободни от предразсъдъците на културната изолация, ксенофобията и ??овинизма, но богати със свободния и лесен достъп до постиженията на европейската цивилизация и мотивирани да бъдат активни участници във възприемането на културните различия като глобално богатство на човечеството.”

_______
* Вижте тук: По темата за подслу??ването в ??нтернет (по бТВ), Как бе ре??ено ??нтернет потребителите да бъдат следени нон-стоп – стенограма, Стенограма от обсъждане на промените в Закона за електронните съобщения, Писмо до Народното събрание, от Facebook групата с над 2680 ду??и, Свободата в ??нтернет днес и утре, МВР-амбициите за подслу??ване – вчера и онзи ден (статия за “Правен свят”), Потребителите не трябва да се притесняват – трябва да се пла??ат (интервю в “Новинар”) и още мн.др. Освен “??нтернет общество – България”, активно се бореха срещу тези промени хора като Асен Генов, Богомил Шопов и др.

This entry was posted in Bulgaria, Information Society, на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *