Сбогом, ??лия…

Утре, 28-ми август, ще е един тъжен ден за България. От 11 часа в Ритуалната зала на Централните софийски гробища ще започне последната среща, в която ще си кажем “сбогом” с ??лия Божинов – приятел, компютърджия, математик, бриджьор, интернавт, общественик, сърфист, парапланерист, социолог, истински човек и гражданин…
Списание “Тема” ще публикува следната статия за ??лия, която препечатвам с разре??ение на автора, Калин Първанов.

    “Странникът от улица „Бунтовник”
    In memoriam за левия ексцентрик, който не се превърна в циник

    За всички, които го познаваха, той бе??е един от най-жизнерадостните хора. Затова и в първите часове вестта за кончината му звуче??е неправдоподобно. Смъртта го застигна на 53 години недалеч от къмпинг „Градина” – любимото място, където прекарва??е летата си. Осанката на ??лия Божинов дотолкова се бе??е сляла с пейзажа на един от последните естествени плажове, че сред първите коментари за тъжната вест някой написа:

    „Градина” опустя!”.

    Приживе Божинов има??е безброй приятели, а сред малцината му неприятели бяха и такива „от сой” – влиятелни, властолюбиви, безцеремонни. Сладкодумният левичар бе??е уважаван и търсен за компания от хора с най-различни убеждения, с доста от които се бе??е запознал покрай многобройните си интереси. Увлича??е се от нови технологии, бридж, парапланеризъм, история, а дори и политиката упражнява??е като хоби. ??лия Божинов
    ??лия Божинов изпъква??е като една от колоритните фигури в ляво от самото начало на прехода. В дългите изборни нощи в НДК основателят на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (Г??СД??) пръв разполага??е с най-достоверни извадки от току що състоялия се вот. Дори и социолозите сверяваха часовника си с него. Освен точните изчисления, запазена марка на Божинов стана и червената папийонка – белег на нетипичен за онези времена аристократизъм. Но и без нея не остава??е незабелязан, където и да се появе??е.
    Свали папийонката, когато самонабедили се за партийни аристократи започнаха да се възпроизвеждат по върховете на БСП. Някъде в онези години, в които ??ирпотребата „Made in Pozitano” бълва??е потници „Социализмът е секси” и гащета с логото на партията, синът на бив??ия член на Политбюро Тодор Божинов се яви насред бузлуджанския пек с ексцентрична черна фланелка. Хиляди погледи се вторачиха в лика на Йосиф Висарионович, стиснал здраво кормилото на властта, и надписа „Сталин – на?? рулевой!”. Едва ли софийският бохем бе??е прегърнал идеите на сталинизма – системата, която въобще не се е церемоняла именно с различните като него. По-скоро влага??е капка самоирония, а още повече ирония към несменяемите кормчии на трибуната. Малцина го разбраха.
    Математикът обича??е битките, дори когато бяха с минимална вероятност за успех – без значение дали бране??е любимия си къмпинг от мутри, или подканя??е бив??ия си приятел Сергей Стани??ев да „разчисти корумпираните от БСП”. В материален смисъл далеч не бе??е беден, но постоянно зове??е за разграничаване от олигарсите във и покрай партията, назовавайки ги поименно.

    «Десни по ду??а, леви по неволя»

    – гласе??е диагнозата му за управляващия партиен елит, който познава??е отлично. В апогея на тройната коалиция казва??е, че «в момента инвестициите в политиката са по-печелив??и от тези в икономиката».
    Парадоксално е, че при цялата известност, професионална биография и медийна комуникативност на Божинов, съпартийците му не го включиха дори и в листа за общински съветници, камо ли да го издигнат за депутат. За министър – сакън. ??зтърпяха го най-много до член на Вис??ия партиен съвет, но когато проговори по пленуми си навлече омразата на всички лобита. Дори и тези, които с кеф биха си изболи един на друг очите, дружно се нахвърлиха да го ръфат. Като не можаха да измислят друго и да спорят с аргументите му, го дамгосаха, че е „лично неудовлетворен” (любимият израз на доволната посредственост). Но ако бяха се зачели в блога на ??лия вероятно ще??е да им просветне, че не може да е неудовлетворен човек, избрал за свое мото мисълта:

    „Ако иска?? да бъде?? щастлив – бъди!”.

    Фамозният й автор Козма Прудкин бе??е казал още, че е по-полезно да извърви?? собствения си път, отколкото цялата вселена.
    В началото на миналата година Божинов стана учредител на нова партия „Българска левица”, с която също не му провървя. Но не се отказа от нея след първия неуспех. Даде й дори адреса на прословутия си офис-дом на улица „Бунтовник”. Шепа хора от БСП тръгнаха след него, сред последователите му се оказаха и хора със спорни качества. Така Божинов се изправи пред класическия проблем, формулиран още от героя от фланелката му: „Кадрите ре??ават всичко”. За да популяризира формацията си, на частичния избор през есента математикът бе принуден да се кандидатира за кмет на София. Единият от двамата българи, които най-много разбират от избори, регистрира ценителски вот от 0.5%. Вероятно Божинов тайно се надява??е да се превърне в „българския Лафонтен”. Проблемът бе, че иска??е да го направи в страна, в която дълго трябва??е да обяснява кой е Оскар Лафонтен.
    Казват, че доста след известието за смъртта му, в опустялото „Позитано” са търсили човек, който да драсне няколко реда. После умували некролог ли да бъде или само съболезнователен адрес, пък какви думи да се употребят, за да бъде политически коректно…Бив?? служител на централата предположи, че на съставителите му ще е достатъчно и едно изречение: „Той има??е куража да изрече на глас онова, което всички виждахме, но не искахме да го кажем”. Така дори и смъртта на известния ??егаджия роди анекдот.
    ?? докато бив??ите му другари умуваха кой е ??лия Божинов, признанието дойде от другаде. „Ако не бе??е ??лия, ??нтернет в България ще??е пак да има, но ще??е да се появи по-късно, да струва повече и мнозина от хората, които го изградиха, най-вероятно няма??е да са това, което са”. Оценката ще??е да звучи бомбастично, ако не бе??е подпечатана от имената на пионери интернавти като Вени Марковски и Димитър Ганчев. Вероятно ??лия Божинов ще??е да е свързан с още големи начинания. Ако не намира??е време да отговаря търпеливо дори и на най-тъпите въпроси. ?? ако не бе??е дотолкова снизходителен към глупостта, че да си позволява понякога дори да спори с нея…

    На явки с дядото на ??нтернет
    В началото на 90-те години ??лия Божинов е ръководител на „Микроком” – държавно предприятие от системата на пощите. То поддържа мрежата на Фидонет (дядото на ??нтернет), към която чрез модеми са свързани 50-ина компютъра в София. Връзката с централния възел на „Микроком” се осъществява по телефона и обикновено нощем, когато линиите не са толкова натоварени. Потребителят на Фидонет звъни на един от двата номера, с което активира модемите за обмен на информация. След като затваря, идва ред на следващия абонат.
    „По този начин се обменяха поща и файлове с целия свят. Помня специално размяната на научнофантастични романи, играеха се дори и онлайн игри”, казва Вени Марковски. ??лия Божинов бил луд по „Война” – играта, която съществува и в съвременен вариант във Фейсбук. По онова време тя се играела с по един ход (едно позвъняване) на ден и развръзката се чакала цяла година. „Специално за „Война” звъняхме веднъж дневно в Холандия. Накрая спечели ??лия, аз останах втори, а един холандец се класира на трето място. Когато научи, че е бил изпреварен от българи, той заподозря, че е станал жертва на западни хакери, та се наложи да звъним и да му се представим лично от България”, разказа пред „ТЕМА” председателят на ??нтернет-общество.
    Божинов събирал фидонетаджиите първо в „Микроком”, после организирал „Ден на майстора” всеки петък в офиса си на „Бунтовник”. Част от историята може да бъде прочетена в блога на Марковски. Там е цитирана и оценката на друг виден фидонетаджия – Димитър Ганчев, за ??лия Божинов. Ето и още от нея: “Както Вени вече спомена, ??нтернет ще??е да го има и без ??лия, без мен, Вени и Ванката, без Ники Горчилов, без Григор Гачев, без Боян Бонев, без Георги Чорбаджийски, без Косьо Спиров, без Ники Ангелов, разбира се без Даниел Калчев, Асен Шарланджиев, без Борис Басмаджиев (сигурно изпускам много имена). Във всеки случай без “денят на майстора” и “Майорка” няма??е да го има като общност, която да ни събере (Ники и Еми пък хич). За тези, на които горните имена не им говорят нищо, ще го обясня така: ако с ма??ина на времето бъде махнато това, което тази група хакери е създала през годините (благодарение на тласъка, който сме получили от ??лия), ??нтернет в България ще спре напълно и ще отнеме поне две години, за да се възстанови. А като се възстанови ще е в пъти по-бавен, по-скъп, с по-малко съдържание и по-малко услуги.
    Оставям ви да поразсъждавате върху това как понякога е достатъчно само да се сети?? за кого трябва да купува?? бира всеки петък, за да промени??, ама наистина да промени?? пътя на историята, а не само някой да каже това кли??е, когато си отиде??!”
    А Вени Марковски слага край на разми??ленията си: “Дне??ните български медии пи??ат за това, че си бил оти??ъл “политика ??лия Божинов”. За мен той никога не е бил политик. ??лия бе??е човек, който иска??е България да стане нормална държава. В това си желание, той отдаде време, усилия и средства на Българската социалистическа партия, а в последната година и половина и на новосъздадената партия “Българска левица”. За разлика от други деца на номенклатурата (баща му бе в ръководството на България преди 10-и ноември 1989 г.), ??лия не заряза идеалите и идеите, с които бе??е отраснал, но се опита да ги промени, а да промени и своите партийци. Не успя в това си начинание, за което се ядосва??е, но поне опита”.”

Вестник “Стандарт” също е публикувал статия под заглавие “??лия пое със сърфа към небето“. Сигурен съм, че ще има и още, и още, и още… ?? докато има хора, които си спомняме за него, ще има да говорим за него, било в лек или труден момент, защото той бе??е винаги насреща – готов да помогне, да даде съвет, да сподели болката или радостта. ?? съм сигурен, че мога да го кажа от името на много хора:

Благодарим ти, ??лия, че ни направи част от своя свят.

Междувременно аз писах на приятели на ??лия от света на ??нтернет и
ето какво получих от Винт Сърф, известен като един от бащите на ??нтернет,
който написа следното за ??лия, с когото заедно бяха членове на президентския
Съвет за информационни технологии.:

Вени, аз си спомням ??лия много добре. 53 е прекалено, прекалено млада възраст.
Моят баща умря, когато бе??е също на 53 и аз знам как се чувствах тогавва.
Винаги е тъжно, когато загубим някого толкова млад. Ти си спомня??, че и Джон
Постел
почина на 55.
Моля те, кажи на приятелите ви колко натъжен съм от тази вест и колко съм
щастлив, че имах възможността да познавам ??лия и да му благодаря за
неговото лидерство и ентусиазъм за ??нтернет.

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *