Гаврилиада или да живее творческият гений на триото Маринов-Евтимов-Русев

По повод новата песен на триото Веселин Маринов (изпълнител), Тончо Русев (композитор) и Евтим Евтимов (поет), “Химн за хляба” се сетих да припомня за незабравимия поет Трубецкой-Ляпис, описан в “Дванадесетте стола“:

“…Първото си посещение той направи в редакцията на месечното ловно списание „Герасим и Муму“. Другарят Наперников още не бе до??ъл и Никифор Ляпис се запъти към „Хигроскопичен бюлетин“, седмичния рупор, посредством който фармацевтите общуваха с вън??ния свят.
— Добро утро — каза Никифор. — Написах забележителни стихове.
— За какво? — запита завеждащият литературната страничка. — На каква тема? Нали знаете, Трубецкой, че на??ето списание…
За по-точно определяне същността на „Хигроскопичен бюлетин“ завеждащият по??ава с пръсти.
Трубецкой-Ляпис погледна белите си груби панталони, изпъна тялото си назад и каза напевно:
— „Балада за гангрената“.
— Това е интересно — забеляза хигроскопичната личност. — Отдавна е време да се популяризират идеите на профилактиката в достъпна форма.
Ляпис тутакси започна да декламира:

Гаврила бе??е болен от гангрена,
Гаврила от гангрена легна болен…

По-нататък със същия героичен четиристъпен ямб се разказва??е за Гаврила, който поради невежеството си не оти??ъл навреме в аптеката и загинал, понеже не намазал раничката си с йод.
— Напредвате, Трубецкой — одобри редакторът, — но би било желателно още повече… Разбирате, нали?
Той размърда пръсти, но взе стра??ната балада, като обеща хонорара за вторник.
В списанието „Делниците на телеграфиста“ посрещнаха Ляпис гостоприемно.
— Добре че дойдохте, Трубецкой. Тъкмо ни трябват стихове. Само че — бит, бит, бит ни трябва. Никаква лирика. Чувате ли, Трубецкой? Нещо из живота на телеграфопощенци и същевременно… разбирате, нали?…
— Тъкмо вчера се бях замислил върху бита на телеграфопощенци. ?? цяла поема излезе. Озаглавих я „Последното писмо“. Ето…

Гаврила носе??е писма.
Гаврила стана раздавач

??сторията на Гаврила бе събрана в седемдесет и два реда. В края на поемата раздавачът Гаврила, макар и сразен от кур??ума на фа??ист, доставя писмото на адреса.
— Къде става това? — запитаха Ляпис.
Въпросът бе на място. В СССР няма фа??исти, в чужбина няма Гавриловци, членове на Съюза на телеграфопощенци.
— Че защо? — каза Ляпис. — Действието става, разбира се, у нас, а фа??истът е преоблечен.
— Знаете ли какво, Трубецкой, напи??ете ни по-добре за радиостанцията.
— А защо не искате раздавача?
— Нека поотлежи. Приемаме го условно.
Понатъжен, Никифор Ляпис-Трубецкой се върна отново в „Герасим и Муму“. Наперников вече седе??е на своята писалищна маса. На Стената бе окачен увеличен портрет на Тургенев с пенсне, с високи боту??и и двуцевка през рамо. До Наперников стое??е конкурентът на Ляпис — стихоплетецът от предградието.
Започна старата песен за Гаврила, но вече с ловджийска насока. Творбата бе озаглавена „Молитвата на бракониера“.

Гаврила дебне??е в гората заек,
Гаврила заека с кур??ум удари.

— Чудесно! — каза доброду??ният Наперников. — Вие, Трубецкой, сте надминали в това стихотворение самия Ентих. Само че трябва да поправите тук-таме нещичко. Първо — изхвърлете напълно думата „молитва“.
— ?? заека — каза конкурентът.
— Защо пък заека? — учуди се Наперников.
— Защото сега не е сезон за лов на зайци.
— Чуйте, Трубецкой, променете и заека.
В преобразения вид поемата носе??е заглавие „Урок за бракониера“, а зайците бяха заменени с бекаси. После се оказа, че през лятото бекаси също не се бият. В окончателна форма стиховете звучаха:

Гаврила дебне??е в гората птица,
Гаврила птицата с кур??ум удари…

След като закуси в стола, Ляпис отново се зае за работа. Белите му панталони се мяркаха в мрака на коридорите. Той влиза??е от редакция в редакция и продава??е многоликия Гаврила.
В „Кооперативна флейта“ Гаврила бе??е даден под название „Еолова флейта“.

Гаврила стана продавач,
продава??е Гаврила флейти…

Наивниците от дебелото списание „Гората, каквато е в действителност“ купиха от Ляпис малката поема „На края на гората“. Тя започва??е така:

Гаврила броде??е в гора дълбока,
Гаврила пръчка от бамбук отсече.

Последното занятие на Гаврила през тоя ден бе печенето на хляб. Намери му се място в редакцията на „Кифладжия“. Поемата носе??е дългото и тъжно название: „За хляба, за качеството на продукцията и за любимата“ и се посвещава??е на тайнствената Хина Члек. Началото бе както преди епично:

Гаврила стана фурнаджия,
Гаврила кифлички опече.

След деликатна борба изхвърлиха посвещението.
Най-печалното бе, че никъде не дадоха пари на Ляпис. Едни обещаваха да му дадат във вторник, други — в четвъртък или петък — след две седмици. Трябва??е да търси заем от лагера на враговете — там, където никога не печатаха негови произведения.”

Предлагам на тримата автори да помислят върху възможностите, които предлагат новите технологии и да се заемат с използването на една и съща мелодия, стихове-образец, които бай Евтим ще нагоди бързо към какъвто и да е повод – кръщане, венчавка, залавяне на отделен престъпник, на банда, на бив?? министър и др.п., нещо в духа на цитираната по-горе поезия. Тончо Русев може да видоизмени леко всяка своя мелодия без проблеми, а може и да се използва една и съща, но с различен аранжимент – както прави Горан Брегович.

This entry was posted in Bulgaria, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *