Без край ли е далаверата за комисионерите на "Майкрософт"?

(Моя статия, публикувана във вестник “Сега” от петък, 23-и юли 2010 г. Целта ми бе??е да се опитам да създам образ на комисионера – свинска зурла, малки краченца и ръчички, лаком… за съжаление в “Сега” са го съкратили, заради липса на място и част от тази образност е изгубена, но нейсе. Тук препечатвам материала едно към едно от вестника)

?? при това правителство държавата продължава да купува софтуер на скандално високи цени

На всеки четири години от 1997 г. насам у нас се провеждат редовни парламентарни избори – идват нови правителства, с нови премиери, нови програми, в които се обещават най-различни и все хубави за народа неща. В някакъв момент премиерите почват да обясняват, че обещанията не били това, което са, а били намерения и че те не можели да се осъществят без участието на народа, без много труд и пот. Но това го казват вече малко преди да загубят изборите.

Единственото, което не се промени от 2001 г. насам, е далаверата със софтуера на “Майкрософт”. Дори и на мен – човек, който е имал най-различни отно??ения по тази тема с властта – съдил (покойния министър Димитър Калчев), кореспондирал с отворени писма (Ники Василев), пускал сигнали в прокуратурата (Борис Велчев)… дори и на мен ми е трудно вече да пресметна колко стотици милиони лева се източиха от държавната хазна за 13 години, под претекст “легализиране” на уж незаконния софтуер на държавната администрация.

Да, става дума за целенасочена, дългогоди??на далавера, от която бюджетът е ощетен с над 100 милиона лева. Т.е. на всеки гражданин на републиката държавата е бръкнала и извадила по най-малко 15 лева, които после самичка е дала на посредниците по сделките със софтуера на “Майкрософт”.

Ще се опитам накратко да обясня

как става възможна тази далавера

и защо именно тя може да бъде критичният тест за правителството на Бойко Борисов. Лобистки сдружения отиват при всеки министър – на културата, на държавната администрация, на вътре??ните работи, и обясняват как България е пиратска държава, т.е. такава, в която се използва много софтуер, основно произведен от щатския монополист “Майкрософт”. За доказателство посочват “специалния доклад 301” на американския търговски представител (висока длъжност в администрацията на САЩ), в който България фигурира ту в “списъка за наблюдение”, ту в “черния списък”.

Министрите, които не разбират нищо от софтуер, от възможни алтернативни ре??ения с използването на безплатни и свободни операционни системи и офис пакети, но за сметка на това разбират колко ло??о звучи това “пиратска държава”, а и се пла??ат “какво ще кажат американците”, веднага се съгласяват, че това не е добре и пи??ат мнения до министъра на финансите, че е необходимо да се отпуснат средства за софтуер.

Държавата подписва договор, но не с “Майкрософт”, защото тогава цената на софтуера ще бъде ниска, а с посредниците, защото тогава има комисионни и те са значително по-тлъсти. При това държавата подписва не прост договор, с който да купи софтуера, а договор, с който го наема за ползване, обикновено за три години. А и на всичкото отгоре подписва договор, по който купува софтуера не с обичайната за големи клиенти отстъпка от 90 (деветдесет) на сто, а на значително по-висока цена дори от тази в магазина.

Държавата плаща по над 1000 евро на компютър за софтуер,

който в магазина струва 400-500, а ако се купува в големи количества, от производителя, стандартната отстъпка би свила цената му до 40-50 евро.

Всички отчитат поредната малка крачка по пътя към легализирането на софтуера в страната. Но не мислете, че това означава, че България ще изпадне от “Доклад 301”. Напротив, тя си остава там, защото лобистите имат нужда от това – ако изпадне, тогава как ще оправдаят пред следващото правителство нуждата от харчене на още пари за още софтуер?

В задачата с толкова много известни факти се появяват следните въпроси, на които най-добре може да отговори именно правителството на Бойко Борисов, но не с отговорите, които ще му подготвят чиновниците, одобрявали преди??ните сделки:

Защо държавата плаща стотици милиони

за нещо, което би могло да се договори при значително по-ниска цена? Защо ??кономическа полиция, по мой сигнал, разследва тази далавера и установи, че са налице достатъчно данни за извър??ено престъпление, а след това Софийската градска прокуратура отказа да повдигне обвинения? Защо всеки министър продължава да подписва послу??но исканията на своите чиновници за продължаване на тази далавера и какво струва това на опосканата хазна? Защо всеки Министерски съвет продължава да толерира скандалната сделка със софтуера на “Майкрософт”?

В последната година видяхме как Бойко Борисов сменя без да се колебае министри, насърчава уволняването на чиновници от среден калибър, злоупотребители с доверието или с държавните средства, подкрепя подаването на оставки на ??ефове на парламентарни комисии, на зам.-председател на Народното събрание, оттегли кандидатурата на еврокомисарката Румяна Желева и т.н., и т.н.

Но когато онзи ден прочетох в “Сега” как Министерството на образованието отново е ре??ило да плати за наем на софтуер 10 милиона лева, започнах да се чудя дали цялата тази активност не е фал??ива, защото всъщност не засяга основата на корупцията в България – източването на огромни суми на формално законно основание от държавата.

Да, важно е да се уволняват, отстраняват, санкционират по партийна или държавна линия чиновниците, които се самозабравят, но още по-важно е да се пресекат паричните потоци от държавата към паразитните комисионери – фирмите, които са като тумор в държавата. Защото колкото и хора от своите да уволни Бойко Борисов, това няма да пресече каналите за източване на хазната.

Ние, гражданите, се надяваме всяко поредно правителство да не е корумпирано и съдим за това не по думите, а по действията му. В случая с далаверите около софтуера на “Майкрософт” през последните девет години обаче действията на всяко правителство са едни и същи – демонстрират как тлъстите комисионни са в състояние да накарат чиновници от всякакъв цвят, пол, религия и образование да забравят интересите на държавата. Които в случая са да плаща по-малко, а не повече, и да бъде независима от конкретни доставчици, а не обратното.

??нтересно ми е защо Бойко Борисов, който демонстрира, че има желание лично да си говори с другите държавни глави за конкретни сделки и фирми, нито веднъж досега не поиска да поговори с Бил Гейтс? ?? защо нито един министър-председател преди него не пожела да го направи?

От това как и дали МВР ще разнищи далаверата със софтуера, от това ще разберем дали наистина правителството иска да се пребори с корупцията и да изреже метастазите по тялото на държавата, или цялата работа е просто PR. Могат да почнат с преглед на това, което разкри ??кономическа полиция през 2007 г.

This entry was posted in Bulgaria, microsoft, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *