(актуализирано към 15:45)
Някой веднага ще каже: “Как така, спомени?” Демек, нали все още сме януари?
Работата е там, че аз прекарах една седмица в София – време, наситено със събития, някои от които си струват да бъдат описани, макар и накратко.
На 8-ми изнесохме две лекции заедно с Явор Колев от ГДБОП и Георги Апостолов от Националния център за безопасен Интернет пред около стотина ученици от 5-и и 8-ми клас в едно столично училище. Това се случи тъкмо в деня, в който МВР залови опасен педофил, след акция, ръководена от Явор Колев; той закъсня с около половин час за лекцията. Петокласниците ни изпратиха с аплодисменти, а осмокласниците имаха доста замислен вид, след като чуха подробности около случая.
Разговарях в ефира на няколко телевизии (бТВ, ББТ, тв7 – в последната бях при Петър Волгин, но за съжаление не открих архив на предаването), както и в няколко различни предавания на БНР. Някои от тях имат архиви, вкл. и с видео и аудио записи, така че можете да ги видите/чуете:
На 10-и януари говорихме с Лили Маринкова за подслушването в Интернет, но и за това дали България не е заприличала на 16-а република на СССР вместо на 27-мата страна от Европейския съюз.
На 13-и януари си разменихме по няколко думи в бТВ с Анна Цолова, но не само за Интернет, а и за живота в България и защо обществото е търпимо към неща, към които западното общество е нетърпимо.
На 14-и януари отидох на митинга “България не е Биг Брадър, 2010 не е 1984″. Снимките, които направих по време на митинга можете да видите в моя профил във Flickr.*
Същият ден следобед имаше заседание и на вътрешната комисия в Парламента. Аз участвах и се изказах по предлаганите от МВР промени в Закона за електронните съобщения. При положение, че вече бях говорил и писал достатъчно, едва ли някой може да има съмнения за това, което съм казал. Преди мен говориха всички мобилни оператори, асоциацията на Интернет доставчиците, Сашо Кашъмов от Програма “Достъп до информация” (който представи и конкретни предложения за редакция на измененията в ЗЕС). Асен Генов (представител на протестиращите по-рано хора) също се изказа.
Аз говорих след всички тях, така че се спрях не на конкретните текстове, които вече бяха обявени за абсурдни от операторите, а на липсата на вътрешна логика в законопроекта. Ето за какво ставаше въпрос в моето изказване:
МВР твърдят, че ни гарантират, че няма да има злоупотреби със следенето. Щом са сигурни, че не може да има злоупотреби, защо предвиждат наказания за полицаите, които биха могли да злоупотребят? Ако пък може да има злоупотреби, защо предвиждат наказание от лишаване от свобода за една година или пробация? При такава ниска санкция не може да се използват специални разузнавателни средства и следователно не може да се докаже дали има злоупотреби. Затова подкрепих предложението на БСП да се завиши санкцията за служителите на МВР, които биха злоупотребили с правото си на минимум пет години затвор.
Дадох този пример нарочно, но не очаквах, че присъстващият представител на Върховната касационна прокуратура ще се нахвърли точно върху тази логическа постройка, за да стигне дотам в думите си, че да каже “не забравяйте, че ние сме от добрите”. Разбира се, че прокуратурата трябва да е от добрите. Разбира се, че в последните двадесет години няма (?) нито един осъден прокурор с влязла в сила присъда (факт, който сам по себе си е показателен, но не за липсата на корупция, но това е друга тема). Но, уважаеми колеги от ВКП, има десетки, стотици, ако не и хиляди случаи на хванати полицаи, които са “в крачка” – взимат пари под масата, изнасят секретни документи, сътрудничат с подземния свят… МВР със своите 67000 служители е повече от три пъти по-голямо като състав от Българската армия, а не може да осигури сигурността на държавата. Да се чудиш как армията осигурява териториалната цялост на страната, а? Добре, че не са като МВР, нали?
Общото ми впечатление от тази среща в Парламента бе, че това е обикновен Пи Ар. На това заседание, проведено само два дни по-късно след предишното такова публично заседание, не можеше да се реши нищо по същество, защото срокът за внасяне на редакции изтича на 18-и януари, понеделник (по ирония на съдбата, това е денят на Мартин Лутър Кинг в САЩ; не питам кога в България ще се роди човек, който да има мечтата на д-р Кинг; въпросът е за друга публикация). Т.е. това заседание, на 14-и, бе само за да се отчете, че Парламентът е организирал обществено обсъждане. В края на краищата никъде не е казано, че депутатите трябва да се съобразяват с мнението на всички останали, особено когато това мнение е различно от мнението на МВР, нали?
Депутатите предимно мълчаха, с изключение на представителя на ДПС, който подкрепи мнението на операторите и потребителите. Михаил Миков от БСП зададе въпрос на представителката на БТК за това какъв е процентът на не-цифровизираните телефони. Тя, горката, започна да обяснява, че това било търговска тайна, с което предизвика смеха на присъстващите и уточнението на Миков, че я пита за нещо друго, а не дали БТК спазва приватизационния договор. В смеха никой не разбра защо я питаше за аналоговите телефони, но според мен става дума за това, че спрямо тях не може да се използват предложенията на МВР, направени в законопроекта. С други думи – този законопроект е замислен и предложен с цел да се контролират мобилните оператори и да се следи кой какво прави в Интернет. Впрочем, замисляли ли сте се, че дори и разпечатките от мобилните оператори не доказват нищо? Това, че един телефонен апарат е бил в даден момент на дадено място не означава, че и собственикът му е бил в този момент на това място. Бандитите едва ли са толкова тъпи, че да оставят телефоните си включени по време на акция, така че дори и това няма да свърши работа на МВР. И като се махнат едно по едно нещата, които бандитите няма да сторят, остава само едно нещо в ръцете на МВР – контрол, тотален контрол върху всеки гражданин на Република България и следене на цялата комуникация в Интернет – вкл. и на посолствата на страните от НАТО и Европейския съюз. Когато някой ден някое посолство установи злоупотребата от страна на МВР, бъдете уверени – МВР ще вземе “всички необходими мерки”, за да не се стигне до подобни случаи. Срамът, разбира се, ще е за България, а не за конкретните лобисти, които пробутват тези промени в ЗЕС днес.
И накрая един факт, който ще ви накара да се замислите сериозно за това какви злоупотреби ни очакват:
Когато е в сила Наредба 40 за трафичните данни (през 2008 г., за по-малко от 8 месеца, до момента, в който текстовете, атакувани от ПДИ падат във Върховния административен съд), има 330000 (триста и тридесет хиляди) направени разпечатки от МВР за над 40,000 души.
Когато МВР трябва да иска разпечатки съгласно сега действащите закони, исканията падат до около 20,000 (двадесет хиляди) за цялата 2009 г. Над 15 пъти по-малко.
Това е факт, който доказва: без реален контрол върху действията на МВР, министерството не само може, но ЩЕ злоупотребява. Защото никой не може да ни убеди, че тези 40,000 души през 2008 г. са били престъпници. И защото никой не може да ни убеди, че тези 20,000 искания за разпечатки (т.е. ако съотношението с 2008 г. е същото, това са само около 2500 проследявани лица!) са им били малко – нали именно тогава хванаха и “наглите”, и другите нагли, и “крокодилите” и т.н.?
На тези аргументи нито МВР, нито прокуратурата не може да излезе с контра-аргументи.
И с това мисля, че е добре да приключа засега спомените си за тези януарски дни в София. Читателите ми са умни, ще се ориентират и сами в морето от информация по тази тема.
П.П. Публикувам това, което е пуснато в посочените по-горе сайтове, за да не се загуби през годините:
БНР:
“Според американския президент Бенджамин Франклин, ако човек трябва да жертва свободата си срещу илюзорна сигурност, той не заслужава нито едното, нито другото. Тъжното е, че 200 години по-късно трябва да използваме неговите думи в България”. Това каза в предаването “Неделя 150″ председателят на “Интернет общество -България” Вени Марковски. Марковски уточни, че това е 4-о или 5-о правителство, което се опитва да наложи някакъв контрол върху интернет. “Министър Цветанов е третият пореден министър в рамките на 2 години, който се опитва да прокара текстове в Закона за електронните съобщения, които ограничават правата на интернет потребителите. Още по-любопитното е, че преди няколко месеца той беше против такива промени в закона. Това означава, че някой в МВР е постоянна величина и има достатъчно влияние, за да убеди трети пореден министър, че това нещо е хубаво. Това явно са хора с много стабилни позиции” каза Марковски. Той каза още, че няма страна-член на ЕС, в която да има следене в интернет от този вид, в който МВР искаше да го въведе в България. Другите страни, в които има подслушване в интернет, това са страните от бившия Съветски съюз. “Почвам да се колебая дали България е 27-ма страна, членка на ЕС или 16-а република”, каза Вени Марковски. (заб: грешката, че Франклин е щатски президент ми бе посочена още в неделя по електронната поща; бел. моя – Вени Марковски)
–
бТВ:
Всеки прави каквото си иска, защото няма обществена нетърпимост
Това е мнението за българската действителност на председателя на “Интернет общество” Вени Марковски, който от години живее и работи в САЩ
Вени Марковски е председател на “Интернет общество – България”, но от 5 години живее и работи в САЩ. В момента представлява неправителствена организация в Русия, бившия СССР и Източна Европа, включително и България. “Занимаваме се с интернет домейни, имена, адреси. Неща, които през последните дни и тук са актуални.” Сегашното посещение на Марковски в родината е по повод регистрацията на домейн на кирилица.
“Не, че някой не иска да има домейн на български. Има технически изисквания, на които той трябва да отговаря. Реши се, че министерството ще изпрати заявка за символа “бг” да получи регистрация за домейн на кирилица. Ако не се получи, ще има някакво друго”, каза Марковски в предаването “Тази сутрин”.
“Проблемът е, че “бг” на кирилица изглежда визуално като “br”, “bf” , като различни съчетания от букви на латиница. Проблемът е, че документите, въз основа на които се регистрират тези имена в интернет, са приети вече и там пише, че не е достатъчно само визуално да не съвпадат символите. Гледа се и визуално, и от гледна точка на човек, който не познава кирилица, а само латиницата”, обясни Марковски.
Въпреки вече дългото си пребиваване отвъд Атлантическия океан, Вени Марковски се прибира често в България, но все още не може да свикне с абсурдите на нашата действителност.
“След много години в чужбина това, което ме изненадва, е всъщност, че нищо не се променя. В другите страни винаги можеш да забележиш някаква разлика, дори да не е в рамките на един месец, то поне на една-две години. Тук нищо не се е променило”, смята Марковски.
“Заминах 2 месеца преди изборите 2005 г. и всички ми се учудваха много, защото Сергей Станишев ми беше кум от първия брак и кръстник на дъщеря ми. Елена Йончева беше кръстница на сина ми. Той дойде на власт и аз заминах за голяма изненада на всички. Много хора ми казаха “Ти си луд! Ако знаеш сега какво можеш да направиш в България.”, спомня си Вени Марковски. “Оказа се, че много хора си мислят, че в България, за да направиш нещо, трябва приятеля ти да е премиер. Аз знаех, че съм стигнал максималното ниво на развитие в България. Просто следващата стъпка беше да вляза в държавната администрация и днес, вместо да си говорим на хубави теми, щяхте да ме питате, най-вероятно, ходил ли съм с червени прашки някъде, участвал ли съм в бордове и т.н.”
“България е свободна и демократична. Даже толкова демократична, че човек прави каквото си иска и няма никакъв страх от наказание. Това всеки от нас го вижда по улиците в София. От бездомните кучета до това, че никой не спазва правилата за движение”, каза още Марковски и допълни, че такова нещо не съществува в САЩ и страните от Западна Европа и че България ще се измъкне от това положение едва когато общестовото приеме, че има правила и те са за всички.
Своеволията според него се дължат и на факта, че няма “обществена нетърпимост”. “Ще цитирам бившия премиер Костов. Има две неща, които съм запомнил от личните ми разговори с него. Първото беше, когато съдехме държавата, затова, че въвеждаха лицензи за интернет операторите преди 10 години. Той каза: “Ако искате държавата да реши един ваш проблем, на интернет обществото, този ваш проблем трябва да стане проблем на държавата”, спомни си Марковски и обясни, че за да се спазват правилата, трябва всички да развият нетърпимост към неспазването им. “Всички трябва да протестират”, смята Марковски.
–
Виж също и публикацията в англоезичния Sofia Echo.
_________
* – Някои хора не са разбрали защо нито аз, нито “Интернет общество – България” се ангажираха като съорганизатори на митинга. Причината е проста – сред организаторите имаше хора и организации, с които ние не искаме да бъдем асоциирани, дори и когато става въпрос за фундаментални човешки права. Колкото и да са опасни напъните на МВР за следене на Интернет, човек трябва да има, ако щете, и някаква лична хигиена и да стои настрана от хора, доказали своята нечистоплътност.
