Как бе ре??ено ??нтернет потребителите да бъдат следени нон-стоп – стенограма

В сайта на Народното събрание е публикувана следната стенограма, която аз пускам в частта, отнасяща се до обсъждането и приемането на текстове в Закона за електронните съобщения, с които МВР ще следи ??нтернет потребителите безконтролно:

ЧЕТВЪРТО ??ЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАН??Е
София, вторник, 22 декември 2009 г.
Открито в 9,05 ч.

Председателствали: председателят Цецка Цачева и заместник-председателят Павел Шопов

Секретари: Пламен Нунев и Петър Хлебаров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Регистрирани са 126 народни представители. Налице е кворум. Откривам пленарното заседание. (Звъни.)

Втора точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ??ЗМЕНЕН??Е ?? ДОПЪЛНЕН??Е НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОНН??ТЕ СЪОБЩЕН??Я.
Водеща е Комисията по вътре??на сигурност и обществен ред, съпътстващи са Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
С доклада на водещата комисия ще ни запознае председателят на Комисията по вътре??на сигурност и обществен ред господин Анастас Анастасов.
ДОКЛАДЧ??К АНАСТАС АНАСТАСОВ: Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги! Преди да започна с четенето на доклада, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъде допуснат господин Веселин Вучков – заместник министър на вътре??ните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Гласуваме направеното процедурно предложение за допускането в пленарната зала на заместник министъра на вътре??ните работи господин Веселин Вучков.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието единоду??но.
Моля квесторите да поканят господин Веселин Вучков в пленарната зала.
Господин Анастасов, имате думата.

ДОКЛАДЧ??К АНАСТАС АНАСТАСОВ: „Комисията по вътре??на сигурност и обществен ред на свое заседание, проведено на 10 декември 2009 г., разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902 01 52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на вътре??ните работи господин Веселин Вучков – заместник министър, Васил Стойчев – заместник директор в дирекция „Борба с организираната престъпност”, Красимир Колев и Красин Ме??ев от дирекция „Оперативни и технически операции”, Благородна Макева – началник сектор в главна дирекция „Криминална полиция” и Снежана Малеева – началник-отдел в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г. и бе представен от заместник министъра Веселин Вучков.
Целта на законопроекта е да се въведат изцяло изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни и съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО и същевременно да се отстранят проблеми, които са възникнали при работата по разкриване и разследване на престъпления във връзка с последната редакция на нормата на чл. 251 от закона.
Законопроектът предвижда няколко основни промени, с които се задължава юридическите лица, осъществяващи обществени електронни и съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията; разграничават се данните относно трафика на съобщението от тяхното съдържание; гарантира се съхраняването на данните за определен период от време с оглед използването им за разкриването и разследването на престъпления, както и за издирване на лица.
Липсата на възможност за незабавна реакция при извър??ването на престъпления дава възможност на извър??ителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието. Поради това в законопроекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание ли??аване от свобода две или повече години, тези данни следва да се съхраняват.
Предвидена е възможност за запазване и предоставяне на тези данни и за издирване на лица, които са се укрили от наказателно преследване, осъдени или отклонили се от изтърпяване на наказания, както и за случаи на издирване на безследно изчезнали лица или на лица, които не са обявени за общодържавно или издирване като безследно изчезнали, но в интерес на запазването на живота и здравето им е необходимо бързото установяване на тяхното местоположение.
??зрично е посочено, че други данни, включително разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред. Въведено е задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожават данните след изтичане на дванадесет месеца.
Предвидени са две възможности за осигуряване на достъп до тези данни – чрез интерфейс при специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” на Министерството на вътре??ните работи или директно на органите, които са поискали достъп. В случаите на директно предоставяне на информацията предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, трябва в срок до осем часа от постъпване на разре??ението от съда да предоставят справка с данните на органа, който е поискал информацията.
??зрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Създадени са нови чл. 250а, 250б и 250в, в които са определени условията и редът за достъп до тези данни, като е предвиден разре??ителен режим. Посочени са органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните.
Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане от съответния ръководител на орган по чл. 250в, ал. 1 след разпореждане от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалището на органа. Разпоредбата на чл. 251 регламентира реда за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, който е в сила за Република България. В тези случаи достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило мотивирано искане от ръководител на съответния орган след писмено разпореждане от председателя на Софийски градски съд или от оправомощен от него съдия.
За дадените разре??ения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен.
В законопроекта се предлага специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” да извър??ва справка за данните при постъпване на съдебно разпореждане, което следва да се регистрира в специален регистър. Тази справка ще могат да извър??ват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътре??ните работи.
??зрично е предвидено ръководителят на специализирана дирекция „Оперативни и технически операции” да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка и след изготвянето й да бъде подписвана отново от него. След спазването на тази процедура справката следва да бъде изпратена на определеното в искането длъжностно лице, на което да се предоставят данните.
Воденето на специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извър??ените справки от органите съобразно дадените разре??ения, тъй като ще могат да бъдат съпоставяни данните от документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.
За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от директивата за всяка държава – членка да се определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на текстовете относно сигурността на съхраняваните данни. Като наблюдаващ орган на Комисията за защита на личните данни й се възлага да упражнява надзор върху дейността на предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги, за спазване на следните правила за защита и сигурност при съхраняването на данните. Предвижда се предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги, както и Министерството на вътре??ните работи да предоставят ежегодно до 31 март обобщена статистическа информация на Комисията за защита на личните данни в качеството й на наблюдаващ орган. С участието на Комисията за защита на личните данни като независим орган с контролни функции се гарантира, че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и на Европейската комисия, ще бъдат такива, каквито са били предоставяни от предприятията, предоставящи обществени електронни и съобщителни мрежи и/или услуги и от Министерството на вътре??ните работи.
Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разре??аване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на така наречените „трафични данни”, в чл. 360 от Наказателния кодекс се създава ал. 2, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрива трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
В хода на дискусията взеха участие народните представители Анастас Анастасов, Красимир Ципов и Цветан Сичанов. Те поставиха въпроси за органите, които могат да искат достъп до тези данни за отпадането на лицензионния режим на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за прецизирането на текстовете относно достъпа до данни чрез интерфейс, за формирането на работна група, която да обсъди и отрази всички бележки и предложения, които могат да постъпят по законопроекта както от страна на народните представители, така и от неправителствените организации. Предложено бе също така да се създаде издаде изрична норма по подобие на чл. 334з от Закона за специалните разузнавателни средства, съгласно която гражданите да бъдат уведомявани при спазване на определени процедури за осъществен нерегламентиран достъп до техните данни, както и да бъде зави??ена глобата по чл. 332а за длъжностни лица от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което нару??и задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а.
На 14 декември бе проведена среща на комисията с представители на неправителствени организации, на вносителите от Министерството на вътре??ните работи, на Върховна касационна прокуратура и на Комисията за защита на личните данни, на която се представиха и обсъдиха получените становища по законопроекта. На тази среща бе отправено предложение от страна на ръководството на комисията към неправителствените организации и министерството да се включат в работна група за подготовката на законопроекта за второ гласуване, както и да изготвят конкретни предложения по него.
В резултат на проведените разисквания Комисията по вътре??на сигурност и обществен ред с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2.12.2009 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Анастасов.
Следва доклад на Комисията по правни въпроси. Със съдържанието му ще ни запознае председателят й госпожа ??скра Фидосова.
Заповядайте, госпожо Фидосова.
ДОКЛАДЧ??К ??СКРА Ф??ДОСОВА: Уважаема госпожа председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Ще прочета:

„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г.

На свое заседание на 17 декември 2009 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, който бе представен в подробности от заместник-министъра на вътре??ните работи господин Веселин Вучков.
На заседанието присъстваха и: Снежана Малеева – експерт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, Благородна Макева – началник-сектор „Правно-нормативно обслужване” в Криминална полиция в МВР, Красимир Колев – главен юрисконсулт в специализирана дирекция „Оперативно-технически операции” и Васил Стойчев – заместник-директор на „Криминална полиция”, Марио Стоянов и Борислав Сарафов – прокурори във Върховна касационна прокуратура, Александър Ка??ъмов – ръководител на правен екип на Програма „Достъп до информация”.
От името на вносителя законопроектът бе представен от заместник-министър Вучков. Той изтъкна, че със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения едновременно се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работата по разкриване и разследване на престъпления с последната редакция на нормата на чл. 251 от Закона за електронните съобщения, и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО.
Предвид това, че с този закон се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО и при дефиниране на понятието „сериозно престъпление” е отчетено заявлението на Съвета във връзка с предложението за изменение на Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации.
Липсата на възможност за незабавна реакция при престъпления дава възможност на извър??ителя да заличи уличаващата го информация и да унищожи данни, които биха могли да послужат за доказване на деянието. Поради това в законопроекта е предвидено, че за нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание ли??аване от свобода две или повече години, тези данни ще се съхраняват.
Предвидена е възможност за запазване и предоставяне на тези данни за издирване на лица – обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени или отклонили се от изтърпяване на наказание лица, издирване на безследно изчезнали лица или на лица, които въпреки че не са обявени за общодържавно издирване като безследно изчезнали, в интерес на запазването на техния живот и здраве е бързото установяване на тяхното местонахождение.
??зрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и на органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателния процесуален кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.
Създадени са нови разпоредби, в които ясно са указани условията и редът за достъп до тези данни, като е предвиден разре??ителен режим, а също и органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. За дадените разре??ения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен.
Целевият достъп до данните чрез интерфейс допълнително се гарантира с изричното изискване в специализирана дирекция „Оперативни технически операции” на Министерството на вътре??ните работи справка да могат да извър??ват единствено длъжностни лица, писмено оправомощени от министъра на вътре??ните работи, като същата ще бъде извър??ена единствено при дадено разре??ение от съда. ??зрично е предвидено, че ръководителят на специализираната дирекция „Оперативни технически операции” на МВР следва да дава писмено разпореждане за изготвяне на всяка искана справка, което да бъде отразено върху изготвеното искане.
За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава – членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейна територия на разпоредбите, приети от държавите – членки в съответствие с чл. 7 относно сигурността на съхраняваните данни.
С участието на Комисията за защита на лични данни като независим орган с контролни функции се гарантира, че данните, които ще се предоставят като обобщена статистическа информация на Народното събрание и на Европейската комисия, ще бъдат такива, каквито са били предоставени от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и от Министерството на вътре??ните работи, без каквато и да е намеса от трета страна.
В заключение следва да се отбележи, че законопроектът въвежда напълно изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/ЕО, като при неговото изготвяне са съобразени практиките по прилагане на директивата в останалите държави членки.
Съгласно чл. 34 от Конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени, като изключения от това правило се допускат само с разре??ение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Редът, по който се предоставя информация относно кореспонденцията и съобщенията на едно лице, е уреден в Закона за специалните разузнавателни средства. С настоящия законопроект по същество се урежда друг ред за достъп до кореспонденцията и съобщенията на лицата, като по този ред не може да се разкрива тяхното съдържание.
В законопроекта е предвидено достъп до данните да се предоставя и когато това е необходимо за издирването на лица. Конституцията не предвижда тази хипотеза, когато определя случаите, при които може да бъде ограничавана свободата на съобщенията и кореспонденцията.
В съответствие с Конституцията на Република България в чл. 172 от НПК е посочено за кои престъпления могат да се прилагат специални разузнавателни средства. Законодателят е предвидил специалните разузнавателни средства да се използват, когато това се налага, при разследването на тежки уми??лени престъпления по Глава първа, Глава втора, Раздели І, ІІ, ІV, V, VІІІ и ІХ, Глава пета, Раздели І-VІІ, Глава ??еста, Раздели ІІ-ІV, Глава осма, Глава девета „а” (за компютърните престъпления), Глава единадесета, Раздели І-ІV, Глава дванадесета, Глава тринадесета и Глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, чл. 321, 321а, 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.
Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разре??аване и осъществяване на достъп до данните по чл. 250а, ал. 1, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
В заключителната разпоредба вносителят предлага да се създаде нов престъпен състав в нормата на чл. 360, ал. 2 от Наказателния кодекс. В тази връзка следва да се има предвид, че в момента в Народното събрание се обсъжда Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс и е по-прецизно и уместно тази разпоредба да отпадне от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения и да бъде включена в общия Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
В дискусията по предложените промени в Закона за електронните съобщения изразиха становище господин Марио Стоянов от ВКП, господин Александър Ка??ъмов и народните представители Христо Бисеров, Димитър Лазаров, ??скра Фидосова, Павел Димитров, Емил Радев и Веселин Методиев.
Господин Марио Стоянов подкрепи законопроекта, като изтъкна, че ежедневната борба с организираната престъпност към момента е значително затруднена и поради това е необходимо да се въведе адекватен инструментариум, за да й се противодейства.
В изказването си господин Александър Ка??ъмов посочи, че по три от критиките им към законопроекта – относно раз??иряването на кръга от престъпления, достъпа до данните и срока за тяхното съхраняване, е станало вече ясно, че вносителят има волята те да се вземат предвид. В на??ата комисия, която последна разгледа този законопроект, стана ясно, че вносителите предлагат работна група, която да направи корекции между първо и второ четене по предизвикалите най-много дискусии текстове от законопроекта. Същевременно господин Ка??ъмов посочи, че най-голяма безпокойство за него предизвиква въвеждането на пряк технически достъп чрез интерфейс до съответните данни, защото това е в противоречие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, и практиката на Европейския съд.
Господин Бисеров възрази срещу предложенията, аргументирайки се, че това е извън процедурите по НПК и че по същество се създават косвени доказателствени средства, извън процеса. Същевременно той изтъкна, че има опасност в бъдеще да се предвиди данните, събрани чрез този пряк достъп, да имат доказателствена стойност, както тези, събрани чрез СРС.
Във връзка с това народните представители ??скра Фидосова, Димитър Лазаров и Павел Димитров изразиха становище, че подобни опасения са неоснователни, тъй като в тези случаи ще останат и материални следи.
Господин Радев заяви, че държавата трябва да въведе директивата, а между първото и второто гласуване на законопроекта следва да се намери компромис по спорните текстове.
От друга страна, господин Димитров предложи да се помисли за намаляване на предвидения в законопроекта 12-месечен срок, като даде пример, че в Германия този срок е 6-месечен.
Господин Методиев изрази становище против законопроекта в този му вид, но посочи, че ако се намери ре??ение по няколкото въпроса, включително и този за прекия технически достъп чрез интерфейс, тогава парламентарната му група ще преоцени позицията си.
Комисията по правни въпроси се обедини около становището да се определи срок за използване на данните, да се уеднаквят текстовете, предвиждащи парламентарен контрол, и да се използва създадената вече администрация за това по отно??ение на контрол върху процедурите за СРС. Да се създаде работна група, която между първо и второ четене да прецизира текстовете от законопроекта.
След проведената дискусия с 13 гласа „за”, 3 гласа „против” и 4 гласа „въздържал се”, Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Фидосова.
Постъпил е доклад от Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с който ще ни запознае председателят й – народният представител ??ван Вълков.
Заповядайте, господин Вълков.
ДОКЛАДЧ??К ??ВАН ВЪЛКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги народни представители!
Представям ви

ДОКЛАД
на Комисията по транспорт, информационни технологии и
съобщения, относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от
Министерския съвет на 2 декември 2009 г.
„На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 10 декември 2009 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2009 г.
На заседанието присъстваха господин Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и господин Веселин Вучков – заместник-министър на вътре??ните работи, експерти от Министерството на вътре??ните работи и представители на неправителствените организации, Сдружение за електронни комуникации и Фондация „Програма достъп до информация”.
Законопроектът бе??е представен от господин Веселин Вучков.
Предложените изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения предвиждат предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Създадени са разпоредби, с които се цели разграничаване на данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание и режима, който се прилага по отно??ение на тях. Гарантира се съхраняването на данните за определен период, с оглед използването на всички или на част от тях за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание ли??аване от свобода две или повече години, и на престъпления по Глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица.
Законопроектът предвижда и задължение за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да унищожат данните след изтичане на 12 месеца с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени.
В създадените нови чл. 250а, 250б и 250в са указани условията и редът за достъп до тези данни. В разпоредбата на чл. 250в, ал. 1 са посочени органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за тези данни.
Достъпът до данните, осъществяван от органите по чл. 250в, ал. 1, се осъществява при постъпило мотивирано искане от съответния ръководител на службата след разпореждане от председателя на районния съд или от оправомощен от него съдия по седалище на органа.
За дадените разпореждания или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен.
В законопроекта е предвидено в случаите на директно предоставяне на информацията (когато не се предоставя чрез интерфейс), предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, трябва в срок до 8 часа от постъпване на разпореждането от съда да предоставят справка с данните на органа, който е поискал информацията.
За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО всяка държава – членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия.
Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с Правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разре??аване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита на правата и свободите на гражданите.
За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на така наречените трафични данни, в чл. 360 от Наказателния кодекс се създава ал. 2, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрие трафични данни, каквито съгласно Закона за електронните съобщения се събират, обработват, съхраняват или използват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги срещу незаконосъобразен достъп до тези данни.
След проведената дискусия и изказаните мнения, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, с 9 гласа „за” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерски съвет на 2 декември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Заповядайте за процедура.
АТАНАС СЕМОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, учуден съм, че подобно предложение не е направено досега, затова го правя сега, тъй като не бях сигурен, че някой от мнозинството ще направи предложение тази точка от дневния ред да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Законопроектът, който Народното събрание обсъжда, е от изключително голяма важност, предмет на много голям обществен интерес, засилен интерес. Вие, господин министър, знаете много добре, че това е въпрос, който засяга ключови аспекти на управлението, въпрос, пряко свързан с функционирането на демокрацията, с устоите на държавността, представляващ огромен интерес за много ??ирок кръг обществени организации, за младите хора в България. Поради което на основание чл. 41, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя предложение заседанието да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
??ма ли обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за пряко предаване от Българската национална телевизия и Българското национално радио на дебатите по обсъждания законопроект.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 107, против 10, въздържали се 7.
Предложението е прието.
Следва становище от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Господин Танчев, заповядайте за Ва??ия доклад.
ДОКЛАДЧ??К СВЕТЛ??Н ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 16 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на вътре??ните работи: Васил Стойчев – заместник-директор на Главна дирекция „Криминална полиция”, Благородна Макева – началник секция „Правно-нормативно обслужване” в Главна дирекция „Криминална полиция”, и Снежана Малеева – началник-отдел в дирекция „Европейско международно сътрудничество”.
С настоящия законопроект се предлага приемането на разпоредби, гарантиращи съответствието на българското законодателство с европейските изисквания относно съхраняването на трафични данни.
Законопроектът е съобразен с изискванията на Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
Директива 2006/24/ЕО има за цел хармонизирането на разпоредбите относно задълженията на доставчиците на електронни съобщителни услуги или мрежи да запазват определени данни и да се гарантира, че тези данни са достъпни за целите на разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава – членка. Въпреки че директивата не съдържа определение на понятието „сериозно престъпление”, в заявление на Съвета (документ 5777/06) е отбелязано, че при определянето на сериозни престъпления в националното законодателство държавите – членки трябва да вземат предвид изброените престъпления в чл. 2 (2) от Рамковото ре??ение относно Европейската заповед за арест 2002/584/ПВР и престъпленията в областта на телекомуникациите. В чл. 2 (2) от Рамковото ре??ение 2002/584/ПВР са изброени престъпления, наказуеми с ли??аване от свобода или мярка, изискваща задържане за срок не по-малък от три години.
Директивата се прилага само по отно??ение на данни за трафик и данни за местоположението на физически и юридически лица, създадени или обработени вследствие на съобщение или съобщителна услуга, като изключва от обхвата си информацията, разкриваща съдържанието на съобщението (чл. 1, § 2 от Директива 2006/24/ЕО).
В § 2 от законопроекта са предвидени разпоредби, задължаващи юридическите лица, осъществяващи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да съхраняват всички данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, отнасящи се до трафика на съобщенията. Разграничени са данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание и режима, който се прилага по отно??ение на тях. Гарантира се съхраняването на данните за срок от 12 месеца с оглед използването на всички или част от тях за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание ли??аване от свобода две или повече години, и престъпления по Глава девета “а” от Наказателния кодекс, както и за издирване на лица. След изтичане на този срок данните следва да бъдат унищожени, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени.
Предвидени са две възможности за осигуряване на достъп до тези данни – чрез интерфейс при Специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР или директно на органите, които са поискали достъп. За нуждите на наказателното производство данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс директно от предприятията. Достъпът до данните се осъществява при постъпило искане от съответния ръководител на компетентен орган, след разре??ение от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия.
В § 5 от законопроекта за наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни съгласно изискването на чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО.
В съответствие с чл. 15 от Директива 2006/24/ЕО законопроектът предвижда административно-наказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което нару??и задълженията си или злоупотреби с данните. Освен това, в Наказателния кодекс е предвидена възможност за реализиране на наказателна отговорност спрямо лице, което противозаконно разкрие трафични данни.
В заключение може да се каже, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения не противоречи на разпоредбите на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване с 6 гласа „за”, 1 глас „против” и 6 гласа „въздържал се” Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове не предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Танчев.
От името на вносителя вицепремиерът и министър на вътре??ните работи господин Цветан Цветанов има думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Днес се внася за гласуване на първо четене един изключително важен законопроект за изменение, който, уверявам ви, е само и единствено в интерес на правоохранителната система за адекватно разследване на всички видове престъпления.
Може би дне??ните притеснения са, че би могло да се върви към злоупотреба, но аз смятам, че с механизма, който се запазва при така предложените промени, ние гарантираме да не се допускат подобни злоупотреби.
Смятам, че това, което бе??е чуто от комисиите и това, което те изведоха като изводи, е, че ние гарантираме тази прозрачност на работа, която днес предлагаме.
Запазва се разре??ението да бъде давано от съда. Въвеждаме регистратурите, даваме възможност в реално време да работим с информация, която ние при всички положения и към настоящия момент трябва да получим, но я получаваме от оператора, а не от интерфейсите, които бяха изградени преди години. С последните направени промени бяха преустановени и по този начин Министерството на вътре??ните работи се ли??и от възможността при едно престъпление веднага, неотложно да могат да бъдат направени справки, които са от изключително важно значение за разследването на даден вид престъпление.
Давам за пример убийството на тийнейджъра, което бе??е станало в Ямбол. Насоките, които имаха полицаите, бяха верни, но няма??е как да докажем тяхната достоверност, докато не получихме разпечатките. За съжаление обаче с месец и половина забавяне дойдоха отговорите, които трябва??е да получим от мобилните оператори.
Също така давам за пример убийството на лихваря, което бе??е станало в Русе. Насоките още от втория ден след убийството, по които вървяха полицаите, бяха в правилната посока. За съжаление обаче ние трябва??е да имаме допълнителна възможност да докажем тяхната достоверност. Тя бе??е възможна само след като получихме разпечатките, за съжаление, отново месец след самото убийство.
Това, което също е много важно – давам за пример двете момичета, които бяха залети с киселина в Благоевград, в дискотека в ранните часове на един ден, и насоките, които имаха полицаите. Отново трябва??е директорът да ми се обажда лично на мен, аз да се обаждам на директора на звеното на Дирекцията за оперативни технически операции, за да може при комуникацията с мобилните оператори да търсим съдействие и да се молим за по-бърз отговор. Той определено допринесе за залавянето и задържането на тези двама тийнейджъри, които бяха залели с киселина тези две прекрасни момичета.
Също така искам да дам като пример отвличането на двете момичета от Гложене, Тетевенско, които в рамките на 18 часа бяха вече в района на с. Бъркач, Плевенско. Трябва да ви кажа, че отново с помощта на установяването на клетките на мобилните оператори, през които те бяха осъществили разговори, успяхме да предприемем адекватни действия и да задържим тези извър??ители.
Това, което искам все пак да го дам като информация, може би е важно. Още повече, имаме и директно предаване и смятам, че и за зрителите, и за слу??ателите ще е важно да знаят все пак защо предлагаме тези промени.
Мога да ви кажа, че за периода от 1 до 30 ноември т.г. общият брой на направени искания до Софийски градски съд и окръжните съдилища в страната е 656, от тях 619 са получили разре??ение, но това, което според мен е по-важно, е, че от „Мобилтел” са получени общо 26 справки, като най-краткият срок, за който операторът е предоставил исканата информация, е един ден, а най-дългият срок е 26 дни. За 199 от общо получените и изпратените до оператора искания за разре??ения към 30.11.2009 г. не са получени отговори, което означава, че ние още сме във фаза, в която не можем да ползваме един допълнителен инструментариум за разследването на тежки престъпления.
Също ще дам за едно изключително фрапиращо забавяне, което е по искане на Областна дирекция – Кърджали, от м. юни т.г. Максималното забавяне е 162 дни. ??маме забавяне от оператори, които са от 168 дни, от 123 дни. Не искам просто да изброявам тези факти, защото мисля, че има достатъчно примери, но ако иска някой народен представител, с удоволствие бих му предоставил цялостната информация.
Това, което бе??е важно и това, което искахме да гарантираме, е при обсъждането на този законопроект да търсим обществена дискусия. Министерството на вътре??ните работи предприе един изключително нов модел за работа при представянето и дискутирането на законодателни промени, които трябва??е да бъдат внесени в Министерския съвет, а впоследствие и в Народното събрание.
Тук е моментът да кажа, че има??е междуведомствена работна група, в която има??е представители от всички ведомства, имащи отно??ение към тези законодателни промени, представители на неправителствените организации и на гражданския сектор.
Това, което бе??е много важно, е, че искахме да постигнем един баланс, от една страна – недопускане необосновано накърняване правата на отделната личност, от друга страна – снабдяване на службите за сигурност и обществен ред с адекватен инструментариум за противодействие на престъпността във времената на информационната ера.
Този деликатен баланс може да се открие в разпоредбите на Директива 24 от 2006 г. на Европейския парламент. Този баланс е постигнат чрез разпоредбите на законопроекта, който е днес пред вас.
Прозрачност и обществени обсъждания – това направихме, и смятам, че предложенията, които бяха направени на съответните дискусии, ние взехме в предвид, и с много от тях сме се съобразили.
Аз благодаря и за обсъжданията, които се състояха в парламентарните комисии, защото там има??е възможност допълнително да бъдат прецизирани някои от текстовете, които днес са представени пред вас. Гаранция срещу злоупотребите и за сигурност е съдебното разре??ение. От това няма да отстъпим. Това е принципна разлика от предложенията от началото на 2009 г., както и четирите вида регистри за искания на службите в районните съдилища, входящи искания при ЗДОТО, така че в тази посока мога да ви уверя, че ние ще гарантираме една прозрачност, а и с възможността да се прави реален обективен парламентарен контрол, това е още една допълнителна гаранция, която днес ние предлагаме.
Направете вие сами изводите от всичко това, което говорим, и проблемите, които имаме в борбата ни срещу организираната престъпност. Мога да ви уверя, че за съжаление в голяма част от престъпленията, които се извър??ват, се използват предплатени карти, безименни карти. Единствената ни възможност е поне да можем да установим в реално време клетките на мобилните оператори при комуникациите, които се правят от извър??ителите на престъпления. Това е единственото, от което се водим и което е само и единствено в интерес на всички нас – българските граждани. Трябва да можем реално да противодействаме на тази престъпност, все пак трябва по някакъв начин държавата да бъде адекватна при противодействие и при реакция на подобни престъпления.
Аз също искам да благодаря на миналото Народно събрание, което прие законодателните промени от 1 януари 2010 г. да няма вече безименни карти. В цяла Европа тези карти са поименни. ?? това, което мога да ви кажа, е, че няма престъпление, което е извър??ено и като са заловени извър??ителите, да не се установи, че те боравят с по 4-5 или 20-80-60 безименни карти от различни мобилни оператори. ?? смятам, че тук това, което е прието в Четиридесетото Народно събрание, е само и единствено водено от интерес на сигурността на гражданите и възможността да имаме някаква реална представа за всичко, което става.
Това е, с което бих искал да ви запозная, и съм готов на всякаква дискусия по темата. Смятам, че дори до приемането днес на първо четене и предстоящото обсъждане до второ четене ние сме отворени и готови за диалог, защото искаме да запазим този баланс, да не накърняваме интересите на българските граждани, да нямат те тези притеснения.
Но тук искам да благодаря на един народен представител, няма да го споменавам кой е, който каза: защо трябва да възприемаме като предпоставка, че Министерството на вътре??ните работи ще злоупотреби с подобна информация при положение, че гарантираме този контрол, който днес ние приемаме. По какъв начин ние гарантираме, че мобилните оператори, които разполагат през цялото време с на??ите лични данни, всъщност нямат подобен механизъм за контрол, няма да злоупотребят, а ние не можем да говорим за това, което може да се използва като инструментариум за предотвратяване и задържане на опасни престъпници? Подобен контрол към операторите, които боравят с личните данни на всички български граждани, не се осъществява.
Аз съм убеден, че ще има предложения в тази посока от депутатите, с които го коментирахме това, защото ние трябва да гарантираме и надеждността на контрол както над мобилните оператори, така и на проверките, които ще бъдат осъществявани в Министерство на вътре??ните работи за надеждността, формата и начина на използването на всички тези разпечатки при тяхното ползване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Цветанов.
Разискванията са открити.
Дами и господа народни представители, имате думата.
Господин Мартин Димитров има думата.
МАРТ??Н Д??М??ТРОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, дами и господа! Този въпрос се внася за четвърти път в това Народно събрание. Преди??ните три пъти СДС, сега Синята коалиция, има??е една и съща позиция.
Ние имаме много сериозно безпокойство, че от тези текстове могат да се създадат предпоставки за нару??аване на личната свобода на българските граждани.
Слу??ах внимателно господин Цветанов. Ние симпатизираме и подкрепяме всички усилия на правителството за борба с престъпността, но това не може и не трябва да бъде за сметка на личното пространство на българските граждани. Трябва да разделим престъпниците от обикновения човек в България и това разделение е много важно.
Слу??ах много внимателно господин вицепремиера. Това, което той говоре??е за разследване на престъпления – там данните се събират по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Законът за електронните съобщения служи за разузнаване. Да, тези данни ще бъдат използвани за разузнаване. Тази разлика е много важна.
Това, че има случаи, в които операторите са дали по-бавно или са забавили данните, може да бъде ре??ено отделно, без да има такъв интерфейс или постоянен достъп.
Колеги, слу??айте много внимателно, защото съм направил справка за целия Европейски съюз. Никъде няма такъв пасивен достъп. Никъде! Ако някой може да ме опровергае, моля да вземе думата.
В Германия е приложена директивата – такъв пасивен достъп няма. В момента обаче в Германия се води дело пред Федералния конституционен съд по жалба на 34 хиляди граждани относно това дали директивата, която е въведена и в България, и в Германия, е конституционна. Никой не си и мисли за подобен интерфейс или пасивен достъп. В Унгария е заведено дело от същия характер.
В Румъния с ре??ение, обнародвано на 23 ноември 2009 г., Конституционният съд обяви за противоконституционна нормата, въвеждаща директивата, като прие, че не може всеки гражданин да бъде третиран като престъпник. Такова дело се завежда и в Чехия в момента.
В ??рландия бе публикуван наскоро проектозакон за въвеждане на директивата, който се отнася само за престъпления, наказуеми с пет и повече години затвор, и не предвижда пряк достъп на институциите до данните за трафика на електронни съобщения.
Във Великобритания „Хоум офис” се отказа от идеята за пряк достъп до базата данни през м. април 2009 г.
Напомням ви, че една от неправителствените организации в България – Програма „Достъп до информация”, с които ние от години работим много добре, заведе дело срещу Наредба № 401. Върховният административен съд излезе с ре??ение – тогава се въвежда??е същият пасивен достъп чрез компютърен терминал, че това е противоконституционно в България и тогава миналото Народно събрание се съобрази с този текст. По-късно ще ви го прочета.
Забележете също, че в ре??ение по делото „Марпър” срещу Великобритания от 2007 г. на голямата Камара на Европейския съд – вече става въпрос за Европейския съд, за правата на човека – бе обявено, че наличието на обща база данни на всички граждани за целите на превенция на престъпността представлява разглеждане на гражданите като престъпници, забележете, разглеждане на гражданите като престъпници, и това нару??ава презумпцията за невинност. Ре??ение на Европейския съд и чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.
??скам да ви кажа още няколко неща. Споменах ре??ението на Върховния административен съд. То казва така: „Националните правни норми следва да съблюдават това правило – чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, именно презумпцията за невинност, и да въвеждат разбираеми, ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване”.
Обобщавам: никъде в Европейския съюз няма такъв пасивен достъп. ??ма огромна възможност за злоупотреби. Ние не се съмняваме, че министърът на вътре??ните работи ще бъде част от това, но как може той да гарантира за цялата система под себе си? Как може да гарантира?! Какъв огромен риск поема българското общество и българският парламент, ако гласува тези текстове днес?
Следващото нещо, чл. 34 от българската Конституция ясно казва, че кореспонденцията е личен акт и може да бъде нару??ена тайната на личната кореспонденция само за тежки престъпления. Това, което ни е предложено от Министерския съвет, говори за престъпления с наказателна отговорност над две години. Това противоречи директно на чл. 34 от Конституцията и, колеги, тук няма тълкуване, няма друга интерпретация, точка, това е положението. Така че моля ви да се върнем към понятието „тежки престъпления”, тоест престъпления, които подлежат на наказателна отговорност над 5 години. Това изисква българската Конституция и нищо друго не е логично, нищо друго не е възможно да бъде възприето.
Другият въпрос, който нас много сериозно ни притеснява, е съхранението и унищожаването на данните. В чл. 250а, ал. 3 предвижда унищожаване на данните, до които не е имало достъп. Следователно данните, до които е предоставен достъп, трябва да бъдат съхранявани от предприятията за неограничен период от време. Подобен режим създава неопределена възможност за намеса в правото на зачитане на личния живот на хората и отива отвъд целта на директивата.
?? четвъртият въпрос, колеги, който нас ни притеснява, е, че няма ясно разписана процедура – едно лице години по-късно, или един период по-късно, да провери дали срещу него е била ползвана такъв вид информация и за каква цел. Тази процедура също не е детайлно разписана.
Всичко това, колеги, нас много сериозно ни притеснява и СДС няма никаква причина, след като три пъти сме били против подобни текстове, сега да ги подкрепим.
Призовавам ГЕРБ – партията, която има най-много депутати в 41-то Народно събрание, първо, да балансира интересите, както каза и вицепремиерът Цветанов, второ, да продължи един много сериозен обществен дебат. За да успокоите гражданското общество в България, да успокоите обществото, уважаеми колеги, трябва да се откажете от две неща и аз ви призовавам за това. Едното е пасивният постоянен достъп чрез интерфейс. Откажете се и ще успокоите Народното събрание. ?? второто нещо, от което трябва да се откажете, този достъп да бъде ползван само за тежки престъпления, тоест наказателна отговорност над 5 години. Това са двете най-важни неща. Ако тези два въпроса бъдат уредени, смятам, че и Народното събрание с повече спокойствие ще може да гласува и да възприеме тези текстове. Но въпросът е, ако смятате да вървите в тази посока, сега човек от ГЕРБ да вземе думата и ясно да поеме ангажимент, иначе ние не можем да подкрепим тези текстове. Няма как да го направим, защото това за нас представлява непреодолими трудности, непреодолими трудности.
Знаете ли, един умен човек е казал следното нещо: „Когато се ли??ите от ва??ата лична свобода, за да получите повече сигурност, накрая ще загубите и свободата си, и сигурността си”.
Пак повтарям в заключение, господин вицепремиер, ние подкрепяме мерките за сигурност, подкрепяме ги, но това не може да става с цената на масово следене в интернет, на масово следене на мобилни телефони, това не можем да го преглътнем. Не можем да се ли??им от тази част от на??ата свобода и смятам, че това е и позиция на голяма част от българското население. Но мисля, чрез разумни доводи, цялата тази аргументация, която ви представих – че няма такова нещо в целия Европейски съюз, можем да намерим разумно ре??ение да отпаднат тези текстове. Тогава вече този закон да бъде приет и никой да не се притеснява, че в България ще бъдат нару??ени права и свободи, за които ние 20 години се борихме. Ние това не можем да го допуснем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Димитров.
Реплики?
Заповядайте, господин Лазаров.
Д??М??ТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов! Господин Димитров, в първата част на Ва??ето изказване цитирахте дела в различни страни от Европейския съюз, които са заведени против Директива 2006/24/ЕО. Мотивите за завеждане на тези дела е разпоредбата на директивата да се съхраняват известен период данните с оглед разкриване на евентуални престъпления.
Във втората част от Ва??ето изказване всъщност Вие подкрепихте наличието на тази директива, защото призовахте, че бихте гласували за този закон, ако няма така нареченият пасивен достъп или интерфейсът. Кое от двете всъщност – подкрепяте или не подкрепяте съществуването на директивата? Аз останах с впечатление, че Вие сте против тази директива. Защото ако Вие сте против тази директива, няма смисъл по-нататък да обосновавате какво трябва да има в този закон. Ако по принцип сте против тази директива, това обезсмисля всичките останали доводи. Това – първо.
Второ, цитирахте едно дело на Административния съд за наредбата, която бе??е приета. Разбира се, че мотивите на съда по това дело са основателни, защото може??е с наредба да се регламентират тези въпроси. Никой тук не е спорил за това.
Трето, не мога да разбера защо хората, които разбират за какво става въпрос, си позволяват да говорят за неограничен контрол на интернет, за неограничен контрол на трафика, като много добре знаете, че в този закон (а този закон буквално пресъздава разпоредбите на директивата) не става въпрос за неограничен достъп на трафик в интернет.
Господин Цветанов каза, Вие много добре знаете, а и в комисията става??е въпрос за т.нар. разпечатки – от коя клетка телефонът е осъществил контакт с телефон „В”, но да го кажа по-ясно – ако има сайт с педофилско съдържание, да стане ясно от кой компютър, от кой адрес е изпратен този сайт. Не става въпрос за следене по интернет на съдържанието. Това ясно е записано в закона, защото е предмет на Закона за специалните разузнавателни средства.
Нека да бъдем етични, когато представяме нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има думата господин Михов.
ЦВЕТОМ??Р М??ХОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, господин вицепремиер, колеги! Господин Димитров, много от нещата, които казахте, вероятно са така. ??скам да Ви попитам след голямата справка, която изчетохте за западноевропейските страни, направили ли сте такава справка в момента – колко лица от работещите в мобилните оператори или в предприятията, които доставят интернет, имат достъп до тази информация? Стотици и хиляди ду??и в момента имат достъп до тази информация. Всеки човек с определено лоби – познати или с добър финансов ресурс, може да се добере до тази информация и да я използва за нечисти цели. В същото време Министерството на вътре??ните работи, което трябва да се бори с престъпността, няма информация за тези данни. Колко ду??и са те и кой ги контролира? Сигурен съм, че достатъчно на брой хора и в момента имат достъп до тази информация. А ние какво правим?! Тях не ги закачаме, не ги обвързваме с никакъв закон, а в същото време хората, които трябва да се занимават с разкриването на престъпленията, няма да имат достъп. ?? то контролиран достъп! Всички, които ще имат достъп – бе??е казано в комисията – ще имат собствени пароли, собствена възможност да се знае кой е влизал (с името му), кога е влизал и по какъв повод е ползвал информацията. А дали в момента тази информация се ползва от някого, никой не знае. Това е моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Димитров.
ПАВЕЛ Д??М??ТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Уважаеми господин Димитров, считам, че безпокойството, което изразихте, според мен е неоснователно и пресилено. Ще Ви кажа защо мисля така.
Първо ще кажа, че Вие след обоснованата Ви реч заявихте, че Ва??ето безпокойство се свежда до две неща – първо, че трябва да се ограничат престъпленията и информацията да бъде съхранявана и ползвана само за тежките престъпления, и второ, пряката връзка по интерфейс. В крайна сметка се оказа, че това са двете Ви претенции.
В Комисията по правни въпроси много подробно обсъждахме въпроса и Вие виждате какъв е резултатът при гласуването – само четирима бяха против, като от тези четирима мисля, че двама въобще не присъстваха на обсъжданията. Подробно обсъждахме тези два проблема, за които Вие говорите.
От отно??ението на господин Вучков, а и това, което чух сега от господин Цветанов, става ясно, че министерството е готово между първо и второ четене да коригира някои неща.
Ще Ви кажа двата варианта, които обсъждахме.
За втория вариант: в директивата се говори за сериозни престъпления, а не за тежки. По на??ето законодателно право няма понятие „сериозни престъпления”, но директивата раз??ирява кръга. Затова предложихме на господин Вучков и той го възприема, затова се надявам, че ще има корекция – да се промени минимумът от две години, а да се отрази в „тежки престъпления” и отделно да се изброят няколко текстове за престъпления, които макар и да не са тежки, но представляват интерес за службите, за да може да бъде съхранявана информацията за тези престъпления и след това да се ползва. Считам, че това е най-доброто и че министерството ще го възприеме.
По отно??ение на интерфейса. Това, което казахте, че ще се ползва само за разузнаване, а не за доказателство – не е така, господин Димитров. Ще Ви кажа, че в момента тази информация се ползва като косвени доказателства в съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Димитров, изтече Ви времето за реплика. След това можете да направите изказване по същество, за да доразвиете мислите си.
ПАВЕЛ Д??М??ТРОВ: Добре, ще използвам времето си, за да направя изказване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви.
За отговор – Мартин Димитров.
МАРТ??Н Д??М??ТРОВ (СК): Уважаеми колеги, аз вече виждам ползата от дебата. Веднага мога да уточня един въпрос, който бе??е повдигнат от господин Лазаров. Директивата вече е възприета, господин Лазаров. Миналият парламент я възприе. Нищо от директивата не възприемаме сега. Този въпрос е приключил.
Ако някой от вас може да ми покаже в директивата следенето с интерфейс, ще бъда най-щастливият човек.
Колеги, замислете се! Комисията по европейските въпроси отхвърли тези текстове. Никъде в Европейския съюз ги няма. Нека да не упорстваме. Нека да потърсим балансираното ре??ение, което защитава и българските граждани. Нека да разделим престъпниците от нормалния гражданин в България.
??ма??е и други въпроси – дали сме били против директивата. Пак казвам – не само че не сме против, но тя вече е възприета. Този въпрос е приключил. Вие сега предлагате текстове, които ги няма там. Няма ги!
??мало оператори, които имали достъп до тези данни. Първо, нито един оператор няма национална база данни. Не се заблуждавайте. Никой няма такава национална база данни.
Следващ въпрос. Надявам се днес да чуем само аргументирани изказвания и да не приемаме текстове, които ще предизвикат сериозни дебати и сериозно несъгласие от българското общество. Ние проведохме много сериозни консултации – и със социолози, и с неправителствени организации. Колеги, недоволството е много сериозно. Ако настояваме, много трудно ще можете да аргументирате тези текстове.
Силната позиция, на която аз се надявам днес, е по два въпроса да чуем твърд ангажимент от ГЕРБ, че няма да стане. Първо, че интерфейсът ще отпадне, защото го няма никъде, и второ, че ще става въпрос за тежки престъпления.
Господин Михов и господин Димитров, говорейки за тежки престъпления, моля внимателно да видите чл. 34 от българската Конституция. Личната кореспонденция е неприкосновена, освен в случаите на тежки престъпления. Ако ще го изменяте този текст, трябва да се започне от Конституцията. Всичко друго е несериозно. Някой казва, че наредбата е отхвърлена от Върховния административен съд, защото била подзаконов нормативен акт. Колеги, това е само един от аргументите. По-сериозният аргумент го прочетох и пак ще го прочета. В ре??ението на съда се казва: „Националните правни норми следва да съблюдават това правило (чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за правата на човека – презумпцията за невинност) и да въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване”.
След ре??ението на Върховния административен съд убедихме миналото Народно събрание, защото СДС отново има??е активна позиция, пасивният достъп да отпадне. След ре??ението на Върховния административен съд миналото Народно събрание взе това ре??ение.
Колеги, призовавам ви към аргументиран дебат. Бъдете разумни и нека да вземем правилните ре??ения в защита на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Димитров! Всичко това, което казахте – може би не сте разбрали какво се има предвид. Господин Димитров, знаете ли какво е съдържанието на разпечатките в мобилните оператори? Няма съдържанието на разговорите! ?? това не е намеса в личната кореспонденция на българските граждани. Вие знаете ли, господин Димитров, че всеки един ??еф на фирма е в правото си да получава ежемесечно разпечатки на мобилните кореспонденции, които са осъществили неговите служители? Това нару??аване на личната кореспонденция ли е? Това гарантиране ли е на чове??ките права? А Вие се съмнявате в правоохранителната система, която работи по документирането, предотвратяването на даден вид престъпление!
Господин Димитров, интерфейсът, който ще бъде ползван, както в ??спания и в ??талия, е форма и начин да скъсим сроковете, от които днес ние не можем да се възползваме от това, което имаме като искане от мобилните оператори. Защото аз не мога да обясня на потърпев??ото лице или близките на отвлечения, или претърпял дадено престъпление, че ние не можем да вървим в правилната посока, защото в момента чакаме мобилният оператор да ни отговори. Кажете ми, кой гарантира злоупотребата, ако бъде направена, в мобилните оператори? Кой го контролира това? Нали разбирате, че това, което ние ще ползваме от интерфейса от мобилните оператори или от операторите, всъщност те боравят с него постоянно във всяко време и това, което бе??е казано тук от колегата народен представител. Кажете ми, какъв е механизмът за контрол, който Вие днес казвате, че може да бъде осъществяван към тези оператори?
ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (КБ, от място): Но те нямат право да слу??ат разговорите!
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ама ние не слу??аме разговорите, господа, ние говорим за разпечатки. Това е позиционирането на клетката на извър??еното престъпление и участниците в това престъпление. Това не е съдържание на разговор, а този интерфейс ни дава в реално време, веднага да можем да реагираме и да извър??им тази проверка. Така че направете разлика. Това, което е за съдържание, тогава вече вървим към специалните разузнавателни средства и закона, който се прилага. ?? там се ползва със съдийство, с аргументация. В момента мога да ви кажа, че много от служителите на министерството, за да получат адекватна информация веднага, те вървят към прилагане на искане, което е за специално разузнавателно средство за използването и подслу??ването на цялостната кореспонденция. Защото това е по-добрият начин в момента, отколкото да чакаме резултата от мобилния оператор. Разберете, тук вие в момента вървите с презумпцията, че МВР прави престъпленията, а не с това, че МВР трябва да разследва престъпленията. Нека да вървим малко в един такъв разум и в една действително диалогичност в това, което днес се обсъжда.
Господин Димитров, моля Ви, елате и ще Ви запознаем с всичко това, което е свързано с начина на искане. Защото аз много исках и смятах, че ще дойдете на обсъжданията, които направихме в Министерството на вътре??ните работи. Ние качихме целия законопроект на сайта на Министерството на вътре??ните работи. ??ма??е постъпили предложения, за съжаление обаче от вас, които днес излизате и говорите, няма??е предложения. Вие не участвахте в дискусията, която бе??е с представители от неправителствените организации, от операторите. А днес казвате, че трябва да има дискусия. Ами ние сме я провели тази дискусия, за да стигнем дотук. Защото това е тема, която се коментира още от самото начало, с влизането ми в Министерството на вътре??ните работи.
Така че заповядайте на всички последващи дискусии. Ще Ви запознаем и с протоколите от дискусиите, предложенията, които са направени, и това, което сме взели предвид. Но моля Ви, недейте да казвате, че говорим за подслу??ване и нару??аване на правата на българските граждани. Формата и начинът за подслу??ването, които са регламентирани по закон, е съвсем различна форма и съвсем по друг начин. Тук говорим за клетки, за позициониране, а не за съдържанието на кореспонденцията. Направете разлика, моля Ви! (Ръкопляскания в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Народният представител Яне Янев има думата.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Уважаеми колеги, по всичко личи, че този законопроект е грубо недемократичен и антиконституционен. Той нару??ава правата и свободите на българските граждани и се стреми да уцели най-прогресивните, най-умните и хората, които едва продължават да стоят в България. Сега чрез този законопроект им се дава знак, че полицейщината ще бъде над всичко.
Говоря за конкретни неща.
Първо, чрез този законопроект се цели пълен достъп на МВР, ДАНС, НРС, Военната полиция при Министерството на отбраната до личната свобода и неприкосновеност на гражданите и проследяване на същите чрез предоставяне на лични данни от операторите на електронни услуги и мрежи. Съгласно проекта в чл. 251, ал. 1, се предвижда данните за гражданите да се обработват, предоставят и съхраняват съгласно Закона за личните данни. Тук нещата са изместени. Чрез непублични регистри, забележете, в съдебната система, МВР, ДНС и Министерството на отбраната се обуславя невъзможност гражданите да защитят правата си при незаконно попадане в регистрацията на силовите ведомства. Нещо повече, Комисията за защита на личните данни наблюдава и упражнява надзор върху предприятията, осъществяващи електронни съобщителни мрежи или услуги, но тя няма никакви компетенции относно силовите министерства, които ще боравят с тази информация.
Съгласно чл. 261, буква „б”, Народното събрание чрез комисия осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разре??аване и осъществяване на достъп до данните по чл. 251, ал. 1, за който вече казах, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тези данни. Ефективността на този контрол също е под въпрос, меко казано, тъй като комисията няма да има достъп до оперативните преписки и разработки, които би следвало да съхраняват мотивите за достъп до същата тази информация.
Но най-важното е, че силовите ведомства не спазват сами законите, защото водят две секретни регистратури, забележете, и двете не са публични, при условие че съгласно Закона за защита на класифицираната информация такава информация може да се обработва само в регистратура, която е лицензирана от Държавната комисия по сигурността на информацията. А това знаете, че е факт още 2003 г. Същите тези силови структури трябва да искат сами да се контролират, което е невъзможно. Нещо повече, това важи за всички в тези силови министерства, важи и за министъра на вътре??ните работи. Ние сме изправени за първи път в ситуация за целия 20-годи??ен преход, при която председател на управляваща политическа партия е и министър на вътре??ните работи. Всеки човек може да се изку??и, всеки човек може да поиска волно или неволно да прекрачи прага на закона. ?? ако го прекрачи, няма контрол, няма механизъм, с който да се осъществи дори парламентарен контрол. Защото нито гражданското общество, нито публичните регистри, нито специализираната комисия са в състояние да осъществят този парламентарен контрол.
Така че, дами и господа от ГЕРБ, единственото, което бихте могли да направите, е да оттеглите законопроекта на този етап, да изчистите всички разпоредби, които противоречат на европейските норми, на нормите, гарантиращи правата и свободите на българските граждани, и тогава да предприемете стъпка за повторно внасяне. Благодаря ви. (Ръкопляскания от независимите депутати.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ Д??М??ТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Янев, именно изказвания като Ва??ето създават изкуствено напрежение между гражданите, защото Вие явно не познавате законопроекта. ??скам да Ви кажа, че в законопроекта Комисията за защита на личните данни е определена като наблюдаваща комисия и това гарантира сигурността на съхраняването и използването на тези данни, което е записано в чл. 9 на Директива 2006.
От тази трибуна не бива да се говори наизуст, без да се познава законопроектът.
Освен това, другите гаранции – това е съдебният контрол – предвидено е председател на районния съд да дава разре??ението, това е парламентарният контрол, това е обстоятелството, че се предвижда в Наказателния кодекс да се създаде нов текст, който да наказва този, който използва неправомерно тази информация.
Съществуват редица гаранции, които са в синхрон с Директива 2006, и те наистина ще създадат такива гаранции, които да предотвратят злоупотребите.
Тъй като разполагам с още малко време, искам да довър??а и да ви кажа, че и в момента в съдебната практика тези данни – става въпрос за позиционирането, а не съдържанието на разговорите – се използват като косвени доказателства от съда. На първо място, сега няма задължение на операторите да ги съхраняват.
На второ място, господин Цветанов ви каза – съдът чака по два-три месеца доказателства, за да получи тази информация.
Неоснователно е твърдението, че те ще се използват само за разузнаване. Аз мисля, че това ще бъдат и косвени доказателства в отделните позиции. В момента мобилните оператори разполагат абсолютно с тази информация и това не са лични данни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Димитров.
??ма ли втора реплика? Няма.
Дуплика – господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ (независим): Странно е, че само вие си мислите, че сте най-осведомените и най-компетентните, особено при…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: След Вас, господин Янев. След Вас.
ЯНЕ ЯНЕВ: Госпожо Цачева, аз нали не Ви репликирам?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Аз не говоря с Вас, господин Янев. (Смях. Шум и реплики.)
ЯНЕ ЯНЕВ: Напротив, Вие ако искате да ме изкарате и глух – това е Ва?? проблем.
Много Ви моля да не ме репликирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Към Вас се обръщам само по име и с уважителна форма.
ЯНЕ ЯНЕВ: Чувам какво ??ептите отзад зад гърба ми. Това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Погре??но чувате, господин Янев.
ЯНЕ ЯНЕВ: Недопустимо е и бъдете председател на всички народни представители, а не на една партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Ще говорите ли по същество, господин Янев, или ще Ви отнема думата?!
ЯНЕ ЯНЕВ: Да, ще говоря по същество, разбира се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Бъдете любезен и говорете по същество.
ЯНЕ ЯНЕВ: Когато не ме прекъсвате – ще говоря! (Смях.)
В исканията за трафика фигурират данни, и то е записано, относно проследяване, идентифициране на връзката, направление на връзката, дата, час, продължителност, идентификация на крайно електронно устройство, идентификация на клетката за ползване. Последното дава възможност и за проследяване на движението на гражданите и детайлно изучаване на техните връзки, разбира се, което обяснява всичко.
Това, което искате да въведете с този законопроект, ясно и категорично нару??ава чове??ките права и свободи. Аз съм убеден, че колкото и да натискате този законопроект да мине сега, Конституционният съд ще отмени тези текстове като противоконституционни. В това съм абсолютно убеден. През този период от време ще се опитате да спекулирате, ще се опитате да правите това, което никой не си е позволил през тези 20 години, но вие знаете, че в такива ситуации винаги нещата имат бумерангов ефект.
Затова още веднъж съвсем добронамерено ви призоваваме – имайте предвид, че в обществото това, което искате да наложите с милиционерските кубинки, да натискате на всяка цена една партия и двама човека да управляват всичко – не е демократично. Напротив, това работи срещу вас. Затова вслу??айте се в гласа на хора, които мислят различно. Това може само да ви помогне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Янев.
Уважаеми колеги, тъй като е 11,00 часа, преди да обявя почивката, искам да ви уведомя, че днес ни гостуват деца – млади таланти. Каня ви в Клуба на народния представител, където те ще ни поздравят с коледни песни по случай настъпващите християнски празници. Заповядайте.
Обявявам 30 минути почивка – до 11,30 ч.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Уважаеми колеги, моля заемете местата си. Продължаваме с дебата на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. ??ма ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Чукарски.
Д??М??ТЪР ЧУКАРСК?? (независим): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Заставам пред вас с ясната отговорност, че водим един много интересен и важен дебат, дебат, който изисква да кажем всички неща, които ни притесняват. Тук, от тази трибуна, говорещите преди мен изложиха конкретни текстове, конкретни информации, които ги притесняват. Член 34 от действащата Конституция гарантира, че „свободата и тайната на кореспонденцията и другите съобщения са неприкосновени” и „изключения от това правило се допускат само с разре??ение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления”. Това е текст, който ние трябва непрекъснато да имаме предвид, когато дебатираме цялата тази тема.
Защо това, което днес се случва, мен лично ме притеснява? Не защото ще бъдат следени крайният и началният адресати на едно съобщение, не за това, че ще има възможности да се знае кой на кого се е обадил. Аз искам да ви кажа, че като народен представител разполагам с един телефон. Този телефон е известен на абсолютно всички в избирателния район, от който съм, и може да ми звъни всеки, по всякакъв повод и да си говори каквото иска. Оттам нататък същото се отнася и за електронния ми адрес, на който може да пристига всякаква информация.
Това, което господин министър Цветанов каза, е, че от 656 искания, направени до съдилищата, 619 са получили одобрение. Означава обаче, че не всичките 656 са получили това одобрение. Означава, че дори когато правата на един човек са нару??ени, правата на всички в страната са застра??ени. Това не е сентенция, която аз сега измислям или казвам в тази зала за първи път.
Това, което е притеснителното според мен, и което аз искам да кажа: видях, че колеги от ГЕРБ се притесняват от това, че се подхожда с недоверие към Министерството на вътре??ните работи като структура. Аз искам да попитам: защо МВР с предложенията в тези текстове подхожда с недоверие към 99% от българските граждани, които са много далече от сферата на извър??ване на тежки престъпления, които могат да бъдат следени по този ред?
Много е важно да се знае и още нещо. Оказа се, че през годините във всяка една крупна далавера в държавата, при всяко едно голямо престъпление или организирана престъпна група в по-голямата си част е имало хора, които са подавали вътре??на информация. Аз не искам хора и една все още нереформирана система да могат да упражняват тотален контрол върху свободата на словото на гражданите, изразено през тяхната кореспонденция, да може във всеки един момент да се следи трафикът и да се знае какво правят гражданите в една сфера, която, на първо място, гарантира Конституцията като основни права и задължения на гражданите.
Вярно е, че нещата в техниката се променят и тя се развива много бързо. Аз си спомням дебата, който водихме миналата седмица тук, в залата, по измененията в Наказателния кодекс. Спомням си, че тогава, когато казах, че трябва да бъдат въведени нови компютърни престъпления, господин Миков ми каза, че те съществуват и няма нужда от изменения в Наказателния кодекс. Само че тогава той може би има??е предвид кражбата на компютри. Днес ние имаме една много напреднала техника и в това информационно общество, в което живеем, е недопустимо държавата чрез изпълнителната власт, която категорично е политическа власт, има политически интереси и функции, да може да следи гражданите, да може да влиза в една сфера, която е неприкосновена за всеки един човек. Затова смятам, че законът трябва наистина да бъде оттеглен, да бъде преработен и да бъде направен по начин, който наистина да отговаря на разбиранията за свобода, за чове??ки права, за възможност те да бъдат гарантирани за всеки един български гражданин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Чукарски.
??ма ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ Д??М??ТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин вицепремиер, колеги, уважаеми господин Чукарски! Не мога да си обясня – или не разбирате за какво става въпрос, или уми??лено заблуждавате народните представители, а и гражданството. Тук не става въпрос за тотален контрол. Тук става въпрос – след като съдията разре??и и съответната процедура премине, да може да се ползва тази информация и то само срещу лица, за които има данни, че са извър??или тежки престъпления. Вие тук говорите, че целият български народ тотално ще бъде контролиран. Това просто не е вярно и затова си позволих да взема отно??ение с тази реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
??ма ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за отговор, господин Чукарски.
Д??М??ТЪР ЧУКАРСК?? (независим): Уважаеми колеги, миналата седмица, когато споменах дебата по Наказателния кодекс, никъде не се въведе текст, свързан с тези сериозни престъпления за 1, 2, 3 години. Ясно е, че по на??ия Наказателен кодекс тежките престъпления са над 5 години. Оттам нататък всичко, което е различно от това, влиза в противоречие с чл. 34, ал. 2 от Конституцията.
Господин Димитров, аз се притеснявам от факта – не знам по каква линия, дали през обвързаност с едни други служби по някакъв начин ви карат да правите реплики, когато се изказваме от трибуната, но за нас е много важно хората да разберат, че с малки текстчета се опитвате да подмените нещо, което е нещо много важно. Тежкото престъпление е само това, което Наказателният кодекс визира като такова. Оттам нататък други дефиниции в Наказателния кодекс не може да има.
ПАВЕЛ Д??М??ТРОВ (ГЕРБ, от място): Аз Ви репликирах за друго, а не за тежките престъпления.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
??ма думата господин Четин Казак.
ЧЕТ??Н КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Не случайно този дебат се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Това е един от важните дебати в края на тази календарна година по един въпрос, който, както се оказа, вълнува една огромна част от българското общество. Този въпрос не датира от днес.
??скам да припомня, че не това ръководство на Министерството на вътре??ните работи за първи път подхожда с подобно предложение. Това е една стара идея, едно старо искане на Министерството на вътре??ните работи, което, както каза и господин Мартин Димитров, на три пъти е било отхвърляно именно тук, в Народното събрание. Не случайно е било отхвърлено тук, в Народното събрание, тъй като Народното събрание като еманация на българското общество, на цялото българско общество, е призвано, на първо място, да отстоява правата и законните интереси на всички български граждани и да направи последната, крайната преценка кое предложение, независимо откъде идва – дали от изпълнителната власт, дали от отделен народен представител, е в унисон с вис??ите интереси на обществото. ??менно затова и дне??ният дебат придоби такива размери. ??менно затова ние и досега – уверен съм, че и след моето изказване ще продължат – ще чуваме критични бележки, ще чуваме изказвания, изразяващи основателно безпокойство относно възможността да се приемат текстове, с които да бъдат застра??ени основни конституционни права, основни права на гражданите, които са гарантирани не само в на??ата Конституция, но и в международните договори, като започнем от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи.
Уважаеми дами и господа народни представители, не случайно още първият акт, който е бил приет във връзка със спазването на правата на човека – habeas corpus, е бил приет, уважаеми господин министър, не срещу злоупотреби на частни лица или фирми, а той е бил приет като гаранция срещу възможността за злоупотреба от страна на властта.
Не случайно Декларацията за правата на човека, приета след Френската революция от 1789 г., съдържа в себе си първите гаранции за защита на гражданите срещу възможността на властта, а не на този или онзи частен субект да злоупотреби и да подложи гражданите на своята държава на неправомерно третиране. Цялото национално и международно законодателство в областта на правата на човека цели на първо място именно това – да защити гражданите от евентуалните злоупотреби на властта.
Ето защо не бива да се учудвате, че народните представители, които излизат на трибуната и изразяват своето безпокойство от тези текстове, се безпокоят, на първо място, от възможността с тези текстове да злоупотреби властта. Тази власт в случая се явява изпълнителната власт и по-специално Министерството на вътре??ните работи.
Естествено, всички ние се безпокоим от евентуалните злоупотреби, на които гражданите биха могли да бъдат подложени от страна на частни субекти, като телекомуникационни оператори или интернет оператори, но най-много гражданите са застра??ени и основателно чувстват тревога, ако със законови текстове ние увеличим възможностите и изку??енията, които вървят ръка за ръка, властта да злоупотреби със свои правомощия и да нару??и правата на гражданите.
Що се отнася до примерите, които даде господин министърът, за това, че и в момента телекомуникационни оператори и интернет оператори разполагат с бази данни, да – това са лични данни и наистина е основателно безпокойството, че с тях може да бъде злоупотребено и сигурно и в момента се злоупотребява, но вместо и вие, и всички ние да се замислим върху законовите инициативи да се ограничат тези злоупотреби, да се накарат тези оператори да спазват изискванията на Закона за защита на личните данни, вместо ние да поискаме отчет от страна на органа, който е оправомощен да следи за спазването на правата на гражданите в областта на защитата на личните данни, каквато е едноименната комисия, ние създаваме възможности подобни злоупотреби да се осъществят и от представители на властта. Ето това е нещото, което нас основателно ни безпокои.
Всички ние, убеден съм, споделяме вярата, че ръководството на Министерството на вътре??ните работи искрено желае да се създадат механизми, включително законови, за оптимизиране на работата на службите за сигурност и на Министерството на вътре??ните работи за ефективна борба с престъпността.
Но също така ние сме наясно, че няма нито една структура в държавата, която да е имунизирана срещу отделни нейни представители, нару??аващи включително законовите разпоредби. Ние почти ежедневно четем за такива случаи, включително в рамките на Министерството на вътре??ните работи. Почти ежедневно ставаме свидетели как този или онзи служител на министерството е бил уличен в извър??ването на неправомерни действия. Ето днес, например, четохме за уличен служител на Гранична полиция, който заедно със свои колеги от Румъния е изнудвал български граждани. Тоест никой не е застрахован срещу злоупотреби и най-малкото това е Министерството на вътре??ните работи.
Затова ние, като законодателен орган, сме задължени да приемем такова законодателство, което да ограничи до максимум възможностите и хипотезите, при които недобросъвестни фактори, недобросъвестни субекти – било то частни, било то служители на Министерството на вътре??ните работи, да бъдат изку??ени да злоупотребят.
РЕПЛ??КА ОТ ГЕРБ: Как ще стане?
ЧЕТ??Н КАЗАК: Затова са създадени всички тези гаранции, включително в рамките на международното законодателство, затова Конституцията е гарантирала тези права в своята специална част, посветена на основните права и свободи на гражданите.
Няма да се спирам детайлно на текстовете, тъй като колегите вече го направиха.
Стана ясно, първо, че има разминаване с Конституцията и с Наказателния кодекс за това що е то „тежко престъпление”. ??ма значително снижаване на тежестта на престъпленията, от които нагоре ще бъде допустимо използването на тези средства, тоест изключително се раз??ирява кръгът от хипотези, при които потенциално граждани биха могли да бъдат подложени на подобен род мерки.
??ма категорично становище на редица, включително неправителствени, организации.
??ма примери в европейските държави, в които прилагането на тази директива е било атакувано пред техния Конституционен съд, например в Германия.
За поредeн път искам да ви обърна внимание, че не бива да възприемаме европейското законодателство, специално вторичното европейско законодателство, каквото представляват директивите, като абсолютната и последна истина и правда. Това законодателство също е неперфектно, в него не могат да не бъдат допускани гре??ки. То също подлежи на корекция и самокорекция от приелите го органи. Ето защо включително и директивите търпят промени, тъй като хората и обществото се променят. Ако в една директива са допуснати гре??ки, те могат да бъдат коригирани. ??менно затова е гражданското общество и националните органи, националните съдилища, които са първите гаранти да бъде намерен точният баланс между изискванията за спазване на правата на човека и стремежа за ефективна борба срещу престъпността.
Призовавам всички народни представители да гласуват по съвест.
Специално се обръщам към народните представители от управляващата партия, сред които има изтъкнати юристи. Нека да гласуваме така, че утре да не се срамуваме от своята юридическа съвест! Нека да гласуваме така, че да приемем закон, който защитава българските граждани от всяка възможна злоупотреба!
РЕПЛ??К?? ОТ ГЕРБ: Ние това правим.
А престъпниците какво да ги правим?
ЧЕТ??Н КАЗАК: За престъпниците си има органи, които трябва да намерят ефективните методи.
Ето, в началото на това заседание министърът на вътре??ните работи ни изнесе много подробна информация за успехите, които е постигнало министерството при сега действащото законодателство. Следователно, когато има воля и мобилизация, могат да се постигат резултати, без да е необходимо да се развързват прекалено много ръцете на службите, когато се касае за борба с престъпността.
Ефективна борба с престъпността може да се води и при сега действащото законодателство. Ако има откази и забавяния от страна на телекомуникационните оператори – да разре??ават или дават достъп, си има способи и средства. Нека тогава приемем промени, които да задължат операторите да гарантират такъв достъп в определен къс срок и да бъдат санкционирани, ако не го предоставят.
За мен също е недопустимо органите да реда да чакат сто или повече дни, за да получат подобни данни. Но нека да приемем такива норми, а не да залитаме към пряк и непрекъснат достъп чрез интерфейс и така нататък – неща, които отиват към тревожна крайност за всеки, който следи и го е грижа за спазване правата на човека.
Уважаеми дами и господа, ние няма да подкрепим този законопроект. Надяваме се той да не бъде приет, но дори и да бъде приет, между първо и второ четене се надяваме да бъдат направени такива промени, които да гарантират, че правата и свободите на гражданите няма да бъдат застра??ени от злоупотреби на властта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Казак.
Реплики? Няма.
Вицепремиерът и министър на вътре??ните работи Цветан Цветанов иска думата.
Заповядайте.
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Слу??ах внимателно изказванията на депутати, които са против.
Обръщам се към господин Чукарски, който цитира 656 те разре??ения от съда, от които 619 са получили разре??ение да бъдат направени такива разпечатки.
Господин Чукарски, през цялото време на предлаганите промени никога не сме казвали, че ще бъде променена процедурата за разре??ение от съда – тя се запазва.
На следващо място, въвеждаме регистри – допълнителна форма на контрол.
Трето, има парламентарен контрол, който ще бъде осъществяван.
Кажете какво повече трябва да се направи, за да има надеждност и прозрачност при правенето на тези разпечатки?!
Господин Казак, разберете: всичко предлагано е само и единствено в интерес на гарантиране свободите и сигурността на българските граждани.
Господин Чукарски говори за съответните кореспонденции. Пак повтарям: тук не говорим за кореспонденция, говорим само за разпечатки на абонатите, с които е разговаряно, и клетките къде се намират те. Това е всичко. Няма нищо, касаещо личната кореспонденция на тези абонати на тези мобилни телефони.
Ако вие имате притеснения от това, че лице, извър??ило престъпление, е разследвано, а при разпечатката сте разговаряли с него, това не ви прави виновен. В тази посока не трябва да имате притеснения, защото не вярвам да правите някакви нередни неща.
В тази посока молбата ми към всички е следната: помислете внимателно, анализирайте, но разберете, единственото, от което се ръководим, е с цел да бъдем много по ефективни.
Не можем да обясним на потърпев??ите лица от дадено престъпление, че не можем да направим дадено нещо, защото се забавят отговорите от мобилните оператори и ние не можем да им влияем. Това искаме. Правим контрол. Но кажете кой и по какъв начин осъществява контрола върху тези оператори, които през цялото време боравят с на??ите лични данни?! Кой го осъществява по начина, по който ние предлагаме да бъде осъществяван към МВР? Министерството на вътре??ните работи е правоохранителната система.
Господин Казак говори за злоупотребите на полицаите, които са хванати. Те са хванати от мерките и действията, предприети от ръководството на Министерството на вътре??ните работи. Докато сега водим тази дискусия, да ви кажа, че точно преди 15 минути е задържано и петото лице – Цуро, от бандата за отвличания „Наглите”– 2. (Шум и ръкопляскания от ГЕРБ.) Всичко, което предприемаме и правим, е само и единствено за да бъдем по ефективни и когато вие отивате по родните си места и хората ви питат какво се прави за престъпността, вие да отговорите: „Приехме закон, който ще даде възможност на правоохранителната система да работи по добре. Запазваме контрола, който можем да осъществяваме като народни представители. Вие – гражданите, можете да бъдете спокойни”. Това предлагаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: …Продължаваме дебата по на??ия законопроект.
??ма думата господин Костов, който е направил заявка.
??ВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господин вицепремиер! Първо ми позволете да Ви поздравя с успеха срещу „Наглите”. ??скрено се радваме и се надяваме това да бъде първият голям пробив във фронта срещу организираната престъпност. ??скрено желаем вие да го раз??ирите колкото се може по-бързо. ?? веднага да мина на темата.
Вие успяхте да постигнете този пробив, без да имате този постоянен, пряк, проследяващ интерфейс в Министерството на вътре??ните работи.
Вие направихте най-голямото постижение, без да се допирате плътно до нару??аване на конституционната норма в чл. 34, ал. 1. Вижте какво е записано там: „Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени”! Неприкосновени!
Вижте какво се научава, когато вие ползвате разпечатката. Вижте какво се разбира от страна на органа:
„1. Установява се източникът, направлението, датата, часът и продължителността на връзката.
Установява се типът на връзката.
Установява се крайното електронно съобщително устройство на потребителя или това, което се представя за негово крайно устройство.
Установява се и идентификаторът на ползваните клетки.”
Вижте колко много повече информация от тази, която Конституцията обявява като неприкосновена, тайна! ?? свобода за почтените граждани! Вие плътно искате да я нару??ите.
Точно защото сме заинтересовани от ва??ия успех, аз ви призовавам да заявите, че ще оттеглите този текст или ще го коригирате много сериозно на второ четене, за да дадете възможност на Синята коалиция да подкрепи законопроекта.
Отново като заинтересовани от ва??ия успех, аз искам да ви предупредя, че тези текстове в закона, чл. 250а и чл. 250б, ще паднат при първата атака пред Конституционния съд! Тези текстове няма да издържат и вие ще направите груба гре??ка. За да ви спестим тази гре??ка, ви призоваваме да не отивате към това нару??аване на Конституцията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Реплики има ли?
Заповядайте, господин Лазаров.
Д??М??ТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаеми господин председателстващ, уважаеми господин Цветанов! Бе??е цитиран текст от Конституцията – първата алинея, но, странно защо, не бе??е цитирана и втората алинея, която казва, че за разкриване на тежки престъпления и предотвратяване могат да бъдат ограничавани тези права.
В предложения законопроект – да, споменато е, господин Бакалов, по време на разглеждането и по време на дискусиите, както и господин Цветанов каза, както и господин Вучков, се тръгна към варианта за да няма този конфликт, дали „сериозни престъпления” или да се възприеме това, което е подхода в българското законодателство и да се отиде на „тежки престъпления”, така че аз не виждам нищо противоконституционно тук. Нека да бъдем категорични.
Що се касае до съдържащата се информация, която следва да бъде разкрита, аз не виждам защо тук продължава така да се говори при положение, че по Закона за специалните разузнавателни средства никой не прави драми, никой не го е поставил този въпрос, има възможност да се придобива много, много, много по голям обем информация, засягаща личните права и свободи, що се касае до придвижването, до заснемането, до установяване съдържанието на разговорите. Неминуемо при установяване съдържанието на разговорите цялата тази информация, за която сега ние тук спорим от кой телефон, каква продължителност, с кой телефон е говорено, също се съдържа по Закона за специалните разузнавателни средства. Не виждам защо продължава да се говори тук, едва ли не, че става въпрос за неконтролируем достъп до информация. Това е предмет на съвсем друг закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика няма.
За дуплика заповядайте, господин Костов.
??ВАН КОСТОВ (СК): Уважаеми господин Лазаров, аз не цитирах ал. 2, която казва, че е изключение от първото правило -може с разре??ение на съдебната власт, когато това налага разкриване и предотвратяване на тежки престъпления, защото го каза моят колега Мартин Димитров.
Той каза, че тези текстове са атакувани в редица страни и са паднали в техните конституционни съдилища. Същото ще се случи тук. Запомнете какво ви казваме! Правим го с най добро желание това да не се допуска.
Освен това не смесвайте Закона за специалните разузнавателни средства с това, което гледаме. Ние гледаме изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. Това, което е разре??ено в Закона за специалните разузнавателни средства, е урегулирано. Там са предвидени съответни механизми и т.н. Там нещата са, така да се каже, балансирани и защитени. Ние говорим за друг закон. Ние говорим за пряка, непрекъсната, проследяваща интерфейс връзка на Министерството на вътре??ните работи. Вие като човек, който познава тези неща отблизо, би трябвало много добре да разбирате за какво става въпрос, така че не смесвайте двете неща.
Аз мисля, че това, което сега казвате, се разбира отлично от вицепремиера, разбира се, отлично и от председателя на Правната комисия. Аз се надявам, че сте ме чули достатъчно добре, за да няма след това наистина силно разочаровани хора. Не може с този закон да се обяви кое е тежко престъпление. Това е повече от ясно. ??ма Наказателен кодекс. Той казва кои са тежките престъпления, тоест възможни са тези проследявания във връзка с разкриването на тежко престъпление. Това е Конституцията.
Може това нещо да бъде направено. Аз не казвам, че не може, обаче първо трябва да бъде променена Конституцията. Това е единственият начин да се реализира такъв замисъл. Ако сериозно желае ГЕРБ да влезе в тази дискусия, това трябва да бъде дискусия за промяна на Конституцията, а не за промяна на Закона за електронните съобщения, защото Конституцията защитава тези права на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Министър Цветанов иска??е думата. Заповядайте.
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Костов! Аз Ви благодаря за поздравленията за добре свър??ената работа от служителите на Министерството на вътре??ните работи, но конкретно и по този случай се наложи да водим разговори лично с представителите на мобилните оператори на най високо ниво, за да можем, когато започна осъществяването на комуникацията между извър??ителите на това похищение на господин Гунински и … (Шум и реплики.)
Господин Бакалов, ако има нещо, после да го изкоментираме.
Тогава комуникацията се прави от абонати, които са безименни. ?? когато ние установим дадена комуникация, ние веднага искаме да направим и съответната разпечатка, за да видим какво е движението на тези, които осъществяват тази комуникация. Нали забирате, че като получим резултата на следващия ден, тя – комуникацията, е извър??ена преди??ния ден, така че всъщност ние бяхме изложени постоянно на провал във всичко това, което искахме да правим в реално време.
Недейте да се притеснявате толкова от злоупотреби, защото вие сте хората, които ще ни контролирате. Вие сте хората, които ежедневно можете да правите контрол на всичко това, което правим, но разберете, че не може Министерството на вътре??ните работи, министърът или главният секретар, или директорът на Дирекция „Оперативни технически операции” за всяка една определена ситуация, която е много тежка, с ??ирок обществен отзвук, както бе??е, пак повтарям, заливането на двете момичета с киселина в Благоевград, ние да търсим лично и да се молим за бързата комуникация, която може да ни бъде дадена като отговор на това, което искаме. Просто разберете, че всичко е в реално време.
?? аз даже просто призовавам тези, които са най големите критици на това, което днес обсъждаме: елате да ви запознаем с една цялостна разработка и начина, по който работят службите, и тогава вие ще разберете и ще осъзнаете важността от това да има?? информацията в реално време.
Защото много по лесно е да получаваме подобни аплодисменти за добре свър??ена работа, но развържете ни малко и ръцете, за да можем да имаме инструментариума, който ни гарантира да го правим това по бързо и в реално време. Защото нали заради този интерфейс, с който в момента вие смятате, че ние ще злоупотребим, с тази комуникация, която ще имаме с оператора, просто нали създаваме механизъм, като запазваме това, което е към настоящия момент, съдията дава разре??ението. В момента ние вземаме от съдията, отива в мобилния оператор и чакаме, а някъде и не получаваме съответния отговор. Ами, кажете ми, как ние да си свър??им работата?
А днес ние предлагаме да се запази съдийското разре??ение, да се въведат регистрите, да има парламентарен контрол и всичко това ще бъде в този интерфейс, където ще има всичко, което получаваме, и ще бъде завеждано, и вие ще го контролирате.
Аз не знам защо в парламента се говори така, когато има тази възможност за контрол. Ние сме политическа партия, която има възможността да даде този механизъм на контрол, който го давахме и за Комисията за контрол на ДАНС, и за Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, където знаете, че председателството няма да бъде на най голямата парламентарно представена партия ГЕРБ, защото искаме да има гаранция. Знаете, че в преди??ния парламент не се осъществи този парламентарен контрол и то бе??е поради това, че мнозинството в преди??ния парламент не иска??е да има такъв.
Ние не се страхуваме от контрола. Ние искаме той да бъде реален. ?? комисията, която ще го осъществява, отново няма да има сигурно представител в ръководството от най голямата парламентарна група, за да гарантираме, че това ще бъде допълнителен механизъм за този контрол.
Просто аз смятам, че в момента повече говорим политически, отколкото да говорим прагматично, за да бъдем ефективни в работата, защото не можем да обясним на хората, когато някой е изчезнал или когато има дадено престъпление, че ние не сме способни да направим тази разпечатка в реално време, максимално бързо. Разберете, някой път минутите, часовете са най важните, за да започне разследването по възможно най добрия път.
Молбата ми е действително между първо и второ четене да има дискусия, да се прецизират текстове, ако се наложи, но недейте да ни слагате някакъв категоричен коментар, че това всъщност е нару??аване на чове??ките права. Не се стремим към това и ви гарантирам, че днес управлява ГЕРБ, утре ще бъде друго парламентарно мнозинство – във времето, след два-три мандата, но говорим, че нещата ще бъдат така направени, че да може да има гаранция. (Оживление, ръкопляскания от ПГ на ГЕРБ.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин ??велин Николов има думата за изказване.
??ВЕЛ??Н Н??КОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! ??скам да ви помоля да приемете изказването ми като съвсем добронамерено.
Аз искрено вярвам и в добрите намерения на вносителите на законопроекта. Въпросът е, първо, че един добър закон е добър тогава, когато балансира различните гледни точки, различните интереси. Тук става въпрос и за свободната и професионална работа на МВР, и за правата на гражданите, и второ, стана вече дума, че нелогично се появява практика в закони, които регламентират една материя, да се регламентира материя от други закони – било то Закона за специалните разузнавателни средства, било Наказателния кодекс, било Конституцията.
Отдавна знаем, че с много добри намерения са постлани неслучайни пътища. Аз искам да обърна внимание само на три неща.
Първо, законопроектът, господин министър, очевидно е правен бързо и от него има нужда, но той има нужда от доработване.
Аз ви предлагам наистина, ако искаме да променим част от философията на този законопроект, вие да проведете необходимите дискусии и с неправителствен сектор, и със специалисти, и с правозащитни организации, и тогава да внесете философията на този законопроект.
Ще ви дам няколко примера. Темата за интерфейса, толкова разглеждана няколко пъти днес тук, може спокойно да бъде заменена с достъп само до трафични данни с изискване на много кратък срок, за няколко часа, за да се предоставят исканите данни след разре??ението на съдията. Технически лесно е осъществимо, защото всички доставчици имат или могат да осигурят дежурство и предадените данни даже биха могли да се заверяват с подпис на съответния служител на доставчика, за да се гарантира вероятността пред МВР.
На следващо място като пример, в прословутия текст на чл. 250а – за съхраняването на данните. В интернет комуникацията не съществуват такива елементи като установяване на идентификатор на ползваните клетки. Давам ви този пример само за да ви кажа, че е необходимо разграничаване на връзките между мобилните телефони и интернет кореспонденцията, което е един от основните проблеми на законопроекта. ?? това трябва да бъде доработено, защото разликата между двата типа комуникации и технически, и съдържателно като достъп е проблемът, който притеснява гражданите. Тях не ги притеснява толкова наличието на разпечатки от мобилните разговори, които притежава всеки касиер и счетоводител в България, тях ги притеснява достъпът до интернет кореспонденцията.
??скам да се върна към втория проблем, който създава законът, за който говориха няколко колеги – липсата на регламентация на отговорността при злоупотреба. Всички си спомняме как тук, в тази зала, на 28 октомври 2009 г. по време на парламентарния контрол в отговор на министър Цветанов стана ясно, че народният представител Румен Такоров е бил подслу??ван. ?? до днес не е ясно кой носи отговорност за това, и нямаме отговор за това. Питам аз: какво пречи да има текст за регламентиране на отговорността при злоупотреба в този законопроект?
?? на трето място, при всичките добри намерения този законопроект създава усещането за въвеждане на полицейщина като основен начин за справяне с престъпността и осигуряване сигурността на гражданите. Бихме подкрепили всички действия, водещи до пови??аване на сигурността на гражданите, но полицейщината не води до повече сигурност, а до повече страх. От една страна, нару??аване на граждански права, от друга страна – така или иначе няма да издържи в Конституционния съд, нару??аване на конституционни разпоредби, незачитане на презумпцията за невинност – основен принцип на правото.
??скам само да кажа, че тези нару??ения на първо четене не са технически поправки, които се ре??ават между две четения. От тази гледна точка нищо не пречи този законопроект да бъде подобрен и ние отново да го гледаме тук, в пленарната зала. Той вече създаде напрежение, високо недоволство в интернет общността. Аз също не разбирам логиката на управляващото мнозинство – защо създава фронтове, когато може един законопроект, осигуряващ сигурността и бързото справяне с престъпността, да обедини пленарната зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ??ма ли желаещи за реплика?
Господин Казак.
ЧЕТ??Н КАЗАК (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Николов, Вие казахте, че са били изнесени данни, че един народен представител е бил подслу??ван. Ами, още по-ло??о от това. В моето изказване наблегнах на тезата, че ние не се съмняваме в добрите намерения на ръководството на министерството, но има служители, и то ръководни служители, които биха могли да злоупотребят и вече са го правили. Какво ще кажете например за случая, при който ??нспекторатът на Министерството на вътре??ните работи е бил подслу??ван от бив?? вече началник на Окръжна дирекция „Полиция”, в Ямбол ли бе??е или в Сливен? (Шум и реплики от ГЕРБ.) ??нспекторатът на министерството, служители на Министерството на вътре??ните работи са били подслу??вани от недобросъвестен служител на същото министерство! Ето това е доказателство, че нито министерството, нито която и да е структура е застрахована от злоупотреби, и затова трябва да има гаранции – законови гаранции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма желаещи.
Ще ползвате ли право на отговор? Заповядайте, за дуплика.
??ВЕЛ??Н Н??КОЛОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Казак, мисля, че в това е проблемът. Радвам се, че Вие го формулирате, дано да го разбере мнозинството в залата – на моменти подменяме дебата. Дебатите не са за това дали да се дадат права на МВР, или да не се дадат права на МВР. Дебатите са за гаранциите за правата на българските граждани. Мисля, че бихме могли да ги гарантираме и този закон да бъде основан на консенсус в желанието на всички за справяне в борбата с престъпността на правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Думата иска вицепремиерът и министър на вътре??ните работи Цветан Цветанов.
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Господин Николов, аз ще Ви помоля да погледнете законопроекта, който бе??е внесен от старото българско правителство, и ще видите разликата от това, което внасяме днес, където има много по-големи гаранции за това да няма злоупотреби. На двете дискусии, които бяха организирани в Министерството на вътре??ните работи в рамките на две седмици, има??е предложения от неправителствения сектор, бяха взети предвид, и това, което е внесено днес за обсъждане, е един продукт от междуведомствена работна група и сме се съобразили в общи линии с всички, за да направим този баланс на това, което внасяме днес.
Що се касае до тези подслу??вания, за които говорите, в Областната дирекция на Стара Загора, това за съжаление е правено много години назад и е нерегламентирано изграждане и експлоатиране на специални разузнавателни средства. То няма нищо общо с това, което днес коментираме и дискутираме, така че просто не смесвайте двете неща. Мога да Ви кажа, че сме предприели адекватни действия, за да може да се търси наказателна отговорност от тези служители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За изказване – господин Бисеров.
ХР??СТО Б??СЕРОВ (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Вземам повод от дупликата на господин Николов. Дебатът не е за това Министерството на вътре??ните работи да има бърз достъп до достоверна информация, дебатът е за това, че промените в законите, когато касаят граждански права, първо, трябва да са съобразени с Конституцията, и второ, трябва да има ясни гаранции за тези граждански права. За нищо друго не е дебатът. ?? той не е от днес, не е от този законопроект, той е в обществото, той бе??е и в миналия парламент. Аз бях един от хората, които се противопоставяха на правителствения законопроект в миналото Народно събрание, защото той бе??е по-слаб от този.
Но, господин министър, не е вярно, че този законопроект е плод на разбирателство с общественото мнение, най-общо казано, и с онези организации, които имат отно??ение към тези въпроси. Те бяха на на??ите заседания, ние имаме техните писмени становища и твърдението, че този законопроект е балансиран, не е точно.
Аз нямам отговор на няколко въпроса. Защо искате да нару??ите чл. 34 от Конституцията? Не може да не ви е ясно, че петгоди??ната граница за ли??аване от свобода е нещо, което не може да прескочите? Защо сега между първо и второ четене правите един опит и господин заместник-министърът каза на заседание в на??ата комисия: добре, ние сме съгласни да се ограничим в разпоредбата на чл. 34 и към това да добавим още няколко други престъпления. Към кое? Към текста на Конституцията? Ще допи??ем Конституцията ли, питам аз.
Защо след като направихте такова ??ироко обсъждане, никъде в законопроекта няма ясен срок докога ще се пазят тези данни, когато не са включени като доказателства в един процес? Това е елементарно, защо го няма в закона? Защо ще го правим между първо и второ четене? Защо никъде в законопроекта няма текстове, които да казват как гражданите, за които е събирана тази информация, ако няма никакви обвинения срещу тях, после имат право на достъп да проследят как е събирана, в кои периоди, защо? Това е конституционно право.
Аз нямам отговор на въпроса защо не ползвате Закона за специалните разузнавателни средства за тази информация, след като процедурите са идентични – сроковете са еднакви, пак се иска разре??ение от съд. Като раз??ирявате възможността над 200 председатели на районни съдилища да дават разре??ение, не затруднявате ли контрола?
Всъщност аз имам едно обяснение и затова взех думата. ??скам да изкажа едно подозрение. Другия месец ние ще гледаме Наказателнопроцесуалния кодекс. Там ще направим една промяна, с която ще обявим, че всички доказателства, събрани със специални разузнавателни средства извън наказателния процес, стават годни доказателства в процеса. Тук ще дойде момент, дали ще е след година, дали ще е след две, ще поискате – дано не съм прав! – всички доказателства, събрани извън процеса по този ред, да станат годни доказателства в процеса. Защото Наказателнопроцесуалният процес е формален по две причини – за да гарантира достоверността на доказателствата и за да гарантира, че те не са събрани в нару??ение на чове??ки права. Ако вие твърдите, че с този закон искате да подобрите работата така, че престъпленията да бъдат доказани, вие трябва да дадете механизъм за събиране на годни доказателства в рамките на наказателния процес. Тук изобщо не става дума за такова нещо. Тук става дума за това как службите за сигурност – те са избрани – събират тази информация. А както на всички юристи и неюристи е известно, службите за сигурност не са органи по разследването, те не създават доказателства.
Затова аз казвам така: Ва??ите твърдения, че законът е балансиран, че гарантира чове??ките права, че не нару??ава Конституцията и че е насочен в крайна сметка към осъдителни присъди, не са верни! ?? предупрежденията, които получавате, че в Конституционния съд този закон ще бъде променен, са съвсем във вярна посока, господин министър.
В Правната комисия никой от нас не си позволи да политизира този въпрос, защото той не е въпрос за политическо недобросъвестно поведение, въпросът е много сериозен. Аз пак казвам, дано не съм прав, след време онази хватка за СРС-тата, която правите сега, ще я направите по отно??ение на тази информация. Защото това не е доказателство. Ако я поиска прокурорът, ще стане доказателство. Обаче да я поиска в процеса. ?? този закон като не урежда тези неща, за какво говорим тогава? Може би примерно изискванията за пазене на тази информация през определен период не са в гре??на посока, но този закон не създава предпоставки за борба с престъпността така, че да довежда до осъдителни присъди. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бисеров.
Реплики? Заповядайте, господин Димитров.
ПАВЕЛ Д??М??ТРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Аз считам, че господин Бисеров не е прав, затова го репликирам. ?? ще коментирам наистина деликатния момент с доказателствата и доказателствените средства.
При една от репликите си споменах, че и при сега действащото законодателство – и господин Бисеров го подкрепи – ако съдът или прокурорът поискат тази информация. Това са писмени доказателствени средства и ако те са съхранени независимо от това дали, както той прогнозира, ще се поиска те да бъдат доказателства, и при сега действащото законодателство при поискването от съда или прокурора тази информация, ако тя е съхранена, затова ние сега искаме с този законопроект тя задължително да се съхранява, тя ще може да се използва като доказателство в процеса.
Така че опасенията на господин Бисеров са неоснователни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Втора реплика? Няма.
Господин Бисеров, заповядайте за дуплика.
ХР??СТО Б??СЕРОВ (ДПС): Господин Димитров, няма ред, по който прокурорът или разследващият орган да поиска тази информация по този закон, има ред по Закона за специалните разузнавателни средства. Така че моето твърдение е, че този закон не ре??ава проблеми на наказателния процес, на създаването на доказателства, той ре??ава единствено проблема да улесни работата на полицията, без да гарантира правата на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Бисеров.
За изказване – господин Бакалов.
ЙОРДАН БАКАЛОВ (СК): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Първо искам да започна с това, че това е законопроектът все пак, който е предложен на парламентарната зала след публична дискусия. ?? това няма как да бъде отречено, защото е така. Не знам дали знаете, но така или иначе Министерството на вътре??ните работи се е съобразило с някои предложения на гражданските структури, които са присъствали на това обсъждане.
?? тъй като стана въпрос за защита правата на човека, а по стечение на обстоятелствата в момента съм и председател на тази комисия в българския парламент, няма как на този етап да не коментирам законопроекта и от тази гледна точка. Нещо обаче, с което искам да започна и което създава сериозни притеснения и на гражданските структури, и на самия мен, е, че прекалено много се раз??ирява достъпът. ??мам предвид престъпленията. Дебатът за тежките престъпления се води от Четиридесетото Народно събрание. За голямо съжаление в Четиридесет и първото Народно събрание не се води, а продължаваме да спорим. Тежки престъпления в българското законодателство са всички, за които се полага наказание над пет години. Тук в случая се предлага от две години нагоре. Да, има и такива законодателства, и то в европейски страни, но там нещата са прекалено свити от гледна точка и на използването на специални разузнавателни средства, и на ползване на разпечатки от електронносъобщителна техника.
Така че от предложението да се изброят този вид престъпления, да, между първо и второ четене може да има и такова предложение, сигурно ще бъде подкрепено и от колеги от десницата.
Сега в момента обсъждаме законопроекта на първо четене, не обсъждаме нещо в бъдеще време, така че това още не е факт. Когато стане факт, когато се обсъжда член по член – да, тогава ще има възможност за коментари.
От гледна точка на законопроекта, който в момента също обсъждаме. Министър Цветанов няма начин да не го знае, но аз съм длъжен все пак да го кажа. ??зпечените бандити вече много отдавна използват по-съвременни методи или от гледна точка на законодателството ние отново сме изостанали в битката срещу престъпността. Например те използват скайп, използват фейсбук, това, което Министерството на вътре??ните работи не може да контролира по разбираеми причини. Тук може би ще вържа моето изказване с евентуално бъдещо ре??ение на правителството, сигурен съм, че господин Цветанов ще се сети, могат да се поставят определени искания, за да е възможна и този вид дейност от Министерството на вътре??ните работи. Ние обсъждаме нещо, което е свързано с вече остарели технологии.
Тъй като все пак големият проблем, който се дискутира в момента, по-скоро един от проблемите – това е отвореният интерфейс. В закона, който се предлага в момента, има двоен режим – единият режим е чрез пряк интерфейс, а другият режим – не знам защо, това досега едва ли не никой не го забеляза, надали аз съм първият, който го е забелязал, но изглежда съм първият, който ще го коментира. Между другото, не напразно ще го коментирам, защото съгласно чл. 250б, ал. 2, ако тези, които не ползват прекия интерфейс, в срок от 8 часа са длъжни да дадат тази справка.
Господин Цветанов, да отпадне ал. 1, намалете срока, защото 8 часа все пак не са горещи следи. Моите извинения, но за мен 8 часа не са горещи следи, и няма никакъв проблем. Никакъв проблем! Още повече, доколкото аз знам, това е предложението и на неправителствените организации. От тази гледна точка мисля, че има някаква възможност, ако естествено вие не продължавате и не държите точно за прекия интерфейс.
Колеги, разликата между сега??ния режим и бъдещия, евентуално, ако бъде приет, така както е предложен, е, че служител на МВР, естествено с всичките аксесоари, посочен от министъра на вътре??ните работи, след получаване на разре??ение от съда, защото сега??ният режим разре??ението също си го има, той директно ще бърка там, обаче няма обратния контрол. Ако направим така наречения затворен интерфейс, сигурно тогава няма??е да има и в момента този проблем с дискусиите. Проблемът е, че това, което ни се предлага на този етап, е открит интерфейс, тоест разре??ение и директно бъркане от Министерството на вътре??ните работи.
Другото, което прави впечатление – не знам защо се прави това, може би вносителите имат своите основания, но по стария режим досега 28 окръжни съдилища даваха тази възможност за такъв достъп, а сега такъв достъп ще дават 115. Това няма начин да не затрудни контрола, за който ще поговорим малко по-късно.
Контролът. Нещо, което трябва да стане ясно на всички колеги в тази парламентарна зала, че ключовите думи в такъв вид законодателство са две – контрол и доверие. Нищо друго! Тъй като сме станали свидетели на доста случаи на изтичане на такава информация, няма как на този етап да имаме постигнато доверие. След като нямаме постигнато доверие, затова всеки един от народните представители и аз респективно като председател и на Комисията за защита правата на човека няма как все още да имам това изградено доверие, поне в пълния му аспект. Затова го има и това, бих казал, недоверие между управляващи и опозиция.
За контрола. Действително днес специално се гласува вече и съставът на тази подкомисия и независимо че минаха горе-долу два или три месеца от самото ре??ение за създаване на Подкомисия за контрол на специалните разузнавателни средства. Аз обаче си направих труда да видя по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание дали тази подкомисия ще има право да контролира и електронните съобщения. Няма такова нещо, защото това не е СРС. Това не е СРС! Ако не се промени законът, няма как тази подкомисия да има такива контролни функции, защото се създават регистри, които са скрити, тоест те са с някакъв гриф за секретност. Комисията трябва да се подчинява на Закона за защита на класифицираната информация, тоест тя трябва да гласува, за да придобие принципа „необходимост да се знае”. Това е положението.
След това, нещо, което е възприето вече и от гражданските структури за наблюдаващите, подчертавам, наблюдаващите функции на Комисията за защита на личните данни. Уважаеми колеги, по това, което е предложено специално тук – Комисията за защита на личните данни се наблюдава само и единствено от гледна точка за запазване на данните, от гледна точка за спазване на правата на МВР, но не и за спазване на правата на всеки един отделен български гражданин. Български гражданин, който е попаднал в такава разпечатка, не е прекият носител, той няма да има възможност да го проверява лично и няма да има такива права. От тази гледна точка също не може да се каже, че се изпълнява ефективен контрол.
Тъй като виждам, че времето ми свър??ва и с това завър??вам, госпожо председател, ще цитирам само какво означава интерфейс, защото интерфейсът има и специално предназначение, тя е английска дума – има и английско значение. По специалното предназначение това е съоръжение в електронноизчислителната ма??ина, осигуряващо взаимодействие между две системи. Няма го ключът обаче.
Английското значение – електрически, физически, пространствени и процедурни характеристики, които определят реда на взаимодействие между две системи в електронноизчислителната ма??ина. Пак го няма ключът!
Тъй като времето ми приключи, надявам се между първо и второ четене съвсем добронамерено да се направят разумните промени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
??ма ли реплики? Няма.
??ма ли изказвания?
Заповядайте, министър Цветанов.
ЗАМЕСТН??К М??Н??СТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Бакалов, това, което Вие коментирате за интерфейса и да се промени от 8 часа на по-малък, това бе??е възприето като ре??ение от дискусията, която бе??е със съответните оператори, защото има изградени интерфейси между министерството и операторите, които са функционирали до приемането на последните поправки, които ограничиха тази възможност и днес говорим за възстановяването на тези интерфейси в експлоатация, които са изградени.
Всички останали, които са с часовете, това е – при дискусията, която бе??е водена с останалите оператори, които нямат този интерфейс и тъй като изграждането на един интерфейс е скъпо удоволствие, ние все пак сме се съобразили с ре??ение, което да бъде оптимално, консенсусно и за двете страни.
Що се касае до изказването на господин Бисеров – той всъщност ни принуждава със забележките си по така внесения законопроект Министерството на вътре??ните работи да използва повече специални разузнавателни средства, а да не прибягваме до тези разпечатки, които не са като специални разузнавателни средства, защото в тях я няма кореспонденцията от съответните абонати като разговори.
Специалните разузнавателни средства смятам, че са много повече ресурс както на държавата, така и на министерството, защото, за да използва?? едно специално разузнавателно средство, ти трябва да осигури?? и човека, който да води това подслу??ване на това лице.
В тази посока нека да вървим към прагматизма и това, което е най-добре и икономически по-целесъобразно за Министерството на вътре??ните работи. Тук е моментът да кажа: колеги, говорим за неотложни действия, които са при извър??ване на дадено престъпление. По същата логика – нару??аване ли е на чове??ките права, когато стане едно престъпление и ние започваме да търсим възможните камери, които са до дадените обекти, за да можем да се сдобием с информация за преминаването на тези, които са извър??или даденото престъпление? Всичко това е свързано с неща, които могат да ни доведат много по-бързо до резултата, иначе, ако не приемем това, което предлагаме, това означава, че ще запазим една тромава процедура, която ще ни ограничи да бъдем по-ефективни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на вицепремиера Цветанов.
Заповядайте за изказване, господин Мутафчиев.
ПЕТЪР МУТАФЧ??ЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър и вицепремиер на Република България! Когато се предлагат подобни закони, винаги се поставят две основни цели – едната цел е да се даде право на Министерството на вътре??ните работи на достъп до информация, която ще им помогне в борбата с престъпността.
Втората цел е гарантирано право на свобода на гражданите. Когато приемаме своята позиция да подкрепим ли един подобен закон или не, е дали е постигнат правилният баланс. Вие твърдите, че е постигнат балансът, а аз казвам, че не е и затова няма да подкрепя този закон. Самият факт, че в много европейски страни за подобни закони се водят дебати и дискусии по техния смисъл за спазване правата на гражданите, включително и в конституциите на отделните страни, говори, че е доста деликатна тази тема. Въпросът е, че законът, който ни предлагате, е поредица от няколко, които влязоха в Народното събрание, а също така и в преди??ния парламент и бяха отхвърлени, не дава достатъчно тези гаранции.
Аз няма??е да се изкажа, господин министър на вътре??ните работи, ако Вие не ме провокирахте с едно от своите изказвания, с двете тези, които развихте.
Първата теза бе??е за това, че тук няма нищо общо с подслу??ването и със събиране на информация от специални разузнавателни средства. Вие сте прав, обаче когато става дума само за гласова услуга. Тоест, когато става дума само за телефонните разговори, защото там системата е разделена на две и когато се получава информация за разпечатката, няма възможност да се подслу??ва. Това Вие го знаете много добре, но когато става дума за интернет, вече достъпът до сървъра на самия доставчик на електронна услуга дава възможност включително да се проследява и кореспонденцията, дава възможност, и ме опровергайте, ако сте създали условия да не се получава това, и да се манипулират данните. Тоест, да се изключва определена кореспонденция или да се добавя определена кореспонденция, което наистина е много, много опасно. Тук ненапразно се говори, че трябва да има един сериозен контрол по отно??ение ползването на това право от Министерството на вътре??ните работи. В никакъв случай обаче, и това бе??е втората теза, която Вие развихте, аз не мога да се съглася, че, виждате ли, Вие работите с презумпцията, че Министерството на вътре??ните работи ще нару??ава закона.
Не, господин министър, ние не вярваме, че Министерството на вътре??ните работи ще нару??ава закона, но вярваме в това, че навсякъде има единици, които в края на краищата един, два, три или четири пъти ще се опитат да нару??ат закона, за да постигнат някакви други цели извън служебните им задължения. Тук ??велин Николов сподели един пример, който е доказателство за тези мои съмнения и мисля, че Вие допринесохте с Ва??ето изказване в парламентарния контрол именно към съмненията …(Вицепремиерът Цветан Цветанов разговаря с народния представител Красимир Велчев.)
Госпожо председател, понеже се обръщам към министъра на вътре??ните работи, искам да ме чуе. Чувате ли ме? Радвам се. Радвам се, че можете да разговаряте с двама човека едновременно и да бъдете концентриран. (Реплики от ГЕРБ.)
Струва ми се, че с изказването за господин Такоров Вие също създадохте определени съмнения за това, че, виждате ли, се използват подобни практики на нерегламентирано подслу??ване и аз ще цитирам Ва??ето изказване, когато става дума за зададен актуален въпрос от господин Такоров по назначенията в Областната дирекция – Търговище. Вие казвате: един от заместник-директорите в Търговище, но не бих искал да влизам в конкретика, защото мисля, че ще бъдете доста разочарован и ще съжалявате за зададения въпрос, е в пряка, хубава връзка с Вас и си комуникирате по неща и Вие много добре знаете с какво той се е занимавал. Става дума за един от заместник-директорите на областната дирекция. Това какво означава? Регламентирано ли е слу??ано, господин министър, Вие го казвате, или нерегламентирано? Така че тук стои сериозният въпрос за контрола. По какъв начин ще бъде контролирано?
Казваме: съдът е този, който контролира. Така ли е по закон? Защото тук, в този закон ние определяме единствено задълженията на операторите, които предоставят електронни съобщения и съответно взаимодействието с органите на Министерството на вътре??ните работи, но струва ми се, че освен със специални средства, по друг начин не може да има 100 процентов контрол, който да гарантира, че всички ще изпълняват своите задължения по текстовете, които сме предложили в закона.
Тук има един много важен момент, в който говорим за интерфейс. Ако наистина се премахне този пряк достъп до електронните съобщения, до оператора, а се даде възможност те да имат 24-часови дежурства и в един кратък период да предоставят информацията на Министерството на вътре??ните работи, аз мисля, че всички тези съмнения и проблеми ще отпаднат и ще се приеме един закон, който ще бъде в интерес на Министерството на вътре??ните работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
??ма ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Лазаров.
??ма ли други народни представители желаещи за изказване, или да считаме, че след господин Лазаров се ориентираме към приключване на дебатите?
Заповядайте.
Д??М??ТЪР ЛАЗАРОВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Цветанов! Хайде да се опитаме да внесем малко яснота всъщност за какво става дума тук и какъв е дебатът.
Директива 2006/24 задължава мобилните оператори да съхраняват база данни с оглед разкриване на извър??ени престъпления. Очевидно става въпрос за база данни, която трябва да бъде контролирана от Комисията за защита на личните данни, за начина на съхранение на тези данни.
Преди малко господин Мартин Димитров в първия момент даде като пример, че, видите ли, тази директива е оспорвана от някои страни в Европейския съюз, тъй като се счита, че съхраняването на тази база данни е в нару??ение на техните права, без изобщо да се коментира оттам нататък кой ще има достъп, специалните служби, прокуратурата, съда. Впоследствие самият той каза, че тази директива – аз знаех, че е така – е приета. Не виждам тук да има дебат, защото става едно смесване. Да, има директива и тя задължава мобилните оператори да съхраняват тази база данни. Въпросът е дали да бъде 6, 12 или 24 месеца. Оттук нататък очевидно започва евентуалното претендиране за незаконосъобразност на този внесен законопроект.
От една страна се говори, че, видите ли, била нару??ена Конституцията, но в същото време в Конституцията чл. 34, ал. 2 казва, че за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления могат да бъдат ограничени правата на хората, касаейки тяхната лична свобода, информация, кореспонденция и т.н.
В законопроекта е предвиден такъв ред – е, вярно е, може би и аз казах, че между първо и второ четене ще бъде коригиран текстът, за да съответства на посоченото в Конституцията. Не виждам защо тук се намесва Комисията за защита на личните данни. Едва ли не първите, които говориха, щели да контролират спазването на закона от страна на Министерството на вътре??ните работи. Аз искам да попитам нещо, що се отнася до първата част, до директивата. Всички тук от нас получиха съобщения. Аз специално и на двата ми телефона, и други колеги, от неясно какви субекти. Знам, че има такъв призив да се изпратят такива съобщения на депутатите, за да не гласуват този законопроект и питам: кой контролира мобилните оператори и защо моите телефони са станали достояние на непознати за мен хора? Не че не са публични.
Бе??е поставен въпросът за контрол на мобилните оператори. Аз не зная контрол на интернет доставчици да се е упражнявал, а в същото време се говори за злоупотреба с тази база данни. В интерес на истината България отдавна е страна, подписала Конвенцията за защита на персоналните данни от автоматична обработка, защото персонални данни и база данни има в големите вериги магазини, персонални данни има и в други оператори, има и при джипита, персонални данни има навсякъде. Предмет на контрол от тези конвенции и от Комисията за защита на личните данни е точно това – дали се съхраняват правилно, дали някой не злоупотребява при електронната обработка на тези персонални данни.
?? законът в първата част точно това казва – да, мобилните оператори, след като ще съхраняват назад във времето тази база данни, Комисията за защита на личните данни би следвало да контролира дали не се злоупотребява.
Що се отнася до възможността Министерството на вътре??ните работи да има пряк достъп, аз останах с впечатление от изказалите се тук, че, видите ли, ако достъпът бъде непряк, този закон ще бъде подкрепен, а ако достъпът е пряк, тъй като там, където има такава физическа възможност, няма да бъде подкрепен. Мен ме учудва какво означава непряк достъп, какъвто е сега в момента. Това означава да се напи??е едно съответно искане да се вземе разре??ение от окръжния съдия и да чакаме 20-30 дни, месец, за да получим тези данни. Защото те са в крайна сметка едни останали следи в компютрите на операторите.
А какво означава непрекият достъп? Министерството на вътре??ните работи да има незабавната възможност – тази техническа възможност съществува – да има достъп до тази база данни.
Аз питам – при този опосредстван достъп кой гарантира, че мобилните оператори, на доставчиците на тези услуги, които ще извър??ат същата тази справка, няма да злоупотребят? Логиката е абсолютно същата с това изключение, че тук е предвиден един много строг ред за достъп от страна на Министерството на вътре??ните работи до тази база данни и практически излиза, че някак си, яхвайки вълната на политиката, тъй като има някакви становища против този законопроект от неправителствени организации, видите ли, дайте да не го приемаме, защото трябвало да има опосредстван достъп. А реално тези данни ще ги извлича пак някой оператор, който може да злоупотребява.
За да приключа, за да не бъде безкрайно дълго изказването ми, ще кажа, че за мен е странно, когато се говори за опосредстван достъп, при положение че тук се изнесоха данни как някой път часовете са важни и необходими, за да се тръгне да се разкрива едно престъпление, а някой поставя въпроса – дайте сега да го направим опосредстван, дайте да чакаме 20 дни. А никой не поставя въпроса кой ще контролира тези служители на мобилните оператори, на интернет доставчици дали не злоупотребяват, защото там няма ред.
Минава се едва ли не пред обществеността, че, видите ли, служителите на Министерството на вътре??ните работи били недобросъвестни. Да, сигурно има и такива. ??ма такива и при мобилните оператори, има такива и при интернет доставчиците. Бе??е даден и пример. Като има такива, има си текстове в Наказателния кодекс, те следва да си носят съответната наказателна отговорност, а който злоупотреби, да си носи и политическата отговорност.
Поради това аз ви призовавам, тъй като този законопроект в никаква степен не нару??ава правата и личните свободи, правото на кореспонденция на гражданите, тъй като редът за достъп на тази информация назад ще става с разре??ение на съдия, да гласувате за него.
Господин Костов, няма никакво смесване. На мен ми е много ясна разликата между обхвата на този законопроект за едни данни, които ще се съхраняват назад, и това по Закона за специалните разузнавателни средства при съответните разре??ения и ред, когато тази информация може да бъде добивана, но в реално време – да бъдат контролирани и разговорите, да бъдат контролирани и движението, и т.н. Поради това ще ви моля наистина да гласуваме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: ??ма ли реплика?
Господин Казак, заповядайте. (Шум, оживление и реплики в ГЕРБ.)
ЧЕТ??Н КАЗАК (ДПС): Благодаря. Ще направя съвсем кратка реплика.
Уважаеми господин Лазаров, нееднократно, включително и министърът днес постави въпроса кой контролира мобилните оператори и кой контролира интернет доставчиците. Вижте, има един действащ закон, който се казва Закон за защита на личните данни. По този закон всички субекти, които работят, които оперират с лични данни, са квалифицирани като оператори на лични данни. Такива са включително мобилните оператори, включително доставчиците на интернет – всеки един, който работи и обработва лични данни, е такъв. По силата на този закон именно този орган, който контролира всички тези оператори на лични данни за законното използване и обработка на тези данни, е Комисията за защита на личните данни. Това е органът, който би следвало да контролира тези оператори дали не злоупотребяват с личните данни, с които разполагат.
Аз именно затова се учудвам, след като вие задавате този въпрос – добре, кой контролира, защо има злоупотреби – а същевременно предлагате същия този орган – Комисията за личните данни, като един вид гаранция срещу злоупотребите по тези поправки, които предлагате. Значи има противоречие. От една страна, вие констатирате, че има проблеми в момента – един орган, който по закон е задължен да изпълнява тези функции, щом вие повдигате въпроса, че има проблеми, значи той не ги изпълнява ефикасно и вместо да предложите механизми той да подобри своята работа, да заработи по-ефикасно и българските граждани да бъдат защитени срещу тези злоупотреби от страна на тези частни оператори, вие му вменявате още повече функции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Времето, господин Казак.
ЧЕТ??Н КАЗАК: Аз затова се обръщам към вас, нека наистина да преразгледаме тези предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Втора реплика? Няма желаещи.
Дуплика? Няма желаещи.
??ма ли други народни представители, които желаят да вземат отно??ение? Не виждам.
Дебатите са закрити.
Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 902-01-52.
Гласували 175 народни представители: за 97, против 72, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Госпожо Манолова, заповядайте за процедура за прегласуване.
МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Уважаеми колеги, процедурата ми касае искане за прегласуване, тъй като считам, че неправилно бе??е отразен вотът на присъстващите депутати. За справка – броят гласували и отразени на таблото депутати от политическа партия „Атака” и броят на присъстващите в залата – Вие сте много стриктна, госпожо председател, при правенето на подобни проверки, можете да го направите сега.
А по същество апелирам към всеки народен представител, нека всеки направи преценка дали в предложения законопроект достатъчно са гарантирани правата на гражданите и дали има достатъчно механизми за контрол върху това по какъв начин ще бъдат следени както техните разпечатки, така и така нареченият интерфейс.
Напомням и част от изказванията, че създаденото Бюро за контрол върху специалните разузнавателни средства в парламента изобщо няма в своя предмет наблюдение на тези процеси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Манолова.
??скам да ви уведомя, че от Парламентарната група на „Атака” в пленарната зала присъстват 11 народни представители, а са отчетени 10 гласа. Така че ги следя много внимателно.
Аз моля всички народни представители да заемат местата си и както каза господин Бисеров, да се виждат квесторите, за да няма съмнение за опорочаване на вота.
Готови ли сме да подложа на прегласуване законопроекта?
Подлагам на прегласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Гласували 179 народни представители: за 100, против 74, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания и възгласи от ГЕРБ.)
Заповядайте за отрицателен вот, господин Местан.
ЛЮТВ?? МЕСТАН (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги! Едва ли след приключеното гласуване обяснението на отрицателен вот е от Бог знае какво съществено значение. ?? все пак, гласувах „против” не защото не съзнавам, че живеем в несигурни времена, не защото не съзнавам, че престъпността в България става все по-арогантна, не защото не съзнавам, че включително и в технологично отно??ение се стреми да конкурира държавата – това са добре познати истини, които никой не поставя под съмнение. Точно заради тях е огромно изку??ението държавата чрез своята изпълнителна власт да иска изключителни права за специализираните си органи.
Да, този закон е класически пример как за целия 20-годи??ен период от прехода всички ние – присъстващи в тази зала, имаме заслуга да поставим българския гражданин пред избора: или свобода, или сигурност. За съжаление трябва да си признаем, че поставен по този начин, въпросът пред българския гражданин всъщност представя едно откровено нару??аване на неговите конституционни права, защото българският гражданин е в правото си едновременно да иска и свободата, и сигурността си.
Уважаеми господин вицепремиер, голямото изкуство е да се балансират тези два принципа – и свободата, и сигурността едновременно. Законът не постига този баланс и точно заради това нямах основание да го подкрепя. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, господин Местан.
Друг желае ли да изрази обяснение на отрицателен вот? Не виждам.
Да благодарим на вицепремиера и министър на вътре??ните работи, на заместник-министъра на вътре??ните работи за участието им в дне??ното пленарно заседание.

This entry was posted in European Union, Information Society, на български. Bookmark the permalink.

One Response to Как бе ре??ено ??нтернет потребителите да бъдат следени нон-стоп – стенограма

  1. Цветанов е ДОКАЗАН ЛЪЖЕЦ says:

    Цветан Цветанов е доказан лъжец! ??ма писмено доказателство в стенограмата от четвъртото извънредно заседание на Народното събрание проведено на 22 декември 2009 г.

    —–
    Цветан Цветанов: “Аз също искам да благодаря на миналото Народно събрание, което прие законодателните промени от 1 януари 2010 г. да няма вече безименни карти. В цяла Европа тези карти са поименни.”
    —–

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *