Made in Bulgaria: Министърът на правосъдието съди… министъра на правосъдието

Както казва народът “жива да не бях!”

    Министърът на правосъдието срещу министъра на правосъдието

    ОПРЕДЕЛЕН??Е

    № 14001
    София, 11/20/2009

    Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
    ЧЛЕНОВЕ:
    ГАЛ??НА МАТЕЙСКА
    ГЕОРГ?? ГЕОРГ??ЕВ
    при секретар
    и с участието
    на прокурора
    изслу??а докладваното
    от съдията ГЕОРГ?? ГЕОРГ??ЕВ
    по адм. дело № 14565/2009. Document Link Icon

    Производството е образувано по жалба от Маргарита Попова – Министър на правосъдието срещу ре??ение № ЛС – 07 – 236/02.12.2008 г. на Министъра на правосъдието за отваряне, разглеждане, оценяване и класиране на офертите за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка придружена с 10 специални мерки за сигурност с обект: “Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на Съдебна палата в гр. Варна” с искане за прогласяване на нищожността на ре??ението.
    Поддържат се подробно мотивирани доводи за нару??ения в кумулативна последователност при издаване на актовете в процедурата по възлагане на специални обществени поръчки, а именно ре??ение, заповед, протокол и ре??ение, като нищожността на всеки от тях води до нищожността на крайния акт.
    С жалбата е приложена административната преписка.
    При проверка на допустимостта на жалбата, за което съдът следи служебно и може да бъде извър??ено във всеки един момент от образуването на делото се констатира следното:
    Жалбата е подадена от Министъра на правосъдието срещу акт, издаден от Министъра на правосъдието, което е жалба от административен орган срещу административен акт с издател същия орган.
    В глава десета, раздел І от АПК “Оспорване на индивидуални административни актове” се предвижда оспорване по съдебен ред на административните актове по отно??ение на тяхната законосъобразност, като право на оспорване в чл. 147 е признато на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нару??ени или застра??ени от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК.
    Правото на оспорване е публично субективно преобразуващо право и е насочено към съда с искане за постановяване на ре??ение, разре??аващо спор, свързан с последиците от разпоредените с административния акт права. Поради това административния орган, когато не цели правните последици с издадения акт, той не го издава, поради което е и безпредметно да му се признае право на оспорване.
    От друга страна, страни в съдебното производство, когато се оспори административен акт са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица чл. 153 АПК, поради което ако се приеме, че органът може да оспори свой акт, то той ще съвместява качеството на жалбоподател и ответник, което е недопустимо, тъй като няма да е спорно производство, а пред съда се разре??ават правни спорове.
    Процедурата, уредена в АПК за оспорване на административни актове по съдебен ред не предвижда право за органа, издал акта да го оспори пред съда, което произтича и от същностната характеристика на административния орган по § 1, т. 1 от ДР на АПК според която,Административен орган е органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
    Възможност за административния орган да отмени свой акт е предвидена единствено по реда на глава седма от АПК “Възобновяване на производства по издаване на административни актове” и издадения при възобновяването нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в АПК. Условията, основанията, инициативата и сроковете за възобновяване са уредени в чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от АПК.
    При изложените съображения така подадена жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
    Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение

    ОПРЕДЕЛ??:

    ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата, подадена от Маргарита Попова – Министър на правосъдието срещу ре??ение № ЛС – 07 – 236/02.12.2008 г. на Министъра на правосъдието.
    ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 14565/2009 г. на Върховния административен съд.
    ОПРЕДЕЛЕН??ЕТО може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 от АПК.

    Вярно с оригинала,
    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    /п/ Цветана Сурлекова
    секретар:
    ЧЛЕНОВЕ:
    /п/ Галина Матейска
    /п/ Георги Георгиев”

Това определение на съда, както и целия идиотски случай се “връзват” много точно със статията на главния прокурор Борис Велчев, публикувана в три поредни броя на вестник “Труд”, като именно дне??ната е със заглавие “Докога ще мразим държавата си?

Мисля, че Борис Велчев не е прав да твърди, че ние мразим държавата си, а още по-малко да мисли, че омразата може да има край:

    “Трябва да засилим вътре??ния контрол в системата на държавните органи, така че не всичко да се хвърля в прокуратурата. При нас материали трябва да постъпват по изключение. Разковничето е в превенцията, която да не позволява да се извър??ват престъпления, а това може да се осигури с повече вътре??ен контрол и законодателство, което да го улеснява и да утвърждава отговорността на контролните органи.

    Ако няма превенция и особено ако законът само привидно защитава държавния интерес, сме обречени да разчитаме само на полицията и прокуратурата. Когато на свой ред и те нямат такова законодателство, което да ги облекчи в процеса на търсенето на справедливост, остава ни само да мразим държавата си. От това има полза един сравнително малък кръг лица, който ще продължи да краде от всички нас.”

Не знам дали Борис Велчев наистина мисли, че превенцията е в състояние да се пребори с изконното желание на българина да лъже не само държавата, но и съседите? Но мисля, че в прокуратурата материали трябва да постъпват не “по изключение”, а напротив – трябва да има контрол върху работата й. Ако бяхме като в Щатите, прокурорите щяха да зависят не от главния прокурор, а и от избирателите, които всъщност гласуват в специално насрочени за целта избори. Тогава единственият критерий за качествата на прокурорите би бил не само колко “предварителни проверки” (онзи съмнителен термин по Закона за съдебната власт) е организирал, колко предварителни производства е образувал, но най-вече – колко дела е вкарал в съда и колко осъдителни присъди е постигнал.

“Превенцията си е превенция, но присъдите са с пари”, както би казал някой от лобистите в съдебната система, нали?

This entry was posted in Bulgaria, на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to Made in Bulgaria: Министърът на правосъдието съди… министъра на правосъдието

  1. albert venn dicey says:

    Ако бе??е някой съдия-докладчик с чувство за хумор, ще??е да осъди лицето М. Попова да плати разноски на Мин. на правосъдието и на заинт. страна.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *