Мое интервю за вестник “Телеграф”, публикувано на 2.11.2009 г., стр. 13, под заглавието “Кирилицата ще отвори нета за нашенци”. В квадратни скоби [ ] съм поставил текста, който не е излязъл във вестника поради ограничението на една вестникарска страница да се събира определен брой знаци.
Кратка визитка:
Вени Марковски е юрист, председател на Управителния съвет на “Интернет общество – България”, членува в ръководството на “Интернет общество – Ню Йорк”, основател на Интернет обществата във Вашингтон и Македония. Занимава се с Интернет от 1990 г., създател на първата софийска Интернет компания “Бол.бг”. Представител за Русия и Източна Европа на Корпорацията за имена и адреси в Интернет, която преди три дни одобри създаването на домейни на азбуки, различни от латиницата.
- Г-н Марковски, можем ли да очакваме значителен наплив на хора в Интернет от следващата година, когато уеб-адресите (т.нар. домейни) вече ще могат да бъдат изписвани изцяло на различни от латинската азбуки? Как стои въпросът с българите?
В момента около 1,5 милиарда души са онлайн. Една от пречките за навлизането на Интернет в живота на хората е непознаването на латиницата. Ако си дадем сметка, че над един милиард души в Китай не разбират латинските букви, вероятно ще ни стане по-ясно какви са перспективите пред новите домейни. Има скептици, които твърдят, че трябвало всичко да си остане както е до момента, на английски, но за тях имам следното предложение: да помислим какъв би бил Интернетът, ако бе измислен в Япония и всички трябваше да пишем адресите на японски, съответно да научим японски… В България е трудно да се прецени дали това ще има голямо значение, защото Интернет достига и в момента до сравнително голям процент от населението – близо половината българи са редовно в Мрежата. При всяко положение ще е по-лесно, но аз не знам кога биха се появили домейни на български. За домейните на руски съм по-наясно, защото там процедурите започнаха миналата година и вървят по точно определен график, с ясни изпълнители.
[- Т.е. мислите, че първо ще има домейни на кирилица в Русия, а по-късно - в България?
Че в Русия ще има, това е сигурно; кои ще са първи и кои - втори не мога да гадая, но миналата седмица разговарях с хора от сегашния регистър на имена в областта ".bg" и те ме успокоиха, че можели да пуснат домейните на кирилица в областта ".бг" за три дни. Не знам защо, но това ме накара да съм по-притеснен, отколкото ако бяха казали, че ще им отнеме три месеца. Българите имаме навика да казваме, че ще се справим с всяка работа, амбициите ни са безкрайни, но в изпълнението не винаги сме толкова добри.]
- Ще помогне ли тази промяна за подобряване на грамотността на нашите младежи, които бяха свикнали да пишат на латиница?
Когато човек пише на български с латиница, той използва азбуката “методиевица” – термин, измислен от Коста Константинов, синът на известния наш поет Георги Константинов. Методиевицата навлезе в живота ни заради некадърността на софтуера на “Майкрософт”, който се използва най-често в компютрите у нас. Просто при писане на електронна поща на кирилица и изпращането й през Интернет много често тя се превръщаше в неразбираеми знаци на компютъра на получателя. В момента тези проблеми са оправени, но все още мнозина предпочитат да ползват методиевица – било по навик, било защото ако са в чужбина на компютъра им може да няма инсталирана кирилица… Не очаквам появата на домейни на кирилица да промени навиците на хората.
[- Променила ли се е Интернет културата на нашенците в последните години и в каква насока?
Променила се е заедно с промяната на културата на всички българи. Достатъчно е да погледнете какви книги се продават по сергиите и да поразсъждавате що за хора ги четат... Но в Интернет се появи нещо ново, непознато за масовата тв- или вестникарска култура: сериозни, аналитични и независими мнения. Докато в обикновените издания авторите са длъжни да се съобразяват с редакционната политика, в Интернет се пише без цензура, а и още по-важно - без автоцензура. Общият брой посещения на сериозните блогове в България надхвърля тиражите на всеки един от ежедневниците в България - това е информация, която се търси само, ако е четима. Ако човек си купи вестник, той обикновено преглежда по-голямата част от него; дори и да не му хареса някоя статия. Но ако не му хареса някоя публикация в Интернет, той просто отива на друг сайт, без да трябва да плаща каквото и да е. Въпросът дори не е в парите, а в правото на избор веднага, без да чакаш следващия ден.]
- Имате ли някаква, макар и повърхностна статистика за употребата на социални мрежи от българи? Какъв брой нашенци ползват Facebook, Twitter и т.н.?
Преди дни публикувахме на сайта на “Интернет общество – България” проучване на “Маркет тест”, от което става ясно, че българите ползват всички възможни социални мрежи, както и различните услуги в Интернет. Това е много добра новина, защото позволява на хората у нас да бъдат част от света.
- Какво би Ви се искало да се промени във виртуалното пространство и възможно ли е това?
Отдавна бе времето, когато исках да се променят разни неща в Интернет – основно във възпитанието на хората, които са онлайн. Анонимността на Мрежата изкара наяве някои от най-големите недъзи на българина – злоба, завист, желание да нараниш хората около себе си. Мисля, че на този етап това вече е невъзможно, защото възпитанието се формира у дома, а българите сме се предали от тази си отговорност. Когато някое дете направи беля или се държи невъзпитано, ние му казваме “На това ли ви учат в училище?!”, вместо да се ядосаме, че на това са го научили вкъщи. В този смисъл промяната трябва да е не във виртуалното, а в реалното пространство.
- Подкрепяте ли торент-системата и считате ли този тип обмен на файлове за пиратство?
Аз не ползвам торенти, но категорично не смятам, че технологията създава престъпници – у нас се е наложило мнението, че всички едва ли не ползват незаконен софтуер и свалят незаконно музика и филми от Интернет. Истината е далеч от тази пропаганда, но както обикновено истината трудно си пробива път през пяната на платените публикации и интервютата с лобистите на големите софтуерни и музикални компании. В България сме стигнали до там, че да приемаме за нормално доносите на музикалните и софтуерните лобисти срещу собствената ни страна, които те пращат в Европейската комисия и в Щатското правителство.
- Как Ви се струва нивото на сигурност в българското виртуално пространство и какво е положението по света?
Обезпечаването на сигурността на персоналните компютри е задължение на всеки потребител. Не бива да се разчита, че Интернет операторът или ИТ-отделът на вашия вестник, университет или офис ще се грижат да нямате компютърни вируси или някой да не злоупотреби с вашите лични данни или кредитна карта. На ниво “краен потребител” е много по-лесно да се реши въпросът със сигурността – достатъчно е човек да спазва елементарни правила, за да опази виртуалното си здраве в добра форма.
[- В този ред на мисли, какво мислите за последните промени на Закона за електронните съобщения, предложени от МВР у нас, с които се предвижда по-лесен достъп до данни за Интернет потреблението и разпечатките от телефонните разговори?
Тезата на полицаите, че "ако не правите нищо нередно, значи нямате какво да криете" е погрешна не само, защото не съществува в европейската ценностна система, но и защото както се казва, който заменя свобода за сигурност, ще загуби и двете. А може би не ги и заслужава. Всеки трябва да има не само право, а гарантирано право на лична неприкосновеност - включително и за това в кои сайтове ходи, с кого си обменя електронна поща и т.н. МВР опита през миналия Парламент да прокара такива промени; тогава това не се случи. Тогавашната опозиция днес управлява, но предлага същите промени. Т.е. излиза, че МВР си е същото, желанието за контрол е същият. Не съм много сигурен, че това е знак за промяна, каквато новите министри демонстрираха, че искат. Да не говорим, че другите страни, където има такъв тотален контрол не са цъфнали и вързали по отношение на разследването на престъпленията. В страните с тотален контрол на полицията над свободата на достъп до информация обикновено престъпниците страдат най-малко от подобен контрол.]
- За какво най-много се ползва Интернет в световен мащаб?
За какво ли не – за общуване между хората, за правене на бизнес, за телефонни и видео разговори, за електронна поща…
- Според Вас кой е правилният подход за българите, които имат желание да изкарват пари чрез Интернет? Има ли почва у нас към момента какъвто и да бил онлайн бизнес?
Правилният подход е да работят, а не да искат да сърфират и да изкарват пари от кликвания върху реклами. Добре е да се появят и български фирми, които да направят световни приложения в Интернет – напр. ICQ е измислена в Израел, авторите на Skype са двама души, на Google – също. Зад всяко световно Интернет приложение стоят конкретни хора – тези, които са го измислили. Защо сред тях няма българин – това е въпросът, който трябва да си зададем. Къде са нашите инженери, предприемчиви граждани, които да направят български “Амазон” или Twitter… Знам, че не звучи добре да се каже, но все пак липсата на българин, който да е измислил нещо значимо в областта на Интернет-приложенията е доказателство, че думите ни са без покритие. При това преди години бяхме сред първите, които започнаха ред неща, но те си останаха за българско използване. Нашите търсачки бяха добри, но само в България. И не направиха сериозен бизнес. За сравнение – руската търсачка Yandex има планове за излизане на Нюйоркската борса и очакванията са цената на акциите й да достигне няколко милиарда долара.
- Вие участвате в управлението на световния Интернет, това не е ли повод за гордост?
Разбира се, че е повод, но не за гордост, че съм българин – аз съм роден в Македония, живея в САЩ, това интервю го правихме с вас между Корея, Москва и Вашингтон… Отдавна съм престанал да си мисля, че като съм българин, значи съм нещо повече или по-малко от другите хора. Това, което ме тревожи е, че съм единственият българин, който се занимава професионално с въпросите за управлението на Интернет; други няма. Не ми се иска да е така, но – уви, такава е тъжната действителност. Впрочем, в България до момента съществува най-либералното законодателство в областта на Интернет и това е един от фактите, с които не само можем, а и трябва да се гордеем. Благодарение на този факт, в момента България е на 1-во място в ЕС по достъп до Интернет на скорости над 10 Мб/сек.
- Значи се вписваме доста добре в европейските тенденции по отношение на технологии?
Да. В много неща България може да бъде критикувана от ЕС, но по отношение на политиката в областта на Интернет, ЕС може да бъде критикуван от България. Крайно време е нашите политици да го използват в разговорите си с чиновниците от Европейските институции. Ръководството на държавата в областта на информационните технологии знаят за тези факти от няколко години насам, но не го използват достатъчно, а трябва. Защото ние сме свикнали да казваме, че “както реши ЕС, така и ние”. В областта на Интернет обаче трябва да бъде “както реши България, така и Европейският съюз”. Сигурен съм, че ви звучи странно, но е факт.
