??нтернетът в България е изправен пред тотален контрол и подслу??ване

В публикувана на сайта на “??нтернет общество – България” информация се казва:

    ??нтернет е в опасност!

    МВР е публикувало предложени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

    Поради важността им за развитието и използването на ??нтернет в страната, призоваваме ??ироката ??нтернет общественост да предостави коментарите си по законопроекта. ??зползвайте формата под тази статия, разпространявайте новината сред приятели, познати и колеги – особено, ако са юристи.

    Ние вече сме се обърнали към колеги с молба в следващите няколко дни да изготвим съвместно становище по проблема.

    ??нтернет е в опасност – сега е моментът за действие! Сядайте зад клавиатурата и пи??ете по форуми, Facebook, twitter и др.п.

    Бъдещето на ??нтернета у нас зависи от от всеки един от нас!

Вижте цялата новина на сайта на “??нтернет общество – България” и, ако можете, помогнете с мнение, коментар, бележки и предложения. Можете да го направите и в мястото за коментари под настоящата статия.

This entry was posted in Bulgaria, Internet Society - Bulgaria, на български. Bookmark the permalink.

One Response to ??нтернетът в България е изправен пред тотален контрол и подслу??ване

  1. Мнение на Минчо Спасов, бив?? председател на Комисията по вътре??на сигурност и обществен ред в 40-о Народното събрание против предлаганите промени:

    1. Директива 2006/24/ЕО е вече приложена в България чрез промените в чл. 251 ЗЕС- въведено е вече задължение за data retention. Директивата не съдържа други изисквания- като например увеличаване броя или правомощията на органите, имащи право на достъп до данните.

    2. Разграничаването на данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена тя, материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отно??ение на тях вече съществува в НПК и е приравнен по статут:

    Чл. 159. По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни, включително за трафика, които могат да имат значение за делото.

    3. Отново се въвежда понятието “национална сигурност”, което крие голям потенциал за злоупотреба. Всяко посегателство срещу националната сигурност е престъпление по НК и искането следва да се формулира съобразно опасност от конкретно престъпление.

    4. Предлаганите интерфейсни терминали са по същество технически средства електронни и механични съоръжения, които служат за документиране на дейността на контролираните лица.

    Те напълно покриват определението за специално разузнавателно средство в чл. 172 НПК и следователно следва да се подчиняват на режима, посочен там.По на??ето законодателство ???трафичните данни’ са част от понятието ???компютърни информационни данни’. А достъпът до компютърна информация у нас е приравнен с достъп до кореспонденция. ?? двете са разре??ени само при разследване и разкриване на тежки престъпления.

    Чл. 172. (1) Органите на досъдебното производство могат да използват специални разузнавателни средства: технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслу??ване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.

    (2) Специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага при разследването на тежки уми??лени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IX, глава пета, раздели I – VII, глава ??еста, раздели II – IV, глава осма, глава девета “а”, глава единадесета, раздели I – IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и 393 от особената част на Наказателния кодекс, ако съответните обстоятелства не могат да бъдат установени по друг начин или установяването им е свързано с изключителни трудности.

    5. При условие, че българският НПК предвижда еднакъв режим за даване на разре??ение за достъп до информацията за трафика и съдържанието на съобщенията – с разре??ение на председателя на окръжния съд, ЗЕС дава това правомощия за трафика на Районния съд.

    6.Доставчиците са поставени пред избор- или да нару??ат чл. 172 (3) НПК и да спазят новите си задължения по ЗЕС, или обратно- да откажат достъп до компютърната информация ако не се касае за тежки престъпления.

    Чл. 172(3) Доставчиците на компютърно-информационни услуги са длъжни да подпомагат съда и органите на досъдебното производство при събирането и записването на компютърни информационни данни чрез прилагане на специални технически средства само когато това се налага за разкриване на престъпления по ал. 2.

    7. Мотивът за нуждата от бързина на реакция при някои престъпления е неоснователен- НПК е предвидил при неотложни случаи да не се изчаква съдебното разре??ение.

    Чл. 174 (4) (??зм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за осъществяване на разследването, служител под прикритие може да се използва и по разпореждане на наблюдаващия прокурор.

    8.С отнемането на оперативни функции от ДАНС след последните промени, следва да се отменят и правомощията й по чл. 175 НПК

    Чл. 175. (1) (??зм. – ДВ, бр. 109 от 2008 г.) Специалните разузнавателни средства се прилагат от съответните структури на Министерството на вътре??ните работи или на Държавната агенция “Национална сигурност” по реда на Закона за специалните разузнавателни средствa.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *