Някои отговори за ??нтернет, културата, обществото, авторските права и медиите

Мое интервю за агенция “Фокус”, публикувано под оригиналното заглавие “Над 3 млн. ду??и в България ползват ??нтернет

    Някои отговори за ??нтернет, културата, обществото, авторските права и медиите, в което се спирам и на въпроса защо носителите на авторски права в България се отказаха от стотици милиони евро – въпрос, на който е трудно да се отговори с друг довод, освен, че са предпочели врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива.

Фокус: Г-н Марковски, какво е характерно за ??нтернет обществото в България? Какви явления се наблюдават?
Вени Марковски: То не е по-различно от обществото като цяло в страната. Каквото се наблюдава в българското общество, това се вижда и в ??нтернет. Разликата може би, е че в мрежата се намират единствените независими мнения и статии, каквито не могат да се видят в обичайните хартиени или електронни медии.
Фокус: В каква посока се развива ??нтернет обществото – положителна или отрицателна?
Вени Марковски: Този въпрос е свързан с отговора на преди??ния – в каквато посока се развива българското общество, същото се случва и в ??нтернет-обществото в България. За съжаление, няма или поне не се вижда някаква много отчетлива положителна посока, в която се движим. Повечето дискусии, които ще видите в мрежата, и нещата, с които хората се занимават, са свързани със злободневни теми. Няма нещо хубаво, което да обединява обществото, съответно няма хубави неща онлайн.
Фокус: Вие казвате, че някои статии могат да се видят само в ??нтернет. Това означава ли липса на цензура?
Вени Марковски: Става въпрос по-скоро за липсата на автоцензура, защото хората, които пи??ат в ??нтернет, в някои случаи са известни и пи??ат имената си, а в други случаи са анонимни автори. ?? в двата случаи при тях липсва необходимостта да си налагат сами цензура, защото те не са на заплата някъде. Много от тях се занимават с други неща, не си изкарват хляба в ??нтернет и съответно мненията, които те публикуват и статиите, които пи??ат, могат да бъдат значително по-независими от тези, които се появяват в другите издания.
Фокус: На провела се в Министерството на културата Международна конференция по въпросите на авторското право стана ясно, че най-трудно се защитават авторските права в ??нтернет.
Вени Марковски: Това обикновено е тезата на сдруженията на носителите на авторските права – хората, които се занимават предимно с издаване на музика или софтуер. ??стината е много по-различна. В ??нтернет авторските правата могат да бъдат защитавани по същия начин, по който могат да бъдат защитавани и извън него.
Лицензът „Криейтив комънс” позволява на всеки да използва материали, публикувани при съответните условия. Много сайтове в България публикуват информация при условията на „Криейтив комънс” – сайтът на Президента, на Министерство на вън??ните работи, моят личен блог, хиляди са, което означава, че всяка традиционна българска медиа може да използва такива материали и да ги публикува, стига да посочи автора. В повечето случаи, това е единственото условие, но на??ите медии отказват дори да посочат автора.
В Закона за авторското право и сродните му права и в Наказателния кодекс е предвидена защита на авторските права, каквато в някои други страни няма. Защитата е чрез Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Каква по-голяма защита трябва да имат тези хора, за да са доволни. Преди десетина години бях управител на втория в историята на страната ??нтернет доставчик и предложихме на носителите на авторските права следната схема: ние, ??нтернет операторите, ще ви плащаме по 1 евро месечно за всеки на?? клиент без значение дали той/тя сваля или не сваля музика, защото ние не можем да следим трафика, нямаме такова право. Тогава те казаха, че не искат. Една бърза сметка показва, че за тези десет години сдруженията на носителите на авторски права са изгубили около 200 млн. евро. Съмнявам се, че са имали толкова приходи от продажба на дискове в България. Говорим за време, в което ??нтернет операторите бяха сравнително малко в България, потребителите също бяха все още малко и бе??е много лесно тогава да се вкара една такава лицензионна такса. При 3 млн. ду??и, ползващи сега ??нтернет, това са 36 млн. евро годи??но, но т.нар. правоносители не го поискаха и тук е мястото да се зададе въпроса „Защо?”. Тези сдружения имат интерес България да бъде сочена като страна, в която се пиратства музика, защото, когато има пиратстване, тогава има и пари за борба с пиратстването. Колкото повече пиратстване има в България, толкова повече пари получават сдруженията, за да се борят с него.
Фокус: Как да научим хората да не пиратстват, да не плагиатстват и да цитират използвания източник?
Вени Марковски: ??ма много неща в ??нтернет, които са свободни. ??наче дали отделен човек ще краде или не, това си е негов избор. ??нтернет-обществото може??е да помогне на носителите на авторските права, за да получават достатъчни пари за покриване на авторските права. Но тази индустрия е единствената, която преследва своите потребители. Нормалното е, ако има?? потребители, да намери?? начин да вземе?? от тях насрещно плащане, когато им осигурява?? някаква услуга. В България това е достигнало до уродливи размери, защото на??ите сдружения за авторски права се оказват по-изостанали от американските. Както е известно, повечето носители на авторски права са от САЩ, където се намират световният музикален и филмов бизнес. Очевидно е, че щом в Щатите може да се ре??и този проблем, в България също би могло. Но на??ите сдружения не искат, а причините посочих по-горе.
Фокус: ??ма ли създадена ??нтернет култура българинът? Как пи??е той по блоговете и форумите?
Вени Марковски: ??нтернет се ползва от много хора, но не всички са културни и възпитани – точно както и в цялото ни общество. Ще дам пример. Като се возите в градският транспорт в София и някой ви настъпи, той не ви казва „извинете”, казва „опа”. Същата култура съществува в ??нтернет. Допълнителното отрицателно явление в ??нтернет са хората, които аз лично наричам „анонимни подлеци”. Ако в автобуса някой ви настъпи и вие виждате кой ви е настъпил, макар че той не ви се извинява („опа” все пак не е извинение). В ??нтернет като ви настъпят не ви се извинява, дори „опа” не ви казват, а напротив – злорадстването става много по-силно, отколкото на живо. Преди 15 години, когато се казва??е, че е началото на ??нтернет културата у нас, хората, които ползвахме ??нтернет, се познавахме. ??ма??е някакъв ценз, бе??е необходимо да има?? компютър, модем, да може?? да си плаща?? сметката, да знае?? английски. Днес изследванията от юли месец, които сме публикували на сайта на „??нтернет общество – България” сочат, че около 45% от българите ползват ??нтернет. Като включим и децата под 15 години, които са онлайн нон-стоп, процентът ще е значително по-висок. 75% от хората между 15 и 19 години са редовни потребители. В София онлайн са 57% от гражданите.
Фокус: Какви са най-коментираните теми в на??умелите през последните години блогове?
Вени Марковски: Трудно е да се даде общо определение на понятието блогове, тъй като вече има толкова много – политически, икономически, социални, културни. ??ма блогове на известни и не толкова известни личности, които обаче пи??ат значително по-интересно. Блогосферата е толкова голяма, че е трудно да се обобщи. Прави впечатление, че политическите блогове са значително по-свободни. В много случаи са по-задълбочени като анализ на случващото се в страната, отколкото обичайните издания.
Фокус: Какво е бъдещето на информационното общество и накъде върви то?
Вени Марковски: Световното ??нтернет общество върви към включване на следващите 5,5 милиарда ду??и, които не ползват ??нтернет. ??ма около милиард и половина ду??и, които в момента са онлайн. Ако сравните броя на потребителите на ??нтернет с броя на ползващите мобилни телефонни услуги, има огромна разлика. Това, което се случва по света, е, че ??нтернет се ползва за много неща, които не са масово навлезли в България. По света се появяват бизнеси в ??нтернет, които са от световен мащаб. Един такъв пример е „туитър” – преди година и половина никой не знае??е за съществуването на този сайт, а сега той едва ли не е най-модерният. Няма обаче нито един български продукт, който да е станал световен продукти, и няма нито една българска компания, която да е световна. В Русия има такива бизнеси. Там приходите от ??нтернет реклама за септември тази година надви??иха сбора на рекламите във вестниците и радиото. Единствените реклами, които носят повече приходи в Русия, са тези в телевизията и билбордовете.
Фокус: Може ли да се каже за България, че в бъдеще най-силната медия ще бъде ??нтернет?
Вени Марковски: Много е деликатен отговорът на този въпрос, защото българите по традиция сме недоверчиви и не вярваме на медиите, защото те публикуват неща, които е много лесно човек да провери и да види, че не са верни. Оттам недоверието се пренася като цяло в ??нтернет, но може да се каже, че има определени блогове, които са по-силни от традиционните медии и на които хората имат по-голямо доверие. В един блог е много лесно ако има гре??ка, тя веднага да бъде поправена с коментар под статията. Във вестника ако бъде направена гре??ка, тя може би ще бъде коригирана в следващия брой, а може и никога да не бъде коригирана. Човек не може да следи всеки брой и да гледа какви са корекциите от вчера.
Фокус: Факт е и това, че когато нещо се качи в ??нтернет, то остава завинаги там.
Вени Марковски: Дори да бъде изтрито, то остава в архивите. Това е голямата разлика. ??ма една стара максима, че „написаното остава” – нещо като „казана дума, хвърлен камък”. Ако казаната дума във вестника се чете от ограничен брой хора и повечето от тях не го държат под ръка, за да покажат за какво става дума, то в ??нтернет е много лесно да се направи една справка не само какво е било преди три, но и преди 10-15 години. Там написаното не само че остава, но то може да се връща и като бумеранг. Написаното винаги може да бъде напомняно и именно заради това авторите в ??нтернет според мен трябва да подхождат с по-голяма отговорност към това, което пи??ат.

Въпросите зададе: Грета ПЕТРОВА

This entry was posted in Bulgaria, Information Society, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *