Пълният провал на електронното правителство на МДААР и ЦАПК

Едно интервю със зам.-министър Русинов в “Дневник” демонстрира пълният провал на МДААР и ЦАПК “Прогрес” (да, има такава фирма) в изграждането на електронното правителство.

    – На какъв етап е проектът за електронно правителство? Кога реално може да бъде завър??ен той?
    – В последните години е работено в тази насока. То не функционира все още, въпреки че доста средства и ресурси са налети. Ако има единна, централизирана политика, стратегия и управление на тези процеси, лично моето мнение е, че процесът би могло да бъде завър??ен в рамките на броени месеци. Но основното е – централизиран подход. До момента много от проблемите и възможностите за неефективно усвояване на ресурси се дължат на разпокъсване на функциите между ДА??ТС и Министерството на държавната администрация.

    – Т.е. сега вече има предпоставки нещата да се случат по-бързо?
    – Предпоставките в момента ги създаваме. Централизираното управление на тези процеси е залегнало в програмата на правителството. Бих могъл да кажа, че следването на такава политика би позволило стартиране на базовите услуги на електронното управление в рамките на броени месеци.

Не само аз съм писал за некадърността на хората, които бяха набедени да се занимават с електронното правителство, но е друго да го чуе?? от устата на един от новите зам.-министри.
Този зам.-министър, Първан Русинов, определено ще има подкрепата на “??нтернет общество – България” – със сигурност дотогава, докато казва нещата такива, каквито са и се опитва да намери ре??ение на проблемите!
Пожелавам му успех – и дано електронното правителство не просто почне да работи, а бъде изградено на базата на отворени стандарти, за да може всеки да го използва, а не само тези, които са принуждавани от репресивните органи на властта да си купуват софтуерните продукти на Майкрософт:-)

Ето какво пи??ат в IDG през 2006 г.:

    Основите и стартовете на електронното ни правителство

    Октомври 2002 година. …Министерството на транспорта и съобщенията започва пилотен проект, за който Международният съюз по далекосъобщения (ITU) дарява 30 000 евро. Предвижда се в обща мрежа да се вържат Комисията за регулиране на съобщенията, координационният център на Министерския съвет и Агенция “Развитие на съобщенията и информационните и комуникационни технологии” при МТС, като 100 служители трябва да получат смарт-карти с цифрови сертификати, а по-късно в мрежата следва да се включат няколко пощенски станции и ??нтернет-клубове, от които вън??ни клиенти да плащат такси и данъци. (Може да се види тук, тук и на доста други места из ??нтернет). Е, май никой не знае какво е станало с този проект, но важното е, че е пилотен проект за електронното правителство.

    Декември 2002 г. На заседание на Министерския съвет са приети Стратегия за електронно правителство на Република България, Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа на “едно ги??е”, Базисен модел на обслужване на “едно ги??е” и Ре??ение за участие на България в програмата на Европейската общност Обмен на данни между администрациите (IDA-Interchange of Data between Administrations). (тук) Браво, че иначе за къде сме без стратегия?

    Юни 2003. Разработен е пилотен портал на електронното правителство от от консултантския екип на Microsoft в сътрудничество с фирма ЦАПК „Прогрес”. Ето, че малко преди летните отпуски е гръмнато първото ??ампанско. Е-правителството се почна. Междувременно всички продължават да питат как държавата плати 13 милиона долара за 30 000 Microsoft лиценза без конкурс за доставчика.

    Септември 2003 година. Старт на електронното правителство на България. Промяна на адреса, получаване на справки за фирмена регистрация и осигуровки от НО?? за частни лица и компании, притежаващи електронен подпис, вече се извър??ват онлайн – през http://egateway.government.bg, с което проектът за е-правителство е започнат, гордо съобщава на пресконференция министърът на ДА Димитър Калчев. По БНТ от 01.10 се излъчват образователни клипове за народа (тук). Наздравици и фойерверки. Започваме да пълним списъка с „20-те индикативни услуги“. Към ноември 2005 от тях обаче работят едва 4 за бизнеса и 5 за гражданите.

    Ноември 2004 година. Е те сега вече стартира истинското електронно правителство. Пусната е в действие първа по рода си у нас електронна система на Министерството на финансите за онлайн-провеждане на търгове. Всъщност, тя била само в Министерството на финансите, и не била за всички търгове, а само за малките обществени поръкчи, и де факто чрез онлайн системата само се обявяват конкурсите и се набират оферти, но изборът не е автоматизиран – отново комисия ре??ава кое предложение да избере. (Справка тук).

    Февруари 2005. Град Кърджали е избран от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за пилотен проект за създаване на електронно правителство със свободен софтуер с отворен код и стартира предлагането на 6 е-услуги. Общината приема по електронен път жалби, писма, сигнали и молби от гражданите, както и заявления за издаване на УП и издаване на Образец 30 (при пенсиониране) на адрес http://kardjali.foss.bg. Системата е изградена изцяло с ре??ения с отворен код, а светлият пример е последван от Враца, Мездра и други градове. За инициативата говорят спомоществувателите от ПРООН, сътрудниците от ??нтернет общество БГ и самите общини, а правителствените портали и информационни служби са мълчаливи. (Ето част от отразяванията)

    Юли 2006. Министерството на държавната администрация и административната реформа започва мащабен проект, с който ще се положат основите за развитието на електронното правителство в България. Божичке, пак ли го започваме и му полагаме основите на това електронно правителство?

    Това са само част от “пилотните”, “стартовите” и “основополагащите” вести около прословутото е-правителство. Да не говорим колко пъти през това време “пилотно стартира” услугата “едно ги??е”. Е… Не мога да кажа нищо, освен да перифразирам един бив?? колега така: „?? всичкото това нещо, като го пресметне?? в ча??ки ??ампанско и кетъринг-хапки…. знай?? ли колко става?!“

А ето една публикация от моя блог, от 1-ви октомври 2007 г. под заглавие “Електронно правителство?” и ето още една, в която се цитира просторно интервю на ??ефа на ЦАПК – фирмата, която уж построи не едно, а няколко електронни правителства. Прочетете някои от духовитостите му:

    “Проектът стартира с четири услуги. А трябва да са двадесет. Такава бе??е и на??ата задача – да предлагаме двадесет услуги. Няма значение какво ще бъде електронното правителство, кой и с какво ще го реализира – ние трябва??е да имаме двадесет услуги. Тук няма място за коментар. Ние може да предложим и 220 услуги, но ако в тях не са включени въпросните 20, които ни определя Европейската общност, със въпросните 220 може да си направим снимка в някой от жълтите вестници. Значи това е основният проблем. Всеки, който се опитва да ми доказва, че електронното правителство може да бъде база за безкраен развой или друго нещо, е много добре. Аз съм “за”, но тук най-подящ е изразът на фирма NIKE: Just do it! (”Да го направим!”) Повече нищо друго не се иска от нас.
    Кога ще стартират останалите услуги? Този проект бе??е реализиран изцяло от DELL и MICROSOFT. Не сме звено, което се занимава с електронното правителство изобщо. Не съм политик или адвокат, който се опитва на основата на технологията, да създаде ??ум около себе си и да си създаде някакъв имидж. За мен това бе??е технологична задача, която изпълних за два, вместо за планираните три месеца. Ре??их този проблем с безотказната помощ на ГРАО, НО??, Министерството на финансите и Министерството на регионалнто развитие. ?? който не е разбрал какво е станало може да отвори документите и да прочете. Ще бъде голям резил, ако някой на финала каже: “Ама вие нямате 20 услуги.” Високата оценка, която получихме, за съжаление, не бе??е от страна на българските медии, казвам го с насме??ка и с не малко тъга. Българските медии не оцениха адекватно стореното, а именно, че ние взехме най-добрата практика и я реализирахме.
    ??стината е, че с нея може да се печелят и избори. Това бе??е и една от платформите на Тони Блеър, с която той спечели втори мандат. В основата на неговите изказвания бе??е становището, че: “Администрацията трябва да се обърне с хастара навън, т.е. към гражданите, а не да мисли за собственото си благо”. ??ли казано по друг начин: това го правим за гражданите, а не за администрацията. Струва ми се, че четиринадесет години ние се стараем да създадем информационна система, при която чиновниците нищо да не правят, а гражданите сами да се управляват. Тони Блеър обръща с главата надолу цялата система, като поставя в центъра отделния гражданин. Това искаме да се направи и за администрацията в България.
    ??стинско признание за мене бе??е, когато председателстващият на Европейския съюз Силвио Берлускони поздрави президента Георги Първанов, министър Калчев и премиера за това, което направихме, а всички останали обясняваха само какво ще направят.”

____
П.П. В “Стандарт” има статия по темата за електронното правителство, която се занимава с друг негов аспект:

    Тройна комбина уреди свои хора с 25 милиона
    Бив??ите подчинени на Николай Василев раздавали поръчките за е-правителство

    Приятелски кръг от закритото вече ведомство на държавната администрация се опитва да превземе Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, научи “Стандарт”. Целта е да запази старите си властови позиции и да продължи да манипулира провеждането на обществени поръчки. Отделът “Електронно правителство” се мести от затвореното ведомство и вече е подчинено на транспортния министър Александър Цветков. Хората от стария отдел със зъби и нокти се опитват да бъдат назначени в същата структура, за да се докопат до апетитни проекти, които ще им донесат печалби от десетки милиони. Те са наследени от бив??ето Министерство на държавната администрация (МДААР), където същите хора начело с ексдиректора на бив??ата дирекция “Електронно правителство” Юрий Алкалай са лобирали близки до тях фирми да спечелят обществените поръчки.
    “Търговете на тези хора трябва да бъдат разследвани от прокурор. Вместо това те се опитват да продължат да подпомагат дейността на фирмите, спечелили конкурсите, и да осигуряват пари за осъществяването им”, смятат експерти.
    Начело на комбината е Биляна Дякова, която е главен секретар на ведомството при новия кабинет. С нея са Юрий Алкалай и Борислав Бочев от разформирования отдел, които още са на улицата. Тримата са изготвили устройствен правилник на транспортното министерство, който ще бъде внесен от Дякова. Алкалай пък се готви да оглави отдела за е-правителството.

    Триото е играло ключова роля за провеждането на над 200 обществени поръчки във ведомството на Николай Василев, твърдят източници на “Стандарт”. Едва десетина от тях са спечелени от случайни фирми, които са дали най-добри условия. За останалите процедури се смята, че са манипулирани. Това е ставало както чрез самия избор на предмет на поръчката, чрез изготвянето на техническите задания, които облагодетелстват строго определена фирма. Налагани са и определени критерии за подбор на изпълнител – например опит от 12 години, на които отговаря само един от кандидатите. Така ставало възможно да се избират оферти, чиито цени са с пъти по-високи от реалните. Съставът на комисиите пък бил определян така, че да гарантира сигурно спечелване от страна на предварително зададения кандидат.
    Необходимостта от провеждане на обществената поръчка била обоснована с докладна записка от Юрий Алкалай, а разходът – одобряван от дясната му ръка Биляна Дякова, която е била главен секретар на МДААР. Самата тръжна документация и допускането на кандидатите до конкурсите са се одобрявали от близката до Дякова Вера Митрева, която е юридически консултант на закритото министерство. Като членове на комисиите се редуват Митрева, Алкалай и подчиненият му Борислав Бочев.
    Така групата е успяла да разпредели 15 млн. лева през 2008 г. и най-малко 10 милиона от отделените за 2009 г. 18 милиона.
    Тримата експерти по информационни технологии са успели да прокарат чрез конкурси скандални проекти, които гарантират солидни икономически печалби в бъдеще. В същото време част от проектите остават незавър??ени, което поставя под съмнение тяхната целесъобразност.
    Първият е изработването на Стратегия за изграждане на електронното правителство. Цената му е 1 млн. лв., а парите са по програма ФАР.
    По-късно приоритетите в изграждането на електронното правителство са сменени. За да могат парите да бъдат отчетени като усвоени обаче, по предложение на Юрий Алкалай министерството на администрацията приема само уводната част, или 10 от общо 2000 страници. Така на практика стратегията остава неприета, а страната ни продължава да изгражда е-правителството без стратегия и референтен модел, което води до сериозен финансов преразход.
    Друг милион е изхарчен за “??зграждане на среда за електронни разплащания при предоставянето на електронни административни услуги”. ??зпълнител е фирмата “Датамакс”. Според експерти изградената система обаче струва наполовина. Вместо да се направи т. нар. payment gateway (връзка с платежните системи в страната), което съответства на изискванията на Европейския съюз и струва около 200 000 лв., се предлага изграждането на единна среда за разплащане. Така обаче “Датамакс” си осигурявали възможността всички плащания да минават през тяхната система, а по този начин част от средствата ще остават при тях. Никой от конкурентите нямал ??анс да се докосне до поръчката, условието за брой офиси в страната било написано така, че само “Датамакс” отговаряла на него.
    По същия начин като единствена, която отговаря на условията, печели конкурс и фирмата “Скрипто”. Той е за договор за абонаментна и лицензионна поддръжка за осигуряване безотказно и безпроблемно функциониране на “Система за защита на електронна поща”. Сумите за поддръжка на софтуер, които се плащат, са около 10 пъти по-високи от реалните. Фирмата сключва договор до септември 2009 г., но през май договорът е продължен чак до септември 2010 г.
    В друг търг за компютри пък са доставени конфигурации с по-ниски показатели. Техниката се приема от Юрий Алкалай и със съгласието на Биляна Дякова. Ако доставката закъснее се подписват протоколи, че тя всъщност е оставена на отговорно пазене при доставчика. След това МДААР плаща на “Еконт експрес” превоза до общините. Малка подробност е, че дружеството е собственост на “Еконт транс”, в което пък Алкалай е член на съвета на директорите.

Препечатвам я с препратка към оригинала, защото тя показва друга част от процедурите по електронното правителство, тази част на мен не ми е известна.

This entry was posted in Bulgaria, Information Society, на български. Bookmark the permalink.

8 Responses to Пълният провал на електронното правителство на МДААР и ЦАПК

  1. Уточнение says:

    Защо в същото интервю министърът казва, че сме на последно място по ??ироколентов интернет в ЕС? Защо не се включват LAN мрежите към цифрата?

    • Защото определението на ЕК за ??ироколентов не включва скорости над 2 Mbps, а в България над 40 % от потребителите са на скорост над 10 Mbps – по което число сме на 1-во място в ЕС. Мисля, че съм писал за това по-рано тази година. Сега ще се опитам да го издиря.

  2. Геле says:

    Далавери със софтуер и информационни системи се правят постоянно.
    Най-често от страна на държавата липсват кадърни в областта специалисти и разработчици, които да извър??ат Предварително Проучване на наличните стандарти, технологии и софтуерни продукти (с отворен или не код), с чиято помощ би могло да ре??и даден проблем и на каква Цена.
    Ако имате достъп до документи, ще видите суми от няколко стотин хиляди до милиони за софтуер за дадено нещо (било то нова разработка или просто настройка и инсталация), което би могло да се реализира на много по-ниска цена, ако няма??е ред “специални” изисквания, на които отговарят “на??ите” хора или търга се провежда с “покани”, а не публично или се обявява след като е приключил.
    ?? кой е извър??ил предварителното проуване – по всяка вероятност началници и директори, които хал хабер си нямат за нещата в сверата на ??Т, но се обучават на тях по приеми и почерпки(конференцийки, коктейли), организирани от заинтересовани фирми, на които печелят по някоя дребна награда “съвсем” случайно. После са С??ГУРН?? коя е най-добрата технология…
    След като държавата “лапне” (всичко е ре??ено, системата е готова), следват суми за годи??на “поддръжка”, която не е ясно в какво се изразява, но струва от порядъка на 30 – 100 хиляди лева (ха-ха-ха, за тези пари може да държи?? хора на щат да отговарят само за това, а не да аутсорсва?? поддръжката, което се прави за да плати?? по-малко от колкото ако има?? хора на заплата). ?? няма край. Кой знае в другите области, в които дъжавата купува нещо (стоки или услуги) какъв ужас и безумие цари.

  3. ТАКА Е says:

    лично аз съм виждал писмото, което Юри предава на прокуриста Павел Пенчев /ЕконтЕкспрес/,с параметрите на офертата, т.е. каква трябва да е тя за да е удобрена. А Юри е е съдружник в ЕЕ, не само в Еконт Транс

    • Не е ло??о да си оставите името и координатите – ще имам грижата да ги изпратя в МВР, за да може да свидетелствата в този дух.

  4. ТАКА Е says:

    Ако тогава си бях запазил офертата, лично аз щях да я занеса, но не. Ло??ото е че нямам доказателства. Но ако има желание, сато съсобственик на тази фирма Юри я о я избира. Това не е ли конфликт на интереси. Спомням си, че Николай Събев лично ходи да разговаря със собственика на Спиди, за да има все пак някаква конкурентна оферта. Да не говорим, че всичката техника се застрахова??е т.е. 1.2% от стойноста отиваха за Еконт, ако евентуално нещо стане при транспорта. Примерно техника за 500 000 лв еконт прибира 6000 лв просто ей така , не за транспорт. Ам, държавата да плаща.

  5. cyan says:

    Чак пък длъжен…!!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *