10 години по-късно – някаква промяна да виждате?

Да си припомним една стара публикация, която през юли навър??и 10 години. За съжаление не виждам да сме се променили много-много в положителна посока през тези 10 години. А вие?

Милена Фучеджиева пи??е:

Бил Маер или Бил Мар е един от най-любимите ми телевизионни водещи. Вчера гостува??е в предаването на Лари Кинг и каза, че обича Америка, но не може да понася американците. не очаквах, че и той се чувства като българин….

Мислех да коментирам в блога й, но ще се получи много дълъг коментар, затова нека поразсъждаваме тук.

Ще цитирам още нещо, вече на 8 години, което Митко Ганчев написа по повод повдигнатата тема под заглавие “Хванал ли е Вени Марковски Господ за ??лифера?”:

Хванал ли е Вени Марковски Господ за ??лифера?
Разглеждам сайта http://veni.com и не мога да разбера да му се възхищавам ли или да го мразя тоз човек?!

Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. ?? веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го няма??е, аз може би щях да съм на негово място!

Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. ?? това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така бе??е насаден ??аблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…

Проблемът на българите не е само един (мразя държавата, обичам Родината). Проблемите са много, комплексни и никога не могат да бъдат разглеждани и разисквани спокойно. Това, което Митко е написал е вярно, но то не е вярно до тази степен и в този смисъл на казаното от Бил Маер. Той може да не понася американците, защото [ са си избрали Бу?? | водят война в ??рак | доброволно отдават част от гражданските си свободи | него ден са му откраднали радиото в колата | същата сутрин е станал накриво].

Повечето българи обаче не се понасят един другиго именно поради посочените от Митко Ганчев причини. Призивът на Митко всеки четящ да сложи ръка на сърцето си също не може да бъде еднозначно приет – мнозина хора ще си сложат ръката на сърцето, но за тях този жест няма никакво значение.

?? именно в това се крие болката на дне??ния ден – животът е позагубил смисъла си. Нека се опитаме да си представим дне??ната българска нация и да видим какви са общочове??ките, значимите каузи на нацията? Аз лично не мога да кажа от прима виста нито една такава кауза. Каузите на нацията са ежедневни проблеми, дребни теми. Някой може да възрази “Ами спасението на медиците?”, но няма да е прав. Тази кауза не бе??е общозначима и това се вижда по реакцията на хората след като медиците се върнаха и бяха отличени от частни и държавни структури като различни. Различността в България е като белег на прокажен – всички го мразят и се страхуват от него. Не е случайно, че в “Хан Аспарух” дадоха именно най-красивата и умна девойка подарък на Тангра. Не е случайно, че Кирил Христов започва спомените си с цитат от пътеписа на багдадския летописец, който посетил волжските българи. Той написал: “Те [българите] са странно племе. Като видят, че някой е умен и работите му идват отръки, те казват “Тогова подобава да служи на Бога”, след което го обесват на първото дърво.” Тук няма нужда да навлизам в други подробности – например защо няма действаща българска диаспора в чужбина, докато има такава гръцка, арменска, еврейска, полска и т.н.

Голяма част от проблемите на нацията започват от тази липса на търпимост към различното, нещо повече – от насърчаването да бъде?? различен.

Така че Бил Маер не се чувства като българин, просто за него проблемите на американците са значително по-различни от тези, заради които българите имат нетърпимост към своите сънародници.

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *