Македонците не са български граждани по рождение. ?? македонци не са!

??ли как родното ми Министерство на правосъдието ме обяви за югославянин*

Вече години наред българските медии обсъждат темата за гражданството на македонците.

През 2005 г. на страниците на в. “Сега” аз водих задочен спор с дне??ния министър без портфейл Божидар Димитров, а през 2006 г. в същия вестник аз категорично твърдях, че македонците са български граждани по рождение.

Днес обаче трябва да се извиня на читателите и на всички хора, които неволно съм заблудил с тези статии.

Днес аз имам официален отговор от българското Министерство на правосъдието (МП), в което нещата са казани едно към едно: родените в Македония не са български граждани по рождение. По-ло??ото е май, че и македонци не са, а са… югославяни!?

Предисторията накратко: Баща ми е роден през 1939 г. в София, а майка ми – през 1942 г. в Гевгели, тогава в административните граници на Царство България. Като мен са мнозина от дне??ните македонци, чиито родители са родени между 1941 и 1944 г. След войната родителите ми си остават в Югославия до 1968 г., когато емигрират в България.

МП изброява аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които майка ми е загубила българското си гражданство (поданство), поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Тя “… е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогава??ното българско законодателство и по-конкретно Законът за българското поданство от 1940 г. (ДВ, бр.288/20.12.1940 г.), който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.

По силата на конкретните исторически обстоятелства през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на социалистическа Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г. – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”.

??менно по силата на тази разпоредба майка ми е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.

В изготвеното становище от МП е посочено и правното основание по действащия към момента на моето раждане Закон за българското гражданство от 1948 г. (ДВ, бр.70/1948 г.), в сила до 01.10.1968 г., поради което не ми се признава, че имам българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечественият закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време баща ми е български гражданин, а майка ми е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, аз съм… югославски гражданин по рождение. Така пи??е в писмото на МП! ?? е категорично:

“С оглед на горното няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Ва??ата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.”

?? какво се оказва: аз, който винаги съм мислел, че съм български гражданин по рождение, разбирам, че всъщност съм югославянин?!

Но щом аз не съм българин по рождение, нима можем да имаме каквито и да са претенции, че македонците са? Можем, разбира се, но това ще са претенции без подплата, без никакво основание. Писмото на Министерството на правосъдието е категорично, ясно, аргументирано. То поставя край на амбициите на българските политици да представят македонските граждани като българи. Емоциите трябва да отстъпят пред правото – законите са категорични и ние следва да ги уважаваме и почитаме.

В личен план това писмо означава, че аз няма да мога да се кандидатирам през 2011 г. за президент на България. Може би ще трябва да се пробвам в Македония, знам ли.

Моят казус обаче ре??ава еднозначно споровете по отно??ение на т.нар. национална идентичност на македонците. Просто македонци по рождение може да има, но само ако родителите им са родени след 8 септември 1991 г. Всички останали са югославяни по рождение.

_____

* – Статията е отпечатана във вестник “Сега” на 31.08.2009 г.

Вижте и цялото писмо от Миинистерството на правосъдието, от което съм премахнал само някои лични данни. Запазен е ??рифтът и правописът:

    ДО
    Г-Н ВЕН?? МАРКОВСК??
    ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС
    veni@veni.com

    УВАЖАЕМ?? ГОСПОД??Н МАРКОВСК??,

    В електронното си писмо до г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, отправяте молба за предоставяне на информация във връзка с Ва??е писмо от 2002 г., адресирано до тогава??ния министър на правосъдието, г-н Антон Станков, по което не сте получили отговор.
    При извър??ената проверка в отдел „Канцелария” на Министерството на правосъдието се установи, че писмо от Вас е регистрирано под № 94–В-22 от 22.01.2002 г. В архива на Министерството на правосъдието се съхранява и становище на г-жа Фани Виденова, тогава директор на дирекция „Българско гражданство и осиновяване”, № ТП-№165/2002 г. от 30.04.2002г., регистрирано в деловодството на министерството с № 94-В-22/23.05.2002 г. Установи се също, че няма данни да е изпращан отговор до Вас, за което поднасяме извинението си.
    В първото си писмо, Вие искате да бъде отменен указът на Президиума на Народното събрание, с който майка Ви, Александрна Марковска, е придобила българско гражданство, тъй като е българска гражданка по рождение. Освен това, правите искане Вие и брат Ви, ??гор Марковски, да бъдете признати за български граждани по рождение.
    В изготвеното от г-жа Виденова становище се посочват аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които Ва??ата майка е загубила българското си гражданство /поданство/, поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Г-жа Александра Томова Марковска, родена на [] 1942 г., е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогава??ното българско законодателство и по-конкретно Закона за българското поданство от 1940 г. /ДВ, бр.288/20.12.1940 г./, който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.
    По силата на конкретните исторически обстоятелства, през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на новосъздадената Федеративна народна република Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.
    Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г., – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”. ??менно по силата на тази разпоредба г-жа Александра Марковска е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.
    В изготвеното становище е посочено и правното онснование по действащия към момента на Ва??ето раждане, 03.04.1968 г., Закон за българското гражданство от 1948 г. /ДВ, бр.70/1948 г./, поради което не придобивате българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон, български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечествения закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време, Ва??ият баща е български гражданин, а майка Ви е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, Вие сте югославски гражданин по рождение.
    В автоматизираната система на дирекция „Българско гражданство” няма данни Вие и брат Ви, ??гор Марковски, да сте придобивали българско гражданство с указ на Президента (Вицепрезидента) на Република България.
    Съгласно ре??ение № 12 от 23.07.1996 г. по конституционно дело 13/96 г. на Конституционния съд на Република България, български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си, по действащото към този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или по месторождение.
    С оглед на горното, няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Ва??ата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.
    Буди недоумение въпросът Ви, как ще се популяризира „положителната новина”, че министерството е ре??ило да сложи край на корупционните и противозаконни практики по придобиване на българско гражданство. Не са ми известни основания да се твърди, че в Министерството на правосъдието и конкретно в дирекция „Българско гражданство” съществуват корупционни и противозаконни практики във връзка с производството по българското гражданство. Напротив, полагат се максимални усилия за оптимизиране на дейността по българското гражданство с оглед нейната прозрачност и недопускане на корупционни практики. По отно??ение на българското гражданство се прилагат законите, които са били в сила към момента на настъпване на правопораждащото събитие. Освен нормативната уредба, която регламентира производството по българското гражданство, от подаване на молбите и приложените към тях документи до приключване на процедурата с издаване на указ или с отказ за издаване на указ на Вицепрезидента на Р България за промяна на гражданството, съществуват и вътре??ни /ведомствени/ актове, уреждащи правилата за работа в дирекция „Българско гражданство”.
    Съгласно чл.8 от Правилника за дейността на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, преписките се разглеждат по реда на постъпването на молбите или предложенията във връзка с българското гражданство, по които са образувани. С предимство се разглеждат молбите на лицата с дългосрочно пребиваване в Република България. При наличие на важни причини председателят на Съвета по гражданството може да разре??и ускорено разглеждане на молбите. В съответствие с тази разпоредба, лицата подават писмени молби до председателя на Съвета по гражданството, в които следва да мотивират причините за исканото ускоряване, както и да приложат доказателства в подкрепа на твърденията си.
    С цел прозрачност на процедурата, в чл.14а от Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ е предвидено обявяване от дирекция „Българско гражданство” на номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на укази на таблото за съобщения на дирекцията и в уеб-сайта на министерството на правосъдието в ??нтернет.
    Поради нормативната възможност за подаване на документи за промяна на гражданството чрез изрично упълномощени по нотариален ред лица и констатирани случаи на недобросъвестност от страна на тези лица / вкл. представяне по преписките на неистински или с невярно съдържание документи/, е издадена заповед № ЛС-04-584/20.06.2008 г. на ресорния зам.-министър, г-н Бойко Ра??ков, която подробно определя реда за приемане на допълнителни документи по преписките; начина на издаването и връчването на удостоверенията за промяна на гражданството по чл.37, ал.1 от ЗБГ; установяване валидността на пълномощните за различни лица по една и съща преписка и др.

    М??Н??СТЪР:
    М??ГЛЕНА ТАЧЕВА

This entry was posted in Personal, на български. Bookmark the permalink.

One Response to Македонците не са български граждани по рождение. ?? македонци не са!

  1. Жужу says:

    Сладур, вие комунистите нямате срама! ?? за президент щял да ми се кандидатира! Стига с ва??ата македония, бе. Българията я направихте македония. Кой какво прави, все нататък теглите, еби му майката! Други загубени земи няма??е ли? ??ли плодородните Тракия и Добруджа, че и Беломорието, не са важни толкова колкото ва??ите чукари, камънаци и изостанали поселения. Ебахте ни майката три пъти и след 1944 безкрай. Няма ли да си отидете вече?
    Дядо ти колко държави и доктрини измисля??е, за това разкажи
    А брат ти оправдаха ли го по износ на произведения на изкуството? Кви хора сте вие, бе!!?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *