Veni Markovski Writes About Life | Мисли на Вени Марковски за живота
Обхванали са ме едни мрачни мисли – и не просто заради изборите в България, а само заради тях.
Вижте сами:
Кампаниите – “анти”.
Каруцарският език… не, да ме прощават каруцарите, но защо да ги обиждам – дори те не са в състояние да измислят това, което прехвърча по медиите.
Политиката – никаква.
Какви ще са действията в защита на изтормозените българи от следващото правителство – не е ясно.
Колко ще ни струва излизането от кризата – никой не казва.
Сред кандидатите за депутати – цял рояк агенти на Държавна сигурност. Никой от тях не е направил нищо лошо, разбира се, когато е бил агент. Да се чуди човек – след като няма нищо лошо, тогава защо беше целият шум около досиетата?
Насаждат се анти-турски, анти-цигански, анти-гей настроения, които намират добра почва сред хората, на които им е по-лесно да обвиняват някой друг, отколкото да се хванат за сериозна работа.
И като им слушам рекламите – всички могат, знаят, ще направят каквото трябва.
Може би си струва да прочетат малко книги, преди да говорят. Защото изречения като тези са направо стряскащи – при това не заради казаното, а заради това кой го казва:
Бих попитал колегата Пенчев – защо казва “А”, но не смее да каже “Б”, “В” и т.н., за да знаем всички кои са тези юристи и от колко години “си плетат пъзела”. Впрочем, самият той също бе избран от ВСС.
Или това наблюдение на френския “Монд”
Защо ми напомня за Симеон, който също се отегчаваше?
Ето, затова са ме налегнали мрачни мисли.
[powered by WordPress.]

23 queries. 0.639 seconds