Луди – но само на прелеза ли?

е-Вестник пи??е:

    Часът е около 8 и 15 сутринта. Около Централна гара София движението е голямо. На бул. “Йосиф Щросмайер”, където е най-големият жп прелез в града, е задръстено е от автомобили, пе??еходци, велосипедисти. Тук е едно от най-опасните пресичания на жп линията за Перник, Благоевград и надолу към Гърция. Преминават между 50 и 70 влака на ден, а потокът от коли трябва да спре пред две бариери, които лесно се заобикалят. ?? много ??офьори го правят.

    Като по поръчка светва червеният светофар и бариерите бавно започват да падат. Една кола заобикаля падащите пръти. Не е за вярване – на задната седалка има две деца. Жената, която кара колата, вероятно майка им, въобще не си помисля, че дори да е много пъргав автомобилът, тя може да не преценила скоростта, или колата да загасне, и влакът да застигне задната част и да смаже децата. Такива случаи е имало, както се оказа…

    Следва още по-странна картина – инвалид в инвалидна количка минава край бариерата и настъпва жп релсите. Минута след него преминава влакът.
    За две спускания на бариерите общо 12 коли преминаха през жп прелеза в нару??ение. Пе??еходците пък за нищо ги нямат бариерите – само се оглеждат и преминават.

Прочетете цялата статия в е-Вестник, а тук се замислете – само на прелеза ли се държим налудничаво или защо лафът “А, на мене тая работа няма да ми се случи!” е така силно вкоренен в на??енеца?

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *