Страна на парадоксите

Това е интервю, публикувано под горното заглавие в броя на сп. “За хората” на 13-и юни 2009 г.

    Огънят на Незнайния воин може и да изчезне поради липса на газ, но огънят, в който се изгаряме сами никога не гасне

    Пепа Витанова

    Някои наричат Вени Марковски “??нтернет посланик” на страната ни. Той е бил член на Борда на директорите на най-влиятелните световни ??нтернет-организации: „??нтернет общество“ и ??нтернет-корпорацията за имена и адреси – ICANN (която определя какво да бъде раз??ирението на ??нтернет-имената след точката – net, com, bg и т.н.). Освен това (преди това, поправя ме Марковски) е председател на Съвета за информационни технологии към държавния глава Георги Първанов и дългогоди??ен съветник на току-що назначения от Министерския съвет за Национален координатор по кибер-сигурност Пламен Вачков. Представлява ICANN в Русия и ОНД. Пи??е редовно в блога си на адрес veni.com. Юрист по образование, женен и баща на три деца.

– Винаги сте казвали, че големият проблем у нас е липсата на гражданско общество. Как ??нтернет може да провокира пробуждането на гражданското съзнание?
– От 14 г. “??нтернет общество” се опитва да покаже, че когато сме заедно можем да постигнем много. Примерът, уви, не е заразителен, защото все още мнозина ни смятат за луди. Всеки българин поотделно е добър, понякога дори изключителен като човек. Но поставени в екип, все не можем да се сработим. Затова сме силни в индивидуалните спортове и слаби в колективните, докато в САЩ е обратното. У нас, ако 3-4 фирми се обединят, за да участват в някакъв конкурс, ще го спечелят. Но не се обединяват, защото не искат да делят успеха. ?? американците са индивидуалисти, но ако трябва да излязат и изчистят някаква градинка, всички ще отидат. А у нас, ще кажат: “Къде е правителството? Аз за к’во плащам данъци?!”

– Преди месец пътувах до Пещера. Оказа се, че от години градът е обгазяван от горящите боклуци на пазарджи??кото сметище. Местните го наричат “Вечният огън”, тъй като пламъците и димът никога не изчезват. ?? никой нищо не прави за да бъде проблемът ре??ен…
– Ами това сме ние – огънят на Незнайния воин може и да изчезне поради липса на газ, но огънят, в който се изгаряме сами никога не гасне. В това отно??ение няма никаква база за сравнение между американското и българското общество. От едната страна има?? хора, които още по времето на Дивия запад са спазвали определени принципи – дори ако ще се стрелят, пак ще застанат лице в лице и който пръв успее да извади пистолета, той ще победи. В България казваме: “Ей, брат’чед, няма защо да се стреляме.” След което се разделяме и в момента, в който си обърнем гръб, единият стреля в другия. Кирил Христов, Константин ??речек, кой ли не са го казали…
Ние сме някаква извратена форма на нормалните общества. Ако някой кара с непозволена скорост, не го предаваме на полицията, а го предупреждаваме с присветкащи светлини. Чакаме да свър??и работното време и в 17 часа сме вече в коридора, сяка?? работата е бреме или досада. Не питаме “Колко изкарва??”, а “Колко ти плащат”, което само доказва обърканата ни ценностна система.
Само в България в една и съща сграда могат да живеят пенсионер и милионер, като и двамата отказват да си плащат таксата от 5-6 лева за поддържане на общите части в блока. В Америка въобще не може?? да си помисли??, че ще откаже?? да даде?? пари за чистачка или за асансьор. Там е ясно – ти си част от обществото и трябва да спазва?? законите му. А тук понеже няма общество, законът е много мъглив, както пее??е и Тодор Колев: „А след мъглата – а! Пак мъгла!“. ?? дори да има закон, той не се спазва, а тези, които го спазват, ги смятат за луди. Но навремето, както казва ??ван Вазов, именно „лудите“ организираха Априлското въстание, а „нормалните“ го провалиха.

– Вера Мутафчиева пи??е: “Слава Богу, че сме малко. Защото представете си, че не сме 8 милиона, а 80 милиона?” Тя смята също, че българинът като излезе от България и моментално забравя, че е българин. Така ли е? Вие изпитвате ли културен ??ок при връщанията си в България?
– Културният ??ок е свързан с какво ли не – още от летището разбира??, че си попаднал в страна на парадоксите. Следва?? стрелките, които сочат накъде да върви??. ??ска?? да стигне?? до изхода. Стрелката е нагоре, което означава да върви?? напред. Но изходът всъщност се оказва по ескалатора надолу. Което може да се тълкува като знак, че в България дори когато доближаваме дъното се заблуждаваме, че се движим възходящо, защото посоката сочи нагоре. Ами дебела??ките ни ??еги? Масово се ??ири едно дразнещо фамилиарничене и чувството ни за хумор закърнява. Ако една ??ега няма груб сексуален привкус, или ако не е расистка, не се приема за добра. Обратното – ??егите в ??оуто на Джон Стюарт или на Стивън Колбер са пример за хумор, какъвто в България вече няма – интелигентен, тънък, забавен, приобщаващ. Общо-взето българите се смеят издевателски над по-слабите от тях, което ни прави и една много тъжна нация.

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *