Veni | Вени

Брегович и сестри Радкови пак балканизираха Ню Йорк

На 17-и юли 2009 г. в „Сега“ излезе статията „Брегович и сестри Радкови балканизираха Ню Йорк”, в която споменавахме за предстоящия да излезе нов албум на Горан Брегович. Той вече е факт и може да се намери по магазините, а разбира се и в Интернет. Казва се „Алкохол“ и е в две части – първата е „Сливовица“, а втората, която предстои да излезе, ще се казва „Шампанско“.

Миналата седмица започна турнето на Брегович и неговия „Оркестър за сватби и погребения“ в САЩ и Канада. 10 дни, 10 концерта – в Ню Йорк, Торонто (2), Чикаго, Кливланд, Остин, Лос Анджелис (2), Сан Франциско и Сиатъл. Стотици хиляди имат възможността да се радват на музиката на гениалния плагиатор и автоплагиатор (по Георги Неделчев) Брегович и уникалния талант на българските народни певици, сестрите Людмила и Даниела Радкови.
За разлика от досегашните турнета на балканците в САЩ, този път оркестърът е в разширен състав – освен традиционните духови изпълнители, сега има и четирима цигулари, както и 6-членен мъжки хор.

Концертът в Ню Йорк бе на открито, в Проспект парк, Бруклин. Независимо от навъсеното небе и ситния дъждец, който започна малко преди началото на концерта, фенове от всякакви възрасти, раси и вероизповедания не отвориха чадърите си, защото… нямаше как да се танцува с отворени чадъри в ръцете!

Песните включваха както стари хитове като „Месечина“ и „Калашников“, но и нови, в които гласовете на българките покориха окончателно Ню Йорк. Соловите изпълнения в „Едерлези“, „Авен Ивенда“, „Не сме курви, а сме проститутки“, „Кофери“ отбелязаха несекващия талант на нашенките. По време на традиционното изпълнение на „Вечеряй, Радо“ (сестрите пеят тази песен без музикален акомпанимент) в парка можеше да се чуе карфица да падне на тревата; след края на песента, демонстрираща зашеметяващите им гласови данни, зрителите – не; участниците в концерта – избухнаха в продължителни аплодисменти и овации, накъсани с викове „Браво!“ и „България!“, от които нямаше как да не трепне сърцето на който и да е българин.
В продължение на два часа и половина, Горан Брегович се веселеше на сцената – макар и видимо отслабнал и поостарял, той си остава все същият изпълнител, който – докато свири – се усмихва на нещо свое си, което вече толкова години се опитваме да разберем: как е възможно балканската музика да се разбира от всички хора по света, а балканските нрави да са непонятни за никого.
След биса, оркестърът остана на сцената още около час – независимо от влагата, която поврежда класическите инструменти, независимо от хладното време, което бе обхванало Ню Йорк него ден. Горан се пошегува, че „Оркестърът ни свири на сватби и погребения, но недейте да умирате, защото за погребения взимаме двойно“, след което музикантите се впуснаха във виртуозни солови изпълнения, за да може да оценим качествата на всеки един от тях.
Късно вечерта, в метрото и по улиците на Бруклин тържествуваха езиците на балканските народи; българи, сърби, македонци, хървати, черногорци и босанци едновременно и кажи-речи по един и същ начин споделяха чувствата си от музиката на Брегович. Едва ли някой повече от музиката на Горан и гласовете на Даниела и Людмила би могъл да сближи народи, които в течение на стотици години са се карали и били помежду си.
А ние, щастливците, които бяхме на този концерт, и днес си спомняме гласовете на сестри Радкови и шумим, и препращаме „славата им дивна като някой ек“… в Интернет.

Над 100 снимки от концерта можете да видите тук.