"Неизвестен" блогър осъди "24 часа" за кражба на снимка

“Неизвестният” (според българския съд) блогър Еленко Еленков е осъдил “24 часа” за ползване на снимка от неговия сайт без посочване на автор.

Ето цялата статия:

Новините накратко:

– Добрите: осъдих вестник “24 часа” за това, че откраднаха моя снимка и я публикуваха на първа страница на своя вестник.

– Ло??ите: няма да има парти както ви обещах, защото съдът не призна неимуществените ми щети.

***

А сега подробно.

Доброто:

– Да краде?? снимки и да казва??, че авторът е “интернет” е нелегално и вече има съдебна практика в България за това.

– “24 часа” са осъдени нару??ители както на Закона за защита на авторските права, така и на Етичния кодекс на медиите, който те са подписали.

– Аз съм четвъртият в света “непрофесионален издател” или блогър, който е осъдил медиа за нару??аването на авторски права според отворен лиценз.

– Съдът ми признава материални щети за 100 лева.

Ло??ото:

Съдът отхвърли моите искания за нематериални щети (900 лева) с аргументи, под които прозират незнания в интернет тематиката.

Препоръчвам ви да прочетете ре??ението по делото (PDF, става забавно след стр. 3 от 6), а ето интересни цитати:

Създадената от ищеца снимка не свидетелства за журналистическа дейност.

Снимката е направена 4 месеца преди да бъде открадната и публикувана на първа страница на вестника и показва регистрационни номера, който по времето ? не са били легални, според действащото законодателство. Темата на материала във вестника е подобна на оригиналната публикация на снимката – “Нов стил за богати: 6 цифри в номера”.

Няма данни по делото с какви възгледи е известен Еленков в обществото, за да прецени съда дали те могат да бъдат накърнени. […] Въз основа на събраните доказателства няма как да се направи преценка за репутацията на ищца в обществото (пък било то и виртуално), както и да се открие причинната връзка между публикуваното на въпросната снимка и накърняването на репутацията.

[…]

съдът […] не може да приеме за установено нито “??ироката известност” на интернет-дневника на ищеца, нито съдържанието на публикуваното в него.

С други думи, ако някой ме нарече известен или елитен блогър, имам ре??ение на Софийски градски съд (СГС), с което да го опровергая.

А сега сериозно – не очаквам от служителите в СГС да разцъкват topbloglog.com сутрин, но при търсене в Google на Еленко Еленков към дне??на дата излизат 5170 резултата; при търсене на Венелина Гочева – 6650. Ако се чудите коя е дамата – тя е главeн редактор на “24 часа”. Ако приемем, че тя юбер-известна, аз съм на едни добри 80% от нейната слава.

Репутацията на самия вестник като “жълта преса” според ищеца, също не би могло да доведе до някакъв вид морални щети, тъй като видно от изложението на обстоятелствата в исковата молба, ищецът сам в деня на издаване на въпросния брой на вестника е установил публиакцията, което ще рече, че самият той не е възпрепятстван от нравствени съображения да чете вестника.

Аргументът, че ако чете?? даден вестник, значи си му паднал до нивото е толкова плитък, че дори няма да го дискутирам. Любопитен факт: разбрах за кражбата на снимката, след като братовчед ми ми звънна, че я гледа в ръцете на някакъв човек в рейса.

Техническият прогрес направи възможно преобразуването на всякакъв вид информация в цифрова форма и “свиването” на така получените данни, за да могат да се съхраняват и разпространяват. В резултат на тази цифровизация на практика се позволява разпространението на произведения на изкуството, науката и литературата по целия свят чрез виртуална глобална мрежа, известна като интернет. Това е един нов начин за довеждане на произведенията на авторското право до публиката и на практика съдържа възможност да се заобиколят два основни принципа в авторското право: всяко използване на произведение да се предхожда от разре??ение от носителя на авторското право и това разре??ение да води до получаване на възнаграждение, пропорционално на печалбата, реализирана от ползвателя. Трудното по пътя към разре??аване на този проблем се дължи на това, че е технически трудно да се установи кой, кога, къде и какво e използвал в световната мрежа.

??нтернет е проблем за съда, очевидно.

В разглеждания случай е неоспоримо, че публикувайки в интернет, макар и на своя интернет-страница, снимка, направена от него, ищецът е имал знанието, че тази снимка от една страна е достояние на неограничен брой хора, а от друга – че може да бъде копирана не само в електронни и печатни медийни изндания, но и в интернет-сайтове, където контрола за спазването на авторските права не е от първостепенна важност.

Този пасаж е най-стра??ен. Съдът поставя нару??ението на авторските права в интернет като второстепенно и третира интернет като среда, различна от другите, но в ло??ия смисъл. Според съда – след като някой е турил произведението си онлайн, той е преценил, че нару??ението е лесно и самото произведение – вълците го яли. Едва ли не – ако си сложил нещо в интернет, значи е приемливо пред закона правата ти да са нару??ени.

Самото ре??ение е не само анти-блогърско, но и анти-интернет.

***

Разбира се, тези неща не трябва да останат така и с моя адвокат обжалвахме ре??ението в Софийски апелативен съд миналия понеделник.

С което започваме рунд 2.

Препоръчвам ви да видите и на??ата жалба (PDF, 2 страници).

Вместо да се фокусира върху технически детайли, неговата идея е, че с това си ре??ение съдът е сбъркал, като не е наложил глоба на “24 часа”, което е нужно по закон, след като признава тяхното нару??ение.

Не само това, но и съдът не вър??и работа на хората, т.е. не предлага възпиращо действие на самото нару??ение: ако всеки издател може да свие снимка и да я публикува на първа страница, като би загубил 100 лева евентуално ако на някой му се занимава да го съди 3 години, какъв е смисълът от авторските права?

***

Какво очаквам от вас:

– Да популяризирате тази история като сложите линкове насам-натам. Отворен съм за медийни въпроси. Отговарям бързо по email.

– Да стискате палци при обжалването, защото продължавам да вярвам, че правото да създава?? е основно чове??ко право и че не трябва да си Лили ??ванова, за да получи?? обезщетение за “репутацията” си.

– Да коментирате по-долу със съвети.

Cheers! Все пак вярвам, че ще има парти.

Цялата статия с всички връзки можете да видите на блога на неизвестния Еленко.

Аз лично подкрепям намерението му – не само с думи, а ако се наложи и с дела; готов съм да свидетелствам дали е известен Еленко в ??нтернет.
Но имам и по-ло??а новина за Еленко: в България липсва чувство за правосъдие. В редица случаи липсва и самото правосъдие. ?? това, че делото ще се гледа на втора инстанция изобщо не означава, че някой ще си направи труда да се произнесе по него. На принципа на най-малкото съпротивление, съдът може и да откаже да се произнесе – под какви ли не измислени предлози.

Уви, такава е съдебната ни система. Писал съм по темата, а имам и лични впечатления за отказа от правосъдие, на който сме подложени всички, отправили някога искане в съда. Отказвам се от борбата с тази-незнам-каква-система.

This entry was posted in Bulgarian News Dissection, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *