Стара лада, стар "Чавдар" – абе, добри са си, нищо им няма

От е-Вестник:

    Автобус се запали на магистрала “Хемус”. Слава Богу, този път без жертви. Само няколко дни след като друг автобус уби 17 ду??и.
    Нещо куца с техниката в България.

    Средният българин без да му мигне окото кара 30-годи??на лада и си я хвали – нищо й няма, само спирачките малко, ама върви като часовник. Подът продънен, кърпен с електрожен 5 пъти, върви та дрънка.

    Колко му е да вози?? хора с 30-годи??ен автобус? Разбира се, минал на технически преглед. Знае се как става прегледът на колите в България – дава?? 30 лв. и минава??. Само това интересува лицензирания сервиз и квалифицирания техник. Това да ти проверят спирачки, да те върнат – няма такова нещо. Дори да се заяде някой, отива?? при друг и минава??.
    Колко още хора ще загинат, докато някой се замисли… Законът тук не е виновен. Просто никой не го спазва. Това е манталитет, не са виновни политиците, които са оправдание за всичко.

    Някой да е чул катаджии да проверяват скапаните коли на пътя и да ги спират от движение? Около теб надуват газта автомобили с 10-годи??ни изтрити гуми, примерно (абе, добри са си). За такова нещо в Германия може да иде?? и на съд. Тук никой не гледа. Основната грижа на катаджиите е да се нагласят с радара до табелата за край на населено място – до нея ограничението е 50 км в час. ?? ако някой се засили повече на излизане от града, катаджията преглъща като пеликан двайсетолевката.

    Всички катастрофи поради ло??о техническо състояние на колите минават в графата “несъобразена скорост”, “неспазено предимство” и т. н.

    Нищо чудно, че нацията много иска да пусне пак старите съветски блокове на АЕЦ “Козлодуй”. Добри са си, нищо им няма.

Публикувам я, защото е в тон с редица от статиите в моя блог. За съжаление… С голямо съжаление трябва да си сложим ръка на сърцето и да признаем – такива са хората, такива са семействата, такова е обществото, такава е държавата.

Добвям от мен: правилото у нас е “На мен това не може да ми се случи!” ?? затова когато ни се случи, обвиняваме всеки друг, но не и себе си.

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *