България – Британия 0:2

Наскоро писах по повод добрата стара Англия (която не е нито добра, нито стара, но това е друга тема) като сравнявах несравними неща.

Днес ще продължа с тези сравнения – не за друго, а защото само така може да се покажат недъзите на едно общество. ?? докато не си кажем откровено приказката, не се погледнем засрамено в очите, не си простим (стига, разбира се, да можем), няма как “да се оправим”. Може би това е една от причините, поради които искаме все някой друг да ни оправя.

Преди една година аз писах за българката, която се пробва да изпее песента на Марая Кери. Онзи ден писах за една британка (??отландка), която пее в състезанието във Великобритания.

След това си направих труда да погледна какви изпълнители се явяват в Кралството и какви – у нас. Не знам на какво се дължи това, че у нас и талантите явно са на изчерпване? Дали така, както се изчерпа “изконното българско трудолюбие”, по думите на Симеон Сакскобургготски, не се изчерпаха и възможностите за талантливите хора да се доказват?

Тъжното не е във факта, че Сюзан Бойл е една лелка, която разби сърцата на десетки милиони хора по света.
Тъжното (за нас, българите) е, че в коментарите след нейните изпълнения – при това без изключение: и в CNN, и в самия сайт на организаторите… навсякъде – хората пи??ат как са били докоснати от това очарователно изпълнение, как са й благодарни за това, че я има и т.н.

Кой знае колко таланти има у нас, на които никога няма да се позволи да се появят и проявят?

Кой може да си сложи ръка на сърцето и да признае, че не благодарение на, а въпреки условията у нас все още има талантливи хора, които печелят състезания по математика или се доказват навсякъде по света, но не и у нас*?

?? кой може да каже защо така задълбочено се стремим да попречим на съседа и се радваме, когато плевнята му гори, докато на нас къщата ни се е подпалила?

Жалкото е, че преди две години пак съм писал по този повод:

Милена Фучеджиева пи??е:

Бил Маер или Бил Мар е един от най-любимите ми телевизионни водещи. Вчера гостува??е в предаването на Лари Кинг и каза, че обича Америка, но не може да понася американците. не очаквах, че и той се чувства като българин….

Мислех да коментирам в блога й, но ще се получи много дълъг коментар, затова нека поразсъждаваме тук.

Ще цитирам още нещо, вече на 8 години, което Митко Ганчев написа по повод повдигнатата тема под заглавие “Хванал ли е Вени Марковски Господ за ??лифера?”:

Хванал ли е Вени Марковски Господ за ??лифера?
Разглеждам сайта http://veni.com и не мога да разбера да му се възхищавам ли или да го мразя тоз човек?!

Димитър Ганчев, Вторник, 13 Юли 1999 – 14:46
Когато той (българина) се възхищава от някого, инстинктивно си казва: “Абе я! Тоя да не е по-добър от мен!”. ?? веднага си отговаря – “Не е!”.
А щом не е по-добър от мен, а въпреки това [ e по-богат | e по-известен | има по-хубава жена, кола, къща, работа ] (ненужното да се задраска), следователно трябва да го мразя, защото ако него го няма??е, аз може би щях да съм на негово място!

Нека всеки, четящ тези редове, да си сложи ръка на сърцето и да каже че не съм прав като твърдя, че ние българите мислим как да премахнем конкурента си, вместо как да станем по-добри от него.

Бай Ганьо никога няма да признае, че някой е постигнал нещо благодарение на собствените си способности. Винаги ще отдава чуждите успехи на [ връзки | мръсни пари | мръсни сделки | криминални фактори ], или в краен случай – на късмет. ?? това е нормално. Другото би породило у него комплекс за малоценност. За 50 години у българина така бе??е насаден ??аблонът “всички сме равни”, че той по никакъв начин, дори подсъзнателно, не може да приеме противното…

Проблемът на българите не е само един (мразя държавата, обичам Родината). Проблемите са много, комплексни и никога не могат да бъдат разглеждани и разисквани спокойно. Това, което Митко е написал е вярно, но то не е вярно до тази степен и в този смисъл на казаното от Бил Маер. Той може да не понася американците, защото [ са си избрали Бу?? | водят война в ??рак | доброволно отдават част от гражданските си свободи | него ден са му откраднали радиото в колата | същата сутрин е станал накриво].

Повечето българи обаче не се понасят един другиго именно поради посочените от Митко Ганчев причини. Призивът на Митко всеки четящ да сложи ръка на сърцето си също не може да бъде еднозначно приет – мнозина хора ще си сложат ръката на сърцето, но за тях този жест няма никакво значение.

?? именно в това се крие болката на дне??ния ден – животът е позагубил смисъла си. Нека се опитаме да си представим дне??ната българска нация и да видим какви са общочове??ките, значимите каузи на нацията? Аз лично не мога да кажа от прима виста нито една такава кауза. Каузите на нацията са ежедневни проблеми, дребни теми. Някой може да възрази “Ами спасението на медиците?”, но няма да е прав. Тази кауза не бе??е общозначима и това се вижда по реакцията на хората след като медиците се върнаха и бяха отличени от частни и държавни структури като различни. Различността в България е като белег на прокажен – всички го мразят и се страхуват от него. Не е случайно, че в “Хан Аспарух” дадоха именно най-красивата и умна девойка подарък на Тангра. Не е случайно, че Кирил Христов започва спомените си с цитат от пътеписа на багдадския летописец, който посетил волжските българи. Той написал: “Те [българите] са странно племе. Като видят, че някой е умен и работите му идват отръки, те казват “Тогова подобава да служи на Бога”, след което го обесват на първото дърво.” Тук няма нужда да навлизам в други подробности – например защо няма действаща българска диаспора в чужбина, докато има такава гръцка, арменска, еврейска, полска и т.н.

Голяма част от проблемите на нацията започват от тази липса на търпимост към различното, нещо повече – от насърчаването да бъде?? различен.

Така че Бил Маер не се чувства като българин, просто за него проблемите на американците са значително по-различни от тези, заради които българите имат нетърпимост към своите сънародници.

Всъщност не, това не е жалко.
Жалкото е, че не сме се поучили от миналото си и тъпо, но упорито повтаряме едни и същи гре??ки.

Всъщност и това не е жалко.
Жалкото е, че след като би трябвало досега да знаем, че никой няма да ни помогне (помните ли приказката за Неволята?), въпреки всичко пак сме готови да вярваме, че някой друг ще ни оправи.

Преди време, след управлението на Симеон, си мислех, че хората най-накрая ще проумеят нещо елементарно – че това “оправяне”, за което той говори може да е само в онзи смисъл, в който на тях няма да им хареса.
Но виждам с новите резултати от социологическите проучвания у нас, че това не е било достатъчно. Ще трябва да го изтърпим повторно това управление, този път като версия 2: с Бойко Борисов.

Но и това не е жалко. А е малко, май. Още трябва, за да ни дойде акълът в главата.

Но… май и това не е жалко. Дали пък не е жалко, че продължаваме да се стопяваме или това е естественият (или единственият??) начин да се ре??ат проблемите на българите с държавата – като тя изчезне поради липса на жители?

____
* В тази връзка: Дали ако “мис Юта” (българка) се бе??е явила на конкурс по красота в България ще??е да се класира на 1-во място или ще??е да остане някъде назад?

This entry was posted in на български, общество. Bookmark the permalink.

One Response to България – Британия 0:2

  1. Ангел Спасов says:

    Думата, която описава сравнението между (гротеската) Валентина Хасан и (таланта) Сюзън Бойл е – НЕПОЧТЕНО.

    Поздрави.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *