За какво ни служи паметта за Холокоста в дне??ния ден?

от Георги Кръстев

(Есето е наградено в конкурса за есе и мултимедия по случай 27-ми януари, Международния ден в памет на Холокоста)

“Arbeit macht frei”
Железните букви все още виснат като мъртви прилепи от някой клон над главите на хората, до??ли на това място. За тези, знаещи историята на това място, ти??ината му е отровна.
“Arbeit macht frei”
За тези, познаващи историята на това място, то да бъде наречено ад, не би било нищо по-малко от фарс. Всеки знае място в родния си град или родното си село, за което се говори, че обитават духове на умрелите. Е, това е място, където призраците никога не ще заспят. Ако някога отидете там, вгледайте се внимателно във въздуха. Още по-внимателно!
“Arbeit macht frei”
От никъде в празното пространство над изоставените бетонни руини се появява чер, гъст, мазен пу??ек, носещ със себе си тежката миризма на опърлена плът.
„ – Виждате ли тези сгради? – посочи старият евреин на жената – Това е единственият начин да излезете от тук. Като пу??ек.”1
Това е необитаемо място. Въздухът, земята, самото същество са пропити с емоционално замърсяване. Всеки, който би понечил да живее тук, би полудял. Дори тези, необразовани и незнаещи какво се е случило тук, инстинктивно биха потръпнали при преминаването на тежките, черни, железни порти.
“Arbeit macht frei”
Някой ще каже, че смъртта е минала оттук много отдавна, стараеща се да спази тежкия си график. Това не е така. Самата смърт се отвращава от тези, създали я, възпели я, величали я. Смърт. Дума недостатъчна да събере в себе си събитията около залеза на звездата с ??естте лъча. Затова човечеството е измислило нова дума. По-стра??на дума. По-нечове??ка дума. Геноцид.
“Arbeit macht frei”
Най-вероятно, ако ли някой й даде??е избор, историята би забравила това място, тези хора, тези събития. Самото изричане на тези думи кара гнусния, гноен спомен да бълбука и да се гърчи в съзнанието на посетителя. Дори когато събитието е история, историята се превръща в легенда, а легендата – в мит, пак ще има някой. Някой все ще помни. Някой все не ще забрави. Така е устроен светът.
***
„Немският офицер:
– Днес, господа, е история. Дне??ният ден ще се помни. След много години, младите ще се чудят и ще питат за този ден. Днес е история и вие сте част от нея. Преди 600 години, когато другаде са търсили виновник за черната смърт, тъй нареченият Казимир Велики казал на евреите, че могат да дойдат в Краков. ?? те до??ли. Те пренесли имуществото си в града. Те се установили. Те просперирали в бизнеса, науката, образованието, изкуството. Те до??ли тук без нищо. Нищо. ?? процъфтяли. През последните ??ест века е съществувал еврейски Краков. Помислете си за това. До довечера, тези ??ест века ще се превърнат в слух. Те никога не са се случили. Днес е история.”2
Сенките тук не са никога неподвижни. Те винаги бягат.Те винаги се крият. Те винаги молят за милост и винаги свър??ват като пепел, смесена с тинята в езерото за тъмния, безлюден вече, стар немски крематориум.
“Arbeit macht frei”
На това място мъртъвците ходят в умовете на живите, а живите са вперили взор в съдбата на мъртъвците, в павирания с надгробни плочи път, в безкрайните серпентини ръждива бодлива тел. Преувеличават, казвате, тези, които говорят с такъв изконен ужас за миналото или тези, на които е бил достатъчен само разказът за кървавите убийства, глада, мизерията и унижението, за да изпаднат в емоционален и ценностен ??ок. Този някой ще каже с вирнат нос: „Религията е опиум за народа!”. Да, може и така да е, но едно е опиум, а друго е кръв.
„Мао Дзедунг към 14-тия Далай Лама:
Но ме чуй добре, приятелю. Запомни какво ще ти кажа. Религията е отрова!”3
“Arbeit macht frei”
Днес всеки ще мине покрай тъмните, четвъртити бараки, ??ироките празни пространства и мрачните опусто??ени сгради и ще възкликне: „Какъв ужас! Какъв ко??мар! Какво безчовечие!”. ?? какво от това? Нищо. Животът продължава. Може ли да се забрави това? Традиционно – не. Но човекът лесно забравя лицето на злото след дългото му отсъствие. А то винаги се връща.
“Arbeit macht frei”
***
Едно малко момиченце си играе??е до езерото близо до останките на лагера. Майка му и баща му бяха вперили взор в тъмния железен вход. Момиченцето се спъна и се подпря с ръчички в калта да не падне. Въпреки това на него му бе??е забавно и то изприпка до езерото да се измие. Когато се наведе и потопи ръце в стоманената вода, ръчичките му неволно вдигнаха финия сив прах на дъното. Слизеста безжизнена тиня. ??зведнъж лицето на момиченцето се промени и очите му се наляха със сълзи. То стана и бързе??ком изтича обратно, заравяйки се с горчиви ридания в скута на майка си.
– Мамо! – Сълзите му къртеха въздуха. – Мамо! Във водата има??е някакви хора! Много хора!
– Какво има, миличка? Какви хора в езерото?!
– Мъртви хора!
“Arbeit macht frei”

___
1) Перифраза на откъс от филма „Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг, UNIVERSAL studios
2) Цитат от филма „Списъкът на Шиндлер” на Стивън Спилбърг, UNIVERSAL studios
3) Цитат от биографичния филм за Далай Лама „Кундун”

This entry was posted in Bulgaria, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *