Пази, Боже, сляпо да прогледне. Пореден македонски академик пренаписва историята.

Македонците са интересни хора и с действията си много често показват и доказват, че са близки по бит и ду??евност с българите. Акад. Блаже Ристовски го доказва с интервю в македонския “Дневник”. Можете да прочетете цялото интервю в оригинал във вестника, в съкратен вариант на български тук, а за коментар ще пусна думите, с които почва книгата на дядо ми – Венко Марковски – “Кръвта вода не става“:

    Фактите са свидетели на миналото. Съдници са. Техният съд е неподкупен. Те са неми и ни
    карат да мълчим, изискват уважение. Фактите са ръцете на историята, символът на истината. Те
    могат да бъдат само фал??ифицирани. Ония, които фал??ифицират фактите, се наричат
    фал??ификатори на фактите. ??сторията също може да бъде фал??ифицирана. Ония, които
    фал??ифицират историята, се наричат фал??ификатори на историята.
    През 1969 година в Скопие излезе в три тома една книга. Съчинителите є я нарекоха
    “??сториjа на македонскиот народ”. Фал??ификацията като явление не е непозната на
    историята. Фал??ификация обаче от този род историята не познава. Понякога и най-грубите
    фал??ификатори проявяват чувство на срам и отговорност. За съчинителите на тази книга тези
    чове??ки качества са непознати. ??ска им се да бъдат историци с нова мисия и посланици на
    някаква неземна vis maior justitiae, съвест, която е до??ла на земята да осъди неправдата и да
    възстанови владението на истината, а в действителност някои от тях са специфични духовни
    недоразумения. Това са гробари, които в късна нощ с фенери и лопати търсят в гроба на
    Александър Македонски прародината на македонските славяни.

Впрочем, академикът се жалва, че не знаел кои са корените му: “До скоро се зборува??е дека ние сме Словени, на??иот ??азик е словенски и неговите корени треба да ги бараме на??длабоко до 6 век. А ??ас, за жал, не знам до каде допираат моите корени и корените на мо??от ??азик.” Явно трябва да погледне изследването на моята ДНК. Така лесно ще види какви са корените му далеч преди VI век.

По-нататък академикът продължава: “Всу??ност, создавањето на првиот словенски писмен ??азик врз основа на солунското нареч??е во основата претставува??е антибугарски чин на Византи??а. То?? ??азик подоцна, кога се создала литература, голема писменост, станува културно оруж??е на Словените за одбрана на словенскиот идентитет и интегритет. Биде??ќи то?? словенски ??азик бе??е признаен од Рим, од папата, стана четврти офици??ален ??азик на Црквата, значи и на државата.”

Както можете да прочетете в книгата на дядо ми, противоречията в тезите на скопските учени са напълно нормални. Тук виждаме как от една страна това бил “антибългарски” акт, а от друга – станал официален език на църквата и на България. Т.е. антибългарската цел на Византия е… създаването на отделен официален език на светата църква…

Вижте още мъдри мисли: “Многу е важно ??то со создавањето на државата на комитопулите, ??то потоа ??а водел Самуил, првин се викала Склавини??а, а не Бугари??а. Тоа го потврдуваат новооткриените докази и аргументи. Дури по создавањето на Охридската црква како патри??ар??и??а под патронат на папата, како наследство било прифатено бугарското државно-црковно обележ??е, затоа ??то во тоа време била веќе елиминирана бугарската црква и држава, па државата во Македони??а од Самуил почнала да се нарекува Бугари??а.”
??мало новооткрити “доказателства и аргументи”. ??нтересно е какви са доказателствата? Защото аргументите не са доказателства, а твърдения. Но какво да правим, когато още на времето има??е един друг известен сръбски академик, който казва??е “Нямам доказателства, но твърдя”. Вижда се откъде се е учил Блаже Ристовски 🙂
Да не говорим, че с горното твърдение акад. Ристовски сам пада в капана, който копае на истината. Ако е съществувала македонска държава, тогава няма??е да има нужда да се “създава” църквата и държавата като наследници на българската държава. Държавата на Самуил ще??е да си е просто македонска – нова, стара, без значение. Но това са дреболии за скопските учени.

?? накрая, чере??ката: “Затоа, кога во 864 година (по заминувањето на Кирил и Методи?? во Моравско) кнезот Борис ??а зазел и Македони??а, самиот почувствувал дека во бугарските граници влегле големи христи??анизирани маси, па нужно се согласил да го прими христи??анството. Но притоа жртва биле протобугарските бол??ари, кои немилосрдно биле ликвидирани. Оттога?? бугарската држава постепено почнала да се словенизира и дури по доаѓање на Симеон, ко?? после се прогласи и за цар, се словенизирала и Црквата и бил воведен словенскиот како службен ??азик и во Црквата и во државата.
Разликите, значи, постоеле у??те во тие времиња и се’ до 14 век си имаме сво??, различен разво??. Не случа??но тука се дигнаа сите востани??а, а Волка??ин се издвои како крал на Македони??а, со син му Марко како наследен крал.”

България приела християнството, защото… завладяла Македония?! ?? вместо да наложи своята религия (пагано-азиатската), което е логичното, ре??ила да приема християнството? Това май го няма написано дори в “??сторията на македонскиот народ”, която дядо ми разнищва в “Кръвта вода не става”. А жалко – такъв аргумент би послужил за сериозно осмиване 🙂
Сръбските владетели Вълка??ин и Крали Марко били… македонци?! ??ли това е “де факто” признание за това, че за македонските учени е по-изгодно да се настоява за връзки със Сърбия, отколкото с България?

Пази, Боже, сляпо да прогледне.

This entry was posted in Bulgaria, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *