Нарисувай ми нещо от Амазония

Мисля, че си струва да се отиде и види на място в Кърджали. За Мила писа на два пъти е-вестник: тук и тук.

Блогът на Мила е тук.

    За първи път в България 40 авторски творби на индиански деца от Перу и снимки от уникалния им автентичен живот в джунглата ще бъдат показани на изложба в Артгалерията в Кърджали на 17 декември в 17 ч.

??нициативата е на момичето, което медиите нарекоха Мила от Амазония и „единствената българска мисионерка в сърцето на джунглата”. Организатор е Арт движение „Кръг”.

Мила Банкова не живее в България от 7 години, а през последните две е мисионерка в Перу – държава, която е сред най-слабо развитите страни в света. ??ндексът на чове??ко развитие в Перу е 0,773. След Хаити тя е на последно място по образование и брой на неграмотни хора в цяла Южна Америка. Поради некачественото образование и пълната липса на информация, Мила организира курсове по амазонска култура в нелегално изградения, потънал в мизерия и кал квартал „Лас Ломас” в Пуерто Малдонадо в Амазония, където се заселва. В местните училища децата учат история на колонизацията, факти от Първата и Втората световна война, но не и уникалните перуански културни феномени, които вълнуват целия свят, древни култури, родени от невероятните етноси в Амазония – 65 броя само в Перу. На изчезването и разпиляването на местната култура се противопоставя и българското момиче, като обучава 70 от най-бедните перуански деца да изследват собствения си фолклор и митологията на амазонската джунгла, да представят неповторимостта на своята цивилизация със средствата на изкуството, да се обърнат към света с посланията си за спасяване на природата, дъжда и климата на земята.

Мила е предразположила децата от джунглата с огромно удоволствие да пи??ат, да рисуват местни истории, да ги възпроизвеждат в театрални постановки (с помощта и на Джина Галан, улична артистка, завър??ила театрална педагогика). Децата, с които работи българката, са наследници на инките и на други амазонски племена, които през своята дълга история в селвата са се научили да познават гората с всичките й приказни богатства и невъобразими опасности, с животните и духовете, владеели са всяка извивка на реките, всеки звук от гората и от музиката на дъжда, грацията на пумата, гордостта на кондора, могъщата сила на анакондата-национални символи на Перу. Звученето на кечуа – езикът на инките е изваял приказките на децата. Мила е успяла да събуди дълбоки пластове на вдъхновение в малките им ду??и, открили силата на посланието към другите деца по света за мистериите и невидимото очарование на тяхната любима джунгла. Откривателско любопитство и отключени дарби пресъздават магията на могъщата Амазония. Творчеството им прониква в дълбините на съзнанието, където се оказва, че любовта, приятелството, мира, справедливостта сродява детето в джунглата с ду??ата на българчето, турчето, арменчето, ескимосчето, африканчето-стремежите на сърцето са едни и същи по цялата земя! Предметите и хората в рисунките и текстовете на индианчетата, които Мила представя в България, свободно се превръщат в птици, духове и животни, а искреността, с която го правят, е послание към света за съхранение на красотата на живата природа.

Визуалните материали, които ще бъдат представени на изложбата „Нарисувай ми нещо от Амазония”, са част от готовия за печат ръкопис на Мила „Писмо от Амазония”, който ще стигне до читателите в началото на следващата година. Книгата току-що бе??е завър??ена в Арт къщата в приказно красивото родопско село Дъждовница – под дъжда на ??зточните Родопи. ??зложбата се организира с подкрепата на Александър ??ванов ??ванов, ??вайло Георгиев Николов и Община Кърджали в рамките на Празничната програма в навечерието на 2009 г.

„Всичко, което научих за джунглата, тайните, растенията, животните, сънищата и голямата любов към природата и вечните ду??евни стойности, бе??е благодарение на децата, които още от първия момент се накачулиха върху раменете ми и започнаха да пипат странните западни “цивилизовани” предмети (обеци, дрънкулки, фотоапарат, камера и др.). Те искаха да ме научат на всичко и бяха любопитни към всичко. Благодаря ви, деца, безкрайно ви обичам! Вие завинаги красиво и с обич влязохте в моя живот, както и аз, надявам се, във ва??ия!” – пи??е Мила в своите дневници.

This entry was posted in arts, на български. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *