Veni | Вени

Моя статия, публикувана във вестник “Сега” на 25.06.2010 г. Заглавието е на редакцията.

Само гузният и виновният имат защо да се страхуват от свободата в Интернет
Не е нормално България да иска да бъде в XXI век, когато политиците й са в XV век
Вени Марковски*

Един въпрос броди из България: Кой носи отговорността за публикациите в Интернет? Въпросът, който разбуни духовете на Иван Хаджийски, Кирил Христов и Константин Иречек, е елементарен и можеше да се реши сравнително спокойно и без паника. За съжаление, политиците, които живеят все още в аналоговото време, не могат да разберат цифровото – нито времето, нито поколението, нито технологиите.

Както и преди повече от десет години, когато държавата се опита да сложи намордник на интернет, политиците си мислят, че отговорността трябва да е на собственика или на администратора на сайта. За тях, политиците, ще обясня с пример от аналоговото поколение, за да го разберат: това е все едно да държите отговорен директора на библиотеката за съдържанието на книгите, които се намират по рафтовете й и дори за случайните листчета, които читателите може да са оставили между страниците.

Понятие като “собственик на Интернет сайт” трудно може да бъде дефинирано, както е отбелязало и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) в своето становище, изпратено за мнение до голям брой организации. Да уточним – дори и да бъде дефинирано, той, собственикът, не може да бъде отговорен за съдържанието, което е публикувано в сайта. Така реши миналата сряда и съдът по делото на “Виаком” срещу “Гугъл”. Съдът каза, че “Гугъл” не може да е отговорна за съдържанието на сайтовете, ако при сигнал от “Виаком” маха видеоклипове, авторските права на които се държат от самата “Виаком”. Точно и ясно. Но за да е ясно и на нашите аналогови политици: това е все едно да искате в горния пример държавата, като собственик на Народната библиотека, да бъде отговорна. Или Народното събрание да е отговорно за публикуването в “Държавен вестник” на лобисткия текст за реклама на марихуаната. Помните случая, нали все още има анкетна комисия по него? Цялото Народно събрание ли ще е виновно, конкретен депутат или накрая ще го отнесат стенографките? Но това е риторичен въпрос, няма нужда от отговор.

Всъщност има решение на проблема,

който са обсъждали депутатите. Те искат да може да се публикува право на отговор “на същото място, със същия шрифт и без никакъв коментар”. Няма смисъл да им обясняваме, че това е практически невъзможно – на същото място вече има публикуван материал. И какво сега – да го изтрият ли, за да може отговорът да е на същото място? Да не говорим, че дори българските вестници не печатат отговорите или опроверженията абсолютно на същото място – преди осем години министърът на държавната администрация Димитър Калчев бе принуден от висящото над него съдебно дело за половин милион лева да ми се извини с платена публикация във вестника, в който ме беше оклеветил. Но извинението не бе пуснато “в същия размер” на първа страница, където бе отпечатана клеветата. И накрая, имайте предвид, че никой няма да си направи труда да отиде да прочете някаква стара статия, ако под нея се пусне опровержение или право на отговор.

Представете си, че в “Сега” се пусне един материал, в който вестникът ви хвали за някое мъдро решение или отличен закон (добре де, форумци, това е само пример, не се връзвайте!). Както може да се досети човек от цифровото поколение, коментарите след статията ще бъдат предимно подигравателни, вероятно и обидни. Според депутатите вестникът ще трябва да пусне право на отговор на същото място. Ами какъв е проблемът – форумът е отворен, всеки кандидат за управляващ може

да си регистрира име и да си пуска опроверженията. Друг е въпросът какво би последвало след подобно “опровержение”- още повече критики, подигравки и обиди.

Но въпросът за отговорността, който Искра Фидосова от ГЕРБ постави в дневния ред на обществото, е важен и не бива да се подминава с пренебрежение. Това е всъщност въпросът за свободата в Интернет.

Вече 12 години всяко правителство се опитва да постави Интернет под контрол

Говорил съм с депутати от всички политически сили и когато сме насаме, те са напълно нормални хора, които веднага разбират налудничавостта на подобни идеи. Възприемат аргументите и на “Интернет общество – България”, и на широката Интернет общност и изобщо не се сърдят, ако им се покаже, че бъркат. Но в момента, в който влязат на заседание на парламентарната си комисия, същите хора се променят. Сякаш им порастват глиган ски зъби, нахлузват полицейските ботуши и закопчават кафявата униформа. Чуят ли думата “Интернет”, веднага се хващат за кобура и започват да се държат като фелдфебели.

Това не е нормално.

Не е нормално България да иска да бъде в XXI век, когато политиците й са в XV (това се чете като “петнадесети”, само няколко години след падането на страната под турско робство). Не е нормално във всеки парламент управляващите да искат да ограничават свободата на словото, прикрити под различни предлози. Сега твърдят, че искали да уредят изборното законодателство. Това, че дадоха крачка назад едва след като разбраха какво са сътворили, не е решение на проблема.

От 10 ноември 1989 г. насам българските политици нямат много поводи за хвалене у нас или по света, но в най-новата ни история има един факт, заради който печелим уважението на всички страни – не само в ЕС, а и по света. Този факт е свободата на достъпа до Интернет. Благодарение на отпадането на лицензите за Интернет операторите и последващото либерализиране на пазара (заради което, впрочем, Иван Костов съвсем заслужено стана член на “Интернет общество”) днес над половината от всички български потребители са в мрежата при скорости, за които ЕС и САЩ могат само да мечтаят, при това на значително по-ниски цени. Благодарение на това, че държавата не си пъха носа в Интернет, той е пълен със съдържание на български, което се разпространява свободно (свободно не е същото като безплатно). Благодарение на това, че вече десет години телекомуникационните закони са премахнали държавната регулация върху Интернет имената и Интернет адресите, България е сочена за пример във всички форуми на ООН по управлението на Интернет, а Световната банка и други авторитетни организации, между които и “Интернет общество – България” провеждат всяка година семинари, на които този факт, с който имаме всички основания да се гордеем, бива популяризиран. С други думи – свободата на Интернет в България донесе позитиви за страната ни, каквито нито един депутат не би могъл да осигури

В битката за свободния Интернет потребителите нямат какво да губят – при два милиона емигранти в чужбина в блоговете, “Фейсбук” и “Туитър” (за аналоговото поколение: това не са псувни!) ще се появяват още повече негативни коментари за политиците – при това, ако приемете предложенията на ГЕРБ, тези коментари ще са и заслужени. И никога няма да можете да накарате американски “собственик на сайт” да пусне опровержение. Да не говорим, че политиците подлежат на по-сериозна критика и трябва да са по-малко обидчиви, отколкото нормалните граждани; имаше дори такъв съдебен случай, в който европейският съд отсъди, че да наречеш политик “идиот” не е обида.

Сред политиците ни има достатъчно много хора, които са наясно с възможностите на Интернет; някои от тях са активни във “Фейсбук” и в “Туитър”, водят собствени блогове. Не мога да разбера защо те позволяват на посредствените и некомпетентните им колеги да надделеят – това не е ясно, а би било интересно да се знае, за да се преодолее. Само гузният и виновният имат защо да се страхуват от свободата в Интернет. Ще ми се да вярвам, че сред управляващите повечето са с чиста съвест и сега е моментът, в който те могат да го докажат не на думи, а на дело.

Повечето свобода в Интернет е по-добре за хората и за държавата. А поставянето на какъвто и да е контрол в мрежата, дори под благовидния претекст за оправяне на изборното законодателство, е един вид робство. Робство, жертва на което ще бъдат свободата на мисълта и свободата да изказваш мнението си без страх. България не е демократична държава от столетия, та да е изградила стабилни демократични хора и всяко посегателство над свободното слово ни връща все повече назад. Така че един е лозунгът: вместо да се плашите, влизайте по-скоро в Интернет, пускайте повече информация за това, което правите. За да не се оплаквате после, че не сме ви разбрали.

_______
* Авторът е председател на управителния съвет на “Интернет общество – България”

Както стана известно, ГДБОП отново се “прояви”, този път залавяйки “престъпници”, които качвали в Интернет книги. Ако се чудите на кавичките, нали знаете – щом от МВР кажат за някой, че е “престъпник”, значи той е престъпник, а ако случайно съдът го пусне, значи съдът е корумпиран. А нещата са по-прости: според закона престъпник е само този, срещу когото има влязла в сила присъда.

Сайтът “Читанка” е публикувал списък със статиите по темата, затова няма да ги цитирам отделно, но ще кажа няколко думи, без които не може.

Все по-ясно става желанието на МВР да търси престъпници навсякъде. Това е нормално – когато единственият инструмент в ръката ти е чук, всички наоколо ти изглеждат като пирони.
До скоро обаче МВР търсеше престъпниците сред криминалния контингент – измамници, крадци, обирджии, убийци, изобщо – хора, които виновно извършват деяния, които са обявени от закона за наказуеми.
Напоследък обаче МВР явно има проблем в арестуването и доказването на престъпленията на бандитите – то не бяха “нагли”, не бяха “напудрени”, не бяха “крадци”, “лихвари”… Но се оказа, че съдът ги… пуска! И ги пуска не защото е корумпиран, а защото събраните доказателства са недостатъчни.
Мога да си представя как се чувстват хората, които познавам:
- Борис Велчев, Николай Кокинов или Александър Налбантов (съответно – главен, градски и районен прокурор), когато виждат как благодарение на работата на полицията хората с обвинителни актове са пускани на свобода.
- Калин Георгиев, главния секретар на МВР, който сигурно би могъл да намери достатъчно доказателства, за да бъде осъден някой престъпник, когато подчинените му просто… толкова могат да съберат, а то не е достатъчно за съда!
- Явор Колев, който знае английски, ходи по международни конференции, вижда как се борят по света с кибер-престъпността и знае, че това, с което се занимава, в другите страни би било работа на гражданските съдилища.

Но това, че мога да си го представя как се чувстват тези хора не означава, че мога да одобря атаките срещу творците и творбите на изкуството.
Първо бяха картините, последва и атака срещу книгите. Вероятно следващите, които ще бъдат арестувани са или музикантите (грешното арестуване на “човека-глас” може би ще трябва да бъде коригирано с правилно такова).

Важна бележка: Трябва да кажа, че аз самият бих искал авторските права да се спазват – самият аз съм автор на стотици публикации в българските вестници, мои статии са печатани в научни издания, в учебници и т.н., т.е. искам авторските права да се спазват дори и по лични причини. Баща ми и дядо ми са издали голям брой книги, за които също имам авторски права. Преди няколко години “Труд” издаде книгата на дядо ми “Кръвта вода не става”, за издаването на която трима души платихме известна сума пари (това е отбелязано в самата книга “с помощта на”), но от обещания 1000 бр. тираж успях да получа 10 авторски книги и си купих още 20, за да давам на приятели. Когато попитах какво става с останалите, получих отговор, че са се свършили. Но не видях нито лев авторски права, нито пък информация дали не са я преиздали.

Ще попитате как хем искам да се спазват правата, хем поддържам твърдението, че МВР са прекалили?
Ето как: малко след случката с “Труд” в “Интернет общество – България” започнахме локализирането (превод и адаптация на български език) на проекта “Криейтив комънс” и разбрах, че няма смисъл да се опитвам да търся правата си, след като мога да пусна за свободно ползване това, което създавам или това, което са създавали моите родители.

Истината е, че проблемът на българските издатели, които твърдят, че са загубили стотици хиляди лева поради наличието на “Читанка.инфо” не е този, за който се оплакват. “Читанка.инфо” е сайт, на който напълно законно се поддържа библиотека за свободно ползване от гражданите. Защо издателите не предложат на ГДБОП да нападне Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий” и да арестуват всички книги, които се намират там? Съдейки по реакцията на издателите, може и да са си го мислили, но предполагам, че Явор Колев им е обяснил, че в ГДБОП нямат толкова много място, където да държат книгите, докато минат няколко години и се наложи да ги върнат – както става в други случаи на конфискуване на техника от страна на полицията.

Нека обясня защо издателите не са загубили нищо:
“Читанка.инфо” не получава пари от Интернет трафик. Тя не е като сайтовете, които искат да пратиш SMS срещу 2 лева, за да ти пратят парола, с която имаш достъп до книгите. “Читанка.инфо” е библиотека. Никой не взима пари за достъп до библиотката – било то градска, читалищна или националната. Ако издателите си мислят, че хората, които свалят книги от “Читанка.инфо” биха си ги купили на “Славейков”, в редица случаи се лъжат.
Първо, в “Читанка.инфо” има автори, чиито книги не се издават повече. При това на автори, които са умрели преди повече от 75 години, т.е. авторски права върху тези произведения няма. Примерно книгите на Иван Вазов са такива.
Второ, в “Читанка.инфо” има книги на автори, които са се съгласили произведенията им да се разпространяват свободно. Аз самият съм им дал разрешение за такива книги.
Трето, ако издателите искат да правят пари от книги, трябва да помислят не за използване на полицията, а за намиране на работещ бизнес модел в условията на Интернет. Българските издатели, които искат да получават пари, трябва да се опитат да изкарат, изработят тези пари, а не да ги получават с помощта на ГДБОП. Още повече, че те няма да получат нищо от имагинерните продажби, защото всъщност те и не предлагат за продажба старите книги. Например, Симеон Дянков, вместо да се чуди какъв подарък да направи на Борисов, можеше да му подари Kindle с “Винету” за рождения, но… всъщност в България Kindle няма, а и “Винету” не може да се купи от нито една книжарница в електронен… или в какъвто и да е вид. Разбирате накъде води мисълта ми, нали?
Не можеш да загубиш нещо, което никога не е било твое, нито пък е могло да стане твое. Парите на читателите на книгите в библиотеката няма как да бъдат събрани; те просто няма да си купят тези книги.

Бих могъл да пиша още много по темата, а и съм писал доста, но в заключение, защото за съжаление нямам време в момента:

Спазването на авторските права не означава осъществяването на PR-акции на асовете на МВР, защото това е нож с две остриета. От една страна, така се опитват да предрешават решенията на съда, защото и съдиите са хора, и те се влияят от написаното в медиите. От друга страна, когато съдът пусне обвинените от МВР лица, до този момент не съм чул министърът да се е извинил, че са сбъркали. Напротив – МВР се държи така, сякаш е право, дори когато съгреши; това явно са останки от времето на социализма, когато то беше щит и меч на партията. И вместо да каже “сбъркахме”, МВР критикува съдебната система и я обявява за корумпирана. Медиите поемат това, пишат го, хората го четат и го вярват. Чуждите дипломати го четат и пишат до своите външни министерства. Външните министерства го препращат в Брюксел, след което Европейският съюз наказва България за калпава съдебна система. Но всъщност за калпавата работа на полицията, която арестува невинни граждани (не, моля ви: не ми казвайте, че те са престъпници – нали се разбрахме вече по-горе кой е престъпник?), държи ги арестувани, докато събере доказателства и после – дори и да не е събрала годни за съда доказателства, предпочита да ги прати в Съдебната палата, като е сигурно, че там ще бъдат пуснати… защото винаги ще може да обвини съда на принципа “ние ги хващаме, те ги пускат”. Разрухата на държавността не започва с обвиненията между институциите, но те помагат, при това много, за липсата на уважение сред хората към всяка една държавна институция – от президентството, до кметството.

С написаното по-горе всеки може да разбере, че МВР няма никакъв изход от подобна ситуация, при това се е поставило само в нея. Както навремето гониха “хакера“, който си направи майтап с обещанието на Симеон да даде кредити за всеки гражданин, та накрая го обвиниха за това, че копието на Windows98, което ползвал, било незаконно. МВР се чувстваше длъжно да изпълни това, което очакваха политиците от него. Сега политиците очакват МВР да арестува. И то няма друг избор. Явор Колев и Калин Георгиев не могат да не разбират, че цялата конструкция е паянтова, но едва ли могат да сторят нещо.
След като МВР не може да арестува убийците, крадците и бандитите или състезателите, които застрашават живота на обикновените водачи на околовръстното при резиденция “Бояна” (за комфорта на нощните състезатели се грижат целенасочено полицейски екипи, които са по бул. “България”, вероятно пазещи да не се появи проверяващ офицер?) и т.н., ще се гонят художниците, писателите, певците, актьорите… Те нито са опасни, нито пък ще предложат подкуп, така че нито опасност, нито изкушение ще има. Пей, сърце!

И съвсем накрая – много хора сложиха за заглавие на статиите си “451° по Фаренхайт” (температурата на горене на хартията, но и заглавие на книгата на Рей Бредбъри), но всъщност точното заглавие е “42° по Целзий”, защото политиците ни се държат като хора с температура не от 36.5°, а като хора в треска. Пък и едва ли сред нашите сценаристи има автори с качествата на Рей Бредбъри.

Невена Гюрова ме подсети за тази публикация във в. “Култура” на Станислав Стратиев. Аз познавах големия писател и голям приятел на тениса – бяхме съученици със сина му Светлин, ходили сме на море заедно (ех, дали все още съществува станцията на писателите?), играли сме тенис… ;-)

Българският модел

Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.
Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.
Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене. Тип душевност.
Казано просто – обратното на всичко.
Колумб тръгва за Индия и открива Америка.
Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.
Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.
Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.
У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен. И безработен.
Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора. У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.
Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.
У нас те са на ръководни места.
Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.
Там са велики народите.
Тук – Народното събрание.
Там от великото до смешното има само една крачка.
Тук няма никаква разлика.
При тях са свободни хора, а при нас – цените.
Това е българският модел.
Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.
В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.
И знаеш, че ги няма.
При българския модел ги има, но не са те.
И не знаеш какво е.
Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.
Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.
Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.
Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.
И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.
При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.
Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.
И когато заводите произвеждат художествена самодейност.
Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно на асансьор и да говорим безплатно по телефон.
При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.
Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.
Българският модел е неунищожаем.
С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.
Както ще бъде свършено и със самата Канада.

в. “Култура” от 1 март 1991

Станислав Стратиев

Намирам, че нещата, които е написал Станислав Стратиев преди 19 години са същите, както и днес, както и преди 150 или 1200 години.
Моделът е неунищожаем, защото никой не иска и да направи опит да го унищожи – парен, каша духа:
малцината, които са се опитвали, са били обявявани за прекалено умни, които трябва да служат на господа и са били обесвани на първото дърво, за да идат по-бързо на небето.
В наши дни това обесване може да не е буквално, но то става по други, по-фини, по-гадни начини: например да те набедят в нещо, да те изтипосат във вестника на 1-ва страница с някой мазен намек, петната от който не можеш да изпереш – дори и с накисване.
Както правилно е отбелязал Станко, у нас теориите са оптимистични (бедни, бедни Иван Хаджийски, добре, че си отиде и ти навреме, та да не се разочароваш и от “социализЪма”), а практиката е не песимистична, а трагична.
Но колко актуално звучат думите му за това колко са мъжествени българските мъже, а?

От тук се сетих, че е добре това да се преведе на български, защото и нашето общество е пълно с невежи хора. Преводът е съвсем леко авторизиран, за да може да се използва у нас.

На вниманието на Българската православна църква.

Конкретно до отец Дончо Александров, митрополит Николай и др.п. свещеници

Уважаеми отци,

Много ви благодаря, че правите толкова много, за да образовате хората за праведния начин на живот, по-специално в интервютата, които сте публикували на официалния сайт на Варненската митрополия и в сайта на Пловдивската митрополия (предадено и в редица български вестници, напр. тук).

Много неща съм научил от вас и се стремя да споделям наученото с колкото мога повече хора. Когато някой се опита да защити хомосексуалните хора, аз например, ги насочвам към Левит 18:22, който категорично казва “С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота.”
И с това дебатът е приключил – нали го пише в Библията! Дядо Николай е цитирал и други текстове („Не се лъжете: … нито блудници, … ни мъжеложници, … няма да наследят Царството Божие” /I Koр.6:9-10 /), което е похвално от негова страна и трябва да сме му много благодарни, защото никой не може да обхване словото Божие, та добре, че са митрополитите и другите висши духовници, за да ни държат будни.

Все пак бих искал да се посъветвам с някои други моменти в Библията, за да знам как да ги следвам най-добре.

1. Левит 25:44 казва, че мога да притежавам роби, мъже и жени, стига да са купени от съседните народи. Един приятел твърди, че това важало само за румънците и сърбите, но не и за македонците, гърците и турците. Може ли да ни изясните мнението на БПЦ? Защо не мога да притежавам македонци, гърци и турци?

2. Бих искал да продам дъщеря си в робство, както пише в Изход 21:7 Към днешна дата, и имайки предвид възрастта й, можете ли да ме посъветвате каква би била една добра цена за нея?

3. Знам, че не ми е разрешено да осъществявам контакти с жена, докато тя има цикъл – Левит 15:19-24, ни проблемът ми е, че не знам как да разбера дали дадена жена е в цикъл. как да го обясня на познатите си жени. Пробвах с питане, но те се обиждат.

4. Когато изгарям бик като жертвоприношение, знам, че това създава приятно за Господа ухание – Левит 1:9. Проблемът ми са съседите. Твърдят, че не било ухаело изобщо. Да ги убия ли?

5. Имам съсед, който настоява да работи в събота. Левит 35:2 казва, “Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви”. Задължен ли съм да го убия самичък или да се обадя в МВР те да свършат тази работа?

6. Един приятел мисли, че макар и яденето на миди и скариди да е отвратително (Левит 11:10), то е по-малко отвратително от хомосексуализма. Аз не съм съгласен с него. Можете ли да решите този спор? Имал ли “степени” на отвратителност?

7. Левит 21:20 казва, че не бива да се доближавам до Храма Господен, ако имам някакъв дефект. Признавам си, че имам очила за далекогледство. Има ли ограничение за диоптрите, с които мога да се моля Богу?

8. Повечето ми приятели се подстригват, включително и около слепоочията, макар че това е изрично забранено от Левит 19:27. Как трябва да умрат те?

9. Знам от Левит 11:6-8, че не бива да се докосвам до кожата на умряла свиня, защото така и аз ще стана нечист, но мога ли все пак да ритам футбол, ако си сложа ръкавици?

10. Чичо ми има чифлик. Той нарушава Левит 19:19, като сади две различни семена на същата нива, а и жена му носи дрехи, които са направени от два различни материала (памук и полиестер). Освен това той много псува и богохулства. Трябва ли да минаваме през целия процес по събирането на всички от града, за да го убием с камъни (Левит 24:10-16)? Не може ли да го убием и погребем кротко, така както правим с всички, които спят с тъщите си (Левит 20:14)

Знам, че сте изучили тези неща из основи, така че разчитам на вашата помощ.

Благодаря ви, че ни напомнихте, че думите на Господ са вечни и непроменими!