Veni Markovski Writes About Life | Мисли на Вени Марковски за живота
Отлична новина долетя днес от София. Комисията за защита от дискриминацията е взела решение по сигнал, подаден от мен и Добромир Добрев, като е установила нарушение от страна на вестник “Уикенд”.
Решението:
изцяло, в PDF (1.6 Mb).
По-надолу – и в картинки:
Read more…
Всеки път, когато погледна какво се случва у нас, ми се иска да напиша нещо и много често се спирам самичък, но понякога не издържам :-)
Няколко примера от последните седмици:
Защо? Дали защото Бербатов си “позволи” (сякаш е трябвало да иска разрешение от пишещите братя и сестри?) да каже неща, които не се харесаха на някои от спортните журналисти и те си го връщат? Или защото Веселин Топалов се занимава с игра, която – за разлика от футбола – малцина разбират? Защото не е тайна, че всеки у нас си мисли, че може да бъде треньор, ако не националния, то поне на “Левски” или “ЦСКА”, докато освен Силвио Данаилов, не съм чул някой друг да си мисли, че има качества за ръководител на шахмата в страната. Вие решавайте.
Но се загледах в представителите на Сърбия – бяха трима на техния вътрешен финал, от който сърбите с гласуване избраха 22-годишния Милан Станкович. Установих, че и на тримата песните са написани от Горан Брегович – на Милан Станкович, Емина Яхович и Оливър Катич.
Ние си нямаме композитор и изпълнител от ранга на Горан (6 милиона продадени диска, рок звезда, крал на етното, гениален “плагиатор и автоплагиатор” (по Жоро Неделчев), който да е изнесъл хиляди концерти по целия свят), но дори и тези, които имаме… Някак си не ми се вижда много реалистично да тръгнат да помогнат на нашите талантливи изпълнители по този начин. И затова на конкурсите отиват изпълнители, които сами са си написали и музиката, и текста.
Впрочем, Милан Станкович и Горан междувременно правят още нещо – песента на Сърбия е набързо преработена, за да звучи и на испански; можете да я видите като “Балканерос” (на испански, със субтитри).
Не мисля, че Сърбия има шанс да спечели отново наградата, но никога не се знае как ще гласуват европейците, особено тези, които не се намират в Сърбия; Горан е известен композитор, но точно това може да му изиграе лоша шега, защото на Балканите да си известен е минус, а не плюс.
Но мисля, че ние, българите, можем да извлечем една поука – хубаво е да имаш добри изпълнители и композитори, творци на изкуството, както се казва, но още по-добре е, ако те обръщат внимание на младите и талантливите, и им помагат. Защото, както е известно, трябва да се помага именно на талантливите; посредствените са злобни и мотивирани да успеят за сметка на по-добрите.
Като го пиша това, се замислям – дали пък това не се отнася за целия ни живот, а не само за изкуството?
В скобки: Вижте как двама от “динозаврите” на рок-музиката успяват не просто да направят кавър версия на клипа на Пол Саймън и Чеви Чейс, но и да се веселят. Горан Брегович и Здравко Чолич в песента “Маниаци”. Ако някой може да посочи български изпълнители / група, които да продължават да творят, пеят и свирят с усмивка, моля да ги посочи в коментарите по-долу.
Долният текст (долен е по две причини – защото е по-долу и защото приложеното писмо е с долно съдържание) ми бе подсказан днес от колега от фирма, която е получила спам от Министерството на скулптурата*. Както ще видите от написаното от Пейо, става дума за поредната акция на гнусно прославеното далавераджийско Сдружение на издателите на бизнес софтуер (BSA). Че е акция на BSA e ясно, но не е ясно:
1) Кой е платил за изпращането на десетки хиляди писма (особено на фона на оплакванията на Бойко Борисов за опоскания бостан?
2) Кой е дал данните на фирмите на МК?
3) По кой текст от закона МК се явява в качеството си на агент на BSA?
4) По ваше желание – всякакви други въпроси.
Следва текстът на Пейо Попов, публикуван под оригиналното заглавие “Министерство на културните продажби на софтуер”:
В писмото няма неистини, но за сметка на това е пълно с внушения и заплахи. Соченият за автор, зам-министър Дерелиев говори за „нарушения“, „глоби“, „сигурност“, „контрол“ и „предстоящи проверки“, които имат за цел да предизвикат страх от използване на принудителната сила на държавата. Ако прочетете спокойно текста, ще обърнете внимание, че него не се говори за задължения, а има само молби и искания, с които не ви задължават да правите каквото и да е. Министерството на културата, в милиционерски стил, „профилактира“ фирмите като превантивно и информативно им напомня за неприятностите, които може да им причини. Културно, като за министерство на културата.
По-нагло е искането за попълване на приложения въпросник. Без каквото и да е основание, представено като приятелска молба, се изисква информация за брой компютри, дискове, софтуерни продукти, версии, дати на тяхното придобиване, че и номера на фактурите. В допълнение са наели оператори, които да прозвъняват адресатите и да им напомнят да пратят данните. Операторите не знаят за какво ще се ползва информацията, дали ще я предоставят на трети страни и дали ще я запазят в тайна.
От министерството го наричат „превантивна и информационна кампания“, а моята асоциация е с мутрата-застраховател, който те „информира“ относно рисковете за автомобила ти, сочейки огледалото, което сам е счупил преди малко. Въпреки, че е законна, така наречената кампания, ме дразни по няколко причини:
* Текстът е написан от BSA или подобна организация на „правоносители“. Уверен съм, не само защото на „културното министерство“ не му е в компетентността да съветва за технологичните рискове от използване на нелицензиран софтуер, а най-вече защото текстът е идентичен с използваните от BSA в техните инфомативно-заплашителни писма.
* Министерство на културата е само изпращач, който поставя името, герба, печата и саморъчния подпис на зам.-министър под писмо съчинено от или поне съвместно с организация, защитаващи частни интереси. Ако министерството не действаше под диктовка и натиск от „правоносители“, а във време на всеобщи финансови трудности, проявяваше самостоятелна мисъл, щеше да помисли за кампания за оптимизиране на разходите, чрез използване на също така легален, но и свободен и значително по-евтин софтуер.
* Най-вероятно държава и плаща за тази кампания, от която целеният резултат е увеличаване на продажбите на софтуерните дистрибутори. Днес никой не обича да дава пари и е рационално да разширяваш пазара си, ползвайки не само името и заплахата с държавата, но и нейния бюджет. Ще реагирате по различен начин, ако ден след като сте получили подобно писмо, вие „случайно“ получите и изгодна оферта за закупуване на софтуер. Дали толкова решително ще откажете предложението, ако ви бъде напомнен риска от също така случайно посещение на контролни органи или не дай боже баретите-рицари, които изземат за експертиза всичко, което мига и ако нищо не намерят го връщат след 3 години?
* Относно исканата информация във въпросника, не ми се и мисли как може да се ползва. Най-лесните варианти е да се предостави като база данни с потенциални клиенти на дистрибуторите на софтуер, да се ползва за търсене на доходоносни жертви на проверки, а злите гении ще измислят и още много приложения.
Добрите вести са, че кампанията няма да е особено ефективна. Първата реакция на няколкото управители на фирми, на които показах писмото, беше да започнат да мислят за начин и съвет как да не плащат, а ако имат съмнения с ползвания софтуер – как да започнат да се крият по-добре. Замислиха се за криптирането на дискове, използване на работните станции в офисите като кухи терминали и декларирането, че ползват само свободен софтуер. Варианти има много и дори да се наложат разходи за някой от тях, то това ще са пари дадени доброволно за реален труд на хора в България, а не на продавачи на лицензни номера, които ползват заплахи от държавата да им върши тежката работа.
______
* Така се наричало сега Министерството на културата (б.м. – В.М.)
Мое интервю в “Новинар”
Промените в ЗЕС отварят вратата за големи злоупотреби, смята един от първите доставчици на Интернет у нас
Вени Марковски е един от основателите на един от първите доставчици на интернет в България, съосновател на българския клон на организацията “Интернет общество” и член на управителния й съвет.
- Какъв е вашият коментар относно приемането на Закона за електронните съобщения, в който всъщност се регламентира за първи път следенето в интернет?
- В интернет става все по-зловещо да си нормален потребител. Не само потребителите, хората трябва да са уплашени, защото случващото се с подслушването в интернет е страшно за всеки.
- След сериозния обществен натиск първоначалният вариант се промени значително. Като член на УС на “Интернет общество” доволен ли сте от приетото?
- Зависи как се гледа този закон. Принципната ни позиция беше, че не е нужно да се променя законът, тъй като и старият закон даваше възможност за извършване на определени следствени действия, под “контрола” на съдиите. Слагам думата контрол в кавички, защото всички знаем, че съдиите като правило парафират исканията на полицията, т.е. те винаги се съгласяват.
- Загубиха ли интернет потребителите част от свободата си и колко голяма е тази част всъщност?
- Интернет потребителите губят постепенно свободата си, защото цялото ни общество я губи. Да се мисли, че е възможно интернет да бъде някакъв оазис на човешките права и свободи, ще е толкова грешно, колкото и да се мисли, че той може да е място за проправителствена пропаганда. Макар че напоследък виждаме много опити в посока на последното.
- Доставчиците на интернет в България са много и от различен мащаб. Може ли да се има доверие на всички, че ще пазят добре личните данни на потребителите?
- Вижте, в една нормална държава, с нормално изградено общество, с нормални бизнес практики, каквато повечето хора искаха България да стане, нямаше дори да си помислите да зададете този въпрос. Самият факт, че ви се върти из главата, е доказателство, че ние не сме нормална държава. Как може да се има доверие на който и да е доставчик, след като виждаме как хората, които по закон трябва да пазят личните данни на гражданите, ги изкарват наяве без никакви последици? Защо да трябва да се пазят личните данни на потребителите, след като не се пазят на всички граждани? Ние си даваме ЕГН-то почти навсякъде, снимат ни личните карти, да не говорим за “тайните” знаци под формата на следи от телбод, които получаваме на талоните на леките ни автомобили, за да може следващият проверяващ да види дали сме податливи на подкуп… И на всичко това как да се има доверие на всички? То е трудно дори да се има доверие на някои, камо ли на всички.
- Този закон поставя ли доставчиците в тежка ситуация от гледна точка на това, че се налага да организират записване на трафичната информация?
- Технически – да, ще натовари бюджетите им, при това много, защото държавата ще злоупотребява с правото си и ще иска все повече и повече данни и справки.
- Твърди се, че и дума не може да става за пазене на самото съдържание на електронните писма например. Това абсолютно сигурно ли е?
- За съжаление в България нищо не е сигурно. Да, законът не предвижда разкриване на съдържанието на електронните писма. Но дали няма да има злоупотреби, никой не може да гарантира. Да не забравяме, че законът предвиждаше наказания за злоупотребилите служители, но те отпаднаха при второто четене на закона.
- Правилни ли са притесненията на потребителите, че тази информация може да се използва по предназначение, което не е описано в закона?
- Не е правилно потребителите да се притесняват. Те трябва да се плашат, защото произволът, на който ще бъдат подложени, е значително по-голям от простото използване на информация за неясни цели. Защото промените в ЗЕС отварят вратата за големи злоупотреби, а както знаем от историята на България, има ли място за злоупотреби, то ще има и злоупотреби. Не е нормално да се противодейства на организираната престъпност, но само за сметка на свободата на гражданите. Такива опити се правят непрекъснато, за да се стигне (винаги) до сериозни нарушения на гражданските права.
- Има ли начин да се противодейства и атакува този закон? Ще предприемете ли някакви мерки? Можете ли?
- Винаги има начин да се атакува един закон, но въпросът е дали нашите аргументи ще бъдат чути от например Конституционния съд. За нас е ясно, че изключенията, които са вкарани в ЗЕС, са противоконституционни. Обсъждаме в момента дали да сезираме президента, който има право да сезира КС по темата. Проблемът е, че при тоталната липса на доверие в съдебната ни система едно решение на КС никога няма да бъде прието еднозначно. Освен това в правителството има и други виждания по темата, а не само това на МВР, така че не е ясно дали вместо да изпишем вежди, няма да извадим очи. “Интернет общество – България” няма нужда да се утвърждава тепърва, за да атакува този закон само от пиар гледна точка.
Ние сме отминали този етап отдавна, а и виждаме, че днес има нови субекти – вкл. и политически партии, които се опитват да “яхнат” недоволството на гражданите. За разлика от тях ние нямаме политически амбиции и това ни позволява да бъдем значително по-обективни.
- Очаквате ли този закон да предизвика някакви действия на полицията по отношение на пиратството и дали това ще засегне и крайните потребители на интернет?
- И друг път съм казвал – в България пиратство няма. Който твърди, че има, трябва да е в състояние да го докаже с факти, а не с твърдения. Защото думите “в България има 65
% пиратство” са твърдения; ако някой твърди, че са факти, тогава те са неверни. Не забравяйте, че тези твърдения се изнасят от лобистката организация “BSA” (Сдружението на издателите на бизнес софтуер). Какъв е нейният интерес? Ами много просто – да има пиратство в България. Докато “има” пиратство, ще я има и BSA. Измислили са си отлично работеща схема за далавери, която държавата не иска да разбие. Защо ли?
- Заговори се за спиране на торент тракерите, защото те печелят не само на гърба на правоносителите, но за сметка на потребителите. Ако това е така, защо досега не са били спрени?
- Поредните кьорфишеци. Не мога да разбера защо БАМП, BSA & Co си мислят, че в България всички са идиоти и не виждат какво става по света – носителите на авторските права си уреждат въпроса с големите компании. Кой е луд да си сваля незаконно нещо от интернет, след като го има законно в YouTube или в сайтовете на Мърдок например? Вижте, проблемът е много по-прост: ГДБОП си губи времето да гони било потребители, било интернет оператори. В същото време държавата ни губи възможности, каквито се дават веднъж в живота – например не можаха да използват шанса да се създаде регионален център за киберсигурност в България. ГДБОП върши чудесна работа да гони разпространяването на детска порнография или злоупотреба с кредитни карти и това трябва да им е основната работа. Киберпрестъпността е много по-сериозна, отколкото торентите. Но какво да искаме от нашите органи, след като прилагат закони, писани под диктовката на лобистки организации като BSA или, както беше преди няколко години, “защото “Майкрософт” и Министерският съвет са се разбрали така” (цитирам по памет председателя на парламентарната комисия по култура, когато обясняваше защо даден текст присъства в Закона за авторското право и сродните му права).
- Това не може да е вярно!?
- Аз лично присъствах на заседанието на комисията през 2002 или 2003 г., поканен като експерт. Това изявление беше в отговор на мое питане кой е предложил съответния текст. Забравил съм подробностите, но ако се пазят стенограмите, може да се прочете как точно е протекъл разговорът. Вижте, само от софтуера на “Майкрософт” през последните девет години посредниците източиха стотици милиони от държавата, просто няма начин да се пребори такава гигантска корупция, която – уви – все още не е разкрита. Само по времето на Костов имаше що-годе нормална норма на печалба от продажбата на софтуер на държавата, след това започнаха такива далавери със софтуера за държавната администрация, че просто нямам думи. Не знам дали си спомняте, но Ники Василев ми отговаряше с отворени писма, приказки, поеми и не помня още какво, но не и с конкретни факти. Защото е трудно да обясниш как може да купуваш компютър за 500 евро, а операционната система и офиспакетът, инсталирани на него, да струват над 1000, при положение че в магазина цените са в пъти по-ниски.
[powered by WordPress.]
20 queries. 1.404 seconds