Veni | Вени

(актуализирано)

Кольо Парамов е най-новият съветник на премиера Бойко Борисов. Парамов е роден през 1954 г. в Стара Загора. Завършил е икономическа география и философия в Софийския университет. И международни икономически отношения в Университета за национално и световно стопанство. Бил е кмет на Промишлено селище “Ерма река” и зам.-директор на Горубсо” – Златоград. Избран е за народен представител от БСП в 36-то Народно събрание. Главен ревизор на БНБ до 1998 г.

През 2009 г. “Фрогнюз” прави интервю с него. Интервюто заслужава да бъде прочетено, а ето и някои откъси:

“През 2002 г. в едно интервю пред „Монитор” бях заявил, че „бордът на Ханке в България е кух”. Ние твърде дълго рекламирахме Валутния борд като единствения стабилизационен фактор на финансовата ни система, гарантиращ ни спокойствието през последните 10 години. Сега трябва убедено да отбележим, че той наистина е кух, заради това, че не ни доведе до по-висок стандарт на живот и до по-висока стопанска успеваемост.”

“Много хора казват, че е виновна световната криза. Аз им отговарям – за параметрите на световната криза се знаеше от 2 години. Ако управниците бяха следяли прехвърлянето на нивата от американския бюджет и отлива на арабски капитали от американските банки към Европа заради Багдатския сценарий, щяха да разберат, че възможностите на САЩ, освен чрез кризата, не биха се реализирали, като разпределена обща поносимост от целия свят на тази огромна тежест от войната в Ирак.”

“…България има категоричната нужда от изваждането на политиците от изпълнителната власт. Нуждаем се от управленски период, напомнящ стопанския възход на България от 1934-1939 година.”

Прочетете цялото интервю тук. Прочетете и други негови интервюта. Например това пред “Всеки ден” от ноември 2008 г.:

“Умишленото задържане на курса, както го обявява Централната банка – на 1,95 за евро при всички положения ще ражда едни сериозни доходни недоразумения в бъдеще време. Има сериозно разминаване между реален и паритетен курс. Паритетният курс в момента към еврото е някъде около 3,68 лв.”

Замислете се след това какво може да се случи в България. Сигурно има и други интервюта на г-н Парамов, в които може да се срещнат революционни твърдения; ако попаднете на някое, пишете ми електронна поща или пуснете адрес в полето за коментари по-долу.

Само едно нещо не е много ясно – Иван Костов, Мартин Димитров и др. политици разпънаха на кръста Илиян Михов заради едно (sic!) негово интервю от преди девет години, в което бил се изказал нещо критично за валутния съвет, но сега не казват нищо по адрес на Кольо Парамов, който е дал десетки интервюта, подкопаващи както доверието във валутния съвет, така и финансовата политика на държавата.

Иначе думите на и от самия Парамов могат да бъдат прочетени в книгата му, откъси от която има тук.

И сега допълването по темата с коментар на това, което казва Илиян Михов. Можете да прочетете неговите интервюта от последната седмица, аз попаднах днес на това в “24 часа“, в което човекът не просто говори нормално (качество, което липсва у типичните български политици), а говори и спокойно. Сравнете неговите думи с това, което казва г-н Парамов, цитирано по-горе. Впрочем, ако щете, сравнете и начина, по който говори Кристалина Георгиева с този, по който говорят нейните колеги от България (колеги = министри). Нейният език е близък до този на Илиян Михов, до този на Меглена Кунева. Това не са политици в тесния смисъл на думата… Всъщност, в какъвто и да е смисъл на думата. Това са хора, които са конвертируеми. И на техния фон българските политици просто се обезличават. Всъщност, това може и да е една от причините за нападките срещу Илиян Михов и Меглена Кунева (нейният случай заслужава отделна статия, защото тя бе избрана за “европеец на годината” и “европейски комисар на годината” в общоевропейско гласуване; ако беше само нашенско нали не се съмнявате, че никога нямаше да спечели в такива класации?). Кристалина Георгиева се спаси от тези атаки, защото бе повикана да запушва пробойни, а и никой от политиците не посмя да я нападне след провала с Румяна Желева.

И единственото, което не разбирам е: защо му е на Илиян Михов да се пъха в блатото на българската политика? Нима не е разбрал, че проблемът в България не е по върховете, а в тромавата, некадърна, корумпирана администрация? Колко хора се появиха в последните 20 години с надеждата, че ще успеят да “оправят нещата” и колко от тях всъщност успяха? Пак да се върна на казуса “Меглена Кунева” – тя беше министър по европейската интеграция, създаде си реноме в Европа и след това получи – напълно заслужено! – важен ресор в Европейската комисия. Ресорите в ЕК се определят от нейния президент. Никой премиер не може да му каже: “Защо не направиш ресор “лингвистично разнообразие” и не направиш нашия кандидат комисар?”

Илиян Михов си е създал името в чужбина, реализира се пак там и неговото идване в България щеше да е стъпка назад в неговата кариера. В този ред на мисли, спомнете си за т.нар. юпита, които дойдоха в България през 2001 г. Колко от тези родни гении на финансовите пазари се върнаха обратно в Англия след като влязоха във властта? От тази гледна точка, за качествата на новите юпита като политици в България може би ще съдим по това дали след 4 години ще се върнат обратно по домовете си – в Щатите, Сингапур или някъде другаде, или ще останат в България, за да влязат в Парламента.

* – Сложих ново заглавие “Кольо Парамов vs Илиян Михов”, но като се замислям на второ четене – има ли изобщо основа за сравнение между двамата? Те не просто са от различни цивилизации, не просто имат различен речников запас, не просто мислят и говорят различно…

Там, където е единият, другият е излишен. И затова Кольо Парамов не е преподавател в Сингапур, а Илиян Михов не е вице-премиер в България.

Актуализация от 1-ви февруари: Кольо Парамов си бил подал оставката. Сега остава да видим дали г-н Михов ще остане в управлението или ще се окаже, че и той е излишен. Написал съм “остава да видим”, защото премиерът Борисов казва, че “пак ще ползва Парамов”.

Today, in a stunning development, Apple released yet even newer than the announced yesterday iPad – the iTotal. The media wrote yesterday, that “Apple is positioning its new tablet computer as something between a laptop and a smartphone.”

Following the nature of Apple, to release products in complete secrecy, the new iPotcomes as a real surprise. It is positioning itself as something between a laptop, a smartphone, and an even smarter phone.

The iPot is like the missing link between monkeys and humans. See for yourselves:

The device is less than a quarter of an inch thick (half the size of the new iPad), and with a few clicks changes into a full functioning, electrically warmed, blanket. Few more clicks, and it can serve for cooking basic food – scrambled eggs, toasted bread. Few more clicks, and it can be used as a cutting board.

But wait, that’s not all!

If you buy the new iPot in the next 24 hours, you will get a second one – completely free!

And that’s not all!

The iPot can work as a phone – few more clicks, and it becomes a rotary phone! The very fact that it misses the touch-tone functions of the current fixed phones immediately raised speculations, that there will be a new version released soon. Apple neither confirmed, nor denied these rumors.

The iPot comes in a box, packed with different gadgets – a laser-sharpened knife, pocket-size fork, and a specially designed by La Dzenga, the ultra-modern Brazilian designer, bag to carry the iPot. The bag, sized 35″ x 24″ x 8″ can fit into the overhead compartment in airplanes, and thus can be used not only to carry the iPot with all extras, but even to have several t-shirts, underwear, and socks in the carry-on luggage of the frequent fliers.

Yes, the iPot is ideal for the frequent traveler! With a few clicks, it turnes into a fully functioning 3-D super-sized movie screen. It is equipped with dolby (R) stereo speakers, active sub-woofer, 7.1 speakers, which are wireless, and yes – they are FCC and TSA-approved, and can be used on board of airplanes.

But that’s not all!

But 2 iPots in the next 15 minutes, and you will have the chance to participate in a special lottery, with a $ 1,000,000* award! Yes, that’s right: $ 1,000,000*.

_______
* The money can be used only towards buying more iPots, or accessories for them.
This offer is valid only in countries, where DEM is used, there is no trade or budget deficit, unemployment is as low as 0.2 %, health insurance is optional. Offer comes only if the customers commit to a 10-year plan with a mobile phone operators, chosen at the discretion of the seller, at a monthly fee not below $ 1500.25. The $ 0.25 should be used to cover 10 minutes parking space for the truck, delivering the iPot. Only one track per delivery, to avoid potential overload. Additionally, the customer is responsible for paying the rental for the crane, window replacement, and additional costs, related to delivering the iPot into the house or apartment of the customer. Due to health regulation, no men are allowed to even try to carry the iPot in its original package, which – in the first public version of the iPot – weighs 2500 pounds, and comes in special package, made by recycled steel from Soviet-made cars.
Use at your own risk. No responsibility whatsoever for Apple, or the author of this story. All trademarks belong to their respected owners. Note the category under which the story is published. The author expresses his regrets to all Apple fans, who might have wanted the iPot after reading the article.

И каква стана тя? Едно от малкото смислени неща, които МВР направи, под огромен натиск от страна на организации и граждани, е отчетено от Бойко Борисов като неговата (и на ГЕРБ?) лична “единствена грешка”. Номинирането на Румяна Желева не е грешка, пак казва пред бТВ г-н Борисов, а е само “тежък нокдаун и нокаут за неговите противници”. Назначаването и после уволняването на някои висши държавни служители не е грешка. Спирането на още фондове от ЕК не е грешка, но премахването на интерфейса, с който може да се следи всяка Интернет комуникация е грешка. Вслушването в общественото мнение е грешка?

Уважаеми г-н премиер,
Министърът на вътрешните работи няма право да ни чете кореспонденцията, защото така повелява Конституцията на Република България (чл. 34, ал. 2). Ако някой от операторите или дори техните шефове, както Ви цитират в “Кросс” чете нашата кореспонденция и Вие, г-н Борисов, го знаете (щом го твърдите, значи го знаете, нали?), сте длъжен да изпратите веднага сигнал до прокуратурата, за да бъдат установени нарушителите и те да носят своята наказателна отговорност. Всъщност, в рамките на закона, почвам да се чудя дали не е редно ние, гражданите, да пишем на прокуратурата, че Вие имате данни за такова престъпление – пък те да намерят начин да Ви разпитат. Собствениците или шефовете на операторите в този момент вече трябва да се чувстват набедени в извършване на престъпление, което също е наказуемо. Премиерът трябва да е по-внимателен в думите, които използва, когато хвърля обвинения в ефира. В една нормална държава-член на ЕС, заглавията в утрешните вестници ще са поразяващи.

Всеки може да си направи сам изводите.
В сайта на бТВ разговорът може да бъде наблюдаван на запис.

От “Кросс“:
Като грешка на досегашното си управление премиерът определи вслушването му в общественото мнение относно следенето от МВР. Борисов запита: “Трябваше да ги питам гражданите, дали знаят кои са шефовете на операторите, че се притесняват Цветанов да ги чете. Които не се занимава с престъпения, кои ще му бърка в пощата, от какво любопитство. Тези, които точно се притесняват, те внушиха страх в обществото и те реагираха”.

Същото според “Труд“:
Единствената грешка, която Генерала си призна, е, че се е съобразил с общественото мнение по отношение на следенето в Интернет и мобилното пространство. “Съобразявам се, защото държавата е на хората!”, каза той. И продължи разпалено в стила на “Човек от народа”: “И да питам аз българските граждани – вие знаете ли кой е собственикът на “Мобилтел”, на “Глобул”, на “Вивател”, та те имат правото да ви четат кореспонденцията. А МВР, българският министър, избран от вас, няма право!” После отсече: “Който не се занимава с престъпления – кой ще му бърка в пощата, от какво любопитство? Но тези, които се притесняват, те внушиха страх в обществото!”

Започвам с

официалното съобщение от МВнР, публикувано вчера, 19-и януари:
Дирекция „Консулски отношения” на Министерство на външните работи информира, че Министерство на вътрешните работи официално обяви датата 29 март 2010 г. като начало за прием на заявления за издаване на лични документи от новия вид.
В тази връзка, считано от 15 февруари 2010 г. дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина ще преустановят приемането на заявления за издаване на български документ за самоличност – паспорт, като по искане на българския гражданин може да се издава Временен паспорт или Временен паспорт за завръщане в Република България.
След 15 февруари 2010 г. българските представителства в чужбина ще продължат да приемат само заявления за издаване на лична карта и свидетелство за управление на МПС, но не и на паспорт.
От 29 март 2010 г. в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина, в които има изградени биометрични гишета (В момента това са консулските служби в: Рабат, Алжир, Тунис, Триполи, Дамаск, Бейрут, Кайро, Аман, Ереван, Тбилиси, Алмати, Баку, Кишинев, Москва, Киев, Одеса, Скопие, Тирана, Белград, Ниш, Загреб, Прищина, Анкара, Истанбул, Бурса, Мадрид, Валенсия, Париж, Лондон, Берлин, Мюнхен, Бон, Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анджелис, Отава и Торонто – б.м., Вени Марковски), ще започне прием на заявления за издаване на лични документи от новия вид.
В представителствата, където до момента не са изградени подобни гишета, ще продължи приема на заявления за издаване на документи за самоличност – лична карта и свидетелство за управление на МПС, но не и на паспорт. В тези представителства, по желание на българския гражданин, се издава Временен паспорт или Временен паспорт за завръщане в Република България.

Законът за българските документи за самоличност е публикуван тук.

Това, което обаче не се знае от много хора, е, че новите паспорти са само с 32 страници. Старите можеха да се вземат с 32 или с 48 страници. Ако пътувате често в страни, за които се искат визи, трябва да имате предвид, че може да ви се наложи да си вадите паспорт по-често. Можете да си извадите обаче от старите паспорти до 29-и март; така ще имате паспорт с 48 страници. Пък докато се изчерпят, може би ще почнат да издават и паспорти с биометрични данни, които да са с 48 или повече страници.

Другото, което е важно – неизвестно по какви причини е прието, че човек може да подаде документи за нов биометричен паспорт, но само ако биометричните му данни са снети до две години от датата на подаване на заявлението. Аз лично не го разбирам, тъй като в Щатите биометричните данни се снемат веднъж и – толкова! Едва ли на някой ще му се изменят отпечатъците от пръстите :)

Най-накрая ще има възможност за избягване на тромавата и бавна процедура по приемане на документите от консулствата, след това разнасянето им с дипломатическа поща до България и връщането на паспортите пак с дипломатическа поща обратно в консулствата. Тази процедура в момента забавя получаването на паспортите с три-четири, а понякога и повече месеци.
Доколкото разбирам, МВнР и МВР договарят условия с куриерска фирма, която има представителства във всички страни, за да разреши получаването на личните документи да става чрез нея, а не както е в момента – задължително чрез дипломатически куриер. Това ще улесни безкрайно много българските граждани. Впрочем, тази практика бе наложена от Посолството на САЩ в София отдавна – когато човек подава документи за получаване на щатска виза, те са придружени и с предварително платен пощенски плик от DHL, с който хората получават паспорта с положената виза.

Презентация по темата от МВнР можете да изтеглите от тук (.pdf, 630 Kb).

Друг важен момент за всеки българин, който има издадена шофьорска книжка – когато тя изтече (не преди това!), можете да поискате преиздаването й от българските консулства по света. За целта ще ви е необходимо медицинско свидетелство, съответно преведено и заверено с апостил. Или ако си ходите в България, можете да си изкарате медицинско там, а да го използвате в чужбина (поне така ми се струва, че е логично – не можах да открия текст в закона по тази тема). Така обаче си спестявате размотаването в КАТ, ако се прибирате през лятото в България.

Надявам се, че тази кратка статия ще е от полза за всеки българин, живеещ в чужбина. Е, ако не за всеки, то поне за някои :-)

Тази статия бе замислена като коментар на актуално събитие, но в процеса на писането се превърна в нещо по-общо.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Ако сте в лошо настроение, не я четете – няма да се почуствате по-добре!

Светльо Терзиев пише в “Сега”:

“[Желева] направи саможертва, като изкара наяве една от най-срамните болести, поразяващи българската демокрация – връзкарството. Същата, която прояде преди това и социализма до такава степен, че малцина съжаляваха за гибелта му. Сега малцина страдат от оставката на Румяна Желева, но обществото трябва да се замисли колко е изгнило от проказата на връзкарството, която го е превърнала в самосрутваща се конструкция.
Няма такъв управленски сектор, който ако бъде подложен на изпитание за компетентност, да не се провали като нашата злополучна кандидат комисарка. Това се отнася не само до настоящото правителство, което тепърва има да доказва какво умее. Всичките му предшественици си отидоха повече или по-малко опозорени, ако се съди по категоричното нежелание на обществото да ги види отново на власт.”

Светльо обаче не смее да направи последната крачка – че проблемът не е само в управлението, макар всички в България да твърдят обратното. Проблемът е, че политиците са като хляб, произведен от маята на народа. С такава мая – такъв хляб става.

Нито журналистите, нито блогърите могат да оправят нещата, защото се изисква инвестиция в образованието, а плодовете от тази инвестиция ще дойдат след още 20 години. Така, както сега сърбаме попарата на предишните 20 години и се тюхкаме защо сме на това дередже – то е резултат от промените и ликвидацията на образователната система, на морала и на положителното у нас.

(Впрочем, като изключим програмистите и другите възпитаници на техническите вузове, защо България не произведе някакви светила в областта на хуманитарните науки? Защо не се намери дори един писател като някой албанец, сърбин или турчин дори, който да спечели Нобеловата награда за литература? Но това е друга тема, да не я подхващам сега.)

Качественото образование бе мит, създаден донякъде и от биографиите на хората, които успяха по един или друг начин да се реализират не благодарение, а въпреки уравниловката. Не благодарение на грижите на Партията, а въпреки злобата, завистта и ръгането с лакти; при това партийните членове имаха и предимството да са не просто по-напред от останалите, но и по-нагоре. Т.е. един милион партийни членове не се ръгаха с останалите осем милиона граждани ;-)

Да се върна обаче на случая “Желева” (за който съм писал и по-рано).
За мен този случай е показателен за сблъсъка на цивилизациите. Едната цивилизация е нормална и нещата там се казват такива, каквито са. Другата е нашенска, в която се живее на дребно.
Мнозина твърдят, че нямало какво да се стремим към Европа, защото сме си били в нея. Така е, географски сме в Европа, но по манталитет сме в Средна Азия. Даже и това не е много сигурно – бил съм в Казахстан, Туркменистан и Таджикистан, затова го казвам…

Проблемът на България е, че тя е географски в Европа, но политически е там, където не й се полага – в Европейския съюз.
Още по-голям проблем е, че манталитетът ни е на хора, които сякаш живеят преди Средновековието дори. Не по време на Османското робство, а преди това. Когато хановете са нападали Византия (ЕС), късали са парчета место от империята, получавали са дарове (от евро-фондовете) и т.н.
Ние обаче сме назад от Европейския съюз не географски, а времево. И тази времева разлика не може да бъде наваксана така, както твърдеше “вождът и учителят на народа” Георги Димитров, защото за 10-20 години ние не можем да сторим това, което други народи са сторили за същото време. За 10-20 години най-много да изостанем още повече… Защото, уви, не сме нито немци, нито японци. Но пък и едните, и другите бяха стигнали до дъното, а ние сме го стигали само веднъж (за това чети по-долу).

През 1989 г. България бе изостанала страна, но горе-долу съпоставима с други страни от ЕС – Гърция, Португалия например. За 20 години обаче изостанахме не само назад, а бяхме и пратени на тренировъчното игрище, защото се показахме и доказахме в такава лоша спортна форма, че само се пречкахме на стадиона и разваляхме състезанието.

Членството ни в ЕС се дължи на два фактора – политическа воля от страна на ЕС и попадане на точното място в точното време. Иван Костов реално даде ход на членството ни (помните ли как паднаха визите, а?), Симеон Сакскобургготски поддържаше илюзията на западняците, че ние се справяме с нещата (да благодарим на благоприятната международна обстановка, вкл. и на 11-и септември 2001 г). Сергей Станишев бе идеален за премиер през първите две години, когато му се наложи да обиколи около 20 страни от ЕС и да лъже чуждите премиери, че у нас не само той, а всички политици (че и целият народ) са елегантни, отлично възпитани, знаещи чужди езици, завършили висши образования в Москва и Лондон… Мога да си представя как се чувстват същите тези премиери днес.

(Кой какви далавери прави, кой какви пари усвоява от еврофондовете, кой ръководи престъпните канали и т.н. – това са второстепенни неща, затова ги слагам в скоби.)

Важното е, че България не бе и не е готова за член на Европейския съюз. Важното е, да си признаем, че никой няма да дойде и “да ни оправи”. Важното е, че преди да се появи истинско желание за промяна, е необходимо да се стигне до дъното. През 1996-1997 г. стигнахме до едно дъно, но то беше финансово. Отблъскването стана със Закона за валутния съвет и със строга фискална дисциплина. Толкова строга, че дори и социалистите не можаха да я нарушат (излишно е да ви казвам да не вярвате на приказките за опоскания бостан – тези приказки не са за моите читатели).

За да излезем обаче от моралната криза не съм сигурен какво ни е необходимо.
Явно това, което се случва на на обществото и на народа не е достатъчно, дъното все още не е достигнато.
А докато не го достигнем, няма как да се отблъснем нагоре.
Помислете само – на какво основание искаме нашите политиците да са добри, възпитани и кадърни? Нима съседите ни са добри? Нима хората по улицата са добри, нима шофьорите правят път на пешеходците, а те пък хвърлят боклука си в кошчетата, които фирмите за чистота са монтирали на всеки ъгъл, пък общината следи дали те се почистват редовно? Можете да продължите въпросите по произволно избрана тема. Не че няма читави министри или заместници – аз познавам няколко, които биха могли да направят чудеса, но само ако разполагаха с работеща администрация.

Работеща администрация няма.

Перипетиите по освобождаването на пощенските пратки в България са друг пример, че съм прав. Примерите се безброй, но решение няма – и го няма, защото обществото ни все още не е достигнало дъното. Да наричаме администрацията некадърна не е правилно – тя още трябва да се постарае, за да стигне до некадърността. Само едно ви моля, приятели, които работите в държавната администрация – не се засягайте. Всеки един от вас поотделно е много читав човек. И работите за малко пари, и ви тормозят началниците, и когато се преобразува едно министерство в друго обикновено ви свалят в йерархията и ви слагат нови шефове… Това е факт, но наблюденията ми не са за вас, не са за индивида в администрацията, а за администрацията като система.

България, както пише Иван Хаджийски, стана страна на дребните хора, на дребните шмекери. Фразата “Целта оправдава средствата” се превърна в “Целта е да оправдаем средствата“. Опитахме се и продължаваме да се опитваме да минем с нашите циркаджийски номера пред европейските ни партньори. Продължаваме да твърдим, че “Европейският съюз” искал това или онова, без да си даваме сметка, че ние сме в същия този ЕС.

Именно този факт, че политиците, а и ние самите използваме онова чуждо, далечно и плашещо “ЕС” като начин да се размърдаме, е доказателство, че макар и да сме в Европа географски, все още не сме приели, че заслужаваме да сме в ЕС.

Днес МВР са пуснали информация за числеността на личния си състав*. Паралелно с тях две неправителствени организации са извадили интересни данни**.

Числата, за които уж няма спор: 61170 щатни бройки, от които са запълнени 55052.
Няма да се спирам на грешно подадените от МВР данни, че се падали по 352 полицейски служители на 100 000 население. Точното число е 724 (да, не е грешка!), при това ако се броят само заетите работни места. За сравнение – в Канада, при около 31 милиона население, има 64134 полицаи, което е 206 души на 100 000. За други страни вижте тук. Публикацията в “Дневник” твърди, че в Германия били около 324, в Испания, където има сериозни терористични атаки – 475. В Австрия – 362. Данните на Евростат са тук (pdf file). Всеки може да си направи справката и сам.

Но ако приемем за верни цитираните от премиера числа***, тогава в България се падат по 921 “борци с престъпността” на 100 000 души население. Сигурен съм, че по тези числа няма да има спорове, защото ги вади човекът, който е бил главен секретар повече от четири години.

Това, за което обаче не виждам никой в България да пише е защо тези 70000 човека не са в състояние да се справят с 250-300*** престъпници?

С посочените днес числа става ясно едно: качеството на полицията ни е такова, че не позволява да се бори с престъпността. Едва когато премиер, главен прокурор и министър на вътрешните работи седнаха в къщата на премиера в Банкя, успяха да открият кои са “наглите”. А онези 69998 останали души през това време какво са правили?

_____
* – виж “Дневник”:

Общият щат на МВР е 61 170, от които заетите места са 55 052. Това прави 352 полицейски служители на 100 000 население (при обща численост на населението в България 7. 6 млн.). (в коментарите под статията се вижда, че и други хора са забелязали, че от МВР крият истината, като твърдят, че само 26861 души били с “чисто полицейски функции”. Тези твърдения са опровергани завчера от премиера Бойко Борисов – виж бележката с три звездички по-долу.

** – виж в агенция “Кросс”:

България отделя един от най-високите бюджети за МВР, но публикува най-оскъдната информация за него на фона на европейската практика. Този парадокс е сред основните открития на екипа експерти, работили над изследването на Институт “Отворено общество” – София и Програма Достъп до информация “Какво (не) знаем за МВР”, съобщиха от Отворено общество.
Авторите му твърдят, че по данни от 2008 г. България отделя цели 3% от БВП за обществен ред и сигурност, а това е доста над средното за страните в ЕС, където полицейските органи се ползват с 1,8% от БВП. Високият бюджет силно контрастира с публичната информация за него. Авторите на изследването сравняват България с девет други развити демокрации и достигат до извода, че тъкмо тя предоставя най-малко данни за това как нейната полиция харчи парите на данъкоплатците.
Предварителният етап на изследването обхваща 10 страни – Австралия, Австрия, Белгия, Германия, Дания, Канада, Люксембург, САЩ, Франция и Швейцария. Шест от страните са членки на ЕС, а четири – не са.
Всички 10 разглеждани държави публикуват бюджетна информация за МВР и полицията (вкл. бюджет на полицията и бюджетните разходи по пера), брой на служителите и разпределението им по региони и общ брой на подадени сигнали от граждани за извършени престъпления. 8 от 10-те разглеждани държави публикуват и данни за брой на подадените жалби от граждани срещу неправомерно поведение на полицаи.
От всички разгледани държави, Германия публикува най-много информация за работата на полицейските си органи – има данни по 16 от 18-те категории информация от изследвания списък. Следва Канада, която публикува данни по 13 от 18-те категории. Половината от страните публикуват данни по 12 от разгледаните 18 категории информация. Белгия и Люксембург публикуват данни по 10 от 18-те разглеждани категории. Австралия публикува данни по 9 от 18-те категории.
За сравнение – в България се поддържа информация в интернет само за една (1) от разглежданите категории, а именно – общ бюджет на МВР. По три други категории има еднократно публикувана информация на интернет страницата на МВР – бюджет полиция, разходи и приходи в бюджета на МВР. Тя обаче е дадена в твърде обобщени категории и не отговоря на систематичността и пълнотата на данните за бюджета на полицията, които се публикуват в останалите разглеждани държави.
Доверието на гражданите в полицията в България, страната, чиято полиция съобщава най-малко за себе си, е най-ниско, в сравнение с останалите разглеждани държави от ЕС. Според изследване на Евробарометър само 25% от българските граждани са склонни да се доверят на полицията. Германия и Дания са страните от ЕС, които публикуват най-много информация за МВР и полицията си в това изследване и в същото време техните полиции се ползват с най-високо обществено доверие в ЕС. В целия ЕС само полицията на Финландия има по-високо обществено доверие, а Дания и Германия са непосредствено на второ и трето място – Дания с 88% доверие на гражданите в полицията, а Германия – със 79%. Средното ниво на доверие за ЕС е 63%.

*** – Цветан Цветанов:

“250-300 души тормозят обществото, държавата има воля да се справи с тях”:
Бойко Борисов изрази увереността си, че не може 70 хиляди прокурори, следователи, полицаи и агенти от ДАНС да не се справят с 250-300 души. В противен случай какво правим, попита той. Борисов оцени днешното съвещание като добро, но подчерта, че то трябва да има своите последици.

(актуализирано към 15:45)

Някой веднага ще каже: “Как така, спомени?” Демек, нали все още сме януари?

Работата е там, че аз прекарах една седмица в София – време, наситено със събития, някои от които си струват да бъдат описани, макар и накратко.

На 8-ми изнесохме две лекции заедно с Явор Колев от ГДБОП и Георги Апостолов от Националния център за безопасен Интернет пред около стотина ученици от 5-и и 8-ми клас в едно столично училище. Това се случи тъкмо в деня, в който МВР залови опасен педофил, след акция, ръководена от Явор Колев; той закъсня с около половин час за лекцията. Петокласниците ни изпратиха с аплодисменти, а осмокласниците имаха доста замислен вид, след като чуха подробности около случая.

Разговарях в ефира на няколко телевизии (бТВ, ББТ, тв7 – в последната бях при Петър Волгин, но за съжаление не открих архив на предаването), както и в няколко различни предавания на БНР. Някои от тях имат архиви, вкл. и с видео и аудио записи, така че можете да ги видите/чуете:

На 10-и януари говорихме с Лили Маринкова за подслушването в Интернет, но и за това дали България не е заприличала на 16-а република на СССР вместо на 27-мата страна от Европейския съюз.

На 13-и януари си разменихме по няколко думи в бТВ с Анна Цолова, но не само за Интернет, а и за живота в България и защо обществото е търпимо към неща, към които западното общество е нетърпимо.

На 14-и януари отидох на митинга “България не е Биг Брадър, 2010 не е 1984″. Снимките, които направих по време на митинга можете да видите в моя профил във Flickr.*

Същият ден следобед имаше заседание и на вътрешната комисия в Парламента. Аз участвах и се изказах по предлаганите от МВР промени в Закона за електронните съобщения. При положение, че вече бях говорил и писал достатъчно, едва ли някой може да има съмнения за това, което съм казал. Преди мен говориха всички мобилни оператори, асоциацията на Интернет доставчиците, Сашо Кашъмов от Програма “Достъп до информация” (който представи и конкретни предложения за редакция на измененията в ЗЕС). Асен Генов (представител на протестиращите по-рано хора) също се изказа.
Аз говорих след всички тях, така че се спрях не на конкретните текстове, които вече бяха обявени за абсурдни от операторите, а на липсата на вътрешна логика в законопроекта. Ето за какво ставаше въпрос в моето изказване:

МВР твърдят, че ни гарантират, че няма да има злоупотреби със следенето. Щом са сигурни, че не може да има злоупотреби, защо предвиждат наказания за полицаите, които биха могли да злоупотребят? Ако пък може да има злоупотреби, защо предвиждат наказание от лишаване от свобода за една година или пробация? При такава ниска санкция не може да се използват специални разузнавателни средства и следователно не може да се докаже дали има злоупотреби. Затова подкрепих предложението на БСП да се завиши санкцията за служителите на МВР, които биха злоупотребили с правото си на минимум пет години затвор.

Дадох този пример нарочно, но не очаквах, че присъстващият представител на Върховната касационна прокуратура ще се нахвърли точно върху тази логическа постройка, за да стигне дотам в думите си, че да каже “не забравяйте, че ние сме от добрите”. Разбира се, че прокуратурата трябва да е от добрите. Разбира се, че в последните двадесет години няма (?) нито един осъден прокурор с влязла в сила присъда (факт, който сам по себе си е показателен, но не за липсата на корупция, но това е друга тема). Но, уважаеми колеги от ВКП, има десетки, стотици, ако не и хиляди случаи на хванати полицаи, които са “в крачка” – взимат пари под масата, изнасят секретни документи, сътрудничат с подземния свят… МВР със своите 67000 служители е повече от три пъти по-голямо като състав от Българската армия, а не може да осигури сигурността на държавата. Да се чудиш как армията осигурява териториалната цялост на страната, а? Добре, че не са като МВР, нали?

Общото ми впечатление от тази среща в Парламента бе, че това е обикновен Пи Ар. На това заседание, проведено само два дни по-късно след предишното такова публично заседание, не можеше да се реши нищо по същество, защото срокът за внасяне на редакции изтича на 18-и януари, понеделник (по ирония на съдбата, това е денят на Мартин Лутър Кинг в САЩ; не питам кога в България ще се роди човек, който да има мечтата на д-р Кинг; въпросът е за друга публикация). Т.е. това заседание, на 14-и, бе само за да се отчете, че Парламентът е организирал обществено обсъждане. В края на краищата никъде не е казано, че депутатите трябва да се съобразяват с мнението на всички останали, особено когато това мнение е различно от мнението на МВР, нали?

Депутатите предимно мълчаха, с изключение на представителя на ДПС, който подкрепи мнението на операторите и потребителите. Михаил Миков от БСП зададе въпрос на представителката на БТК за това какъв е процентът на не-цифровизираните телефони. Тя, горката, започна да обяснява, че това било търговска тайна, с което предизвика смеха на присъстващите и уточнението на Миков, че я пита за нещо друго, а не дали БТК спазва приватизационния договор. В смеха никой не разбра защо я питаше за аналоговите телефони, но според мен става дума за това, че спрямо тях не може да се използват предложенията на МВР, направени в законопроекта. С други думи – този законопроект е замислен и предложен с цел да се контролират мобилните оператори и да се следи кой какво прави в Интернет. Впрочем, замисляли ли сте се, че дори и разпечатките от мобилните оператори не доказват нищо? Това, че един телефонен апарат е бил в даден момент на дадено място не означава, че и собственикът му е бил в този момент на това място. Бандитите едва ли са толкова тъпи, че да оставят телефоните си включени по време на акция, така че дори и това няма да свърши работа на МВР. И като се махнат едно по едно нещата, които бандитите няма да сторят, остава само едно нещо в ръцете на МВР – контрол, тотален контрол върху всеки гражданин на Република България и следене на цялата комуникация в Интернет – вкл. и на посолствата на страните от НАТО и Европейския съюз. Когато някой ден някое посолство установи злоупотребата от страна на МВР, бъдете уверени – МВР ще вземе “всички необходими мерки”, за да не се стигне до подобни случаи. Срамът, разбира се, ще е за България, а не за конкретните лобисти, които пробутват тези промени в ЗЕС днес.

И накрая един факт, който ще ви накара да се замислите сериозно за това какви злоупотреби ни очакват:
Когато е в сила Наредба 40 за трафичните данни (през 2008 г., за по-малко от 8 месеца, до момента, в който текстовете, атакувани от ПДИ падат във Върховния административен съд), има 330000 (триста и тридесет хиляди) направени разпечатки от МВР за над 40,000 души.
Когато МВР трябва да иска разпечатки съгласно сега действащите закони, исканията падат до около 20,000 (двадесет хиляди) за цялата 2009 г. Над 15 пъти по-малко.

Това е факт, който доказва: без реален контрол върху действията на МВР, министерството не само може, но ЩЕ злоупотребява. Защото никой не може да ни убеди, че тези 40,000 души през 2008 г. са били престъпници. И защото никой не може да ни убеди, че тези 20,000 искания за разпечатки (т.е. ако съотношението с 2008 г. е същото, това са само около 2500 проследявани лица!) са им били малко – нали именно тогава хванаха и “наглите”, и другите нагли, и “крокодилите” и т.н.?

На тези аргументи нито МВР, нито прокуратурата не може да излезе с контра-аргументи.

И с това мисля, че е добре да приключа засега спомените си за тези януарски дни в София. Читателите ми са умни, ще се ориентират и сами в морето от информация по тази тема.

П.П. Публикувам това, което е пуснато в посочените по-горе сайтове, за да не се загуби през годините:

БНР:
“Според американския президент Бенджамин Франклин, ако човек трябва да жертва свободата си срещу илюзорна сигурност, той не заслужава нито едното, нито другото. Тъжното е, че 200 години по-късно трябва да използваме неговите думи в България”. Това каза в предаването “Неделя 150″ председателят на “Интернет общество -България” Вени Марковски. Марковски уточни, че това е 4-о или 5-о правителство, което се опитва да наложи някакъв контрол върху интернет. “Министър Цветанов е третият пореден министър в рамките на 2 години, който се опитва да прокара текстове в Закона за електронните съобщения, които ограничават правата на интернет потребителите. Още по-любопитното е, че преди няколко месеца той беше против такива промени в закона. Това означава, че някой в МВР е постоянна величина и има достатъчно влияние, за да убеди трети пореден министър, че това нещо е хубаво. Това явно са хора с много стабилни позиции” каза Марковски. Той каза още, че няма страна-член на ЕС, в която да има следене в интернет от този вид, в който МВР искаше да го въведе в България. Другите страни, в които има подслушване в интернет, това са страните от бившия Съветски съюз. “Почвам да се колебая дали България е 27-ма страна, членка на ЕС или 16-а република”, каза Вени Марковски. (заб: грешката, че Франклин е щатски президент ми бе посочена още в неделя по електронната поща; бел. моя – Вени Марковски)

–

бТВ:
Всеки прави каквото си иска, защото няма обществена нетърпимост
Това е мнението за българската действителност на председателя на “Интернет общество” Вени Марковски, който от години живее и работи в САЩ
Вени Марковски е председател на “Интернет общество – България”, но от 5 години живее и работи в САЩ. В момента представлява неправителствена организация в Русия, бившия СССР и Източна Европа, включително и България. “Занимаваме се с интернет домейни, имена, адреси. Неща, които през последните дни и тук са актуални.” Сегашното посещение на Марковски в родината е по повод регистрацията на домейн на кирилица.

“Не, че някой не иска да има домейн на български. Има технически изисквания, на които той трябва да отговаря. Реши се, че министерството ще изпрати заявка за символа “бг” да получи регистрация за домейн на кирилица. Ако не се получи, ще има някакво друго”, каза Марковски в предаването “Тази сутрин”.
“Проблемът е, че “бг” на кирилица изглежда визуално като “br”, “bf” , като различни съчетания от букви на латиница. Проблемът е, че документите, въз основа на които се регистрират тези имена в интернет, са приети вече и там пише, че не е достатъчно само визуално да не съвпадат символите. Гледа се и визуално, и от гледна точка на човек, който не познава кирилица, а само латиницата”, обясни Марковски.
Въпреки вече дългото си пребиваване отвъд Атлантическия океан, Вени Марковски се прибира често в България, но все още не може да свикне с абсурдите на нашата действителност.
“След много години в чужбина това, което ме изненадва, е всъщност, че нищо не се променя. В другите страни винаги можеш да забележиш някаква разлика, дори да не е в рамките на един месец, то поне на една-две години. Тук нищо не се е променило”, смята Марковски.
“Заминах 2 месеца преди изборите 2005 г. и всички ми се учудваха много, защото Сергей Станишев ми беше кум от първия брак и кръстник на дъщеря ми. Елена Йончева беше кръстница на сина ми. Той дойде на власт и аз заминах за голяма изненада на всички. Много хора ми казаха “Ти си луд! Ако знаеш сега какво можеш да направиш в България.”, спомня си Вени Марковски. “Оказа се, че много хора си мислят, че в България, за да направиш нещо, трябва приятеля ти да е премиер. Аз знаех, че съм стигнал максималното ниво на развитие в България. Просто следващата стъпка беше да вляза в държавната администрация и днес, вместо да си говорим на хубави теми, щяхте да ме питате, най-вероятно, ходил ли съм с червени прашки някъде, участвал ли съм в бордове и т.н.”
“България е свободна и демократична. Даже толкова демократична, че човек прави каквото си иска и няма никакъв страх от наказание. Това всеки от нас го вижда по улиците в София. От бездомните кучета до това, че никой не спазва правилата за движение”, каза още Марковски и допълни, че такова нещо не съществува в САЩ и страните от Западна Европа и че България ще се измъкне от това положение едва когато общестовото приеме, че има правила и те са за всички.
Своеволията според него се дължат и на факта, че няма “обществена нетърпимост”. “Ще цитирам бившия премиер Костов. Има две неща, които съм запомнил от личните ми разговори с него. Първото беше, когато съдехме държавата, затова, че въвеждаха лицензи за интернет операторите преди 10 години. Той каза: “Ако искате държавата да реши един ваш проблем, на интернет обществото, този ваш проблем трябва да стане проблем на държавата”, спомни си Марковски и обясни, че за да се спазват правилата, трябва всички да развият нетърпимост към неспазването им. “Всички трябва да протестират”, смята Марковски.

–

Виж също и публикацията в англоезичния Sofia Echo.

_________
* – Някои хора не са разбрали защо нито аз, нито “Интернет общество – България” се ангажираха като съорганизатори на митинга. Причината е проста – сред организаторите имаше хора и организации, с които ние не искаме да бъдем асоциирани, дори и когато става въпрос за фундаментални човешки права. Колкото и да са опасни напъните на МВР за следене на Интернет, човек трябва да има, ако щете, и някаква лична хигиена и да стои настрана от хора, доказали своята нечистоплътност.

Дадох това интервю на Константин Караджов от бТВ през ноември 2009 г., той го е пуснал на сайта си. Препечатвам го с малки корекции в квадратни скоби, защото някои неща са пропуснати в живия разговор:

Вени Марковски,
основател на “Интернет общество”

- Вие твърдите, че няма разлика с предишните опити за прокарване на такова законодателство?

- Те са няколко опита, които се правят в последните години. Разликата е минимална.

- Не е ли съществена?

- Абсолютно несъществена и това, което се забелязва е трайното желание на полицията да следи безконтролно случващото се в Интернет.

- От МВР са против думата „безконтролно” и привеждат един ред контроли.

- На пръв поглед е предвиден контрол. Но на втори като се види колко много ведомства ще имат право да следят и аз целенасочено не използвам само думата „трафика” в Интернет – т.е. кой с кого си е писал електронна поща и в колко часа или кой кога е влязъл в кой сайт – което от МВР твърдят. А твърдя, че ще следят безконтролно всичко. Т.е. и какво включително се пише в електронната поща. И какво се попълва във формите например в Интернет. Ако някой отиде и гласува в класацията за политик на годината, може да се види не само, че е отишъл да гласува, а и за кого е гласувал.

- Защо?

- Защото законът предвижда достъп чрез интерфейс. Интерфейсът е устройство, което се включва към мрежата на Интернет оператора и то позволява следене в реално време, т.е. без закъснение, без да се иска разрешение от оператора – се позволява да се следи всичко, което става в мрежата. На практика това означава, че всеки Интернет потребител в страната по всяко време ще бъде следен от произволен брой хора. Като казвам произволен брой, в закона са изброен подробно, но там влизат абсолютно всички служби. Нещо повече, понеже там влиза военното разузнаване, националната служба за охрана, ГДБОП, криминална полиция, мисля, че [и] столовата на МВР – нали, в смисъл почти всички ведомства на МВР влизат вътре като органи, които имат право да следят случващото се в Интернет. Може да се стигне до един парадокс. Ако някой човек представлява интерес за повече от едно ведомство, той ще може да бъде следен от повече от една служби. Това е парадоксално само по себе си, но още по интересното е, че в закона няма предвиден способ за обратна връзка. Т.е. хубаво, ще ни следят всички, това вече е ясно, като бъде приет законът. Ще ни следят без контрол, но поне да имаме възможност като граждани, когато си загубим данните – например, случва се, изгърмява твърдият диск на човека, губи си пощата – да може да отидем в МВР и да поискаме копие. Така и така правят копия, безплатни. Може ако се наложи и да платим нещо, така поне ще се намалят малко и загубите на Интернет операторите, защото това е другото нещо, което трябва да се има предвид.

- Вие имате голям опит в областта на Интернет доставчиците.

- Аз се занимавам с това нещо от 1990 г., а професионално от 1993 г., когато създадохме втората в страната Интернет фирма.

- Вярно ли е, че данните, които МВР иска, се събират така или иначе и сега за целите на Интернет доставчиците?

- Данните се събират от гледна точка точно за оформяне на сметките на потребителите, но няма задължение да се пазят. Освен в случаите, когато Интернет операторът се явява и доставчик на електронни услуги. Например – магазин за продажби на стоки, който е длъжен да пази за по-дълго време данните от това кой какво е правил. Но също така е вярно, че в реално време някой да следи е почти невъзможно. Представете си един доставчик има примерно 15 хиляди или 20 хиляди, 50 хиляди потребители. Няма физическа възможност този доставчик да назначи хора, които да се занимават със следенето на трафика в реално време. От другата страна е МВР, което по данните, разпространени от предишния министър Миков [в] началото на годината, има 60 хиляди души на работа. Сега аз не казвам, че всеки от тях ще седне да следи какво става в Интернет, но определено има повече възможности.

От друга страна в Интернет операторите ако някой има данни, има достъп, до тези данни и тук говорим за трафичните данни, които служат за цел създаване на сметките, изпращането на месечните сметки… То първо вече почти никой не пази такива данни, защото едно време се пазеха, тъй като да речем се таксуваше на килобайти, на мегабайти използвани, сега при положение, че човек плаща 10-15 лева на месец и нищо повече, никой оператор не е длъжен да му пази данните за това колко пъти се е логвал в Интернет, защото така и така си плаща човекът. Т.е. има много възможности да се спекулира на тази тема и от МВР съм сигурен, че ще излязат точно с това обяснение – ама те Интернет операторите и без това пазят тези данни, какво лошо има в това, че и ние ще имаме достъп. И деликатно подменят темата, че техният достъп ще бъде в реално време, което означава, че ще имат възможност да гледат всичко. Не само данните за осъществените връзки, но и на практика какво прави човек в Интернет.

- Какво може да се види с такъв достъп според вас?

- С помощта на интерфейса, който МВР иска да инсталира… (между другото този интерфейс ще струва десетки хиляди и стотици хиляди лева и долари, евро, каквото искате – в зависимост от къде ще си го достави операторът – и което само по себе си ще натовари… Стойността на услугите ще бъде повишена, защото няма как иначе да се случи)… С този интерфейс МВР ще може да следи абсолютно всичко. Значи от момента, в който вие си пуснете компютъра и отидете на сайта на Х, за да прочетете новините – в МВР ще могат да видят, че вие сте прочели новините. Кои новини сте прочели. След това вие пишете електронна поща на приятелката си – МВР ще може да прочете не само, че сте писали електронна поща на приятелката си, а и какво сте писали. След това детето ви сяда на компютъра и отива във Facebook да играе игра. МВР ще може да види, че някой от вашия компютър, той няма да знае кой [конкретно е] е влязъл. След това представете си и другата възможност. Всеизвестен е фактът, че масово компютрите, които използват Windows са с възможности да бъдат атакувани и заразени с вируси или [c] така наречения malaware, т.е. със софтуер, който може да се използва, така че от вашия компютър например, без вие да знаете, да се влезе в нечий друг компютър и да се извърши някакво престъпно по законите на страната деяние. Понеже от МВР ще знаят какво правите вие. Т.е. те ще знаят какво прави вашият компютър, няма да се интересуват дали това е някой друг, който е седнал пред клавиатурата, или е някой друг, който да кажем от Турция се е логнал през вашия компютър, за да прави някакво престъпление, да кажем, в Америка. Всичко това нещо за МВР няма значение – за тях има само значение, че те виждат, че от вашия компютър нещо става. И ако стане нещо, което е в обсега на Наказателния кодекс, от МВР ще имат пълното основание да възбудят предварително производство срещу вас и след това дори да повдигнат някакви обвинения. Т.е. всеки от нас в България би трябвало да се чувства незащитен от произвола на полицията. И тук говорим само за наказателния, можем да се спрем и на икономическия момент.

- Има ли съпротивление в Интернет доставчиците заради цената?

- Напоследък съпротивата не е много на почит у нас. Така че дори и да има, ако някой го изрази публично, това ще е някой от големите асоциации, примерно Сдружението за електронни комуникации или както е в нашия случай “Интернет общество” [България]. Повечето доставчици биха предпочели да се снишат, да изчакат бурята да отмине и след това да видят какво се е случило. Защото не е лесно да се съпротивляваш срещу полицията. Особено в случаите, когато се вижда вече ясното желание на второ по ред правителство да наложи безконтролно, тотално следене на случващото се в Интернет. Но икономическият аспект има две посоки. Едната е колко ще струва това на Интернет операторите, съответно на потребителите – и то ще струва много пари, за да се осигури интерфейсът, с който полицията ще ни подслушва. А другото е – представете си, че вие сте управител на фирма. Занимавате се с някаква много интересна дейност, високо-доходна. И вашият конкурент иска да вземе вашия бизнес. Няма нищо по-лесно от това да стане именно, използвайки този интерфейс и осигурявайки си достъп, тъй като не е тайна, че в полицията има доста корупция, осигурявайки си достъп чрез една от многото служби, които имат право да ви подслушват или чрез повече от една, ще може да ви следи бизнес-кореспонденцията.

- А какво е пречило да подкупи и сега вашия доставчик?

- По принцип нищо не пречи, макар че би било много странно да се разчита на това, аз поне не съм чувал за случай досега на хванат корумпиран доставчик или на хванат корумпиран системен администратор, който е направил нещо подобно, докато всички четем, включително и самият министър на вътрешните работи непрекъснато изкарва данни за корумпирани полицаи. Защото в единия случай хората получават добро заплащане и това им е част от професионалната дейност. В другия случай това е част от възможностите, които предоставя държавата на ниско платени свои служители да си осигуряват. На практика държавата създава условия за корумпираност сред полицаите. По същия начин, по който се създават условията за корумпираност с превишената скорост, например. Всички знаем за това, че полицаите седят на места, където човек има стимул да кара по-бързо. И същевременно като погледнето клипчето в YouTube, където се вижда българин каращ ауди 8 по магистралата София-Пловдив със скорост 308 километра в час – и се чудиш къде са полицаите…

- Авторите на законопроекта оприличават електронната ни комуникация на обикновената пощенска услуга, казвайки, че предмет на този закон (ЗЕС) е само написаното върху плика.

- Не, то това е проблемът. Те така твърдят, че ще имат само [този] достъп. Но ако беше само този достъп, тогава трябва да го поискат от Интернет операторите. А не да кажат – ние ще си включим интерфейса към вашата мрежа, пък вие ни вярвайте, че ще имаме достъп само до тези данни – за получателя, изпращача и в колко часа е станало това. И на какво основание трябва да гражданите да повярват на полицията, че наистина ще гледа само това, след като интерфейсът им дава правото да гледат всичко. В смисъл, ние трябва да сме много наивни, за да помислим, че някой на който му е дадена безконтролната възможност да следи какво правим, ще се ограничи само това да види от кого до кого си пишем. Да не говорим разбира се, че самият факт, че правят аналогия с пощата ме кара да си мисля вече и да съм притеснен и за обикновената поща, която си пращаме, дали наистина го правят и в пощите това нещо.

- В текстовете на закона не е предвидено задължително да се прави интерфейсен достъп, тъй като има страшно много доставчици (3500).

- Има страни, сега да не ги изброявам, за да не се обиди някоя, че е изпусната, но има страни, в които целият трафик от страната за излизане в чужбина минава през едно-единствено място. И тези страни се сърдят, ако човек им каже „Ама вие контролирате трафика!”. Те казват „Ние го оптимизираме”. Може би МВР иска да влезе в тази функция да „оптимизира” трафика. Хората да започнат да внимават какво пишат, как го пишат, да използват софтуер, с който да прикриват следите си. Има такива софтуери, разбира се.

- Дискусията се върти точно около това, че хората, които искат да прикрият нещо няма да се затруднят много при наличните технологии.

- И това всъщност е още един аргумент против закона. Бандитите не са тъпи, те ако бяха тъпи и полицаите щяха да са ги хванали вече. Значи бандитите са умни хора. И те по никакъв начин няма да използват Интернет, така че в открит текст да напишат „Коста, иди и застреляй Иван” или „Коста, иди и обери бензиностанцията на Ботевградско шосе. Те няма да го направят. Остава въпросът какво аджеба ще търси МВР. Ще търси очевидно нещо друго. Или ще търси някакви безкрайно наивни бандити, които ще пишат в открит текст каквото искат да направят, или използвайки факта, че ще има възможност за контрол върху всичко в Интернет, ще се занимава с други дейности. Аз няма да се изненадам, ако в някой момент някой бъде санкциониран за това, което е написал. Между другото има такъв действителен случай в България. Ако помните преди 8 години, 2001 г. един младеж малко след изборите направи сайт bankadsk.com, сложи снимка на Симеон и каза хората да ходят да си търсят от Банка ДСК 5-те хиляди лева креди ли, безлихвен кредит ли, какво беше там тогава рекламното мото на Симеон Сакскобургготски и него го хванаха веднага почти и го гониха обаче не за това, че (цитирам от МВР сайта между другото) “с публикуването на снимката на министър-председателя е уронил престижа на институцията”. Нали не стана много ясно тогава с какво снимката на министър-председателя уронва престижа на Банка ДСК. А го осъдиха за това, че имал незаконен софтуер на компютъра си. Ето ви пример конкретен и ако не се лъжа може би го оправдаха накрая, в смисъл то ето едно от нещата, които се размиват във времето. Но го гониха много сериозно, бяха го намерили, арестували, обвинили. В съда беше влязло обвинението за това, че има незаконен Windows 98 на компютъра си.

- А САЩ, където живеете, как стои тази регулация. Техните служби„следят ли безконтролно”?

- В Щатите със сигурност няколко служби има, които се занимават със следене на това какво се случва в Интернет. Но в Щатите за разлика от България сме свидетели на това, че когато някой полицай на високо ниво бъде хванат носи сериозна отговорност. И не само полицаите, и политиците. Само тази година имаме поне двама осъдени членове на Конгреса. Миналата година един сенатор не можа да бъде преизбран, защото го бяха обвинили за това, че не е декларирал правилно доходите си за предишната година. Тоест там има някаква възможност за контрол от страна на обществото. В България от страна на обществото контрол върху действията на полицията няма. И това не е само в България, но и във всички източноевропейски страни има същите проблеми.

- Как мислите, че ще се развият събитията сега и как ще реагира Интернет обществото?

- В предишния парламент имаше един Минчо Спасов от управляващото мнозинство тогава, който беше председател на комисията по вътрешен ред и сигурност и той успя да се пребори законът да не мине. В новия състав на парламента мисля, че това няма да се случи, защото в момента в парламента няма опозиция по този въпрос. БСП би трябвало да гласува „за” предложените промени, защото те са същите промени, които Михаил Миков предлагаше. И затова аз очаквам, че ще бъде приет единодушно законът. В този смисъл това е брилянтен ход от страна на управляващите. А още по-брилянтен е всъщност ходът от страна на тези сили в МВР, които са искали да контролират всичко в Интернет още при предишното правителство. Интернет обществото, ние вече реагирахме като организация формално с изпращане на становище по закона, което доколкото имам информация не е взето предвид. Създадохме във фейсбук една група за това, че сме против подслушването в МВР и за 2-3 дни се събраха около 2000 човека в нея. И ще подготвим писмо, което ще пратим писмо от името на тези 2000 души до НС в момента, в който законът тръгне да бъде обсъждан там по същество.

Бях написал този текст на 28-и декември и го публикувах в моя профил във “Фейсбук”. Пускам го днес в блога си, защото той е отново актуален, в светлината на последните атаки срещу Румяна Желева…

Направих си труда да се поровя из сайта на “Дойче веле” и установих нещо много интересно. Съдете сами:

24.07.2009 г. “Румяна Желева е убеден европеец”
Професор Екхард Дитрих познава Румяна Желева и като евродепутат от честите му посещения със студенти в Брюксел. Ето защо той е убеден: “Хора като Желева са полезни за българската политика… Тя е много почтена. Израстнала е в страната, има опит в чужбина – в Брюксел, Германия. Румяна Желева познава света и е отворена към него. Тя е убеден европеец. Мисля, че това са достатъчни предпоставки да стане външен министър…Тя работи много, не казвам, че е работохоличка, но издържа на натоварване. Тя ще даде всичко от себе си и в качеството си на еврокомисар.”

06.08.2009 г. “Уважавана”
Под това лаконично заглавие балканският наблюдател на Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, Михаел Мартенс, портретира новата ръководителка на българската дипломация Румяна Желева.

30.11.2009 “България си получи заслуженото”
Всъщност, трябва да признаем, че за страна с досие на член на съюза като българското са твърде малко ресорите, които могат да се определят като подходящи. Същевременно ресорите в комисията се дават не толкова на държави, колкото на личности. Но в нашия случай е трудно да се каже на кого, на чии качества в по-голяма степен подхожда полученият ресор – на страната България или на нейния представител в комисията лично.

01.12.2009 “Раздразнение и гняв в България”
В България мнозина продължават да задават въпроса, въз основа на какви критерии Желева е получила поста на еврокомисар; премиерът Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ досега не са отговорили на този въпрос. Затова пък в понеделник Желева даде пресконференция в отговор на отрицателните коментари. Тя заяви, че критиките срещу нея и ресора й идват от “необразовани хора” с “провалени вътрешно-политически кариери”. Борисов посочи, че ресорът за хуманитарната помощ е важен.

28.12.2009 г. “Желева: гангстерска невеста за ЕК?”
В действителност Желева едва ли е толкова спокойна. Още от сега тя очаква сигурно с напрежение следобеда на 12 януари, когато ще трябва да отговаря на въпросите на евродепутатите. А някои от тях искат да “изпържат” кандидатката на българския премиер Борисов. Тя е некомпетентна, казват – и злобна.

Та се питам – какво се крие зад променения тон на медиите в Европа?

Аз не познавам г-жа Желева лично, за да мога да кажа какъв човек е.
Но съм сигурен, че няма начин да не е убедила Барозу, че може да бъде еврокомисар – т.е. да забрави факта, че е от България и да работи за Европейския съюз. Тя не е кандидатура на България, за да се чувстваме обвързани с нея – тя е предложение на Бойко Борисов, но приета и ще бъде налагана от Барозу, т.е. той носи по-голяма отговорност за нея, отколкото който и да е от нас, българите. Иначе, като наблюдение от Интернет, не е лошо да обновява страницата си във “Фейсбук” по-често – последната промяна е от 4-и ноември, докато личният й сайт е значително по-добре поддържан. И един съвет – няма смисъл сайтът й да е със запазени права (С), погрешно написани като ® ; по-добре е да го отвори за всеки – да може да ползват информация свободно, например при условията на “Криейтив комънс“.