Veni | Вени

Малка бележка (updated)
В последните дни чета из българските медии какво били мислили в ICANN.
Като представител на тази организация за нашия регион, мога само да кажа, че никой, с едно изключение, не се е обръщал към ICANN официално с въпрос какво мисли организацията по един или друг въпрос, свързан с България. Изключението е питане от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, отговорът на което бе отразен, но само в 2-3 вестника.
Много е важно да се знае, че всеки има право да участва в срещите на ICANN. Участието може да става както на място, така и дистанционно – чрез Интернет. ICANN не е затворен клуб, в който да се допускат само определени хора, а предлага нов, отворен модел за участие на всички заинтересовани – потребители, бизнес, правителства. Това, че някой е присъствал или не на една или повече срещи на ICANN не бива да го прави повече или по-малко важен в България.

И накрая – ICANN не може да вземе отношение по дискусии в България с думите “ние подкрепяме тези или онези”. ICANN работи с всички, без дискриминация.

На 11-и септември написах статия “Азер, не се обаждай!“. Днес в “Сега” виждам, че съм бил прав.

“От доклада, с който “Сега” разполага, става ясно, че основен виновник за пилеенето на пари не е бившият шеф на управителния съвет и близък до Сергей Станишев Азер Меликов, а тогавашният изпълнителен директор на компанията Иво Николов… Оказва се, че някои от разходите, които бившият шеф на надзора на дружеството Стоян Денчев приписваше на Азер Меликов, всъщност са направени от Иво Николов… С пари на дружеството той (Николов) си е купил дори луксозна жакардова вратовръзка и кърпичка за джоб за 72 лв., които Денчев приписваше на Меликов…”

Това са част от констатациите на финансовата инспекция, която направила на “Информационно обслужване” Агенцията за държавна финансова инпекция.

Азер, не ти трябва да се обаждаш и сега – няма смисъл. Бомбастичните заглавия отдавна са в историята. Там, където е и призивът на “Стандарт” да им се обадиш. Истината ще излезе наяви, ама хората винаги ще казват: “Абе, имаше нещо – той ли шуба бе откраднал, на него ли му я бяха откраднали…”

Както казва народът “жива да не бях!”

” ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14001
София, 11/20/2009

Върховният административен съд на Република България – Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНА СУРЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА МАТЕЙСКА
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
по адм. дело № 14565/2009. Document Link Icon

Производството е образувано по жалба от Маргарита Попова – Министър на правосъдието срещу решение № ЛС – 07 – 236/02.12.2008 г. на Министъра на правосъдието за отваряне, разглеждане, оценяване и класиране на офертите за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка придружена с 10 специални мерки за сигурност с обект: “Предпроектни проучвания, проектиране, изграждане и пускане в експлоатация на Съдебна палата в гр. Варна” с искане за прогласяване на нищожността на решението.
Поддържат се подробно мотивирани доводи за нарушения в кумулативна последователност при издаване на актовете в процедурата по възлагане на специални обществени поръчки, а именно решение, заповед, протокол и решение, като нищожността на всеки от тях води до нищожността на крайния акт.
С жалбата е приложена административната преписка.
При проверка на допустимостта на жалбата, за което съдът следи служебно и може да бъде извършено във всеки един момент от образуването на делото се констатира следното:
Жалбата е подадена от Министъра на правосъдието срещу акт, издаден от Министъра на правосъдието, което е жалба от административен орган срещу административен акт с издател същия орган.
В глава десета, раздел І от АПК “Оспорване на индивидуални административни актове” се предвижда оспорване по съдебен ред на административните актове по отношение на тяхната законосъобразност, като право на оспорване в чл. 147 е признато на гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК.
Правото на оспорване е публично субективно преобразуващо право и е насочено към съда с искане за постановяване на решение, разрешаващо спор, свързан с последиците от разпоредените с административния акт права. Поради това административния орган, когато не цели правните последици с издадения акт, той не го издава, поради което е и безпредметно да му се признае право на оспорване.
От друга страна, страни в съдебното производство, когато се оспори административен акт са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица чл. 153 АПК, поради което ако се приеме, че органът може да оспори свой акт, то той ще съвместява качеството на жалбоподател и ответник, което е недопустимо, тъй като няма да е спорно производство, а пред съда се разрешават правни спорове.
Процедурата, уредена в АПК за оспорване на административни актове по съдебен ред не предвижда право за органа, издал акта да го оспори пред съда, което произтича и от същностната характеристика на административния орган по § 1, т. 1 от ДР на АПК според която,Административен орган е органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.
Възможност за административния орган да отмени свой акт е предвидена единствено по реда на глава седма от АПК “Възобновяване на производства по издаване на административни актове” и издадения при възобновяването нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, може да се оспори по реда, установен в АПК. Условията, основанията, инициативата и сроковете за възобновяване са уредени в чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от АПК.
При изложените съображения така подадена жалбата е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
Воден от горното Върховният административен съд, Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата, подадена от Маргарита Попова – Министър на правосъдието срещу решение № ЛС – 07 – 236/02.12.2008 г. на Министъра на правосъдието.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 14565/2009 г. на Върховния административен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Петчленен състав на Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщението до страните по реда на чл. 138 от АПК.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Цветана Сурлекова
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Галина Матейска
/п/ Георги Георгиев”

Това определение на съда, както и целия идиотски случай се “връзват” много точно със статията на главния прокурор Борис Велчев, публикувана в три поредни броя на вестник “Труд”, като именно днешната е със заглавие “Докога ще мразим държавата си?”

Мисля, че Борис Велчев не е прав да твърди, че ние мразим държавата си, а още по-малко да мисли, че омразата може да има край:

“Трябва да засилим вътрешния контрол в системата на държавните органи, така че не всичко да се хвърля в прокуратурата. При нас материали трябва да постъпват по изключение. Разковничето е в превенцията, която да не позволява да се извършват престъпления, а това може да се осигури с повече вътрешен контрол и законодателство, което да го улеснява и да утвърждава отговорността на контролните органи.

Ако няма превенция и особено ако законът само привидно защитава държавния интерес, сме обречени да разчитаме само на полицията и прокуратурата. Когато на свой ред и те нямат такова законодателство, което да ги облекчи в процеса на търсенето на справедливост, остава ни само да мразим държавата си. От това има полза един сравнително малък кръг лица, който ще продължи да краде от всички нас.”

Не знам дали Борис Велчев наистина мисли, че превенцията е в състояние да се пребори с изконното желание на българина да лъже не само държавата, но и съседите? Но мисля, че в прокуратурата материали трябва да постъпват не “по изключение”, а напротив – трябва да има контрол върху работата й. Ако бяхме като в Щатите, прокурорите щяха да зависят не от главния прокурор, а и от избирателите, които всъщност гласуват в специално насрочени за целта избори. Тогава единственият критерий за качествата на прокурорите би бил не само колко “предварителни проверки” (онзи съмнителен термин по Закона за съдебната власт) е организирал, колко предварителни производства е образувал, но най-вече – колко дела е вкарал в съда и колко осъдителни присъди е постигнал.

“Превенцията си е превенция, но присъдите са с пари”, както би казал някой от лобистите в съдебната система, нали?

Преди една седмица писах за силата на социалните мрежи и социалната помощ.

Днес с още по-голямо удовлетворение мога да кажа, че виждам за втори път силата на социалните мрежи, по-специално на Facebook. Само преди ден във Facebook се появи група в подкрепа на актьора Велко Кънев, който се лекува от рак на гърлото в Германия. В рамките на малко повече от 24 часа групата мина 6530 души (в 22:53 часа днес).

Искрено се надявам, че мнозина са последвали призива на инициатора на групата и са превели пари по сметката за лечението на Велко Кънев.

Впрочем, инициаторът е известен във “Фейсбук” с псевдонима си “Луцифер Отличния” (Lucifere Excellent) и той тихо и кротко свърши отлична работа!

Най-сърдечни благодарности и почитания за него и за всички, които се включиха в групата, а и продължават да се включват (в 23:00 вече са 6561 души)!

И моля ви – не само помагайте на и за Велко Кънев, а помагайте по принцип – винаги, когато можете.

Ако някой знае за други случаи на използване на социалните мрежи за постигане на бързи и ефективни резултати, моля дайте информация!

Пожелавам на Велко Кънев скорошно оправяне и още дълги години да радва с играта и приказките си зрители, почитатели, приятели и близки!

Интернет е в опасност! *

По-долу ще видите целия текст на съобщението, което е публикувано на сайта на Министерски съвет.

Опасностите пред потребителите и пред свободата на достъпа до Интернет се крият във възможностите за злоупотреби. Ние изпраихме становище до МВР, но очевидно законопроектът е бил разработен преди това и “общественото обсъждане” е целяло само придаване на благовиден вид на мракобесническите промени.

Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 12 месеца данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност, за нуждите на правораздаването. Те ще се използват за разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода за две или повече години и за издирване на лица. Това предвижда одобреният на правителственото заседание днес закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС). С него се отстраняват сериозните проблеми, които възникнаха при работа по разкриване и разследване на престъпления с последната редакция на нормата на чл. 251 от ЗЕС, и се въвеждат изискванията на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи.

Данните са необходими за проследяване и идентифициране на източника на връзката; идентифициране на направлението, датата, часа и продължителността на връзката, на нейния тип, на крайното електронно съобщително устройство на потребителя и за установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Със законопроекта се разграничават данните относно трафика на съобщенията от тяхното съдържание (същината на кореспонденцията, независимо от формата, в която е изразена – материална или компютъризирана) и режима, който се прилага по отношение на тях. Изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.

В изпълнение на чл. 7, б. “б” от Директива 2006/24/ЕО в чл. 250а, ал. 3 от проекта е предвидено задължение за мобилните оператори и интернет доставчиците да унищожат данните след изтичане на 12 месеца, с изключение на тези, до които е имало достъп и са били съхранени. При достъп до данните, осъществен от специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР чрез интерфейс, се предвижда ръководителят на органа, отправил искане за достъп, да уведомява предприятието за необходимостта от запазване на данните.

Изрично е предвидено, че за нуждите на наказателното производство, данните ще се предоставят на съда и органите на досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. По този начин се спазва принципът на непосредственост, поради което, когато данните са необходими за нуждите на наказателно производство, за да се използват като годен доказателствен материал, следва да са получени директно от администратора на тези данни. В случая това е съответното предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

По този начин осигуряването на достъп чрез интерфейс освобождава предприятията от задължението да предоставят директно и непосредствено данни на оправомощените органи с две изключения, а именно: 1) предвиденото в чл. 250б, ал. 3 задължение за предоставяне на данните директно от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги на съда и органите на досъдебното производство при условията на НПК и за целите на наказателното производство; и 2) в случай че осигуреният достъп чрез интерфейс по технически причини не може да бъде използван.

В новите разпоредби са указани редът и условията за достъп до данните, като е предвиден разрешителен режим. Лимитативно са посочени органите, които съобразно своята компетентност ще имат право да искат справки за данните. Това са ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.

Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни. Регламентиран е редът за предоставяне на такива данни на компетентен орган на друга държава, когато това е предвидено в международен договор. В тези случаи достъпът до данните се предвижда да бъде осъществен при постъпило мотивирано искане от ръководител на главна или специализирана дирекция по чл. 250в, ал. 1, т. 1 и 2, след писмено разпореждане от председателя на Софийски градски съд или оправомощен от него съдия.

За дадените разрешения или откази в съответните съдилища е предвидено да се води специален регистър, който не е публичен. Специализираната дирекция “Оперативни технически операции” при МВР ще извършва справка за данните при постъпване на съдебно разпореждане, което също следва да се регистрира в специален регистър, който не е публичен.

Воденето на тези специални регистри ще улесни осъществяването на проверка над извършените справки от органите съобразно дадените разрешения, тъй като ще могат да бъдат съпоставени данните от различни документални източници на информация, съхранявани при органи на изпълнителната и съдебната власт.

За наблюдаващ орган относно сигурността на съхраняваните данни е определена Комисията за защита на личните данни, като по този начин се изпълнява задължението по чл. 9 от Директива 2006/24/ЕО за всяка държава-членка да определи публичен орган, който да отговаря за наблюдението на прилагането на нейната територия на разпоредбите, приети от държавите-членки.

Предвижда се Народното събрание чрез комисия, определена с правилника за организацията и дейността му, да осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване и осъществяване на достъп до данните, както и за защита правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразен достъп до тях.

Предвидена е административнонаказателна отговорност за всяко длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което наруши задълженията си или злоупотреби с данните по чл. 250а. Размерът на глобата, която може да бъде наложена, е от 1000 лв. до 5000 лв.

За да се гарантира напълно защитата на правата на гражданите, свързани с обработката на т. нар. трафични данни, се създава ал. 2 в чл. 360 от Наказателния кодекс, с която се предвижда възможност за реализиране на наказателна отговорност – лишаване от свобода до 1 г. или пробация, спрямо лице, което противозаконно разкрие тези данни. Субект на престъплението може да бъде не само длъжностно лице от държавен орган или предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, а и други лица извън предприятията и държавните органи, на които не са възложени задължения по отношение тези данни. С това се гарантира по-висока степен на наказателна защита над трафичните данни, тъй като субект на престъплението може да бъде всяко едно наказателноотговорно лице, което противозаконно ги разкрие.

Кои са някои от проблемите, видни дори само от това съобщение?

1. Изисква се срок за съхранение от 12 месеца, което е два пъти повече от минималния, предвиден в Европейската директива 2006/24/ЕО.
2. Изисква се съхранение на “данните, създадени или обработени в процеса” на дейността на Интернет операторите. Едно по-разширено тълкуване може да включи в тях всички данни – вкл. електронна поща, посещавани уеб сайтове, разменена кореспонденция по ICQ/jabber/skype и т.н.
3. Твърди се: “изрично е посочено, че други данни, включително и разкриващи съдържанието на съобщенията, не могат да бъдат съхранявани по този ред.”, но не се казва, че не може да има достъп до тези данни чрез използването на интерфейса, с който ще се осъществява достъпа.
4. Дава се възможност на огромен брой хора да искат справки: “ръководителите на специализираните и на териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на ДАНС, главните дирекции „Криминална полиция”, „БОП”, „Охранителна полиция” и „Гранична полиция”, дирекция „Вътрешна сигурност”, СДВР, областните дирекции на МВР и териториалните звена на ГДБОП, службите „Военна информация” и „Военна полиция” и НРС.”
5. Самите вносители си противоречат: “Предвижда се достъпът до данните да се осъществява при постъпило мотивирано искане и след разпореждане от председателя на районния съд или оправомощен от него съдия. Нивото на председател на районен съд е напълно достатъчно, за да гарантира спазване на процедурата по достъп на данни.” От една страна нивото на председател на РС е достатъчно, а от друга – реално разрешението ще издават съдии, които нямат никакъв стаж. В сегашния закон разрешението се издава от председателя на окръжния съд, който обикновено е юрист със сериозен стаж.
6. Ще се води регистър за дадените разрешения и откази, но той няма да е публичен.
7. Предвидена е смешна административна санкция за злоупотреби – глобата, която може да бъде от 1000 лв. до 5000 лв.

Твърде е вероятно да има и други, значително по-сериозни проблеми пред Интернет-потребителите в страната.

Тук няма да се спираме на проблемите пред Интернет-операторите, които ще трябва да осигурят тези интерфейси за следене, но ще отбележим, че малките оператори ще имат големи проблеми, а големите оператори – огромни проблеми. Изразходваните средства няма да могат да се възстановят бързо, което може да доведе както до фалити на Интернет-операторите, така и до още по-големи злоупотреби от страна на органите на реда.

“Интернет общество – България” се обръща към всички граждани, депутати, медии, експерти, неправителствени организации с призив да се сложи край веднъж завинаги на опитите на МВР да налага неоправдан, неконтролируем, даващ възможност за злоупотреби контрол върху действията на Интернет потребителите.
Престъпниците могат и трябва да бъдат преследвани с цялата строгост на закона, но това не бива да става за сметка на основните човешки свободи в Интернет.

_____
* – От сайта на “Интернет общество – България”

Преди час и половина се отвари възможността за всяка държава да получи домейн на азбуката, която се използва в съответната страна. Стартира процедурата по приемане на заявки за домейни на страните и териториите на азбуки, различни от латиницата.

Цялата документация по въпроса се намира на сайта на ICANN – Корпорацията за Интернет имена и адреси.

Това е голям ден за световния Интернет!

Очакванията ми са, че в тази процедура ще се създадат домейни на кирилица, арабски, китайски… И много хора, за които достъпът до Интернет е бил невъзможен поради непознаване на латиницата, ще се появят в Мрежата.

Окончателните документи по приемането на новите домейни за страните бяха приети след няколко обсъждания с участието на хора от цял свят: експерти, Интернет-потребители, представители на бизнеса, правителствата и гражданското общество. ICANN е така устроен, че всеки, който има желание, може да участва в работата на организацията, като допринася за развитието на системата от домейни имена.

Първите съобщения за подаването на документи дойдоха още преди началото (2 часа българско време на 16-и ноември). Големият приятел на България и на българското “Интернет общество”, министърът на далекосъобщенията на Египет Тарек Камел заяви, че Египет ще пусне заявката си на 16-и за домейн مصر , което е “Египет” на арабски.

В България Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пусна официално съобщение във връзка с появата на различни слухове (има си хас!) за това кой ще се занимава с регистрацията на Интернет имена на кирилица за България. В него, между другото, се казва:

“България е една от първите страни, декларирала своето желание да участва в тази процедура още през юни 2008 г., чрез официално писмо до президента на ICANN. Тогава, след консултации с българската Интернет общност, областта “.бг” бе посочена като национален код на кирилица, но дали ще остане той или ще бъде поискан друг, зависи от редица технически изисквания, които през юни 2008 г. все още не бяха утвърдени.
Анкетите, писмата и дискусиите, които някои частни компании и организации организират по Интернет относно избора на регистър, няма да повлияят на решението на държавата да избере най-доброто за Интернет потребителите в България.”

Аз съм говорил нееднократно за това, че появата на домейни на азбуки, различни от латинската, е хубаво нещо за всички хора, които не познават латиницата. И се е случвало да срещам мнения, че не е така, това щяло да доведе до фрагментация на Интернета. Обикновено това го казват хора, които нямат проблем с английския :-)

Но в света има милиарди хора, които не само не знаят английски, но и латинската азбука нищо не им говори. Или пък кирилицата. За тях появата на нелатински домейни ще е улеснение, което ние – ползващите латиницата, кирилицата или гръцката азбука – не можем да оценим изцяло. Или дори въобще.

Кога и дали ще има домейн на кирилица за България зависи от държавата и нейното сътрудничество с частния бизнес. Политическата воля я има, но дали ще има воля за преборването с техническите и бизнес предизвикателствата около пускането на домейна – това е въпрос, на който трябва да отговорят хората, които имат интерес да реализират проекта у нас.*

На добър час, многоезичен или много-азбучен Интернет!

______
* - Аз лично имам задължението да оказвам логистична подкрепа на правителството ни, но не съм длъжен, не искам и не планирам да се занимавам с този бизнес – нито сега, нито в обозримото бъдеще. Впрочем, бизнесът с регистрация на имена в домейна .bg никога не ми е бил интересен, макар че мнозина може да са останали с друго впечатление от едно дело, което водихме преди десетина години в Комисията за защита на конкуренцията срещу тогавашния монополист “Цифрови системи”, които едновременно бяха регистър на имена и Интернет-доставчик, с което поставяха другите Интернет-оператори в неизгодно положение. (б.м. – Вени Марковски)

The New York Times published on November 9 an article under the headline “Who Controls Russia?”, where the authors claim that there is a fight between President Medvedev and Prime Minister Putin about the actual control over the country.

With all the respect, I tend to disagree with the concept, that “One thing is certain: Neither Barack Obama’s charm nor appeals to common interests will persuade Russia’s unsentimental leaders. Only the combination of real leverage and real inducements can move the uneasy Putin-Medvedev partnership to accommodate American and broader Western priorities”, which is the essence of the article.
The partnership between Mr. Putin and Mr. Medvedev is actually functioning quite well. It is only through the lenses of the western experts, who see problems in the Russian model of governance. Perhaps that is driven by the fact that the US and the West want Russia to accommodate their priorities? However, when dealing with Russia one needs not to forget that there are substantial cultural differences, and often people in the West just forget, or ignore them. One of this big differences is how the two cultures solve problems. In the US, people say, “If it ain’t broken, don’t fix it”. In Rursia, the proverb is “If it is working, don’t touch it”. Now, while the reader may not see a big difference, this explains probably why the experts are not (good) enough to explain the way Russia works. If the US treats Russia as a country that has to accommodate the US priorities, then no wonder there is no response to the different initiatives by the US administration. And it is not a question about Barack Obama’s charm or appeals to common interests that have to persuade “Russia’s unsentimental leaders” to do something. It is time for the US experts to accept what the Obama administration seems to have understood – that the time of the unilateral actions by the USA is over. The Russians are smart people – and they could be persuaded into good causes. If the current negotiators can’t do it, perhaps the problem is not in Russia, in Mr. Putin, or in Mr. Medvedev, but in the negotiators themselves.

To conclude – in the small newspaper space – if the experts are asking themselves who controls Russia, then they need to work with Russia, in order to find out. Trying to impose the Western values on the Russians, has not worked in the last few hundred years, and I don’t believe it will happen with combination of real leverage and real inducements. The Russian leaders are not kids, who can be lured into doing something in return for candies. As for the leverage… Archimedes said, “Give me a place to stand and with a lever I will move the whole world.” But, seriously, who today can claim that he is Archimedes, and, by the way, scientifically is proven that he could have move the Earth, but he would have need some 30 mln. years to do so. Is the US foreign policy ready to wait that long, or should it try something different, and more workable?

______
The opinions expressed above are those of the author,
not of any organizations, associated with or related to
the author in any given way.

Според “Новинар“:

Компаниите “Вирджиния рекърдс” и “Анимато мюзик” с управител Саня Армутлиева дължат към 150 000 лв. отчисления за авторски права, съобщиха от сдружение “Музикаутор”. Общо музикалните ни фирми имат над 300 000 лв. дългове. Другите длъжници са “Ка мюзик”, “Орфей мюзик” и “Виталити мюзик”. От “Музикаутор” изпратили нотариално заверени покани до петте задлъжнели компании. Директорът на организацията Ценко Минкин заяви, че се надява да не се стигне до съд. Дължимите суми били най-вече отчисления за песните, тиражирани на дискове в България.

Саня Армутлиева участва нееднократно през последните години в редица тв- и радио-предавания заедно с представители на “Интернет общество – България”, в които обясняваше как в Интернет има само пиратска музика и филми. Тук можете да видите едно нейно интервю за “Всеки ден”, а тук – мое. Прочетете ги именно в тази последователност, макар да се разминават по време.

Заключенията си ги правете сами.

В понеделник, 9-и ноември, в 11:28 часа агенция “Фокус” съобщи следното:

Помощите за близнаци да бъдат намалени двойно – от 1200 на 600 лв. и да отпадне помощта за майките студентки при раждане от 2880 лв. за 2010 година. Това предвижда проектозаконът за държавния бюджет в параграф 12, заяви пред журналисти заместник-министърът на труда и социалната политика Христина Митрева, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Митрева уточни, че това не е предложение на Министерство на труда и социалната политика, а на Министерство на финансите.

Малко след това създадох група във “Фейсбук”, която първоначално кръстих “Срещу предложението на МФ за отмяна на парите за раждане за майки-студентки“. Впоследствие промених заглавието на “Да останат или да се увеличат парите за раждане за майки-студентки!”

За около 48 часа в групата се записаха близо 2000 човека (в момента са 2085), подготвихме текст на писмо до министъра на финансите, с копие до министъра на труда и социалната политика.
За около 48 часа първо министърът на труда и социалните грижи, после и този на финансите, последвани и от премиера дадоха заден ход и обясниха, че е станала “техническа грешка”. Чудно защо стават грешки, когато все трябва да се взима от гражданите, а никога – когато трябва да им се дава?!

В групата има над 300 мнения.

С появата и широкото разпространение на групата доказахме, че социалните мрежи имат сила, а и че тази сила може да е за доброто на социалните помощи.
Можеше ли да не се стигне до такова развитие? Можеше, ако от МФ не бяха решили да опитат дали ще мине номерът. Е, този път не мина. А следващият? Не знам…

В същото това време, в което ние се опитвахме да съберем всички сили и средства за възстановяване на справедливостта, по високите етажи на властта се раздаваха обвинения, манипулации и инсинуации. Но на хората във “Фейсбук” не им пукаше, защото вече се бяха доказали като граждани.

Благодарността е за всички членове на групата. За всички, които решиха да се присъединят, независимо от пол, раса, цвят, вероизповедание. Прекланям се пред всички вас.

Тази сутрин създадохме една нова група във Facebook: Срещу предложението на МФ за отмяна на парите за раждане за майки-студентки.

Поводът е трагичен: Помощите за близнаци да бъдат намалени двойно – от 1200 на 600 лв. и да отпадне помощта за майките студентки при раждане от 2880 лв. за 2010 година. Това предвижда проектозаконът за държавния бюджет в параграф 12, заяви пред журналисти заместник-министърът на труда и социалната политика Христина Митрева.

Смятам, че е дълг на всеки българин, независимо от това къде се намира и какво е семейното му положение, да защити елементарните нужди на младите майки. Да си студент у нас само по себе си е героизъм с тази разпадаща се образователна система. Да си студент и млада майка заслужава не орязване на средства, а напротив – увеличаване. За помощите за близнаци, които намаляват наполовина не ми се иска и да говоря – такова злонамерено поведение отдавна не съм виждал…

Включете се в групата, пишете на вашия народен представител с копие до министъра на финансите. Информирайте евродепутатите. Изобщо – не чакайте някой друг да свърши работата; само ако имаме голям брой гласове, протестиращи срещу дерибейството на Министерството на финансите, само тогава ще успеем да се преборим с тази идиотщина.