Veni | Вени

В публикувана на сайта на “Интернет общество – България” информация се казва:

Интернет е в опасност!

МВР е публикувало предложени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Поради важността им за развитието и използването на Интернет в страната, призоваваме широката Интернет общественост да предостави коментарите си по законопроекта. Използвайте формата под тази статия, разпространявайте новината сред приятели, познати и колеги – особено, ако са юристи.

Ние вече сме се обърнали към колеги с молба в следващите няколко дни да изготвим съвместно становище по проблема.

Интернет е в опасност – сега е моментът за действие! Сядайте зад клавиатурата и пишете по форуми, Facebook, twitter и др.п.

Бъдещето на Интернета у нас зависи от от всеки един от нас!

Вижте цялата новина на сайта на “Интернет общество – България” и, ако можете, помогнете с мнение, коментар, бележки и предложения. Можете да го направите и в мястото за коментари под настоящата статия.

ISOC-Bulgaria was among the first to sign the Madrid Privacy Declaration.

ISOC Bulgaria supports this Open Letter:

EDRI Open Letter to the European Parliament on Amendment 138 in the Telecoms Package *
19 October 2009

To the Members of the European Parliament,

European Digital Rights is an association of 29 privacy and civil rights organisations
based in 18 European countries and active across the European Union. As an association
whose focus is on protecting the civil rights of online citizens, we have serious concerns
about the possible abandonment of the core meaning of the so-called “Amendment 138”
in the Telecoms Package. We believe that this would not just create lasting damage for
the rights of European citizens, but it would also durably damage the credibility and
institutional power of the European Parliament.

Citizens’ Rights
The purpose of Amendment 138 is to protect the fundamental rights of citizens to
freedom of expression and communication, to privacy and to due process of law. It also
protects the development of democratic culture on the Internet. The fact that the Council
is aware of current and planned activities in Member States that will undermine or do
already undermine these principles should further convince Parliamentarians of the need
to defend the principles in Amendment 138. Even if, and it is far from evident that this is
the case, the Council can argue convincingly that there are certain exceptional
circumstances where communications must be limited for the purposes and urgency
required by the European Convention on Human Rights, such limitations should remain
the exception in a democratic society, while the rights defended in Amendment 138 must
constitute the rule. This must be reflected in the Telecoms Package.
Furthermore, failure to protect EU citizens will not only undermine their rights, but will
be used in less democratic countries to victimise individuals, justified with the excuse
that this is “EU policy”.

Parliament Powers
The Parliament now has the chance to protect citizens’ rights and fully perform its
institutional function within the European legislative process.
A capitulation faced with the unacceptably inflexible, legally dubious and democratically
deficient approach of the Council would inflict lasting damage on the Parliament.
What trust can voters have in an institution that will overwhelmingly support citizens’
rights before an election only to abandon them immediately afterwards? What credibility
will the Parliament have in future inter-institutional negotiations when it is prepared to
abandon a position it supported twice with such an overwhelming majority? What
authority will be left once the Parliament loses this crucial battle with the Council? Could
there be a worse moment to fail so completely on an issue of such importance, at the
historic moment when the institution is being entrusted with a greatly increased scope of
codecision powers under the Lisbon Treaty?
For the sake of the rule of law, for the sake of European citizens and for the sake of the
only democratically elected European Institution, we urge you to take whatever actions
you can to defend the principles in Amendment 138. In particular, we urge you to support
the principle that, unless exceptional circumstances render this impossible, citizens are
entitled to a prior judgment before any measure is taken to limit their fundamental right
to freedom of communication.

Yours faithfully,
Andreas Krisch
President
===

* ISOC-Bulgaria is an EDRI member, and has participated in the drafting of this Open Letter. We, obviously, support it wholeheartedly.

Известни и уважавани организации се подписват под следната

ДЕКЛАРАЦИЯ

Ние, долуподписаните правозащитни организации, се обявяваме против настоящата политическа атака срещу Комисията за защита от дискриминация.

Тази комисия е изключително важен орган в обществото ни, без който ефективната борба с дискриминацията, от която всички неизмеримо губим, е немислима. Независимо от броя на самосезиранията си, Комисията ежегодно разглежда и решава стотици случаи на дискриминация. Тя, за разлика от много други формални, недействащи комисии със заслужено лош образ, върши работа. Много от нейните решения по жалби на жертви на дискриминация имат истински потенциал да подтикнат развитието на правото и обществото. Работата на Комисията е реална и представлява прецедент в защитата на правата на човека в България. България никога преди не е имала подобен целенасочен правозащитен орган. Комисията е допринесла с уникално ценни правозащитни решения по индивидуални жалби за това, да се движим към по-зачитащо, по-човешко общество, в което всички имат възможност да водят достоен живот, независимо от идентичността си.

Каквито и да са възможните дефицити в работата й, не те са причината за настоящите политически нападки срещу Комисията. По същество това са нападки срещу каузата на недискриминацията и равното достойнство в България. Категорично се обявяваме против всякакъв опит да бъде подкопана борбата за равенство посредством потискане, ограничаване или дестабилизиране на Комисията. Държавата има императивно задължение по Общностното право да осигури ефективно и независимо функциониране на Комисията. Всяко нарушение на това задължение чрез лимитиране на възможностите на Комисията да си върши работата, включително чрез осакатяване на бюджета й, влече отговорност на България като членка на ЕС. Очакваме правителството и парламентарното мнозинство да потвърдят на дело обещанието на България да се бори с дискриминацията, вместо да се отмятат от него и да го дискредитират в името на конюнктурни политически цели.

БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ
адв. Маргарита Илиева, директорка на Правната програма

БЪЛГАРСКИ АКТИВИСТКИ АЛИАНС
Яна Бюрер Тавание, представител

БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Георгица Петкова, изпълнителен директор

БЪЛГАРСКИ ПАЦИЕНТСКИ ФОРУМ, ЦЕНТЪР ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Теодора Захариева, председател

МЕЖДУЕТНИЧЕСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ЧОВЕШКИ ПРАВА
Калина Бозева, председател

ЦЕНТЪР ЗА НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ
Капка Панайотова, директор

ИНИЦИАТИВА ЗА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Даниела Михайлова, експерт

БГО „ДЖЕМИНИ“
Аксиния Генчева, изпълнителна директорка

ФОНДАЦИЯ РЕСУРСЕН ЦЕНТЪР „БИЛИТИС“
Моника Писанкънева, председателка

АСОЦИАЦИЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ И ПРАВА НА ЧОВЕКА
адв. Михаил Екимджиев, председател

Редно е да информираме по-широк кръг хора, че КЗД се намира в трудно положение. Онзи ден парламентът не прие отчета на председателя, утре кой знае какво може да се случи. А вдругиден, когато дойдат за нас, няма да има кой да се обади, ако сега мълчим – нали помните? Или паметта ви е къса?

There have been a number of surveys in the last few months, re: Internet usage. Here is a summary below, and when we are ready with this survey.isoc.bg, we’ll publish the results, as well.

July 2009:

1. Internet is being used by 44.69 % of the population in Bulgaria, aged 15-69 (which means, the percentage is higher, because younger people use more). This is, according to a representative research of Market Test from July 2009. The complete statistitcs is published here (PDF file, 65 Kb)
2. Bulgaria ranks 1st in the European Union for usage of high-speed Internet (above 10 Mbps). The table is published here (PDF, 131 Kb), and the whole document – here (the page will open in a new window, the report is published in all EU languages). According to this data, 46.5 % of the Internet users in Bulgaria, are accessing the Net at speeds above 10 Mbps. Sweden is second, with 36 %.
3. According to a survey made by the Oxford and Oviedo Universities, nine countries, South Korea, Japan, Sweden, Latvia, Lithuania, Bulgaria, Netherlands, Denmark and Romania have the quality of the broadband Internet, which is needed for future web applications (e.g. HD Internet TV). In 2008 only Japan was covering this requirement.

Last, but not least, Speedtest.net is also clear – Bulgaria is ranked 7th in Europe and 9th in the world, in download speed, and 3rd in the world in upload speed.

It is time to inform the European Commission about all this, so that they don’t publish silly stuff like this.

John McCain has introduced a new legislation at the US Senate, which is called Internet Freedom Act.

Mr. McCain said:

“Today I’m pleased to introduce ‘The Internet Freedom Act of 2009’ that will keep the Internet free from government control and regulation,” said Senator John McCain. “It will allow for continued innovation that will in turn create more high-paying jobs for the millions of Americans who are out of work or seeking new employment,” McCain continued. “Keeping businesses free from oppressive regulations is the best stimulus for the current economy.

I agree with the statement about the governmental control and regulation – we’ve done exactly this in Bulgaria, and the results are stunning (for the US user): today Bulgaria ranks No. 1 among the EU in number of users per capita who are connected to the Internet at speeds above 100 Mbps (in the US, the typical connection speed is 3 Mpbs), or 30 times faster than the US, and in many cases, people are connected via fiber, at 1000 Mbps, or 300 times faster. Yet, Bulgarians pay only a fraction of what the US users pay. All this is because of the competition, which was made possible through the change of political will, followed by change of the legislation, created and supported by the Internet Society of Bulgaria. I’ve talked about it to the US FTC, during their interviews in 2006. Sadly, not much has changed in the US since then.

PC World reports the name of Mr. McCain law does not reflect the contents:

“McCain’s bill, the Internet Freedom Act, seeks to do the opposite of what its name implies by ensuring that broadband and wireless providers can discriminate and throttle certain traffic while giving preferential treatment to other traffic. Basically, those in power or those who pay more will have better access. Apparently we have different definitions of ‘freedom’.”

I will try to reach out to Mr. McCain, and see that he gets the facts straight. Sometimes politicians do things, believing they are right, sometimes they are being misled. At least I will find out which one of those is he.

Понеже в последните месеци има редица изследвания за потреблението на Интернет у нас, ето ги обобщени, а когато стане готово и проучването survey.isoc.bg, ще пусна още един път тази статия, но с най-новите данни.

Това е положението в България към средата на годината:

1. Интернет използват 44.69 % (На практика процентът е по-голям, защото голяма част от децата под 15 години са онлайн, при това редовно). Това е според представително проучване на “Маркет тест” от юли 2009 г. Пълната статистика е тук (PDF файл, 65 Kb)
2. България е на 1-во място в ЕС по използван високоскоростен Интернет (над 10 Мbps). Таблицата е тук (PDF, 131 Kb), а пълният документ – тук (страницата се отваря в нов прозорец, докладът може да се свали и на български език). Според изнесените данни, 46.5 % от ползващите Интернет у нас са с достъп по-бърз от 10 Mbps. Швеция е втора в класацията с 36 %.
3. Според проучване на университетите в Оксфорд и Овиедо, девет държави – Южна Корея, Япония, Швеция, Литва, Латвия, България, Холандия, Дания и Румъния – имат качество на широколентовия интернет, необходимо за бъдещи уеб приложения (като HD Internet TV ), които ще станат практика скоро. През 2008 това е било валидно само за Япония.

Тези данни са категорични: крайно време е да престанем да твърдим неистината, че България била зле с достъпа до Интернет!

И е време да информираме ЕК за тези факти, за да не се пускат идиотски съобщения за медиите като това. В този ред на мисли, надявам се, че екшън-плана на МТИТС да отчете тези данни.

От блога на “Интернет общество – България”

Получихме цитираното изцяло по-долу писмо в “Интернет общество” и го публикуваме, като поехме и ангажимента да го изпратим до БТК за коментар и до Комисията за защита на потребителите за взимане на отношение.

До: “Интернет общество – България”

Уважаеми дами и господа,

Бих искал да обърна внимание на българската Интернет общност към едно техническо решение на БТК, което представлява сериозна заплаха за съхранността на личната информация.

Това което открих е, че ADSL модемите на БТК са програмирани така че при срив/reset/др.п. започват автоматично да пренасочват всички заявки за свързване към… собствените сървъри на БТК! По този начин отваряне на коя да е уеб страница реално извежда на екрана страница на БТК, която уведомява потребителя, че модемът му се нуждае от инициализиране.

Подобно “пренасочване” е в сила докато ADSL модема не се инициализира (и докато не се изчистят всички евентуални DNS-кешове по пътя до потребителя).

Този факт може много лесно да се демонстрира чрез ръчно ресетване на произволен ADSL модем на БТК и след това опит за отваряне на произволен сайт.

Вече си представям обяснението на БТК, че това е направено за благото на потребителите, за да могат те при евентуален срив на модема и пропадане на връзката, бързо да установят причината, да рестартират ADSL модема и да възстановят връзката си с Интернет.

Това е разбираемо, но ако HTTP заявките се пренасочват към my.contact.bg, то SMTP, POP3, IMAP обръщенията отиват към… mbox.contact.bg, където отговаря пощенският сървър на БТК, който обработва заявките!

По този начин ADSL потребителите, които ползват масовите пощенски клиенти (освен ако не са под SSL и клиентът им не се “усети”, че сертификатът на пощенския сървър е сменен) даже няма да подозират, че има възможност паролите им да се подават към сървър различен от този, за който са предназначени.

За мен това си е чиста проба фалшификация на ниво DNS, чрез която при желание могат лесно да бъдат събрани паролите за POP3, SMTP, и IMAP на нищо неподозиращите потребители.

Според мен, повече от достатъчно щеше да бъде да се пренасочват обръщенията към сървър, на който се слуша само HTTP порт 80 (за да се изобразява гореспоменатата страница) и се отхвърлят заявките към всички други портове.

Въможно решение на проблема: добър пощенски клиент и SSL (напр. Mozilla Thunderbird и gmail). Моят пощенски клиент ме предупреди, че сертификатът на мейл сървъра е променен (вече се отнася за *.contact.bg), което ме накара да проверя нещата по-обстойно.

В приложената снимка се вижда куриозен traceroute, който за малко да ме накара да повярвам, че БТК тайно са купили Google или обратното ;)

Жалко, нещата както винаги излязоха доста по-прозаични…. :(

С уважение:
Виктор Арабаджийски

(адресът, e-mail и телефонът на автора се намират в “Интернет общество”)

Мое интервю за агенция “Фокус”, публикувано под оригиналното заглавие “Над 3 млн. души в България ползват Интернет”

Някои отговори за Интернет, културата, обществото, авторските права и медиите, в което се спирам и на въпроса защо носителите на авторски права в България се отказаха от стотици милиони евро – въпрос, на който е трудно да се отговори с друг довод, освен, че са предпочели врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива.

Фокус: Г-н Марковски, какво е характерно за Интернет обществото в България? Какви явления се наблюдават?
Вени Марковски: То не е по-различно от обществото като цяло в страната. Каквото се наблюдава в българското общество, това се вижда и в Интернет. Разликата може би, е че в мрежата се намират единствените независими мнения и статии, каквито не могат да се видят в обичайните хартиени или електронни медии.
Фокус: В каква посока се развива Интернет обществото – положителна или отрицателна?
Вени Марковски: Този въпрос е свързан с отговора на предишния – в каквато посока се развива българското общество, същото се случва и в Интернет-обществото в България. За съжаление, няма или поне не се вижда някаква много отчетлива положителна посока, в която се движим. Повечето дискусии, които ще видите в мрежата, и нещата, с които хората се занимават, са свързани със злободневни теми. Няма нещо хубаво, което да обединява обществото, съответно няма хубави неща онлайн.
Фокус: Вие казвате, че някои статии могат да се видят само в Интернет. Това означава ли липса на цензура?
Вени Марковски: Става въпрос по-скоро за липсата на автоцензура, защото хората, които пишат в Интернет, в някои случаи са известни и пишат имената си, а в други случаи са анонимни автори. И в двата случаи при тях липсва необходимостта да си налагат сами цензура, защото те не са на заплата някъде. Много от тях се занимават с други неща, не си изкарват хляба в Интернет и съответно мненията, които те публикуват и статиите, които пишат, могат да бъдат значително по-независими от тези, които се появяват в другите издания.
Фокус: На провела се в Министерството на културата Международна конференция по въпросите на авторското право стана ясно, че най-трудно се защитават авторските права в Интернет.
Вени Марковски: Това обикновено е тезата на сдруженията на носителите на авторските права – хората, които се занимават предимно с издаване на музика или софтуер. Истината е много по-различна. В Интернет авторските правата могат да бъдат защитавани по същия начин, по който могат да бъдат защитавани и извън него.
Лицензът „Криейтив комънс” позволява на всеки да използва материали, публикувани при съответните условия. Много сайтове в България публикуват информация при условията на „Криейтив комънс” – сайтът на Президента, на Министерство на външните работи, моят личен блог, хиляди са, което означава, че всяка традиционна българска медиа може да използва такива материали и да ги публикува, стига да посочи автора. В повечето случаи, това е единственото условие, но нашите медии отказват дори да посочат автора.
В Закона за авторското право и сродните му права и в Наказателния кодекс е предвидена защита на авторските права, каквато в някои други страни няма. Защитата е чрез Главна дирекция „Борба с организираната престъпност”. Каква по-голяма защита трябва да имат тези хора, за да са доволни. Преди десетина години бях управител на втория в историята на страната Интернет доставчик и предложихме на носителите на авторските права следната схема: ние, Интернет операторите, ще ви плащаме по 1 евро месечно за всеки наш клиент без значение дали той/тя сваля или не сваля музика, защото ние не можем да следим трафика, нямаме такова право. Тогава те казаха, че не искат. Една бърза сметка показва, че за тези десет години сдруженията на носителите на авторски права са изгубили около 200 млн. евро. Съмнявам се, че са имали толкова приходи от продажба на дискове в България. Говорим за време, в което Интернет операторите бяха сравнително малко в България, потребителите също бяха все още малко и беше много лесно тогава да се вкара една такава лицензионна такса. При 3 млн. души, ползващи сега Интернет, това са 36 млн. евро годишно, но т.нар. правоносители не го поискаха и тук е мястото да се зададе въпроса „Защо?”. Тези сдружения имат интерес България да бъде сочена като страна, в която се пиратства музика, защото, когато има пиратстване, тогава има и пари за борба с пиратстването. Колкото повече пиратстване има в България, толкова повече пари получават сдруженията, за да се борят с него.
Фокус: Как да научим хората да не пиратстват, да не плагиатстват и да цитират използвания източник?
Вени Марковски: Има много неща в Интернет, които са свободни. Иначе дали отделен човек ще краде или не, това си е негов избор. Интернет-обществото можеше да помогне на носителите на авторските права, за да получават достатъчни пари за покриване на авторските права. Но тази индустрия е единствената, която преследва своите потребители. Нормалното е, ако имаш потребители, да намериш начин да вземеш от тях насрещно плащане, когато им осигуряваш някаква услуга. В България това е достигнало до уродливи размери, защото нашите сдружения за авторски права се оказват по-изостанали от американските. Както е известно, повечето носители на авторски права са от САЩ, където се намират световният музикален и филмов бизнес. Очевидно е, че щом в Щатите може да се реши този проблем, в България също би могло. Но нашите сдружения не искат, а причините посочих по-горе.
Фокус: Има ли създадена Интернет култура българинът? Как пише той по блоговете и форумите?
Вени Марковски: Интернет се ползва от много хора, но не всички са културни и възпитани – точно както и в цялото ни общество. Ще дам пример. Като се возите в градският транспорт в София и някой ви настъпи, той не ви казва „извинете”, казва „опа”. Същата култура съществува в Интернет. Допълнителното отрицателно явление в Интернет са хората, които аз лично наричам „анонимни подлеци”. Ако в автобуса някой ви настъпи и вие виждате кой ви е настъпил, макар че той не ви се извинява („опа” все пак не е извинение). В Интернет като ви настъпят не ви се извинява, дори „опа” не ви казват, а напротив – злорадстването става много по-силно, отколкото на живо. Преди 15 години, когато се казваше, че е началото на Интернет културата у нас, хората, които ползвахме Интернет, се познавахме. Имаше някакъв ценз, беше необходимо да имаш компютър, модем, да можеш да си плащаш сметката, да знаеш английски. Днес изследванията от юли месец, които сме публикували на сайта на „Интернет общество – България” сочат, че около 45% от българите ползват Интернет. Като включим и децата под 15 години, които са онлайн нон-стоп, процентът ще е значително по-висок. 75% от хората между 15 и 19 години са редовни потребители. В София онлайн са 57% от гражданите.
Фокус: Какви са най-коментираните теми в нашумелите през последните години блогове?
Вени Марковски: Трудно е да се даде общо определение на понятието блогове, тъй като вече има толкова много – политически, икономически, социални, културни. Има блогове на известни и не толкова известни личности, които обаче пишат значително по-интересно. Блогосферата е толкова голяма, че е трудно да се обобщи. Прави впечатление, че политическите блогове са значително по-свободни. В много случаи са по-задълбочени като анализ на случващото се в страната, отколкото обичайните издания.
Фокус: Какво е бъдещето на информационното общество и накъде върви то?
Вени Марковски: Световното Интернет общество върви към включване на следващите 5,5 милиарда души, които не ползват Интернет. Има около милиард и половина души, които в момента са онлайн. Ако сравните броя на потребителите на Интернет с броя на ползващите мобилни телефонни услуги, има огромна разлика. Това, което се случва по света, е, че Интернет се ползва за много неща, които не са масово навлезли в България. По света се появяват бизнеси в Интернет, които са от световен мащаб. Един такъв пример е „туитър” – преди година и половина никой не знаеше за съществуването на този сайт, а сега той едва ли не е най-модерният. Няма обаче нито един български продукт, който да е станал световен продукти, и няма нито една българска компания, която да е световна. В Русия има такива бизнеси. Там приходите от Интернет реклама за септември тази година надвишиха сбора на рекламите във вестниците и радиото. Единствените реклами, които носят повече приходи в Русия, са тези в телевизията и билбордовете.
Фокус: Може ли да се каже за България, че в бъдеще най-силната медия ще бъде Интернет?
Вени Марковски: Много е деликатен отговорът на този въпрос, защото българите по традиция сме недоверчиви и не вярваме на медиите, защото те публикуват неща, които е много лесно човек да провери и да види, че не са верни. Оттам недоверието се пренася като цяло в Интернет, но може да се каже, че има определени блогове, които са по-силни от традиционните медии и на които хората имат по-голямо доверие. В един блог е много лесно ако има грешка, тя веднага да бъде поправена с коментар под статията. Във вестника ако бъде направена грешка, тя може би ще бъде коригирана в следващия брой, а може и никога да не бъде коригирана. Човек не може да следи всеки брой и да гледа какви са корекциите от вчера.
Фокус: Факт е и това, че когато нещо се качи в Интернет, то остава завинаги там.
Вени Марковски: Дори да бъде изтрито, то остава в архивите. Това е голямата разлика. Има една стара максима, че „написаното остава” – нещо като „казана дума, хвърлен камък”. Ако казаната дума във вестника се чете от ограничен брой хора и повечето от тях не го държат под ръка, за да покажат за какво става дума, то в Интернет е много лесно да се направи една справка не само какво е било преди три, но и преди 10-15 години. Там написаното не само че остава, но то може да се връща и като бумеранг. Написаното винаги може да бъде напомняно и именно заради това авторите в Интернет според мен трябва да подхождат с по-голяма отговорност към това, което пишат.

Въпросите зададе: Грета ПЕТРОВА

В “24 часа” художникът Анастас Константинов казва следното (по повод идиотщините на пловдивския кмет, който бил забранил на чешкия художник Давид Черни да стъпва в някаква общинска галерия в Пловдив):

“Защо се стигна дотук? Заради неадекватната реакция на кабинета “Станишев” към инсталацията, който я покри с плата и по този начин обърна още по-голямо внимание на случката. Поведението на правителството беше на базата на балканския провинциализъм, необразованост и комплекси. Германия беше представена с пречупен кръст, но германците реагираха цивилизовано…
Управляващите у нас създадоха лошия имидж на България по света, а инсталацията на Черни е политическа преценка на посткомунистическия период у нас.
Като художник и на мен не ми е приятно страната ни да бъде изобразявана с тая символика, защото и аз мога да създам инсталация, с която да накарам чехите да плачат, но няма да го направя. Нека колегата Давид да не забравя, че българският народ, когото обозначи с тоалетна, не прати неговите събратя в Аушвиц и Дахау.”

Няколко въпроса към г-н Константинов и хората, които мислят като него:
1. Забравяте, че Черни не е “обозначил” с тоалетната нашия народ, а държавата.
2. Нашата държава изпрати 11343 евреи от Тракия и Македония на изтребление в концлагерите, а спасението на останалите дойде от водачите на народа – Светия синод на Църквата.
3. Вие твърдите, че имало лош имидж на българия по света и отговорен за създаването му било правителството. А защо не са отговорни хилядите бандити, просяци и проститутки, които се изнесоха по света? И има ли правителство, от което да не се срамуваме, освен от новото, разбира се, защото не знаем какви ще ги надробят следващите? Или… наистина ли не знаем?
4. Инсталацията на Черни, според вас, е преценка за посто-комунистическия период, но това никак не се “връзва” с представянето на Германия с пречупен кръст, да не говорим за останалите страни. Пък и самият Черни беше казал по едно време, че това му е бил спомен от времето на социализма. Да не говорим, че едва ли той изобщо се е занимавал с изучаване на пост-социалистическата история на България. Та той е художник, не е политолог или анализатор!

Но използвам статията на А. Константинов в “24 часа” за да задам по-сериозния въпрос:

кой е виновен за дереджето ни: управляващите, народът, държавата или световният заговор срещу България (какъвто, сигурно някои читатели са убедени, че съществува)?

Или някой съвсем друг?