Veni | Вени

Световният Интернет влиза в нова ера с подписването на документа за задължения между ICANN и правителството на САЩ.

Новият документ потвърждава, че Интернет ще продължи да се развива както и досега – от организация, в която участват всички заинтересовани страни: частният сектор, гражданското общество, правителствата, потребителите. Ще продължи развитието на политики, насочени към включване на нови домейни и – което е особено важно за България! – на домейни на кирилица. Както знаете, България бе първата страна, поискала официално от ICANN създаването на домейн “.бг”.

По повод приключването на договора, зам.-министърът на транспорта, съобщенията и информационните технологии Първан Русинов заяви (цитиран и на сайта на ИКАНН):

“България и българското правителство винаги сме подкрепяли развитието на Интернет у нас, а е известно, че по света сме давани за пример с либералното си законодателство. Нека напомня, че ние сме една от малкото, ако не и единствената държава, в която по законодателен път е решен проблемът с управлението на домейните и IP адресите – в интерес на Интернет-потребителите. Нашето управление продължава традицията на предишните – на сътрудничество с частния сектор, с неправителствените организации и с потребителите. Ние сме решени да предложим в кратки срокове работещо електронно правителство и разчитаме на иновативния български бизнес да ни подкрепи. България участва в работата на ICANN от самото създаване, чрез постоянен представител на МТСИТ в Правителствения консултативен комитет, а в продължение на три години имахме и наш съгражданин – член на Съвета на директорите на организацията. ICANN проведе заседание на Съвета в България през 2006 г. Много добре е, че ICANN тръгва по нов път, в който ще се отчита вече не само на американското правителство, както беше досега, а на целия свят. България е една от страните, които са дали заявката си за създаването на нов домейн от най-високо ниво, “.бг” (на кирилица) и ние работим с ICANN за реализирането на тази задача в най-кратки срокове.”

Повече информация – на сайта на ICANN.
Мнение на руските Интернет-лидери – в блога на ICANN.

Преди два дни, след дълго боледуване, си отиде моята надежда, че една явна далавера, със събрани достатъчно данни и доказателства при предварителната проверка от МВР, ще бъде вкарана в съда.

Става дума за това, че държавата чрез МДААР, в предварително предрешен конкурс, купи софтуер на “Майкрософт”, но не от “Майкрософт” (защото тогава цената щеше да е по-ниска), а от фирмата ЦАПК “Прогрес”. Всички ние сме платили на ЦАПК над 100 (сто) милиона лева за нещо, което е можело да бъде купено за много по-малко пари. Виновни за това – според прокуратурата – няма. Според голяма част от ИТ-експертите всичко е ясно.

Да, такава е тъжната действителност в България.
Когато един случай се разследва една година от икономическа полиция, той приключва с мнение, че може да се вкара в съда. Прокуратурата обаче, понеже е извършила тази проверка не по НПК, а по Закона за съдебната власт (и съответно събраните доказателства не могат да се ползват в съда!), губи още една година, в която същият случай се разследва от дознатели, които явно не разполагат със същите механизми за проверки и приключват предварителното производство по такъв начин, че прокуратурата го прекратява, вместо да го вкара в съда.

Все още не сме получили официалното становище на СГП, а може и изобщо да не го получим, така че няма на кой да се оплачем. Това е още един от начините за отказ от правосъдие, в който формално всичко е приключило, но реално липсата на отговор ме лишава от правото да подам жалба до главния прокурор.

Още по темата:
- писмото до прокуратурата
- отговор от Ники Василев
- детайли по поръчката
- още информация от Ники Василев
- още много статии по темата “Майкрософт”

Последните данни на “Маркет тест”* показват, че:

- Интернет използват 44.69 % (На практика процентът е по-голям, защото голяма част от децата под 15 години са онлайн, при това редовно).
- 57 % от софиянци ползват Интернет редовно.
- 3/4 от хората между 15 и 19 г. възраст са редовно онлайн, 60 % от тези между 20 и 29, 54 – между 30 и 39.
- dial-up се ползва от 1.68 % от всички потребители, adsl – от 8.46, останалите са по кабел или LAN.
- потребителите не са много наясно на каква скорост са свързани, но все пак 2 % знаят, че са на бавни скорости, по-ниски от 2 Mbps.
- 45 % ползват телефон през Интернет (skype и др.п.), 38 % – ел. поща и новини, 32 % ползват търсачки, 19 % гледат телевизия през Интернет, 18 % играят онлайн игри, слушат радио, близо 9 % ползват онлайн банкиране.

_____
* – Проучването е извършено през м. юли 2009 г., извадка 11804 души на възраст между 15 и 69 г. и е предоставено на “Интернет общество – България” с правото да го цитира. Ако някой използва тези данни, е длъжен да посочи източника и сайта, откъдето са взети!

Човек може да подмине в потока от новини това знаметнално изказване на председателя на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев:

“Много малко от промишлените предприятия наистина пострадаха от газовата криза през януари.”

Повтарям го: “Много малко от промишлените предприятия наистина пострадаха от газовата криза през януари.”

А помните ли как през януари някои български фирми нададоха вой, че край с бизнеса им, защото нямали газ поради врътването на кранчето от страна на руснаците? Заглавия от сорта на “Газовата криза скова България” или “Загубите за България от газовата криза през януари са не по-малко от 500 млн. лева” бяха ежедневие…

Каква неприятна изненада за българския бизнес.
И какво ли още ще се разкрие от миналото правителство, за което сме били погрешно информирани?

Едно интервю със зам.-министър Русинов в “Дневник” демонстрира пълният провал на МДААР и ЦАПК “Прогрес” (да, има такава фирма) в изграждането на електронното правителство.

- На какъв етап е проектът за електронно правителство? Кога реално може да бъде завършен той?
- В последните години е работено в тази насока. То не функционира все още, въпреки че доста средства и ресурси са налети. Ако има единна, централизирана политика, стратегия и управление на тези процеси, лично моето мнение е, че процесът би могло да бъде завършен в рамките на броени месеци. Но основното е – централизиран подход. До момента много от проблемите и възможностите за неефективно усвояване на ресурси се дължат на разпокъсване на функциите между ДАИТС и Министерството на държавната администрация.

- Т.е. сега вече има предпоставки нещата да се случат по-бързо?
- Предпоставките в момента ги създаваме. Централизираното управление на тези процеси е залегнало в програмата на правителството. Бих могъл да кажа, че следването на такава политика би позволило стартиране на базовите услуги на електронното управление в рамките на броени месеци.

Не само аз съм писал за некадърността на хората, които бяха набедени да се занимават с електронното правителство, но е друго да го чуеш от устата на един от новите зам.-министри.
Този зам.-министър, Първан Русинов, определено ще има подкрепата на “Интернет общество – България” – със сигурност дотогава, докато казва нещата такива, каквито са и се опитва да намери решение на проблемите!
Пожелавам му успех – и дано електронното правителство не просто почне да работи, а бъде изградено на базата на отворени стандарти, за да може всеки да го използва, а не само тези, които са принуждавани от репресивните органи на властта да си купуват софтуерните продукти на Майкрософт:-)

Ето какво пишат в IDG през 2006 г.:

Основите и стартовете на електронното ни правителство

Октомври 2002 година. …Министерството на транспорта и съобщенията започва пилотен проект, за който Международният съюз по далекосъобщения (ITU) дарява 30 000 евро. Предвижда се в обща мрежа да се вържат Комисията за регулиране на съобщенията, координационният център на Министерския съвет и Агенция “Развитие на съобщенията и информационните и комуникационни технологии” при МТС, като 100 служители трябва да получат смарт-карти с цифрови сертификати, а по-късно в мрежата следва да се включат няколко пощенски станции и Интернет-клубове, от които външни клиенти да плащат такси и данъци. (Може да се види тук, тук и на доста други места из Интернет). Е, май никой не знае какво е станало с този проект, но важното е, че е пилотен проект за електронното правителство.

Декември 2002 г. На заседание на Министерския съвет са приети Стратегия за електронно правителство на Република България, Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа на “едно гише”, Базисен модел на обслужване на “едно гише” и Решение за участие на България в програмата на Европейската общност Обмен на данни между администрациите (IDA-Interchange of Data between Administrations). (тук) Браво, че иначе за къде сме без стратегия?

Юни 2003. Разработен е пилотен портал на електронното правителство от от консултантския екип на Microsoft в сътрудничество с фирма ЦАПК „Прогрес”. Ето, че малко преди летните отпуски е гръмнато първото шампанско. Е-правителството се почна. Междувременно всички продължават да питат как държавата плати 13 милиона долара за 30 000 Microsoft лиценза без конкурс за доставчика.

Септември 2003 година. Старт на електронното правителство на България. Промяна на адреса, получаване на справки за фирмена регистрация и осигуровки от НОИ за частни лица и компании, притежаващи електронен подпис, вече се извършват онлайн – през http://egateway.government.bg, с което проектът за е-правителство е започнат, гордо съобщава на пресконференция министърът на ДА Димитър Калчев. По БНТ от 01.10 се излъчват образователни клипове за народа (тук). Наздравици и фойерверки. Започваме да пълним списъка с „20-те индикативни услуги“. Към ноември 2005 от тях обаче работят едва 4 за бизнеса и 5 за гражданите.

Ноември 2004 година. Е те сега вече стартира истинското електронно правителство. Пусната е в действие първа по рода си у нас електронна система на Министерството на финансите за онлайн-провеждане на търгове. Всъщност, тя била само в Министерството на финансите, и не била за всички търгове, а само за малките обществени поръкчи, и де факто чрез онлайн системата само се обявяват конкурсите и се набират оферти, но изборът не е автоматизиран – отново комисия решава кое предложение да избере. (Справка тук).

Февруари 2005. Град Кърджали е избран от Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за пилотен проект за създаване на електронно правителство със свободен софтуер с отворен код и стартира предлагането на 6 е-услуги. Общината приема по електронен път жалби, писма, сигнали и молби от гражданите, както и заявления за издаване на УП и издаване на Образец 30 (при пенсиониране) на адрес http://kardjali.foss.bg. Системата е изградена изцяло с решения с отворен код, а светлият пример е последван от Враца, Мездра и други градове. За инициативата говорят спомоществувателите от ПРООН, сътрудниците от Интернет общество БГ и самите общини, а правителствените портали и информационни служби са мълчаливи. (Ето част от отразяванията)

Юли 2006. Министерството на държавната администрация и административната реформа започва мащабен проект, с който ще се положат основите за развитието на електронното правителство в България. Божичке, пак ли го започваме и му полагаме основите на това електронно правителство?

Това са само част от “пилотните”, “стартовите” и “основополагащите” вести около прословутото е-правителство. Да не говорим колко пъти през това време “пилотно стартира” услугата “едно гише”. Е… Не мога да кажа нищо, освен да перифразирам един бивш колега така: „И всичкото това нещо, като го пресметнеш в чашки шампанско и кетъринг-хапки…. знайш ли колко става?!“

А ето една публикация от моя блог, от 1-ви октомври 2007 г. под заглавие “Електронно правителство?” и ето още една, в която се цитира просторно интервю на шефа на ЦАПК – фирмата, която уж построи не едно, а няколко електронни правителства. Прочетете някои от духовитостите му:

“Проектът стартира с четири услуги. А трябва да са двадесет. Такава беше и нашата задача – да предлагаме двадесет услуги. Няма значение какво ще бъде електронното правителство, кой и с какво ще го реализира – ние трябваше да имаме двадесет услуги. Тук няма място за коментар. Ние може да предложим и 220 услуги, но ако в тях не са включени въпросните 20, които ни определя Европейската общност, със въпросните 220 може да си направим снимка в някой от жълтите вестници. Значи това е основният проблем. Всеки, който се опитва да ми доказва, че електронното правителство може да бъде база за безкраен развой или друго нещо, е много добре. Аз съм “за”, но тук най-подящ е изразът на фирма NIKE: Just do it! (”Да го направим!”) Повече нищо друго не се иска от нас.
Кога ще стартират останалите услуги? Този проект беше реализиран изцяло от DELL и MICROSOFT. Не сме звено, което се занимава с електронното правителство изобщо. Не съм политик или адвокат, който се опитва на основата на технологията, да създаде шум около себе си и да си създаде някакъв имидж. За мен това беше технологична задача, която изпълних за два, вместо за планираните три месеца. Реших този проблем с безотказната помощ на ГРАО, НОИ, Министерството на финансите и Министерството на регионалнто развитие. И който не е разбрал какво е станало може да отвори документите и да прочете. Ще бъде голям резил, ако някой на финала каже: “Ама вие нямате 20 услуги.” Високата оценка, която получихме, за съжаление, не беше от страна на българските медии, казвам го с насмешка и с не малко тъга. Българските медии не оцениха адекватно стореното, а именно, че ние взехме най-добрата практика и я реализирахме.
Истината е, че с нея може да се печелят и избори. Това беше и една от платформите на Тони Блеър, с която той спечели втори мандат. В основата на неговите изказвания беше становището, че: “Администрацията трябва да се обърне с хастара навън, т.е. към гражданите, а не да мисли за собственото си благо”. Или казано по друг начин: това го правим за гражданите, а не за администрацията. Струва ми се, че четиринадесет години ние се стараем да създадем информационна система, при която чиновниците нищо да не правят, а гражданите сами да се управляват. Тони Блеър обръща с главата надолу цялата система, като поставя в центъра отделния гражданин. Това искаме да се направи и за администрацията в България.
Истинско признание за мене беше, когато председателстващият на Европейския съюз Силвио Берлускони поздрави президента Георги Първанов, министър Калчев и премиера за това, което направихме, а всички останали обясняваха само какво ще направят.”

____
П.П. В “Стандарт” има статия по темата за електронното правителство, която се занимава с друг негов аспект:

Тройна комбина уреди свои хора с 25 милиона
Бившите подчинени на Николай Василев раздавали поръчките за е-правителство

Приятелски кръг от закритото вече ведомство на държавната администрация се опитва да превземе Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, научи “Стандарт”. Целта е да запази старите си властови позиции и да продължи да манипулира провеждането на обществени поръчки. Отделът “Електронно правителство” се мести от затвореното ведомство и вече е подчинено на транспортния министър Александър Цветков. Хората от стария отдел със зъби и нокти се опитват да бъдат назначени в същата структура, за да се докопат до апетитни проекти, които ще им донесат печалби от десетки милиони. Те са наследени от бившето Министерство на държавната администрация (МДААР), където същите хора начело с ексдиректора на бившата дирекция “Електронно правителство” Юрий Алкалай са лобирали близки до тях фирми да спечелят обществените поръчки.
“Търговете на тези хора трябва да бъдат разследвани от прокурор. Вместо това те се опитват да продължат да подпомагат дейността на фирмите, спечелили конкурсите, и да осигуряват пари за осъществяването им”, смятат експерти.
Начело на комбината е Биляна Дякова, която е главен секретар на ведомството при новия кабинет. С нея са Юрий Алкалай и Борислав Бочев от разформирования отдел, които още са на улицата. Тримата са изготвили устройствен правилник на транспортното министерство, който ще бъде внесен от Дякова. Алкалай пък се готви да оглави отдела за е-правителството.

Триото е играло ключова роля за провеждането на над 200 обществени поръчки във ведомството на Николай Василев, твърдят източници на “Стандарт”. Едва десетина от тях са спечелени от случайни фирми, които са дали най-добри условия. За останалите процедури се смята, че са манипулирани. Това е ставало както чрез самия избор на предмет на поръчката, чрез изготвянето на техническите задания, които облагодетелстват строго определена фирма. Налагани са и определени критерии за подбор на изпълнител – например опит от 12 години, на които отговаря само един от кандидатите. Така ставало възможно да се избират оферти, чиито цени са с пъти по-високи от реалните. Съставът на комисиите пък бил определян така, че да гарантира сигурно спечелване от страна на предварително зададения кандидат.
Необходимостта от провеждане на обществената поръчка била обоснована с докладна записка от Юрий Алкалай, а разходът – одобряван от дясната му ръка Биляна Дякова, която е била главен секретар на МДААР. Самата тръжна документация и допускането на кандидатите до конкурсите са се одобрявали от близката до Дякова Вера Митрева, която е юридически консултант на закритото министерство. Като членове на комисиите се редуват Митрева, Алкалай и подчиненият му Борислав Бочев.
Така групата е успяла да разпредели 15 млн. лева през 2008 г. и най-малко 10 милиона от отделените за 2009 г. 18 милиона.
Тримата експерти по информационни технологии са успели да прокарат чрез конкурси скандални проекти, които гарантират солидни икономически печалби в бъдеще. В същото време част от проектите остават незавършени, което поставя под съмнение тяхната целесъобразност.
Първият е изработването на Стратегия за изграждане на електронното правителство. Цената му е 1 млн. лв., а парите са по програма ФАР.
По-късно приоритетите в изграждането на електронното правителство са сменени. За да могат парите да бъдат отчетени като усвоени обаче, по предложение на Юрий Алкалай министерството на администрацията приема само уводната част, или 10 от общо 2000 страници. Така на практика стратегията остава неприета, а страната ни продължава да изгражда е-правителството без стратегия и референтен модел, което води до сериозен финансов преразход.
Друг милион е изхарчен за “Изграждане на среда за електронни разплащания при предоставянето на електронни административни услуги”. Изпълнител е фирмата “Датамакс”. Според експерти изградената система обаче струва наполовина. Вместо да се направи т. нар. payment gateway (връзка с платежните системи в страната), което съответства на изискванията на Европейския съюз и струва около 200 000 лв., се предлага изграждането на единна среда за разплащане. Така обаче “Датамакс” си осигурявали възможността всички плащания да минават през тяхната система, а по този начин част от средствата ще остават при тях. Никой от конкурентите нямал шанс да се докосне до поръчката, условието за брой офиси в страната било написано така, че само “Датамакс” отговаряла на него.
По същия начин като единствена, която отговаря на условията, печели конкурс и фирмата “Скрипто”. Той е за договор за абонаментна и лицензионна поддръжка за осигуряване безотказно и безпроблемно функциониране на “Система за защита на електронна поща”. Сумите за поддръжка на софтуер, които се плащат, са около 10 пъти по-високи от реалните. Фирмата сключва договор до септември 2009 г., но през май договорът е продължен чак до септември 2010 г.
В друг търг за компютри пък са доставени конфигурации с по-ниски показатели. Техниката се приема от Юрий Алкалай и със съгласието на Биляна Дякова. Ако доставката закъснее се подписват протоколи, че тя всъщност е оставена на отговорно пазене при доставчика. След това МДААР плаща на “Еконт експрес” превоза до общините. Малка подробност е, че дружеството е собственост на “Еконт транс”, в което пък Алкалай е член на съвета на директорите.

Препечатвам я с препратка към оригинала, защото тя показва друга част от процедурите по електронното правителство, тази част на мен не ми е известна.

На 28 септември 2009 г. стартира първото национално проучване в България със специален фокус върху проникването на високоскоростен Интернет в страната и влиянието му върху местната икономика.*

Проучването се провежда във всички региони на страната и е по поръчка на Европейския съвет за оптична връзка до дома (FTTH Council Europe). Изследването се организира от Yankee Group със съдействието на Интернет общество – България и е част от по-голямо изследване на социално-икономическите ползи от високоскоростния (оптичен) Интернет в България. Целта на проучването е да изследва по какъв начин наличието на високоскоростен (оптичен) Интернет в България подпомага икономическото развитие и допринася за подобряването на различни социално-икономически метрики в страната.

Проучването се нуждае от голям брой отговори, за да може да се придобие добра представа за използването на високоскоростен Интернет в България.
Ето защо приканваме всеки Интернет потребител да се включи в проучването чрез попълване на анкетата, която се намира на този адрес: http://survey.isoc.bg/

Чрез вашите отговори в анкетата ще допринесете за това България да бъде поставена на европейската карта като водеща държава и пример за Европа по достъп до високоскоростен Интернет.
Резултатите от проучването могат да спомогнат за привличане на вниманието в Европа относно сегашната ситуация на пазара по отношение на проникването на високоскоростен интернет в България, което до момента е силно подценявано в повечето международни доклади.

„Можем и смятаме да научим много от това как българите използват достъпа си до високоскоростен Интернет“, коментира Беноа Фелтън от Yankee Group, САЩ. „Интересуваме се най-вече да научим как този достъп влияе на ежедневието на обикновените хора в България, на общуването им с роднини, които се намират в далечни краища и на им трудовата ситуация. Това включва възможността да се работи от дома и потенциала да се работи в или стратира ИТ и интернет бизнес.”

Екипът на проучването, от името на Европейския съвет за оптична връзка до дома и Yankee Group.

Интернет общество – България

За връзка с нас: тел. (02) 401 8009; email: office@isoc.bg

______
* – от блога на “Интернет общество – България”

Напоследък всеки дава отговор на този въпрос, обикновено с думите “плащаме повече за членството си в ЕС, отколкото получаваме от ЕС за нас”.

Подчертавам “получаваме”, защото ние винаги искаме да получаваме нещо, по възможност без да даваме друго нещо в замяна. Т.е. да има “далавера”.

Сигурно и вие си мислите: “Ами, да! Европейците трябва да ни плащат!”. Не е вярно. Никой за нищо не трябва да ни плаща, а и не може да се иска от онзи далечен “Брюксел” да ни дава пари. България е Европейският съюз. Ние сме граждани на ЕС.

Да видим какво пише в една книга със само 118 страници: Европейски бюджет 2008 г. Финансов отчет. (малко над 6 Mb, извадил съм по-долу някои от местата, в които пише за нашата страна):

- the Civil Protection Mechanism responded to three emergencies inside the EU: forest fires in Bulgaria and Greece, floods in Romania.
- Whereas in 2006 compensations were paid to the 10 countries that had joined in 2004, as of 2007 they only concerned Bulgaria and Romania, which received EUR 64 million and EUR 142.6 million in 2008 respectively.
- In 2008, the ratio of EU-allocated expenditure on GNI* reached… 2.89 % for Bulgaria, now in fourth position (четвърто място), in its second year after accession to the EU, up from the ninth position in 2007;
- (за запазване и мениджмънт на природните ресурси сме на второ място):
In relative terms, Greece received the largest share of EU expenditure under the heading ‘natural resources’ (1.47 % of GNI) ahead of Bulgaria, now already second, up from the 26th position in 2007 (when almost no payment was made).

Разбивката на получените от България близо 1 (един) милиард евро може да се види в тази таблица. За сведение на мързеливите: в земеделието има получени над 400 млн. евро. А сме получили и 64 млн. евро компенсация за парите, които сме платили като членски внос през 2007 г.

И двата документа са много поучителни – особено за новите министри. Занимателно е как те боравят с числа**, без да се замислят, че думите са като бумеранг – идват обратно и, ако не очакваш, могат да те уцелят по челото.

Иначе въпросът, изведен в заглавието, е подвеждащ.
Ползата от членството на България не бива да се мери само в пари. Дори – най-малкото трябва да се мери в пари.
Ползата е, че сме част от голям пазар, в който можем да продаваме (е, ако имаше и какво да продаваме, щеше да е супер!) своите стоки, услуги, идеи. Ако не можем да произвеждаме качествени стоки, ако не предлагаме добри услуги и не ни хрумва и една идея, която да се купи от големите европейски инвеститори, тогава няма защо да се правим на велики.

Впрочем, за да се разбере по-лесно: бюджетът на ЕС е нещо като бюджетът на България – както градовете вкарват малко в държавния бюджет, а получават повече, така и България в ЕС – дава малко, а взима много повече.

____
* – GNI – Gross National Inocome, за България той се равнява за 2008 г. на 33.6 млрд. евро.
** – да не се бърка с цифри; числата са съставени от цифри. Цифрите са от 0 до 9.

Бележка на автора: Трябваха ми около 30 минути, за да намеря всичките цитирани по-долу данни.

В последните дни много се пише и говори за т.нар. “самолети на властта” – два самолета, купени от кабинета “Станишев” за нуждите на държавата.

Бойко Борисов обяви, че те са неизгодни, били взети от някаква евтина авиокомпания и т.н.:

“Купени са два „Еърбъс”-а, пътнически, изобщо необорудвани по каквото и да е изискване на Националната служба за охрана, за което говорят. Втора ръка. На цени по-скъпи, отколкото от заводите на „Еърбъс”. Подписан неизгоден договор.”
“Борисов изрази възмущение не само от единичната цена на машините – $ 44 млн., но и от капацитета им, тъй като те са 140-местни. “Като се знае колко е президентската администрация, ако пътува президентът, цялата да я качим, остават места. Цялото правителство да пътува, пак са много големи, при това два.
Парламентът да качим – които са в момента на заседание, няма да се съберат толкова да ги возим на един самолет. Правителството ще има все едно авиокомпания, да почнем да чартираме полети ли”, коментира Борисов.”

Малко факти за Airbus 319:

Това е самолет от семейството на Airbus 320, в което влизат 318, 319, 320, 321 и ACJ.
Може да лети до 6900 км., използва се в целия свят, създаден е по предложение на Стивън Удвар-Хаджи, известният унгарец, който е царят на самолетите под лизинг. Масово се използва от компании като EasyJet. Нискотарифните авиокомпании, за информация на “специалистите” от нашето правителство, са нискотарифни, а не с-евтини-самолети; те са създадени през последните години и разполагат само с нови самолети. В този смисъл, да се купи самолет от EasyJet не значи, че се купува евтин самолет, а нов.
Има произведени (към август 2009 г.) 1195 броя, от които летят 1194, а в момента се произвеждат вече поръчани и платени 328 броя.

Цената.
Според самите EasyJet, те купуват самолета на цена $ 44.2 милиона. Това е през 2001 г., при купуване на 240 машини от производителя.

Прочетох какво е казал прокурорът по тази сделка* за друг участник в търга и не мога да ги коментирам, без да съм видял документите по сделката, но напр. едната компания може да е предлагала самолетите за $ 42 милиона, но пък да е искала парите изцяло, веднага. Доколкото разбирам, сега плащаме всеки месец някаква сума.

Могат ли тези самолети да летят през океана?
Разстоянието Лондон – Ню Йорк е около 5580 км., което ще рече, че А-319 може да ги прелети, дори и в базисната си конфигурация. Отделен е въпросът колко често президент, премиер или председател на Парламента лети през океана на официално посещение, за да ги ползва, но все пак – може. Тези самолети са основно за официални визити в ЕС, СНГ, Близкия Изток, Северна Африка.

Оборудвани ли са за ползване от VIP-клиентите си?
Министрите се надпреварваха да ни обясняват, че не са, но от приложената по-долу стенограма става ясно, че не е така, защото в цената е включено и преоборудване. Напълно естествено е това да се случи след като самолетите са купени, защото никой не държи в авиопарка си готови за ползване от правителството самолети. А наемането на чартъри е възможно, разбира се – аз съм летял в такива самолети и мога от личен опит да кажа, че си струва. Но струва доста, доста скъпо, при това без елемента за сигурността.

Изводи и заключение
От приложената по-долу стенограма от заседанието на кабинета “Борисов” се вижда, че все още се обмисля какво да се прави, но фирмата, която е спечелила търга, се е съгласила да си вземе обратно единият самолет и да прехвърли платените по него вноски към другия, т.е. това със сигурност си е изгодна сделка за България, защото фирмата можеше и да не се съгласи на тази схема. Но остава да видим другата седмица какво ще реши МС.
Дали цената е изгодна – за разлика от един от министрите, който дава за пример, че EasyJet купувал от завода-производител, аз съм наясно, че ние вероятно сме могли да отидем и поръчаме самолет от завода-производител. Поръчаме, защото това не е магазин, в който самолетите се купуват от витрината. Те се поръчват и плащат днес, а получават след няколко години. И цената не е като за милиардери-унгарци, а като за българи, които купуват един самолет на двадесет годинин.
Един от министрите пък твърди, че самолетът можел да се ползва само пет години. Бих му напомнил статистиката, посочена по-горе. От произведените самолети всички с изключение на един летят. Започнали са да летят през 1995 г., т.е. вече 14 години. Животът на самолета не се измерва в години, а в “налягане”, т.е. всеки път, когато самолетът лети, той се херметизира, което поставя фюзелажа под напрежение. Животът на самолета се измерва с умората на метала и появата на пукнатини. В този смисъл жизнен цикъл от около 50 хиляди летателни часа и 75 хиляди херметизации се равнява на около 20 години. Затова самолетите на властта могат да летят и по-дълго. Airbus дават живот на своите самолети около 30 години.
Самолетите на AirBerlin от Airbus са произведени и доставени след 2005 г., така че в случая с нашите два самолета говорим за самолети, които са летяли малко и са на практика нови.

Има ли нужда България от такива самолети?
Като оставим настрана популизма, моето скромно мнение е “да”. Мога да се аргументирам надълго и нашироко за това, но за всеки зает човек, който лети често, е ясно, че спестените 2 часа на излитане и един час на кацане са време, в което може да се свърши много работа. Не искам да спекулирам дали нашите министри са толкова заети, колкото своите западни колеги или колкото бизнесмените, които ползват частни самолети, но фактите са факти. Да не говорим за въпросите, свързани със сигурността.

Заключението оставям на читателите, които са интелигентни.

Следва пълния текст на стенограмата от заседанието на Министерски съвет на 23.09.2009 г.:
Read more…

Както съобщи Националния център за безопасен Интернет, след подадените от страна на “Интернет общество – България” и самият център сигнали до МВР и КЗП, сайтът е спрян.

В момента, ако човек поиска да го посети, излиза съобщение:

Forbidden
You don’t have permission to access / on this server.
Additionally, a 403 Forbidden error was encountered while trying to use an ErrorDocument to handle the request.

Благодарим на МВР и на КЗП за бързата реакция! Доколкото разбрахме, спирането на сайта не е станало по инициатива на МВР, така че засега няма да им благодарим :)

Още по темата:
- тук, съвети за такива случаи – тук.
- от Safenet.bg (през “Фокус“):

Три пъти е сменян IP-адресът и девет пъти – регистрационните данни на спрения сайт, изнудвал тинейджъри за по 59 лева месечен абонамент. Това съобщи пред Агенция „Фокус” Георги Апостолов, координатор на Националния център за безопасен интернет. Спреният сайт е регистриран на 31 август, като по данни от форуми и блогове – около 100 младежи са платили исканата сума – посочи още Апостолов.
„От една страна случаят със спрения сайт е инцидентен. За първи път се сблъскваме с подобна практика, като подобни случаи няма регистрирани и в Международната асоциация на он-лайн горещи линии, където целта е борба с детската порнография, но и всякакви други злоупотреби”, заяви Георги Апостолов. Той посочи, че като изобретателност на случая е нещо ново, но като схема да се измъкнат пари чрез он-лайн система не е нищо ново. По думите на Апостолов това е „по-ниско ниво на измамничество”. В същото време е доста добре разчетено спрямо психиката и психологията на целевата група, която фактически е подмамена – непълнолетните в тинейджърска възраст.
Самият сайт представлява входна розова страница с дама, не особено красива и напълно облечена – посочи Георги Апостолов. За да влезеш вътре обаче трябва да попълниш он-лайн имейл адрес, като очакванията на тинейджъра е да види какво има на сайта. В същото време на електронната си поща получава симулация на фактура, обясни Апостолов схемата на изнудване на подрастващите.
„Съдържанието също е нищо особено. Даже няма съдържание за което да се иска плащане. На самия сайт отгоре с много ситен шрифт пишеше „59 лева месечен абонамент”, уточни той.
Георги Апостолов посочи, че никъде няма предупреждения, че в момента в който се направи стандартната регистрация, се сключва някакъв договор. „Това нещо се съдържа в три различни клаузи в общите условия на сайта, които са така навързани, че трябва да бъдат изчетени подробно и да се опита да вникне във връзката. Задължението да се заплати някаква сума е също лъжа и измама, защото не може да се праща фактура по имейл адрес. Не може да се изисква плащане по банкова сметка на някой, без да знаеш кой е той. Всичко е съшито с бели конци, но много добре разчетено на особеностите на психиката на тинейджърите”, коментира Георги Апостолов.
Основният начин за рекламиране на този сайт е бил чрез сайтове за запознанства и се изпращал чрез лични съобщения до потребителите. В личното съобщение се съдържа линк, върху който тинейджърът щрака автоматично, за да види за какво става дума и вижда тази страница. „Попълва си имейл адреса при регистрацията, а отдолу трябва да си избере дата на раждане, за да гарантира, че е над 18 години, което също автоматично се прави без никой да спазва нещо. Разчита се на това, че както момичето, подало сигнала, е подало неверни данни, защото е декларирала, че е над 18 години, а тя е под. Тя не може да различи, че такъв имейл не я задължава с нищо”, съобщи още Апостолов.

Вече писах за съмнителната варненска (?) фирма, за чиято дейност изпратихме сигнал до МВР и КЗП.

Още малко информация след разговори с колегите от Safent България, която би била полезна на всички досегашни и потенциални жертви:

1. Не се притеснявайте, ако някой ви прати “фактура” по електронната поща, с която ви иска пари. Тази фактура не е достатъчно основание за плащане. Няма никакъв начин за доказване на получаването й, нито пък сте длъжен да следите всяко електронно съобщение в пощенската си кутия. Още повече, че някои провайдери могат да я маркират като “spam”.

2. Не е задължително да се регистрирате с истинските си данни в такива сайтове (друг е въпросът какво изобщо правите там!), вкл. и с нормалния си електронен адрес; можете да използвате някакъв създаден за целта адрес.

3. Вашият IP адрес и електронна поща не са достатъчни, за да бъдете идентифицирани. Нещо повече – дори и да ползвате постоянен IP адрес (което не е практика сред нашите провайдери), пак никой не може да докаже, че именно вие сте ползвали вашия компютър.

4. Ако ползвате безжичен рутер у дома, всеки, който е минавал наблизо с ноутбук би могъл да се включи към мрежата ви и да (зло)употреби вашия Интернет.

5. Ако получавате такива съобщения, задължително подайте оплакване в МВР (e-mail: 170@mvr.bg) и КЗП – (info@kzp.bg). Не се страхувайте от тях – по-добре е да действате чрез тях, отколкото да се оставите на някакви съмнителни рекетьори да ви изнудват за пари.

Принципът на действие на тази компания е “ако мине”. Съобщението им е завоалирана заплаха, която може да мине пред хора, които не са запознати със законите в страната. Например твърдението им:

“Който сключи договор и възнамерява да не изпълни задължението си по този договор, най-малкото става подсъдим за опит за измама. Този факт е достатъчен да се подаде жалба в прокуратурата.”

сочи към престъплението “измама”. Но Наказателният кодекс дава следното определение:

Чл. 209. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г.) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва за измама с лишаване от свобода до шест години.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 10 от 1993 г.) Който със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Ако се позамислите, може да решите, че именно вие сте жертва на измама, защото са използвали неопитността ви с цел да набавят за себе си имотна облага :-). И са ви вкарали в заблуждение, защото на сайта, на който се регистрирате има поле за приемане на следното твърдение: “Аз съм пълнолетен и приемам условията за регистрация”. Но няма връзка към “условия за регистрация”. Вместо това най-отдолу пише “Общи условия”. Някъде пък отгоре на страницата пише “за 30 дни абонамент за софт еротика на www.[ценурирано да не им правим реклама].com – 59 лв. (с вкл. ДДС)”, но отново не става ясно, че като кликнете на сърчицето с надпис “Кликни сега” приемате да бъдете абонат.

Хубавото е, че в случая фирмата е дала и банкова сметка, така че би трябвало от МВР и КЗП да могат да ги издирят веднага.

Ние ще продължим да следим случачая, заедно с колегите ни от Safenet и ще ви информираме за развитието му.

Преди малко от наши източници узнахме, че в МВР вече има и постъпила жалба от конкретен гражданин – жертва на фирмата от Варна.

____
П.П. Тъй като се оказа, че някои хора не са разбрали написаното от мен, явно трябва да поясня за тези, които не четат достатъчно внимателно, но то се отнася и до всички потребители:
- внимвайте какви сайтове посещавате и внимавайте с какви условия се съгласявате. Като цяло повечето са нормални, но винаги можете да попаднете и на мошеници;
- ако се искат някакви ваши лични данни, принципният ми съвет е да не ги давате, освен ако не сте сигурен, че доставчикът може да ги съхранява съгласно българските закони;
- ако имате и най-малкото съмнение за някой сайт, информирайте МВР и КЗП – те вероятно ще се ориентират по-добре от вас;
- ако някой ви изнудва, защото сте посещавали някакъв сайт, задължително информирайте полицията и (ако сте непълнолетен) родителите си;
- ако имате нужда от още помощ, винаги можете да се обърнете и към “Интернет общество – България”. Ние няма да разпространим името и личните ви данни, но ще информираме съответните органи на властта или някой, от който зависи взимането на решение. Само преди няколко дни така решихме казус с използване на произведения в Интернет без съгласие на автора им.