Veni | Вени

Или как родното ми Министерство на правосъдието ме обяви за югославянин*

Вече години наред българските медии обсъждат темата за гражданството на македонците.

През 2005 г. на страниците на в. “Сега” аз водих задочен спор с днешния министър без портфейл Божидар Димитров, а през 2006 г. в същия вестник аз категорично твърдях, че македонците са български граждани по рождение.

Днес обаче трябва да се извиня на читателите и на всички хора, които неволно съм заблудил с тези статии.

Днес аз имам официален отговор от българското Министерство на правосъдието (МП), в което нещата са казани едно към едно: родените в Македония не са български граждани по рождение. По-лошото е май, че и македонци не са, а са… югославяни!?

Предисторията накратко: Баща ми е роден през 1939 г. в София, а майка ми – през 1942 г. в Гевгели, тогава в административните граници на Царство България. Като мен са мнозина от днешните македонци, чиито родители са родени между 1941 и 1944 г. След войната родителите ми си остават в Югославия до 1968 г., когато емигрират в България.

МП изброява аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които майка ми е загубила българското си гражданство (поданство), поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Тя “… е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Законът за българското поданство от 1940 г. (ДВ, бр.288/20.12.1940 г.), който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.

По силата на конкретните исторически обстоятелства през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на социалистическа Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.

Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г. – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”.

Именно по силата на тази разпоредба майка ми е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.

В изготвеното становище от МП е посочено и правното основание по действащия към момента на моето раждане Закон за българското гражданство от 1948 г. (ДВ, бр.70/1948 г.), в сила до 01.10.1968 г., поради което не ми се признава, че имам българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечественият закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време баща ми е български гражданин, а майка ми е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, аз съм… югославски гражданин по рождение. Така пише в писмото на МП! И е категорично:

“С оглед на горното няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.”

И какво се оказва: аз, който винаги съм мислел, че съм български гражданин по рождение, разбирам, че всъщност съм югославянин?!

Но щом аз не съм българин по рождение, нима можем да имаме каквито и да са претенции, че македонците са? Можем, разбира се, но това ще са претенции без подплата, без никакво основание. Писмото на Министерството на правосъдието е категорично, ясно, аргументирано. То поставя край на амбициите на българските политици да представят македонските граждани като българи. Емоциите трябва да отстъпят пред правото – законите са категорични и ние следва да ги уважаваме и почитаме.

В личен план това писмо означава, че аз няма да мога да се кандидатирам през 2011 г. за президент на България. Може би ще трябва да се пробвам в Македония, знам ли.

Моят казус обаче решава еднозначно споровете по отношение на т.нар. национална идентичност на македонците. Просто македонци по рождение може да има, но само ако родителите им са родени след 8 септември 1991 г. Всички останали са югославяни по рождение.

_____

* – Статията е отпечатана във вестник “Сега” на 31.08.2009 г.

Вижте и цялото писмо от Миинистерството на правосъдието, от което съм премахнал само някои лични данни. Запазен е шрифтът и правописът:

ДО
Г-Н ВЕНИ МАРКОВСКИ
ЕЛЕКТРОНЕН АДРЕС
veni@veni.com

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МАРКОВСКИ,

В електронното си писмо до г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, отправяте молба за предоставяне на информация във връзка с Ваше писмо от 2002 г., адресирано до тогавашния министър на правосъдието, г-н Антон Станков, по което не сте получили отговор.
При извършената проверка в отдел „Канцелария” на Министерството на правосъдието се установи, че писмо от Вас е регистрирано под № 94–В-22 от 22.01.2002 г. В архива на Министерството на правосъдието се съхранява и становище на г-жа Фани Виденова, тогава директор на дирекция „Българско гражданство и осиновяване”, № ТП-№165/2002 г. от 30.04.2002г., регистрирано в деловодството на министерството с № 94-В-22/23.05.2002 г. Установи се също, че няма данни да е изпращан отговор до Вас, за което поднасяме извинението си.
В първото си писмо, Вие искате да бъде отменен указът на Президиума на Народното събрание, с който майка Ви, Александрна Марковска, е придобила българско гражданство, тъй като е българска гражданка по рождение. Освен това, правите искане Вие и брат Ви, Игор Марковски, да бъдете признати за български граждани по рождение.
В изготвеното от г-жа Виденова становище се посочват аргументирано правните основания по Закона за българското поданство от 1940 г., по силата на които Вашата майка е загубила българското си гражданство /поданство/, поради което е била приета за българска гражданка с указ № 868 от 30.07.1968 г. на Президиума на Народното събрание. Г-жа Александра Томова Марковска, родена на [] 1942 г., е придобила българско гражданство по рождение по силата на историческите и юридически факти към момента на нейното раждане. Тъй като по това време гр. Гевгели е част от държавната територия на Царство България, то спрямо неговото население се прилагат изцяло разпоредбите на тогавашното българско законодателство и по-конкретно Закона за българското поданство от 1940 г. /ДВ, бр.288/20.12.1940 г./, който регламентира статуса на принадлежност към българската държава.
По силата на конкретните исторически обстоятелства, през септември 1944 г. Вардарска Македония става част от територията на новосъздадената Федеративна народна република Югославия и е обособена като самостоятелна федеративна единица под името Народна република Македония. В резултат на това жителите на тази част от българските земи попадат под юрисдикцията на югославското законодателство и получават югославско гражданство.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от Закона за българското поданство от 1940 г., – “изгубва българското поданство, който на каквото и да било основание е придобил чуждо поданство”. Именно по силата на тази разпоредба г-жа Александра Марковска е загубила българското си поданство по рождение, поради което с Указ № 568 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1968 г. й е дадено българско гражданство.
В изготвеното становище е посочено и правното онснование по действащия към момента на Вашето раждане, 03.04.1968 г., Закон за българското гражданство от 1948 г. /ДВ, бр.70/1948 г./, поради което не придобивате българско гражданство по рождение. Съгласно чл.1 от този закон, български гражданин по произход е лице, на което и двамата му родители са български граждани. Когато само единият от родителите е с българско гражданство, детето, родено в чужбина, е български гражданин само ако отечествения закон на родителя чужд гражданин не го счита за свой гражданин. Тъй като по това време, Вашият баща е български гражданин, а майка Ви е югославска гражданка, то по силата на горепосочения текст, Вие сте югославски гражданин по рождение.
В автоматизираната система на дирекция „Българско гражданство” няма данни Вие и брат Ви, Игор Марковски, да сте придобивали българско гражданство с указ на Президента (Вицепрезидента) на Република България.
Съгласно решение № 12 от 23.07.1996 г. по конституционно дело 13/96 г. на Конституционния съд на Република България, български гражданин по рождение по смисъла на чл.93, ал.2 от Конституцията може да бъде само лице, което в момента на раждането си, по действащото към този момент българско законодателство, придобива българско гражданство по произход или по месторождение.
С оглед на горното, няма основание да бъде отменен Указът на Президиума на Народното събрание за придобиване на българско гражданство на Вашата майка. По същите причини и останалите македонски граждани кандидатстват за придобиване на българско гражданство, тъй като не са български граждани по рождение.
Буди недоумение въпросът Ви, как ще се популяризира „положителната новина”, че министерството е решило да сложи край на корупционните и противозаконни практики по придобиване на българско гражданство. Не са ми известни основания да се твърди, че в Министерството на правосъдието и конкретно в дирекция „Българско гражданство” съществуват корупционни и противозаконни практики във връзка с производството по българското гражданство. Напротив, полагат се максимални усилия за оптимизиране на дейността по българското гражданство с оглед нейната прозрачност и недопускане на корупционни практики. По отношение на българското гражданство се прилагат законите, които са били в сила към момента на настъпване на правопораждащото събитие. Освен нормативната уредба, която регламентира производството по българското гражданство, от подаване на молбите и приложените към тях документи до приключване на процедурата с издаване на указ или с отказ за издаване на указ на Вицепрезидента на Р България за промяна на гражданството, съществуват и вътрешни /ведомствени/ актове, уреждащи правилата за работа в дирекция „Българско гражданство”.
Съгласно чл.8 от Правилника за дейността на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, преписките се разглеждат по реда на постъпването на молбите или предложенията във връзка с българското гражданство, по които са образувани. С предимство се разглеждат молбите на лицата с дългосрочно пребиваване в Република България. При наличие на важни причини председателят на Съвета по гражданството може да разреши ускорено разглеждане на молбите. В съответствие с тази разпоредба, лицата подават писмени молби до председателя на Съвета по гражданството, в които следва да мотивират причините за исканото ускоряване, както и да приложат доказателства в подкрепа на твърденията си.
С цел прозрачност на процедурата, в чл.14а от Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство /ЗБГ/ е предвидено обявяване от дирекция „Българско гражданство” на номерата на преписките, приключили с издаване на указ или с отказ за издаване на укази на таблото за съобщения на дирекцията и в уеб-сайта на министерството на правосъдието в Интернет.
Поради нормативната възможност за подаване на документи за промяна на гражданството чрез изрично упълномощени по нотариален ред лица и констатирани случаи на недобросъвестност от страна на тези лица / вкл. представяне по преписките на неистински или с невярно съдържание документи/, е издадена заповед № ЛС-04-584/20.06.2008 г. на ресорния зам.-министър, г-н Бойко Рашков, която подробно определя реда за приемане на допълнителни документи по преписките; начина на издаването и връчването на удостоверенията за промяна на гражданството по чл.37, ал.1 от ЗБГ; установяване валидността на пълномощните за различни лица по една и съща преписка и др.

МИНИСТЪР:
МИГЛЕНА ТАЧЕВА

Чета тази статия в “Стандарт” с подзаглавие “Трябва да е ясно как се харчат парите от спряната контрабанда” и не мога да се начудя:

Как се харчат пари от спряна контрабанда?
Ако контрабандата спре, какви пари ще се харчат?
Или си представяме как контрабандистите почват да внасят законно, да плащат мита, данъци и акцизи?

Преди много години Сергей Визнюк написа кратко ръководство “Как да разгромите опонента в нюз-групите*”.

Превеждам някои от съветите му поради фундаменталното им значение за българския Интернет:

- Никога нищо не доказвайте. Винаги само утвърждавайте.
- Никога, повтарям: никога не се оправдавайте, независимо каква глупост сте написали.
- Имайте предвид, че вашите врагове са олигофрени, миришат лошо, имат пърхот и не си плащат данъците. Добре е от време на време да информирате за това уважаваните читатели.
- Откажете се от вредния навик да отговаряте на всеки коментар на опонента. Той това и чака.
- Никога не отговаряйте на най-добрите коментари и статии на опонента. В края на краищата, може и да не сте ги чели.
- Никога не цитирайте онези места от написаното от опонента, които са ви засегнали. Цитирайте това, което ви е изгодно.
- Никога не проявявайте раздразнение в своите статии, независимо от написаното от опонента. Вашето раздразнение само ще го накара да потрива доволно ръце.
- Винаги пазете копия от своите писма, коментари и статии; след известно време може да откриете, че е по-лесно да пуснете леко изменена стара статия, вместо да пишете нова.

____
* – Авторът е имал предвид писането в нюзгрупите, които бяха популярни преди десетина години, но съветите му важат с пълна сила за новите Facebook, блоговете, дискусионните форуми и др.п. По онова време най-популярната за българи група беше soc.culture.bulgaria. Днес там продължават да се подвизават някой от по-старите български интернетаджии, но има и много спам. Преди няколко дни се засякох с Евгени от Чикаго на нашето Черноморие, който си спомни за това, че и двамата сме участвали в soc.culture.bulgaria в началото на 90-е.

Георги Ангелов е превел един текст от Карел Чапек, който аз бях чел още преди години на руски*. Поучително четиво. Хубавото е, че преводът на Георги е публикуван в “Литературен свят” при условията на “Криейтив комънс”, така че може да се препечатва свободно. Много съм доволен, че адаптирахме “Криейтив комънс” на български.
Със съжаление констатирам, че в България тези прийоми са усъвършенствани – аз самият съм изпитвал на гърба си методите на клеветниците и лъжците. А пък ако погледнем света на политиката, вероятно ще установим, че той изобилства с описаните от Чапек хора.
Още за Чапек тук, да се благодарим на Google :-)

Това кратко ръководство е насочено не към участниците в полемики, а към читателите, за да могат поне приблизително да се ориентират в прийомите на полемичната борба. Говоря за прийоми, а съвсем не за правила, защото във вестникарските полемики, за разлика от всички други видове борби – един срещу един, дуели, схватки, мачове, турнири и въобще състезания в мъжки стил, няма никакви правила – поне у нас. В класическата борба, например, не се допуска противниците да се ругаят по време на състезание. В бокса не може да се нанесе удар във въздуха, а после да се заяви, че противникът е нокаутиран. При атака на щик не е прието войниците от двете страни да се клеветят взаимно – това правят спрямо тях журналистите в тила.
Но всичко това и даже много повече са напълно нормални явления в словесните полемики, и трудно е да се издири такова, което запознатите със споровете в изданията биха признали за непозволен похват, непознаване на боя, груба игра, измама или непочтена уловка. Затова и няма никаква възможност да се изброят и опишат всички прийоми на полемичната борба: дванадесетте от тях, които ще посоча, са само най-разпространените, срещащи се във всяко, даже в най-непретенциозното сражение в печата. Желаещите могат да ги допълнят с дузина други.

1. Despicere (да се гледа отвисоко – лат.), или прийом първи.

Състои се в това, че участникът в диспута трябва да накара неговия противник да почувства интелектуалното му и морално превъзходство, с други думи, да му даде да разбере, че той, противникът му, е човек ограничен, слабоумен, графоман, бърборко, пълна нула, раздута величина, епигон, неграмотен мошеник, цървул, плевел, декласиран човек и въобще субект, недостоен да се разговаря с него. Такава априорна предпоставка ви дава правото на този високомерно-поучаващ и самоуверен тон, който е неотделим от понятието “дискусия”. Да полемизираш, да осъждаш нещо, да не се съгласяваш и едновременно да запазиш известно уважение към противника – това не влиза в нашите национални традиции.

2. Прийом втори, или Termini (терминология – лат.).

Този прийом се заключава в използването на специални полемични словесни обрати. Ако Вие например, напишете, че господин Хикс, според Вас, не е прав в нещо, то господин Хикс може да отвърне, че Вие “вероломно се нахвърляте върху него”. Ако Вие считате, че, за съжаление, в нещо не достига логика, то Вашият противник ще напише, че Вие “ревете” над това или “проливате сълзи”. Аналогично: “пръскате слюнки” вместо “протестирате”, “клеветите”, вместо “отбелязвате”, “обливате с помия” вместо “критикувате”, и така нататък. Ако сте тих и безобиден човек, с помощта на подобни изрази Вие ще бъдете нагледно обрисуван като раздразнителен, налудничав, безотговорен и отчасти ненормален. А това вече от само себе си обяснява защо Вашият уважаем противник се нахвърля върху Вас толкова емоционално: той просто се защитава от вероломните Ви нападки и ругатни.

3. Прийом трети, известен под названието Caput canis (тук: да се приписват лоши качества – лат.).

Състои се в изкуството да се употребяват само такива изрази, които могат да създадат за противника единствено отрицателно мнение. Ако сте предпазлив, можете да бъдете наречен страхлив, ако сте остроумен – могат да кажат, че претендирате за остроумие, ако сте склонен към прости и конкретни доводи – може да се обяви, че сте посредствен и тривиален, ако имате склонност към абстрактни аргументи – ще е изгодно да Ви представят като неразбираем и заплетен схоластик и така нататък. За ловкия полемист просто не съществуват свойства, гледни точки и душевни състояния, върху които да не може да се залепи етикет, с чието название е достатъчно да се разобличи поразителната пустота, тъпота и нищожество на противника.

4. Non habet (тук: да се констатира отсъствие – лат.), или прийом четвърти.

Ако сте сериозен учен, над Вас леко ще удържат победа с помощта на третия прийом, заявявайки, че сте бавно мислещ, многословен моралист, абстрактен теоретик или нещо от този род. Но могат да Ви унищожат, прибягвайки и до прийома Non habet. Може да се каже, че на Вас не Ви достига тънко остроумие, непосредственост на чувствата и интуитивна фантазия. Ако Вие се окажете именно непосредствен човек, притежаващ тънка интуиция, Вас могат да ви сразят с твърдението, че не Ви достигат твърди принципи, дълбочина на убежденията и въобще морална отговорност. Ако сте разсъдъчен, то Вие за нищо не ставате, тъй като сте лишен от дълбоки чувства, ако ги имате, то Вие сте просто мекушав, защото не Ви достигат по-високи рационални принципи. Вашите истински свойства нямат значение – трябва да се открие какво не Ви е дадено и да Ви очернят за това.

5. Пети прийом, наречен Negare (тук: да се отрича наличието на…, да се отрича очевидното – лат.).

Състои се в простото отрицание на всичко Ваше, всичко, което Ви е присъщо. Ако Вие, например, сте учен, може да се игнорира този факт и да се каже, че сте повърхностен и многословен дилетант. Ако в течение на десет години упорито твърдите, че (да допуснем), вярвате в баба Яга или Едисон, на единадесетата година за Вас може да се заяви в полемиката, че Вие никога досега не сте се издигали до позитивната вяра в баба Яга или Томас Алва Едисон. И това ще мине, защото непосветеният читател нищо не знае за Вас, а посветеният ще изпита злорадство от факта, че отричат очевидното при Вас.

6. Imago (тук: подмяна – лат.) – шести прийом.

На читателя се пробутва някакво невъобразимо чучело, нямащо нищо общо с действителния противник, след което този измислен противник се унищожава. Например, опровергават се мисли, които никога не са и минавали през главата на противника и които той, естествено, никога не е изказвал; посочват се като примери действително глупави и грешни тезиси, които, разбира се, не му принадлежат.

7. Pugna (убиване – лат.) – прийом, родствен с предходния.

На противника или концепцията, която той защитава, се дава лъжливо название, след което цялата полемика се води срещу този произволно избран термин. Прийомът се използва най-често в така наречените принципни полемики. Противникът се обвинява в някакъв “изъм”, от който той после трябва да се спасява.

8. Ulises (Улис (Одисей) – символ на хитрост – лат.) – прийом осми.

Главното в него е да се отклоните встрани и да говорите не по същество. Благодарение на това полемиката изгодно се съживява, слабите позиции се маскират и целият спор придобива безкраен характер. Нарича се и “да преумориш, да измъчиш противника”.

9. Testimonia (свидетелства – лат.).

Този прийом е основан на това, че понякога е удобно да се използва авторитет (все едно чий), например, да се заяви – “Още Пантагрюел е казал” или “както е доказал Трейчке”. При известна начетеност за всеки случай може да се намери някакъв цитат, който на място да убие противника.

10. Quousque… (до кога… – лат.)

Прийом, аналогичен на предходния. Отличава се само с отсъствието на пряко позоваване на авторитет. Просто се казва: “Това вече отдавна е отхвърлено”, или “Това вече е отминал етап”, или “На всяко дете е известно” и така нататък. Срещу това, което е опровергано по такъв начин, не се налага да се изтъкват никакви нови аргументи. Читателят вярва, а противникът е принуден да защитава “отдавна опроверганото” – задача доволно неблагодарна.

11. Impossibile (тук: не трябва да се допуска – лат.).

Да не се допуска, че противникът може да е прав в нещо. Ако му се признае макар и троха ум и истина – загубена е цялата полемика. Ако дадена фраза не може да се опровергае, остава още възможността да се каже: “Господин Хикс се заема да ме поучава…”, или “Господин Хикс оперира с такива плоски и отдавна известни истини, като “откритието му…” … Накратко, винаги ще се намери нещо, не е ли така?

12. Jubilare (да се тържествува – лат.).

Един от най-важните прийоми. Състои в това, че бойното поле винаги трябва да се напуска с вид на победител. Опитният полемист никога не бива победен. Претърпелият поражение винаги се оказва неговият противник, когото са съумели да “убедят” и с който е “свършено”. По това полемиката се и отличава от всеки друг вид спорт. Борецът на тепиха честно се признава за победен; но, струва ми се, още нито една полемика не е завършвала с думите: “Дайте ръката си, убедихте ме”. Съществуват още много други прийоми, но ми спестете описанието им, нека тях да ги търсят литературоведите в нивата на нашата журналистика.

_____
* – Струва ми се, че и преводът е от руски?

Петър Малешков ми изпрати това писмо, което публикувам изцяло, с дребни редакторски поправки:

Здравейте екип на DarikNews.bg,
Пиша ви във връзка с отразяването на едно събитие от ваш журналист на 19-и Август.
По стечение на обстоятелствата бях на Рила планина (7-те Рилски езера) по това време и станах неволен свидетел на отразяването на ежегодното събиране на “Бялото братство” и техния танц Паневритмия от екип на Дарик.
Това което видях и снимах (изпращам ви една от снимките в умален мащаб) беше как ваш журналист използвайки хеликоптера ви, за да отрази събитието направи няколко обиколки (поне 5-6 в рамките на 20-30 минути) за да отрази събитие, което всички знаят, че се случва всяка година на 19,20,21 август (от 50 години) на точно определено място и може да бъде заснето от поне 10 високи точки наоколо без да е необходима каквато и да е професионална техника, а още по-малко хеликоптер.
Върхът на безумието беше пикирането (неколкократно и все по-ниско) и заставането на място над главите на стотици хора на разстояние под 20 метра, като звукът от хеликоптера беше просто нетърпим и буквално развали празника на хората чакали този ден цяла година. Този човек очевидно (иначе би бил луд) нямаше никаква представа какво причинява на тези хора дошли там да се концентрират и да изпълнят танца в пълна концентрация и слушайки хора пеещ в средата. Все едно че искаше да снима извънземни, но някак си по-отблизо.

Хората от Бялото братство (и техни симпатизанти) се събират всяка година на това място с единствената цел да изиграят духовният и медитативен танц Паневритмия точно до езерото Бъбрека (силно енергийна зона) уединени в тишината на Рила.
Искам да попитам за това ли са необходими хеликоптерите или се използват да се отразяват инциденти на трудно достъпни места, които са непредвидими (в повечето случаи трагични) и трябва да се отиде по най-бързия начин до там? Липсата на човечност не е рядко срещана днес за съжаление, но се учудвам повече на факта, че някой е одобрил финансово подобно безумие да се използва хеликоптер за събитие за което са необходими 15 лева за лифта (макар и незаконен), 50 лева за бензин отиване и връщане от София и един обяд за 10 лева в хотела-хижа.
А може би е бил някой от управителния съвет?

Мисля че подобни начини за отразяване на събитията хвърлят негативна светлина върху най-голямата (и може бе най-добрата) частна медия Дарик.
Искрено се нядявам да препратите този мейл до отговорните лица (ако това не сте вие) да вземат мерки това да не се случва отново за отразяване на подобни духовни събития.

В никакъв случай не търся някакво възмездие или сурово наказание за този човек, тъй като това не е начин за решаване на проблемите. Просто не го правете отново.

Нека бъдем хора и да се уважаваме!

С уважение,

Петър Малешков (просто свидетел изразяващ гражданска позиция)

Аз съм писал нееднократно, че сме мързеливи, като често са ме обвинявали, че съм като черна станция. Любка Качакова дори каза, че съм Чернописец, а аз допълних тогава – да, но Храбър :)

“Дневник” пуска голяма статия под заглавие: “Доклад на европейска фондация: Българите работят много, но… лошо”

Прочетете я изцяло в сайта на “Дневник”, а тук вижте само един параграф:

Средностатистическият служител в България е работил 1832 часа през 2008 г., или с 90 часа повече от колегите си от другите страни от Европейския съюз (ЕС). Освен че официално е бил зает служебно повече от 10 работни дни, е ползвал и по-малко дни платен отпуск. Въпреки това българският работник изостава близо три пъти от производителността в ЕС, а покупателната му способност е едва 40 на сто от средната за общността, показват данните на Евростат.

Сами можете да видите, че ниското заплащане се дължи не на нещо друго, а на ниската производителност на труда. Много хора у нас казват: “Ми-и, то, като ми плащат толкова, аз за к’во да работим?”, без да си дадат сметка, че парите не се плащат, а се изработват.

Ще прочетете и обяснения, че “липсата на реформи влияе негативно върху качеството на живот и води до изтичане на мозъци от България”, но аз и затова не съм съгласен. Хората напускат не просто България, а бягат от българите – от онези, които са мързеливи, завистливи и озлобени от живота. И затова мнозина българи в чужбина успяват – защото напускат дивата джунгла, в която се чака някой да ти плати заплатата и попадат сред общества, в които хората изкарват парите си с труд.

Погледнете как се срива администрацията през последните години – все по-малко са хората, които са кадърни; през 2001 г. се появи цяла нова класа на администратори-частници, които влязоха в държавното управление, за да направят не просто пари, а големи пари. Но те нямаха никакъв интерес да подпомагат държавното управление. И бяха наследени през 2005 г., а сега нещата са още по-зле. Аз твърдя, че не повече от 20 % от администрацията е читава. Корупцията в МДААР около сделките с ЦАПК “Прогрес” за купуване на софтуера на “Майкрософт” и липсата на наказателна отговорност за тази далавера е ярък пример за административната импотентност – както на МДААР (слава Богу, закриха го!), но и на дознателския апарат, прокуратурата и следствието.

Ася Кавръкова от “Отворено общество” е цитирана в “Дневник”, че мисли, че България щяла “да се превърне в периферия на ЕС, която да я снабдява единствено с евтини работници.” Това е нелепо. България отдавна е в периферията на ЕС – при това не само географски, но най-много като манталитет. Но ние дори не можем да осигурим евтини работници за ЕС, защото в ЕС имат нужда от евтини работници, които работят, а не от такива, които си клатят краката и висят по работните си места без никаква идея защо са там.

През 2007 г. цитирах изследване на МОТ, че не сме просто мързеливи, а сме най-мързеливите.

За две години нищо няма да се промени. И за 20 няма да се промени. А като погледнем нашата история, можем спокойно да кажем – и за 200 няма да се промени. Или може би дори за 2000*.

И после се смеем на Симеон, който каза, че “трябва да си сменим чипа” и на комисията при Станишев, които заявиха, че трябва да работим по промяна на манталитета на съдии, прокурори и следователи…

_____
* – Кирил Христов цитира в спомените си багдадският летописец Ибн-Фадлан, който написал за волжските българи това: “Ако [те] срещнат или видят човек, притежаващ енергичност и гъвкавост и познание за нещата, [те] казват: “Този има право да служи на нашия Господ.” И така вземат го, слагат му на врата въже, закачват го на дърво, държат го, докато не издъхне.” Кирил Христов слага този цитат в спомените си, издадени след смъртта му. Историята е пресъздадена по асоциация и във филма “Хан Аспарух”, когато убиват най-красивото момиче, Пагане, за да омилостивят бога, а всъщност – защото е различна.

Да помислим върху списъка с имената на агентите от ДС, които работят в електронните медии.

Комисията го публикува тук (Майкрософт Word dokument, 855 Kb), а аз го слагам тук* в по-стандартния и по-безопсен стандарт на OpenOffice.org (.odt 156 Kb, можете да си свалите безплатния офис-пакет от openoffice.org).

Някои по-интересни имена (в реда, в който са в списъка на Комисията по досиетата):
Виктор Ангелоев, Тома Спространов, Атанас Свиленов, Владо Береану, Владко Мурдаров, Петър Вучков, Радосвет Радев, Краси Гергов, Петър Пунчев, Веселин Дремджиев, Красимир Узунов.

За вас не знам, но аз лично ще размишлявам над този списък през месец август.

______
* – Kликнете с десния бутон на мишката и го запазете като “dosieta-zhurnalisti.odt”, а не като dosieta-zhurnalisti.zip, както ще ви подскаже безкрайно нелепият Microsoft Internet Explorer. За съжаление софтуерът, произведен от “Майкрософт” по традиция е некадърно направен, в случая решава, че разширението на файла е .zip, независимо от това, че то е .odt. Май е време да пиша до Европейската комисия за тази поредна нагла проява на злоупотреба с монопола.
Благодяра на Петър Ванев за това, че откри бъг-а в “Интернет ескплорър” и ми го посочи, за да напиша бележката под линия.