Veni | Вени

Just remembered an old joke:

There was a kid, who had a dream. He dreamed that one day he will become a famous writer, whose works will be read all over the world.
He wanted his word to cause people feel deep feelings, joy, love, hatred. He wanted the people to cry, when they read his stories.
He dreamed of the time, when his readers will spend time, just staring into the page, and not knowing where they are…

He had these great dreams…

His dreams turned out to be true – when he grew up, he became the author of the error messages on the MS Windows blue screen for system errors.

Според “Капитал” – правят ги журналистите.
“Капитал” е един от сериозните (?) вестници в страната, но и те допускат смешни грешки:

“Един друг хубав филм (“Никсън/Фрост” разказва как се правят новини в голямата политика. Идеята му накратко е, че освен събеседник на истинския журналист му трябва здрава подготовка и много кураж, и чувство мярка, за да направи истинска новина.”

Новините не се правят от журналистите. Журналистите само отразяват новините. Понякога – когато имат подготовка, кураж, мярка…, но не непременно тези три качества, а и късмет, те могат да ги отразят по такъв начин – като зададат правилния въпрос на правилния човек (в случая с филма – Фрост хвана Никсън в крачка), че да се получи новина. Но няма, просто няма как журналистът да направи новината. Новината я правят участниците в нея, а журналистите я отразяват. Пък редакторите, зрителите, читателите и обществото като цяло определят дали написаното е “истинска новина”.

Днес “Капитал” е пуснал писмо от Ралица Пеева. Ето един откъс от него:

Водещият на популярния сутрешен блок, Николай Бареков, отдаде ефира на един странен сърдит човек, с неясно минало и образование на геолог, да ни обяснява с нескрита агресия с какви „слухове гъмжала цяла София”. Гостът в студиото не само си позволи да цитира, както сам той подчерта, „слухове” по националния ефир, но и влизайки в ролята на последна инстанция, да раздава присъди.

Преди да гоните бТВ заради тиражирането на слухове в предаването на Николай Бареков, помислете и за това, че редица водещи пускат слухове – някои с с уговорката, че не били проверени, други като оставят гостите им да го сторят.

Сравнете писмото на Ралица Пеева със статиите в “Капитал” за случая с пускането в ефира на бТВ на “новината”, че президентът Първанов бил получил подарък – мезонет.

Ето как “Капитал” коментира последвалата реакция на телевизията и водещия: “За един пробит имейл” и “Малко етика, много политика“, както и “Казусът Инджев“.

Изводът, който се натрапва сам е, че няма смисъл от Етичен кодекс, защото неспазването му не води до санкции, а пък и народът масово иска да чува в ефира именно слухове, а не новини. За това, впрочем, допринасят всички български вестници със заглавията си в бъдещо неопределено време. “Пускат парното”, “Вдигат заплатите”, “Махат радарите”, “Спират тока” и т.н. заглавия представят събития, които не са се случили, а много често и няма да се случат – или поне не в представените в статията срокове.

Георги Марков пише онзи ден в „24 часа“, че ако искаме правосъдие, трябва да сменим Конституцията.

На практика това е непостижима цел, защото:
а) никой не иска да свиква Велико Народно събрание
б) дори да се свика ВНС, то с промяната на Конституцията няма да се стигне до поява на правосъдие.

Преди месец друг колега, Иван Тодоров, отново в „24 часа“ писа, че за да няма корупция, трябвало да се вдигнат заплатите на държавните служители. Във „Фейсбук“ се появи коментар по този повод, че не е известно досега да е имало бедни корумпирани. Виж – богати, които са корумпирани – бол.

Георги Марков обаче е особено настойчив, като твърди, че броят на „показните убийства“ извършени в България за един месец били повече от броя на всички убийства в останалите бивши социалистически страни – членки на ЕС. Разбира се, той не е предоставил никаква информация за източника на тези „данни“, просто защото такъв източник няма. Нещо повече – да се твърди подобно нещо е не просто небрежно, а обидно за България. Още по-обидно е, че с тези си думи г-н Марков се нарежда в една редица с бившия шеф на контра-разузнаването Атанас Атанасов, който каза пред „Ню Йорк Таймс“ и „Хералд Трибюн“, че България е станала страна на мафията. Този етикет ще се свързва с името на г-н Атанасов завинаги.

Г-н Марков твърди, че проблемът на съдебната система бил едва ли не само в това, че един орган – Висшият съдебен съвет – предлага главния прокурор и председателите на върховните съдилища, а друг орган – Президентът – ги назначавал. Трябвало това да се промени и прокуратурата да премине под егидата на държавния глава. И твърди, че престъпността е победила държавата, като причината за това била липсата на политическа воля за справяне с престъпния свят.

За съжаление г-н Марков не е прав. Ако само с политическа воля можеха да се решат тези проблеми, лесно щеше да се намери изход. Но липсва не само политическа воля, а и нещо много по-важно:

липсва нетърпимостта на обществото към престъпленията –

малки и големи. Почти всеки дава подкупи на катаджиите, а пък и те самите взимат подкупи на поразия. Масово не се спазват не само законите, но и елементарните правила за нормално съжителство.
При тази всеобхватна липса на желание за борба с общественоопасните явления в самото общество, човек почва да се пита дали изобщо имаме такова или всеки гледа да се спасява поединично?
Защото навсякъде по света има престъпност, но в много страни има вече изградени общества, които не понасят престъпността и се опитват да я ограничават – когато и както могат. Затова в Щатите и Европа има много места с ниска, средна и някои – с висока престъпност. Но навсякъде има работеща съдебна система и обществена нетърпимост към престъпленията и обществена подкрепа за правозащитните органи. При нас подкрепа към полицията няма (в много случаи, разбира се, това е заслужено – от полицията изтича информация, така че кой е луд да им стане агент?), дознателите не си разбират от работата, прокурорите не искат да повдигат обвинения (било защото толкова могат, било защото ги е страх да не сбъркат), съдиите предпочитат да си правят самоотводи или да прехвърлят делата нагоре по веригата.

Тези проблеми с промяна на Конституцията няма да се решат. Основният закон не може да създаде общество, нито да накара полицията да е по-малко корумпирана, а гражданите – да не се опитват да корумпират полицаите.

Същото ни го казват непрекъснато от чужбина – трябва да си сменим манталитета: да поискаме да станем общество и само тогава можем да отвоюваме държавата от престъпниците. Но без обществото да го иска, само с натиск от ЕС няма да стане.

Ясен Бояджиев пише:

Точно преди 4 години, например, обстоятелствата въобще не налагаха на БСП да включи в коалицията и ДПС, след като заедно с НДСВ имаха достатъчно гласове да управляват. От друга страна, обстоятелствата въобще не налагаха и на НДСВ да влиза в тази коалиция и не просто да направи компромис с предизборните си клетви, а направо да се обърне на 180 градуса, тъй като БСП и ДПС можеха да си управляват и сами.

Това, което е написал Ясен, изобщо не е вярно.
Със съжаление констатирам, че щом и журналист като него може да забрави само за четири години каква е била истината, то тогава обикновеният читател съвсем пък няма да си спомня.

А липсата на памет ни обрича не само на повторение на грешките, но и на потретването им. Ние упорито забравяме каква сме я свършили и само чакаме и се надяваме някой да дойде да ни помогне, да “ни оправи”.

Няма да се случи. Не се надявайте.

______
П.П. Все пак да посоча каква беше обстановката преди четири години: ДПС + БСП се опитаха да направят кабинет, но той не мина през гласуването в Парламента, защото двете партии заедно нямаха 121 депутати. НДСВ категорично не искаше да прави кабинет с БСП и затова изкараха близо 5-6 седмици в напразни опити да се споразумеят с някой друг. Самото НДСВ се разцепи нееднократно в рамките на Парламента. Отношенията НДСВ – БСП напомняха на отношенията ОДС – НДСВ в по-предишния Парламент. Ако тогава ОДС бяха направили коалиция със 120-е депутати на Симеон, нямаше да се стигне до коалиция между НДСВ и ДПС.

David Brooks wrote an op-ed, Liberal Suicide March.

I don’t agree with him, but I guess – if I look at the poll numbers, I am in the minority :(

I am not so much worried by the huge deficit that Obama is leaving behind. There are certainly risks, but there are certainly ways out of this debt.

What worries me, is that the only explanation of the delays in the health reform in the USA, given by Obama’s critics is that “it shouldn’t be done so quickly”. Hello? You’ve waited for so many years, that today, if people don’t have a very good insurance, and/or good money, it will be difficult to get fair treatment.

So, instead of waiting (for what??), better start moving.

I know there are plenty of lobbyists in DC, but there are also plenty of members of the Congress, so for the sake health of 300 Million people, please, do something.

Now.

Видях в блога на Филип Харманджиев статия под заглавие “Ще догоним ли Индия скоро?”, която се състои само от две думи: “Индия ли?”, водещи към филм за инициативата на вестник “Times of India”.

Много хубав филм.

Простичкият въпрос, след като го изгледах, е:

Къде е българският вестник “Times of Bulgaria”, който да се замисли, че има проблем, да създаде проект “България срещу България” и:

- да публикува такава вдъхновена редакционна статия;
- да организира общонародно събитие със SMS-и (които да не са платени – нещо, непознато в най-новата българската история);
- да си партнира с редица организации по места, за да направят дебатите и състезанията, подбора, обиколките из страната;
- да привлече безспорни авторитети, които да подкрепят инициативата;
- и т.н.

Не задавам този въпрос към Филип, защото не очаквам нито “Капитал”, нито което и да е друго издание да може да надскочи дребнотемието.
Не очаквам, че ще намерим не 34,000, а – пропорционално на населението – 238 души, които не просто да повярват на себе си, а да повярват, че народът ни има нужда от нови лидери, но не спускани от цар или генерал, а избирани от хора като тях самите.
Мога да изброя сигурно още десетки причини защо не очаквам нещо да се промени в следващите 25 години.

И затова не вярвам скоро да настигнем Индия – поне в отношение на вдъхновението, с което обикновените хора могат да се обединят за постигането на големите хубави цели. Ако някой може да посочи общонародното вдъхновение за постигане на някоя голяма и смислена цел в последните години, нека го направи в полето за коментари.*

_______
* – Моля да не се замества с дребни истории не по темата. Световното първенство по футбол в САЩ ’94, например, не е такава цел – нашите футболисти не заминаха с желанието да станат “четвъртите в света”, а и по реакцията у нас след загубата им от Нигерия това е повече от ясно.

Мартин Димитров днес пред “Панорама“:

Днес публикувахме специална декларация, в която се казва, че Синята коалиция ще подкрепи правителство на ГЕРБ. Това, което обаче липсва, е споразумение за общи действия. Идват трудни времена и на нас ни се искаше още от сега заедно да работим по управленската програма, каза Димитров.
Едно правителство на малцинството ще бъде в деликатна ситуация да решава тежки проблеми. Ние не настояваме за министерски постове, а искаме да работим заедно по управленската програма. Претендираме, че имаме доста качествени хора, които могат да помогнат да бъдат избегнати най-големите рискове, каза още Мартин Димитров.

Изглежда, че Мартин (съответно Синята коалиция) не разбират нещо много просто:

Бойко Борисов НЕ желае да работи с вас! Той не иска вашите качествени хора, нито пък иска да работи заедно с вас по управленската програма.

Прочетете го пак, разнищвайте го, колкото си искате, напишете си го с ГОЛЕМИ букви, но в края на краищата го приемете, преглътнете и престанете да му се натискате, защото ставате смешни. По-добре помислете какво ще правите в ролята си на нито опозиция, нито управляващи в Парламента. Вярно, че с 15 депутати нямате големи възможности за маневриране, още повече, че “Атака” подкрепи безусловно ГЕРБ, но все пак имате, ако не друго, то поне микрофони и ефирно време. Иначе жалко и за моята подкрепа през декември 2008 г. за Мартин.

____
П.П. Мартин Димитров е публикувал изказването си пред Народното събрание. Вижда се много ясно, че не само не е разбрал още, че Бойко Борисов не иска да работи с тях, но е отправил пожелания и препоръки, които останаха нечути – напр. да няма агенти на Държавна сигурност в ръководството на Народното събрание. Впрочем, след като знаем, че “Атака” е заявила подкрепата си за ГЕРБ, не виждам какво още може да се иска от останалите партии (РЗС, ДСБ, СДС) – те нямат лост за въздействие върху Бойко Борисов.

Да си припомним с какви очаквания бяха натоварени юпитата от НДСВ през 2001 г. с това писмо, подписано от Лиляна Ескенази – аспирант по европейско и международно право, Париж – Сорбоната; Димитър Киров – бизнесмен; Владислав Христозов – управител на IT-консултантнска фирма и Вени Марковски:

БЪЛГАРСКИЯТ ВЕЛИКДЕН (ИЛИ КАК НЯКОИ ОТИДОХА НА СРЕЩАТА КАТО ЕКСПЕРТИ, А СЕ ВЪРНАХА КАТО ПОЛИТИЦИ)

Българският Великден, създаден с идеята успели българи да съдействат за преговорите с ЕС, е на път да се превърне в трамплин за политическа кариера. Тези, които призоваха Българския Великден да не се употребява за политически цели, първи сториха това. Капитализирайки популярността си, за която допринесе в немалка степен и участието им в инициативата, те се кандидатираха за депутати и от независими, надпартийни (къде доказали се, къде не) експерти се превърнаха в банални прохождащи български политици.

В стремежа си да приложат своя тясно специализиран опит за решаване на широк кръг проблеми, те рискуват да превърнат България във Васюки* на капиталовите пазари.

Оправданията, че държавата не чувала предложенията на великденци е трудно да се приемат еднозначно. Опитът на “Интернет общество” в ИТ бранша говори точно обратното – направените предложения не само се чуваха, но и бяха приети до едно, както от правителството, така и в предизборните програми на основните политически сили.

Ние считаме, че Българският Великден е място, където се раждат конкретни предложения, а не политици. Употребата на Българския Великден за партийна пропаганда опорочава идеята и води до загуба на авторитет пред останалите политически сили и техните симпатизанти.

Разбира се, не сме против правото на личен избор на всеки, но призоваваме колегите си кандидат-депутати да не ползват името на инициативата за теснопартийни интереси. Както не искахме СДС да я използва за предизборни цели, така не бива да допуснем други да използват името и авторитета й за своите конкретни политически нужди.

Не може едновременно да бъдем политици и независими експерти – великденци.

_____
* Васюки е градът, който според Великия комбинатор Остап Бендер трябваше да се превърне в шахматен център на Вселената.

В последните дни из българските медии се появиха какви ли не заглавия. Вижте някои от тях, заедно с подбрани цитати:

Редакционно: На крив политик народът му пречи
Странно как всички наказани от избирателя политици се оправдават по един и същи начин. И все народът им крив, и все не са били разбрани. Въображение ли нямат, или е много лесно да прехвърлиш на избирателя отговорността за собствените си грешки.

Интервю на човек, който беше четири години депутат:

Гущеров: С два кръжока Станишев управляваше
… – Но Станишев казваше, че БСП е най-демократичната организация, тъй като всеки има право да си говори както си иска.

- Точно така. В БСП всеки има право да говори каквото си иска, но в БСП малцина имат право да участват във вземането на решения.

- Това, което казвате, е стряскащо и за първи път излиза на бял свят!

- БСП е абсолютно лидерска партия! Затова всички от тесния кръг на Станишев бранят председателя – за да може той да брани тях и всички заедно да излязат от критичната ситуация, в която се намират. Защото те заедно ликвидираха на практика вътрешнопартийната логика, уставността и организационната дейност на БСП. Това е големият проблем. Нещо повече. Още при съставянето на правителство, когато ние казахме, че нашите партийни организации са против този модел на правителство, върху тях беше оказан тотален натиск. Това е истината! Аз не искам да насаждам човешка негативност към когото и да било. Аз говоря за нещо друго – че БСП трябва да се върне към своите 120-годишни принципи на съществуване. И не мога да разбера как този, който е вкарал партията в сегашната криза, ще готви антикризисен план за нейното спасение! Е, как да стане? Защо досега не го направи? Стига! Стига манипулации! Стига игрички! Голямата грешка на Станишев бе, че стана и председател на БСП, и премиер…

Интервю на млад човек, евродепутат:

Кристиан Вигенин: БСП загуби битката за морала в политиката
… Първо обаче ще проследя с голям интерес дали БСП е обезумяла до там, че да прати преждевременно в заслужена почивка единствения си лидер от години насам, за когото се говори с уважение едновременно в Брюксел, Вашингтон и Москва, а популярността му в страната е в пъти по-висока от тази на партията. И дали ще постави ново начало с новите и необременени лица на Премянов, Стоилов, Дончева, Гущеров и Червеняков.

Румен Овчаров:

Относно бъдещето на БСП Румен Овчаров каза, че първо председателя на партията трябва ясно и категорично да каже по какъв начин поема политическата отговорност за резултата от изборите.

Тук няма дори да си правя труда да цитирам Татяна Дончева или Краси Премянов.

Какво ми прави впечатление?

Всички били знаели още преди четири години, че изборът на БСП е лош. Но не казват какво ги е накарало да мълчат тогава? А ако са говорили и не са били съгласни – защо не са си подали оставките преди четири години, вместо да стоят в Парламента?

Особено ме втрещяват изказванията на хора като г-н Гущеров, който най-вероятно не би попаднал в Парламента изобщо, ако БСП не се управляваше от Станишев. Впрочем, от тази гледна точка, може би Станишев не е бил добър избор – за БСП – през 2001 г., знам ли?

Но аз обичам да разсъждавам не като партиен деятел, какъвто не съм, а като човек, който мисли:

-> През 2001 г. БСП беше партия, в чието ръководство влизаха хора, които трудно можеха да получат международното признание, което беше жизнено необходимо на партията. След неочаквания за всички избор на Георги Първанов, естественият избор на лидер бе Румен Овчаров. Лидер на столичната партийна организация, той се кандидатира и загуби от Станишев. Загуби донякъде не за друго, а защото Първанов застана зад Станишев. Сега разни “корифеи” се изказват, че Първанов нарочно бил предложил Станишев за председател, за да можел да го контролира. Но те забравят, че Първанов – с всичките му кусури – не може да не е бил наясно, че БСП може да успее, но само ако е част от европейското семейство на левите партии. Динозаврите не можеха да вкарат БСП в Европейския съюз. Станишев бе млад, завършил висше в Москва и Лондон, посрещан еднакво добре и на Изток, и на Запад. Обратното – старите муцуни бяха посрещани добре единствено в Сърбия и Черна гора.
-> През 2005 г. БСП не спечели достатъчно места в Парламента, за да сформира самостоятелно правителство. Но и нямаше никакви съюзници – нито БСП, нито НДСВ бяха сред партиите, с които тя е работила.
-> Сергей Станишев можеше и да не става премиер, а да подкрепи НДСВ и Симеон за премиер. Можеше ли наистина да направи това? След далаверите с имотите, с БТК, с магистрала “Тракия”, с прехвърлянето на дълга от долари в евро, с далаверата “Майкрософт” и т.н.?
-> Имаше ли тогава друг избор пред България, за да влезе в Европейския съюз? Отговорът тук е твърдо “не”. Трябваше да има не просто правителство, а и силно мнозинство. В този ред на мисли, не можеше да не се мине през въртележката на мандатите – първо в БСП, после в НДСВ. И двете партии имаха нужда да проумеят, че сами не могат да създадат кабинет.
-> Имаше ли друг избор пред Станишев на 1-ви януари 2007 г., например да си подаде оставката? От гледна точка на икономическите показатели на страната – добре, че не го е направил. (малко данни, цитирани в интервю на Росен Карадимов: “Над 6% ръст в икономиката за всяка една от 4-те години. Над 24 млрд. евро чуждестранни инвестиции, 25 млрд. лв. валутен резерв, между 6 и 8 млрд. фискален резерв. Около 80% увеличени доходи и двойно увеличени пенсии, както и най-дългото платено майчинство в Европа – 410 дни.”).

А корупцията, ще попитате? Знам, знам. Но вече съм писал няколко пъти защо не можем искаме да се преборим с нея. Просто се поровете тук. Проблемът продължава да виси със страшна сила и не си личи да има някакъв изход. На думи всички сме срещу корупцията, но в реалния живот почти всеки дава пари в хранилката на полицая. Но ние така сме възпитавани, помните ли стихотворението, в което имаше следните редове:

Казваме Ленин, подразбираме – Партията.
Казваме Партията, подразбираме – Ленин.

В това е проблемът – цял живот казваме едно, а подразбираме друго. Казваме “да-да”, а това всъщност означава “твърдо не, никога”.

Една от статиите по-горе беше под заглавие “На крив политик народът му пречи”. Не сте прави, колеги. Правилната поговорка е “На крив народ политикът му пречи”. Защото в огромна част от случаите хората псуват даже не политиците, а “държавата”. Държавата като нещо чуждо, като Отоманската империя, на която не трябва да се плащат данъци. Като организъм, който ние, хората сме създали и не поддържаме. Хората се кълнат “като ми плащат толкова малко, аз ще работя още по-малко”, но не могат и не искат да приемат, че парите се изработват, изкарват, а не се пускат някъде отгоре, по команда.

Така че да внимаваме с политиците и да не ги застрелваме – те толкова могат. Пък и са огледален образ на народа.

____
П.П. Има две интервюта, които също си струва да се прочетат. На Евгени Узунов е тук, а на Тихомир Стойчев – тук.