Veni | Вени

Току-що по БНР, програма “Хоризонт”, водещата каза (по повод катастрофата), че какъвто е гражданинът, такава е и държавата. Тя говореше със събеседника си Славчо Дулев (?) за това защо конкретните хора са допуснали автобус, който е стар и вероятно негоден, да мине през технически преглед.

Аз съм писал и говорил нееднократно в този ред на мисли. Проблемът е, обаче, че да говорим можем, но няма кой да чуе казаното, а пък да го послуша – съвсем.
С изчезването на семейните ценности и промяната на обществения морал в последните 20 години вместо да решим проблема с т.нар. “правила на социалистическото общежитие”, ние създадохме още по-голям проблем, който отваря ежедневно рани в сърцата на хората.
Липсата на контрол – предварителен, текущ, последващ – само допълва липсата на вътрешно чувство какво е позволено и какво не (типични примери, че съм прав включват следните реплики, които ежедневно чуваме в България: “Ти ли ще ме учиш, бе?”, “Кой си ти да ми казваш какво да правя?” и най-важното, което води в огромната си част до подобни трагедии: “На мен това няма да ми се случи!”).
Сигурно за тази катастрофа няма да има виновни длъжностни лица (техници, инспектори, ръководители на фирми и т.н.); най-много шофьорът да бъде наказан. Макар че той най-вероятно вече е достатъчно наказан със съзнанието, че е убил 16 човека. Ако не вярвате – питайте Максим Стависки и съдиите, които го оправдаха.
Обществото ни обаче няма съзнанието, че то също трябва да бъде наказано. Няма го, защото изглежда и самото общество го няма.

______
П.П. Да не забравя – сигурен съм, че тази трагедия ще бъде използвана в предизборната кампания. Очаквам да чуя, че виновни за катастрофата са (в произволен ред): Иван Костов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Ахмед Доган, може би и други. Всъщност малко след като написах това, току-що, пак по БНР, един свидетел на катастрофата каза (цитирам буквално): “Кой да го направи [спасяването]? На Президента експерта ли да го направи? Той просто ще припадне.”

“Дневник“, 29.05.2009 г., Емил Кошлуков: Европейските пари трябва да стигнат в джоба на българина

Защо е популизъм ли?
Защото европейските пари не трябва да стигнат в джоба на българина. В джоба му трябва да стигнат парите, които си е изработил, а не дадени наготово. Ние, българите, винаги се опитваме да “минем метър”, по “тънката лайсна”, да “ги излъжем, че работим”… И затова сме на такова дередже, както се казва.

С личното си послание в кампанията за евроизборите, Емил само доказва, че не само нищо ново няма в “Новото време”, а дори няма и добре забравено старо. Просто това е модерната тенденция – дайте ни парите в джоба!
Е, с такова мислене никога няма да се оправим.

Изявлението е тук (заедно с оригинала на писмото от Иван Костов, Екатерина Михайлова, Димо Гяуров и Иво Цанев).

При мен – само текстът на изявлението:

На 24-и май Управителният съвет на „Интернет общество – България“ подкрепи Ивайло Калфин и Кристиан Вигенин в намеренията им да станат депутати в Европарламента.
Изрично подчертахме, че правим това в качеството им на наши членове, които споделят ценностите на организацията.
По същия начин през 2001 г. изразихме подкрепата си към Иван Костов; през 2002 г. УС имаше среща с избрания за президент Георги Първанов и в резултат на това участвахме в създаването на Съвета за информационни технологии (СИТ) към Президента. През 2006 г. организирахме официална визита на световноизвестни ИТ-личности, сред които бе и един от бащите на Интернет, Винт Сърф, в България за заседание на СИТ. По-късно помогнахме за среща между външния ни министър Ивайло Калфин и световноизвестния блогър Джоичи Ито.
Дейността ни е отразявана на сайта ни, както и в българските и чуждестранни медии.
Не можем да приемем твърденията, че обвързваме “Интернет общество – България” с която и да е партия.
Ако и други наши членове, които са кандидати за евродепутати, ще защитават интересите на Интернет потребителите в Европейския парламент, ние с удоволствие ще обсъдим с тях начините да изразим подкрепата си.

Статия* от Милена Фучеджиева, която започва така:

отново е време за този мой текст отпреди 2 години. след 2 години ще го пусна пак.

“През 1981 г. документалният режисьор Христо Ковачев прави филм наречен “Човек от народа”. В един епизод главния герой на филма пиел коняк и на шега питал подчинените си другари дали ще му носят цигари в затвора. Човекът от народа или е имал далечни предчувствия (без въобще да го подозираме в гузна съвест), че нещо подобно би могло да му се случи, или това е било просто проява на този прословут, брилянтен правешки хумор. “ХА-ХА-ХА!”
Нямам представа кои от другарите му са му “носили цигари”, но е твърде вероятно по-скоро те да са били заети с изграждането на капитализма и демокрацията в България и не са имали време да се занимават с лузъри (пр. бити карти, ХА-ХА-ХА).
На снимка от периода на финалния Тодор Живков когато той вече е само едно сенилно весело, гузно и безобидно старче, зад него стои неочаквания му наследник. Неочакван за себе си, неочакван за историята, неочакван като всяко нещо, което трябва да се очаква в положение на безизходица. Стърчи зад изветрелия бащица и гледа със същия непоколебим, тежък, силен, могъщ, секси поглед така както гледа от снимките от учредяването на ГЕРБ 25 години по-късно.

Без съмнение Той е новия човек от народа. Народът Го обича и усеща лек мазохистичен гъдел от визуалния си досег с полегатите, леко издадени черти на перфектно мъжката Му долна челюст. В слабините на народа полазват приятни тръпки когато Го видят в местното читалище да влиза облечен в анцуг, защото виждат себе си. “Мислете за мен като за анцуг” е внушението – следвайки философията на дъщерята на бившия работодател на новия любимец на всички европейски демокрации. А ако анцугът е паролата, то почти бръснатата глава е confirm password (потвърждение на паролата) за безпрепятствено влизане в душата на българския народ.
Когато този мутренски барок претворен от Бога във формата на политик казва на поданиците си, или ако думата “поданици” е прекалено груба за ушите на потъналите в еротичен транс, когато Той казва на членовете на партията Му, че предложенията Му не подлежат на обсъждане, той, народът, зажаднял, да не кажем направо загорял за тоталитарна ласка, за пореден път въздъхва колективна въздишка на облекчение от приятната безцеремонност на “неговия” човек. Защото безцеремонността за българите е като квадратен вибратор. Хем го желаят, хем ги е страх, че докато получават оргазъм, вибраторът ще източи неизчислими количества ток в посока банкови сметки на компании-фантоми. А те ще са винаги изненадани девственици.
От нахалния му поглед и духовна надървеност с която Той твърдо обладава подмокрилите се поданици, в ушите им писват не сто, а милиони гайди, самите те надути от Него до пръсване. Защото Той знае как да свири на тях. Той е по-прост, но по-мощен от Костов и Сакскобургготски взети заедно, съединени в една обща картина на всенародна разлюбеност. Нищо, че и те взети един по един бяха “първите” на този жаден за любов народ. Нищо, че той старателно се самозашива и тутакси забравя, че секс не винаги е равно на обич, а понякога и боли. Да не кажем често, когато става дума за много временни партньори нежелаещи да се ангажират с дащния народ. А той, горкият, хем не може да си събере краката, хем е отчаян като прекалено често изнасилвана курва, хем в душата му плаче някаква тъжна романтика:
“Нямъ льи най-сетни някуй дъ мъ убичъ тъквъз кват съм?”
Е, може би най-после има. Може би народът най-после си е намерил….принца. Да не му отричаме правото на радост докато мълчи по време на инструктаж. Няма пълно щастие, си казват и крайпътните проститутки след ден в който са изкарали някое “еуро” без прекалено много бой. И са прави.

А от някъде от отвъдното се чува един до болка познат смях: “ХА-ХА-ХА!”

_____
* – Препечатвам я поради фундаменталното й значение (б.м. – В.М.)

Или защо Столична община реши, че трябва да има улица „Богдан Филов“. При това с барелеф!

Българската история познава редица обрати в последните 1330 години – от 679 г. насам всеки следващ цар и господар променя историята – било с масови кланета, било с изгаряне на архиви, било с опити да се зачеркнат някои от горчивите страници, за да останат само спомените за „сладките“ победи. Нарочно слагам сладки в кавички – защото това, което е сладко за българите често е горчиво за съседите. И обратното – всеки горчив наш спомен е повод за радост сред тях – дива му балканска работа…

Случаят с решението на Столичния общински съвет – по предложение на СДС и с гласовете на ГЕРБ, НДСВ и ДСБ – да има улица „Богдан Филов“ обаче надхвърля всичко известно от близкото минало. Не че е маловажно преименуването на площад „Йорданка Николова“ (Чанкова) или улица „Трайчо Костов“ (и двамата жертви – на фашизма и комунизма) например, нито пък връщането на имена на улици като „Солунска“ или „Пиротска“.

Но фактическата реабилитация от страна на СОС на министър-председателя Богдан Филов е нещо, което идва в повече на обективния наблюдател.

Богдан Филов, който дори да не бе осъден от т.нар. Народен съд, пак не заслужава не улица, а дори сокак да бъде наречен на негово име най-малкото заради следните три факта:
- вкарването на България като съюзник на Германия във Втората световна война , при това подписът на Филов е положен с радост и гордост;
- обявяването на абсолютно ненужната война на Англия и Америка (а че е ненужна едва ли има нужда да се обяснява);
- изпращането на евреите от администрираните земи в Тракия и Македония на изтребление в Треблинка (за спасяването на останалите в България самият Филов няма никаква заслуга);

Тук няма да се спирам на други ноторно известни факти като яростния му антисемитизъм – не за друго, а защото и без него Богдан Филов не заслужава нашето признание.

Чуха се гласове, че по тази логика защо имало бул. „Цар Борис III”. Напълно логичен въпрос – защо има булевард на името на царя, който доведе България до Третата национална катастрофа? Дали само защото синът му стана премиер или защото в годините след 10-и ноември 1989 г. беше модерно да се реституира всичко, включително и правото да забравяме какво всъщност са вършили управниците ни?

Нека разсъждаваме малко заедно: в нашата история има редица политици, които са били не просто политици, а и палачи. В последните години се забелязват сериозни опити да се реабилитират именно тези хора. Нещо повече – ние не стигнахме до вътрешен катарзис, в който палачите (комунисти) и палачите (фашисти) да бъдат еднакво отхвърлени от обществото. Затова продължаваме да имаме град на името на Георги Димитров, но и улици, носещи имената на хора като Богдан Филов. Това са два ужасни свята – и двата са не просто ненужни, а трябва да бъдат символи на покаянието ни. Би трябвало да ни е срам както от палачите-комунисти, така и от палачите-фашисти, без значение какви са били мотивите им. Защото е известно, че ние, българите, винаги си намираме виновник извън нас самите и сме царе да се оправдаваме за мълчанието и послушанието.

Ето и сега – нима е нормално Израелското посолство да е първото, което публично да протестира срещу решението на СОС? Впрочем, аз самият имах привилегията да повдигна въпроса в предаването на Явор Дачков по re:tv на 25-и май, но си останах самотен глас в ефира, който иначе е пълен с какви ли не други, значително по-маловажни теми – например кой колко пари бил откраднал от европейските фондове. Защо са по-маловажни ли? Защото кражбата на пари е престъпление и се преследва от закона. А наглостта да се преиначава историята не е престъпление и не се преследва от закона, а от паметта. За съжаление на всички софиянци, нашият общински съвет се оказа без памет. Ако имаше памет, щеше да гласува не като стадо, предвождано от овчарина-кмет, а като форум на гражданското общество. Всъщност, с предложението си и с гласуването на това решение за наименуване на улица „Богдан Филов“ СОС на практика доказа, че у нас общество няма. СОС е организъм с промит от идеологията мозък – иначе няма как да се обясни фактът, че само съветниците от БСП са гласували против предложението. Най-вероятно всичко е станало под закрилата на идиотското клише „щом от БСП гласуват по един начин, значи ние ще гласуваме по противоположния“.

Питаме се кому е нужна тази реабилитация на фашизма (а че Богдан Филов е министър-председател на фашистка страна няма спор, както ще видите по-долу), но отговор не може да бъде даден.
Защото колкото и да се опитвам да намеря отговор, то такъв няма.

Барелефът на министър-председателя Богдан Филов ще виси на стената със страшна сила, която ще ни напомня, че явно нещо ни липсва в ценностната система.
Вместо да ни е срам, ние се гордеем. Вместо да търсим прошка, искаме възмездие. Вместо да се засрамим, ние се държим нагло. Този СОС не заслужава нашето уважение.
Незнанието на историята не е достатъчно оправдание. Впрочем, ние няма как да знаем дали изобщо Общинския съвет си мисли, че има нужда от оправдание. Може би си мисли, че е безгрешен?

Горното писах преди да стане известно, че Бойко Борисов се разграничава от собствената си партия и щял да иска отмяна на решението на СОС. Но това става след реакцията на Израелското посолство, на Съюза на българските писатели и др., както и на всички политически сили в Парламента, които в сряда, 27 май, излязоха с декларации по темата. Но дори и в декларациите си, някои хора пак се опитаха да политиканстват, вместо да заклеймят нелепото и жалко решение на СОС.

______
* – Хората, които твърдят, че в България не е имало фашизъм, сигурно имат редица аргументи за твърденията си. За мен обаче една страна, която: е била съюзник не просто на хитлеристка Германия, но и на Италия и Япония; е обявила война на Англия и САЩ, на която СССР обявява война; е изпратила на изтребление невинни хора от територии, намиращи се под нейно управление; е избивала без съди и присъда… не може да не е фашистка. Точно така, както една страна, която е била член на Варшавския договор, на СИВ, изпращала е войски в Чехословакия през 1968 г. и е избивала без съд и присъда… не може да не комунистическа. Два свята – и двата ненужни.

Статия под горното заглавие и подзаглавие: “Те нямало да крадат? Ох… Чака ни мрачен период, ако спечелят изборите” се появи в “е-Вестник”.

Сигурен съм, че мнозина ще нападнат Иван Бакалов, че се е продал на Царя, пъдаря или Доган. Но от това статията му няма да стане по-малко интересна, защото в нея има публикувани редица факти. Читателят може и сам да ги узнае, стига да иска. Интернет е свободен (все още) и държавата не следи (засега) достъпа до Мрежата. Статията на Иван Бакалов започва така:

“Вчера прочетох в „Труд” затрогващ репортаж за 100-годишна баба под заглавие „С Бог в душата и Бойко на сърцето”. Под рубрика: “Така живеем”. Онзи ден видях на първа страница на „24 часа” до главата голяма снимка на подутия глезен на Бойко Борисов.

Вчера читател на e-vestnik с ник „седесар” се вълнува защо пишем за закриването на вестници, за катастрофите по пътищата, за цените на жилищата, а не за „непристойните” действия на съда със Синята коалиция, че управляващите сега искат служебна победа, за да могат да крадат и утре. Даже не пишем колко е лош Костов, което било съмнително. А може би трябваше да подтичнем и ние пред победителите? Поне за такива ги припознават вече някои вестници.

В интерес на истината за дертовете на Синята коалиция и Костов сме пускали и мнения, с които не сме съгласни. Заради плурализма. Но може би трябва като редактор на e-vestnik да обясня защо не искам нито Бойко, нито Костов да управляват държавата. Не от вчера. Който разрови назад в архива на сайта ще види още преди 2 години, че не сме си променяли отношението към кмета Борисов. За разлика от Иван Костов, например, който го промени радикално.”

За повече – прочетете я в “е-Вестник“.
Аз мога само да кажа, че едно е сигурно – авторът на статията я е подписал, а не се е скрил зад удобното “от редакцията”, зад което често в другите медии се крият конкретни автори. Дори само този факт показва или лудост, или смелост. А може би по малко и от двете. За мен една критична статия с подпис има значително по-голяма стойност от тази на анонимните писачи.

____
П.П. Нарочно затварям темата тук за коментари – който иска да коментира, да ходи в “е-Вестник”.

Преди дни спорихме с приятели защо в България няма нобелови лауреати. Обичайното обяснение е, че има световен заговор срещу България.
Това обяснение обаче не струва.
Истината е, уви, по-тъжна.
Елин Пелин май беше казал, че ако в България се роди гений, това ще е геният на завистта.
За съжаление бай Пелинко не е прав. В България не може да се роди гений, дори и на завистта. Дори завистниците у нас са посредствени и не са гении.

Едно интервю за “Стандарт”

Чрез компютъра политиците могат да стигнат до 3 млн. българи
Виртуални компромати? Такова животно няма, казва Вени Марковски

Българското правителство първо подаде заявка за регистриране на домейни на кирилица. Ден след нас и Русия изяви желание да въведе славянската азбука в интернет. Какво ще промени кирилизацията на мрежата? Научиха ли се партиите да агитират във виртуалното пространство? Ще се пренесат ли предизборните мръсни игри в мрежата? По тези въпроси “Стандарт” разговаря с председателя на “Интернет общество” Вени Марковски.

- Г-н Марковски, какво ще се промени с появата на кирилизирани домейни?
- Появата на домейни на кирилица и на всички азбуки, освен латиницата, ще бъде най-голямата промяна в интернет, откакто е създадена самата мрежа. Може да се каже, че след 1993 г., когато се появява световната мрежа в този вид, в който я познаваме, това ще бъде втората революция в интернет. Ако преди това имаше само електронна поща, сега има само сайтове, на които човек, за да стигне, трябва да разпознава латиницата. Появата на домейни на различни азбуки ще позволи на хора, които не разпознават латиница и не знаят английски, да работят с интернет, без някой да им казва кое как да изпишат. Представете си какво щеше да се случи, ако интернетът беше измислен не в Америка, за да се основава на английския, а в Китай? Ние в момента нямаше да можем да напишем и един домейн. В момента има милиард и половина потребители на мрежата. Това са на практика хората, които знаят английски или изобщо латиница. А само в Китай има един милиард души, които не знаят латиница. Да не говорим за Индия или Арабския свят.
- Нашата азбука ли е първата, която ще навлезе след латиницата?
- Аз лично се надявам, че ще бъде първата, защото нивото на готовност и в Русия, и в България е доста по-напред от другите страни, но няма гаранция. Надпреварата е голяма. В Русия това е въпрос, който стои в дневния ред и пред Медведев, и пред Путин. В България с тази инициатива се занимават Ивайло Калфин, Сергей Станишев и Георги Първанов. На практика това е българска инициатива.
- Това означава ли, че в близко време сайтът на правителството ще стане например правителство.бг, а не government.bg?
- В някакъв момент, когато това се случи, човек ще може да си пише всичко на кирилица. Европейските структури също ще са длъжни да пишат на кирилица и да си пишат имената на български, което ще е по-лесно за нашите потребители. Разбира се, когато това се случи, ще има дублаж, защото не всички знаят български или имат кирилица на клавиатурата. В Русия, Украйна, Македония, Сърбия също ще имат това удобство да си пишат на кирилица. Хората не осъзнават какво улеснение е това, защото си мислят, че всички знаят латиница. Но ние не сме длъжни да знаем латиница. Освен това, има множество начини за изписване на българските думи на латиница. Например, ако някой иска да си направи сайт джоджен.бг, доста ще мисли как точно да го изпише на латиница.
- Това скъпо ли ще струва на българската държава?
- На държавата няма да струва нищо, защото е изградено публично-частно партньорство. Това се прави от сдружение с нестопанска цел – Публичен интернет регистър, в който участва държавата чрез ДАИТС, Интернет общество, сдружението за електронни комуникации, които са интернет операторите и бизнесът, който ще финансира това.
- А пред кого сме подали заявката за регистрация?
- Домейнът ще се регистрира в така наречените коренни сървъри, за да може да се вижда в цял свят. Това се решава от Интернет корпорация за имена и адреси (ICANN). Тя определя какви домейни да има – какво ще пише след точката и дали ще е на кирилица, латиница или друга азбука.
- Промяната на правителството може ли да спре тази инициатива?
- Ако изберем хора, които не знаят какво е интернет, или смятат, че всички трябва да знаят латиница, или сменят официалната азбука, тогава – да.
- Появата на домейни на кирилица ще накара ли децата да пишат повече на кирилица и да се преодолеят проблемите с правописа най-вече на думи с “ъ”?
- Надявам се да помогне. Писането на български с латински букви се нарича “методиевица”, защото св. Методий остана без азбука. Има и друг вариант, “климентица”, защото и св. Климент остана без азбука. Това е, когато пишеш на английски с кирилица. Но за децата ще зависи от родителите, не може да разчитаме единствено технологиите да ги научат на български.
- Вече сме в разгара на предизборната кампания. Политиците успяват ли пълноценно да използват възможностите на мрежата?
- Да. Сега повече се използва интернет, в повечето случаи обаче това става кампанийно. Изведнъж се появиха сумати политици къде ли не, но се вижда, че зад проявите им стоят предизборни щабове. Не са много тези, които имат дългосрочна визия за работа в мрежата, но все пак има и такива.
- През последните седмици повечето партийни лидери се регистрираха в социалната мрежа “Фейсбук”.
- Фейсбукът е модерен, но има много други начини за присъствие във виртуалното пространство. Има и политици с лични блогове – например Ивайло Калфин води свой дневник от 2006 г.
- Калфин напоследък е занемарил писането в личния си сайт.
- Това е доказателство, че той самичък си пише блога. Ако беше прекалено активен, човек започва да се съмнява той ли го пише, или някоя секретарка. Все повече политици по света възприемат мрежата като необходимата технология. Обама спечели изборите в САЩ главно благодарение на интернет. Това, че в България не се използва по този начин, показва, че сме изостанали малко, а не че някой се съмнява в това.
- Доколко виртуалната агитация е ефективна, като имаме предвид, че голямата част от гласуващите са възрастни хора?
- Трудно е на този етап да се измери ефективността, освен ако не се направи специално проучване. Правил съм изследвания за предишни избори и определено има ефект. У нас близо 3 млн. души ползват интернет и те не са възрастни хора. При всяко положение повече хора имат достъп до мрежата, отколкото са тези, които четат вестници.
- Пренасянето на кампанията няма ли да засили компроматната война, доколкото мрежата позволява известна анонимност?
- Няма анонимност в интернет – това е заблуда. До момента не сме видели компроматна война в истинския смисъл на думата – някой да разпространява лъжи и инсинуация. Единственият, който се оплаква от това, че срещу него се води компроматна кампания, е столичният кмет. Но това, което Бойко Борисов цитира като черен PR, са негови думи от речта му пред българите в Чикаго. Така че аз тук не виждам компромат. Ако не беше ги говорил, нямаше да му ги изкарат.
- Каква кампания бихте препоръчали на политиците като най-удачна за тези избори?
- Трудно е да се даде кратък отговор. Зависи от това кой иска да прави кампания и какви са целите. В един случай и банерите вършат работа. Например за Бойко Борисов е достатъчно да види, или по-скоро някой да му каже, че има банери в интернет, за да реагира. Други водят сериозни блогове – като Минчо Спасов от НДСВ. Друг път е много удачно да се направят дискусионни форуми, където хората да обменят идеи. Българите все още не навлезли толкова навътре. Дори “Фейсбук” и “Туиттър” се ползват от сравнително ограничен кръг хора и това си личи и по броя на привържениците и по броя на противниците на съответните партии.
- Общуването в интернет става по-непосредствено, все едно политикът е седнал на една маса със своите избиратели.
- В България дори когато човек е седнал в залата сред публиката, си мисли, че човекът на трибуната му е братовчед. У нас изобщо липсва уважение към политика. Липсва уважение дори към другия човек, съседа, приятеля.
- “Интернет общество” ще участва ли по някакъв начин в изборите?
- Ние подкрепихме конкретни кандидати за Европарламента, които споделят нашите ценности и са наши членове – Ивайло Калфин, Кристиян Вигенин, Илияна Йотова. Йотова направи нещо, което мина незабелязано – успя да осигури доста пари за безопасен интернет и за защита на децата онлайн.
Боряна Йотова
Руслан Йорданов

ГЕРБ днес сюрпризира своите фенове със следния жалък плачевен вопъл (правописът е запазен според съобщението на сайта на ГЕРБ):

“В жалба, пусната до ЦИКЕП от председателя на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов се настоява за отстраняването на Азер Меликов от поста председател на съвета на директорите на „Информационни системи” АД.

Продължава излъчването на клипа на ПП „Нова зора”, който представя збор от клеветнически и неверни твърдения за лидерите на две опозиционни партии – Бойко Борисов на ГЕРБ и Иван Костов на ДСБ и цели очерняне на доброто име на г-н Борисов и е насочена срещу двете партии и техните кандидати. Огромно безпокойство буди факта, че лицето регистрирало сайта, към който води препратка от този клип, е Азер Меликов – председател на съвета на директорите на „Информационни системи” АД, фирма избрана от ЦИКЕП за преброяване на гласовете.
На лице е явен конфликт на интереси, тъй като е видимо пристрастието на Азер Меликов, изразено чрез действията му. Заемайки поста си на председател е в пряка йерархия на всички служители на дружеството „преброител” и има пълната възможност да им влияе. Смущаващ е и фактът, че Азер Меликов е и съветник на Сергей Станишев – председател на БСП, също партия участник на изборите за ЕП.
ПП ГЕРБ настоява ЦИКЕП да излезе с официално становище и да предложи на Министерски Съвет за отстраняване Азер Меликов от поста председател на съвета на директорите на „Информационни системи” АД.”

Аз гледах клипа на “Нова зора” на сайта БойКостов и не мога да разбера какво точно представлява “збор”, а и какви са клеветническите и неверни твърдения, след като там се цитират две изказвания на Бойко Борисов – “100 пъти по-добре е да си с Костов” и “Ако има нещо радостно е, че сега с г-н Костов намерихме общ език”.
Факт е, че Бойко Борисов е казал тези две изречения. Аз съм слушал записа от Чикаго и го гледах как се радва, че е 100 пъти по-добре с Костов. Същият онзи Костов, за който същият Борисов каза, че бил “Гаргамел”.

Какво ли не е готов да направи човек, за да влезе във властта?

(Тук няма да се спирам на дразнещите обективния наблюдател обстоятелства като: грешен правопис, незнание на българския език, популизъм по отношение смяната на член на Съвет на директорите на АД и др.п. – те могат само да предизвикат смях у познавачите. У мен обаче предизвикват притеснения относно качествата на юристите на ГЕРБ, които би трябвало да са посъветвали партията за това какво може и какво не може в една правова държава.)

Вчера подкрепихме официално Ивайло Калфин, Кристиян Вигенин и още кандидати за евро-депутати.
Направихме го, защото споделят ценностите на организацията, а и защото не се занимават с Интернет конюнктурно, поради идващите избори.
В качеството си на вице-премиер, отговарящ за телекомуникациите, външният ни министър Ивайло Калфин има редица постижения, които нито един политик преди него не е достигнал: пусна си блог (2006 г.), беше домакин и помогна за организирането на няколко международни срещи в областта на Интернет; Министерството на външните работи публикува съдържанието на сайта си при условията на “Криейтив комънс” (2007 г.), започнаха да използват софтуер с отворен код на част от сървърите си и т.н., и т.н.

Редица медии са отразили подкрепата ни, сред тях “Новинар“, “Дума“, “Стандарт”, “Монитор“, “Сега”, “Класа” и др.

На този фон ми звучат странно дошли до мен призиви да подкрепим и политици като Минчо Спасов. Може би хората, които четат, но не мислят и не разбират, не са наясно, че подкрепяме кандидати за евро-депутати, по конкретен повод и с ясни причини. Минчо Спасов е заслужил отдавна нашето уважение, но той не е кандидат за евродепутат.

Отделно Калфин има заслуги и за създаването на позицията “Национален координатор по киберсигурност” – факт, от който България тепърва ще черпи позитиви. Да, знам – хората у нас не обичат добрите новини, но това е техен проблем, а не наш.