Veni | Вени

Типичното желание за българите е да се питаме къде сме ние. Не географски, а спрямо другите народи. Не знам защо, но явно е някакъв комплекс.
Та, нека видим заглавията на нашите вестници в този момент и на глобалното издание на “Ню Йорк таймс” и “Интернешънъл хералд трибюн”.

Световните издания:
“Крайслер се съюзява с Фиат”, “Гейтс намеква, че задържаните терористи ще останат на американска земя”, “Свинският грип затвори Мексико”, “Китайските лидери открито говорят за вируса”, “Опит за атентат над кралското семейство в Холандия”, “13 убити в Азербайджан”, “Великобритания приключи с военните операции в Ирак”…

Нашите:
“Дневник” (най-важните):
“Капанът за Синята коалиция щракна”, “Фич: Перспективата за България е негативна, иде рецесия от 5.5%”, “КАТ започва масови проверки”, “Брюксел: България върви към тотално пенсионерска държава”, “Крайслер” влиза в процедура по защита от фалит”, Плугчиева повежда листата на БСП в Силистра, СЗО прекръсти “свинския” вирус

Фокус, най-четените новини:
Извършен е опит за криминална регистрация на СДС, заявиха от партията, Трафик и катастрофи (ОБЗОР), Агенцията “Фич Рейтингс” даде отрицателна перспектива на дългосрочния рейтинг на България, Натоварени са всички изходни артерии на столицата

Или с други думи – у нас се безпокоим от това кой води листата в Силистра, какви катастрофи са станали, защо СДС не може да се регистрира за избори… все важни въпроси. С голям кеф съобщаваме за прогнозите на поредната агенция за България (вчера съобщихме за прогнозата на МВФ, за която и аз писах) и комай единствената международна новина е за новото име на свинския грип…

Тъжна картинка.

Днес медиите пишат за това как сръбският вестник “Курир” бил писал нещо по адрес на Бойко Борисов, уж го свързвали с мафиота Сретен Йосцич.*

Аз, като човек съмняващ се в качеството на медиите, се обърнах към приятел в правителството на съседна Сърбия с въпрос “Що за вестник е този “Курир”?” и получих следния отговор:

“Least reliable of all tabloids in Serbia”

В превод: “Най-ненадеждният от всички таблоиди в Сърбия“.

Моите читатели знаят, че нямам особено добро мнение за Бойко Борисов заради ясно изразените му ксенофобски и хомофобски мнения, но това не ми пречи да кажа, че нашите медии стават жертва на булевардни сръбски издания. Вкл. и “Дневник” е станал такава жертва. А утре вероятно и печатните медии ще са пълни с цитати от “авторитетния” сръбски таблоид.

Поуката?
Не вярвайте на медиите, когато излизат със сензационни заглавия. Впрочем, като се замисля за какво може да им се вярва?
За резултатите от спорта – също не винаги, защото често спортистите са хващани с допинг месеци, че и години по-късно.
За времето – не винаги познават прогнозата.
За курса на лева към еврото – и там се съмнявам, че нещо ни заблуждават – вече над десет години твърдят, че едно евро е 1,95 лева. Има нещо съмнително в това.

____
* Както правилно отбеляза във Facebook Руми, Сретен е Йоцич, а не Йосич… Още едно доказателство, че нашите вестници пишат неверни неща – дори и името му не са написали както е на сръбски…

Признание: не съм икономист по образование.

МВФ публикува изводите на мисията си в България.
Българските медии ги подхванаха.

Това, което ми прави впечатление е разминаването между написаното от МВФ и от нашите медии.

А това пък, което остана незабелязано и от МВФ, и от нашите медии е “хванато” от Георги Ангелов:

“Вчера около обяд на пресконференция в София мисията на МВФ казва, че очаква 3.5% спад на икономиката на България през 2009 година.

Вчера вечерта по българско време МВФ представя във Вашингтон World Economic Outlook, в който пише прогноза от 2% спад за икономиката на България през 2009 година.

Само преди седмици прогнозата беше съвсем различна – за икономически растеж от 1% за България през 2009.”

Аз се присъединявам към извода на Георги Ангелов, който е икономист:
“Очевидно МВФ е хипериктивен, защото използва случая да раздаде колкото може повече заеми, за да си направи кредитен портфейл и да печели (разбираемо е – миналата година МВФ беше пред фалит поради факта, че никой не искаше да взема заеми и сега му е паднало да промени това).”

Но не мога да не отбележа желанието на нашите медии да очернят колкото се може повече черното в доклада на МВФ. А пък то, черното в доклада, е понякога и смешно:

“Global GDP is now projected to contract by almost 1 percent this year, the first decline in at least sixty years.”

Интересно – МВФ има информация за състоянието на България през последните 60 (шестдесет) години, сиреч от 1949 г. насам. И според тях това е първото намаляване на БВП в България. Може би силно надценяват безвъзмездната помощ, дадена от др. Леонид Брежнев на др. Тодор Живков под формата на десетки милиони тонове нефт, които превърнаха България в износител на нефт? Или не са чели спомените за др. Живков и как се е определяла цената на хляба в България.

update от 30.04., 03:00 сутринта: “Повярвайте ми, днешната финансова криза изобщо не може да се сравнява с преживяното от поляци, чехи, германци, латвийци, литовци, словация, унгарци, българи и румънци през 70-те, 80-те и 90-те години. Онова беше истинска криза”, заяви полският премиер Туск.

По-нататък, МВФ твърди (вярно, за цяла Източна Европа, но понеже докладът е за България, хората ще се заблудят): “Consequently, domestic demand growth has slowed, and in many countries become negative.” Само че данните на БНБ показват нещо доста по-различно.

МВФ признава, че описаните по-горе в доклада им изводи не се отнасят за България:

• The banking system has remained stable, and capital has been increased further. While in some other countries governments have had to step in to provide new capital to banks, in Bulgaria the new capital has been provided by the banks, which have used their 2008 profits to increase capital rather than pay out dividends.

• The sharp exchange rate depreciations and associated private sector balance sheet pressures experienced by countries in the region with flexible exchange rate have been absent in Bulgaria.

• The public finances have been in surplus so far, and the difficulties experienced by some other countries in the region in financing their deficit have not been an issue here.

Но това не им пречи да заключат, че България е в тежка криза. Че сме в криза – това е ясно, защото целият свят е в криза. Но да се твърди, че намаляването на търговския дефицит е нещо лошо издава странни разбирания.

Нещо повече – в препоръките им, сред които има и полезни неща, свързани с харчовете на правителството, има и някои неща, които остават и ще останат незабелязани от нашите медии, а именно:

Bulgaria enters the current downturn with strong buffers—the result of prudent policies during the boom years. The public finances are in surplus, the balance sheets of the central bank and the government are strong, with considerable foreign reserves, and substantial buffers accumulated in the fiscal reserve account. The banking system has benefited from the cushions created by regulation put in place in previous years to contain rapid credit growth, and entered the recession with a high capital adequacy ratio and still positive profitability.

Този параграф плюс извода, че може да се говори за бюджетен дефицит от 1% от БВП, но АКО НЕ СЕ ПРОМЕНИ нищо в бюджета, показва, че кризата у нас не е извън контрол. Впрочем, доколкото аз имам информация, още преди доклада на МВФ министерствата и ведомствата получиха задача да съкрятят бюджета си с още допълнителни 10 %. За това никой у нас не пише, обаче.

И накрая – пак в Блога за икономика редовно се публикуват данните на БНБ за чуждестранните инвестиции. Добре е да се отбележи – за информация на нашите медии – че никога не е имало приток от 6.1 милиарда евро за пет месеца у нас. Така че не само пишете, а и използвайте по-читави преводачи :)

Аз съм среден оптимист за положението у нас – не може да стане по-лошо, отколкото при съседите, но като се има предвид традиционното нежелание на българина да работи и също толкова традиционното му желание да се оплаква и да иска някой да дойде и да го “оправи”, кризата може да се задълбочи не поради правителството, а въпреки правителството. Само бързи мерки сред експортно-ориентирания бизнес могат да запазят позициите на страната, а пък някои по-прости неща, като например намаляване потреблението на бензин може да доведе до още по-голямо смаляване на търговския дефицит (който в немалката си част се дължи на вноса на нефт от Русия). Така че, вместо да се оплакват хората, по-добре да помислят следващия път дали не е по-добре за държавата… а, извинете – за тях самите си, защото на кой му пука за държавата?! – та, дали не е по-добре да вземат автобуса или метрото, за да идат в центъра.

Tajikistan is a splendid country! I love it, and I love the people who I met there. They are friendly, they meet you with open minds and keep you close to their hearts.
They greet each other not only with a handshake, but also by putting their right hand to their heart – a symbol easy to understand.
I really liked them, and I was impressed with the meetings of many of the IT-leaders of the country.
I met with the CTO of one of their mobile companies, Babilon-M (recommended – my blackberry worked without any problems using their services!), Bakhtiyor Maminov. His inspired vision about the present and future of his country’s telecommunication services is inspiring. Some of the things he talked about could make him a leader in the region. Their plans for cooperation with neighboring China are also amazing.
The country code top-level domain administrators are also great – Timur Hasanov and Khalil Rachmanov know what they are doing, and they are taking it seriously. The picture will not be complete, if I don’t mention the friends from the Global Internet Policy Initiative, who are struggling to make their country leader in the field of the Internet. It is really inspiring to see young people devoted to change a whole country towards better.

Some practical advices from me about the country in general:

If you ever travel to Dushanbe, I can highly recommend the brand new (just opened) hotel Regency Hyatt. (the picture below shows the entrance of the hotel with a view towards the restaurant)

It is located about 2 minutes by car from the Office of the President, so in the downtown area.
The staff is among the most friendly I’ve met while traveling on all continents. I’d compare it to the Kuala Lumpur’s Shangri-La hotel. But the Tajikistan hospitality is different than any other country. As the Russians say, “Vostok – delo tonkoe” (East is a special case), one needs to know that people are so friendly that they would want to shake hands and congratulate you every time they see you. Even if these are traffic police officers on the streets of Dushanbe.
The restaurant, Focaccia Grill, is staffed with foreigners (chefs, waiters), who were training their Tajik colleagues. Food was very good, and they were also creative – e.g. when I ordered the Nicoise salad without the green beans, they put some extra olives and peppers, which was quite nice.
The rooms are extremely good. Designed by someone with lots of vision, they provide the necessary conditions to make your stay a remarkable one. A flat-screen LCD TV, computer connection (LAN; they will give you a cable, if you don’t have one. If you have, though, don’t try to connect it on the desk – this switch there doesn’t work; the real connection is under the desk).
Amazingly well built bathroom – with a ceiling shower, a hand shower, and a separate bath.
There’s the usual mini-bar, of course, plus three telephone sets – one on the desk, one by the bed, and one in the toilet.
A/C works really well, and the noise it makes helps your sleep.
The view from the hotel is fantastic – one can see the little lake in front of it, or the city and the mountains in the vicinity.
There’s a good fitness center, and soon their spa and swimming pool will be operational.

Typical tip at the hotel will be 10 of the local money (approx. $ 2.5). A limousine from the hotel to the airport is $ 25. They don’t accept USD or Euro, so bring an ATM card, or pay with credit card. The hotel does not accept American Express, but works fine with Visa and Master Card.

Funny episode – on the way out you have to go first through check-in, then through passport control, then through manual search of the luggage (not random, as in other countries; everyone goes). I was asked if I carry local currency, or USD, or drugs. The customs officer explained that many people try to smuggle drugs from near Afghanistan. Don’t know if he was joking or not. Then he asked me why do I need to take the local 50 with me, and not leave it with him. Again – didn’t know if it was a joke, or he was serious, or he wanted to provoke. I mean – I am sure he was seriously asking me to leave the money with him. But if you are a foreigner, not speaking Tajik or Russian, don’t try anything, and better – don’t keep the local currency with you all the way to the airport. There’s only a small kiosk inside, where they sell drinks and some snacks.

Another funny episode: the Coke sold in Tajikistan is imported from… Afghanistan! Yes, it is made in Kabul! Now, I wonder if the customs officer meant that there is a lot of Coke imported from Afghanistan, or a lot of coca smuggled from there ;)

Many pictures from Tajikistan – here.

I love this country!

Българските медии откриха за пореден път заговор срещу… българите и България! Този път под ужасяващото заглавие “Журито ощети нашенката на Мис САЩ 2009“.

Само вижте как започва този материал:

22-годишната българка с родопски корен Лора Чуканова, която от 1990 г. живее в американския щат Юта, спечели четвърто място в конкурса “Мис САЩ 2009”! Нещо повече, наблюдатели на световното събитие заявиха в радио- и телевизионни интервюта и пред най-големите информационни агенции смятат, че нашенката е ощетена от журито, тъй като е имала абсолютно всички качества да се окичи с короната.

Както и през 1994 г. на световното първенство по футбол ние сме “ощетени”, жертва на световен заговор, на съдиите, на журито и т.н. Тогава виновен беше съдията, който бил французин и така ни върнал за отстраняването на Франция от финалите (само си помислете каква конспирация и какъв заговор, а?).

Вместо да се радваме на това, че момиче от Кърджали е успяло в живота, ние съжаляваме за някакви имагинерни пропуснати възможности… И сега ще има дни наред да четем (е, след тази статия вече едва ли това ще е нужно:) вопли и стонове, а Лора Чуканов(а) ще си остане за медиите ни завинаги “четвъртата в света” – така, както останаха футболистите, независимо, че от 1994 г. до сега имаше три световни първенства, а България не успя да повтори успеха си.
Прочее, в САЩ, разбира се, никой няма да я нарича “четвъртата в света”.

_____
* Подчертавам, че е от Кърджали. Впрочем, за майка й пише, че е от Украйна, но не пише откъде по-точно е. Би било добре някой да го изясни; защо – ще пиша по-късно, живот и здраве.

(уже не помню где нашел, но смешно)

DHCP
Вы проснулись после дикой пьянки. Первые ваши слова «кто я?» и «где я?». Сосед, который не запивал водку пивом, вам сообщает все ваши параметры: кто вы и где. Этот сосед выступает в роли DHCP-сервера. Учтите, что в сети могут быть так называемые «ложные DHCP-сервера», например жена – на ваш вопрос «кто я?» она выдаст неверную информацию: «алкоголик ты проклятый». Так что не всегда динамическая выдача параметров безопасна, рекомендуется записывать свои параметры (как зовут, ваш адрес и т.д.) на бумажке.

Маршрут по умолчанию
Подойдите к прохожему и спросите «не подскажите ли вы как пройти к моргу имени Невмировича-Данченко?». С большой долей вероятности вас пошлют нах.й. Так вот это и есть маршрут по умолчанию, другими словами если адрес назначения не известен, то пакеты посылаются на маршрут по умолчанию (синонимы: шлюз по умолчанию, dafault gateway).

Понятие TTL
Представьте себе, что вам 5 лет и вы хотите кушать. Вы идете к папе и говорите: «Папа, я хочу кушать». Ваш папа смотрит телевизор, согласно таблице маршрутизации о посылает вас к маме. Вы идете к ней и просите «Мамааа, я хочу кушать». Мама болтает с подругой по телефону и согласно своей таблице маршрутизации посылает вас к папе. И так вы ходите как дурак от папы к маме и обратно, туда-сюда, туда-сюда, а все потому что криворукие админы (родители папы и мамы) неправильно настроили таблицу маршрутизации. Чтобы защититься от таких ситуаций придумали понятие TTL (Time To Live), что применительно к нашей ситуации означает количество терпения у мальчика, пока он не скажет «заебало» и не упадет перед ногами мамы или папы в беспомощном состоянии. Последний, по правилам (стандарты – это «так заведено в семье»), обязан послать короткий нелестный отзыв адрес того, кто послал мальчика кушать. Это так называемый icmp-пакет «мальчик издох»

Ping
Вы конечно бывали в ситуации «сам дурак». Вы кричите «Петя ты, е.лан», а в ответ слышите «Вася, сам е.лан». Это простейший пинг. Вы только что пропинговали Васю. Не все отвечают на пинги, особо культурные, например Microsoft.com не утруждают себя реагированием на ваши запросы. С такими переругиваться бесполезно, мы знаем, что они слышат и злятся, но реакции добиться не можем. Тем не менее, пинг – неплохой способ узнать жив ли хост, ведь пиная труп ногами не добьешься реакции «сам дурак»

Traceroute
Представь себе, что ты живешь на 9-ом этаже и хочешь узнать всех жильцов которые живут от тебя до Клавки с 3-го. Ты берешь взрывпакет и, исходя из формулы свободного падения, рассчитываешь время взрыва пакета над 8м этажом. Это TTL=1.
После того как пакет и.анет – выглянет озверевшая рожа соседа с 8-го этажа. Время реакции зависит от загруженности сервера, т.е. от занятости соседа и от шейпов, т.е. в воздухе ли ваша система или ты живешь на планете, где атмосфера жидкий азот. Так вот, если вообще не дождешься ответа – твой сосед глухой – у него запрещены icmp ответы, либо он запретил их только для тебя если его уже подзае.али твои финты и он научился тебя игнорировать. Дальше выставляешь TTL=2 и т.д. Не забывай, что если Клавка живет выше тебя – это No route to host

I don’t remember where I found this, but it’s funny:

DHCP
You wake up after wild drinking. Your first words are “Who am I?”, “Where am I?”. Your neighbour, who did not mix vodka with beer, tells you all your data, who you are and where you are. This neighbour behaves like DHCP-server. Note that in the Network there may be so-called “fake DHCP-servers”, e.g. your wife, to the question, “Who am I?”, may give you false information, “You are an alcoholic”. So, obtaining dynamic registration is vulnerable, therefore it’s recommended that you write your data (name, address) on a piece of paper.

Default routing
Go to a pedestrian and ask him/her “could you tell me how to find the George W. Bush cemetery?” Most probably you will be sent to a place, which contains four letters. That’s the so called “default routing”, or in other words, if you don’t know your destination address, the packets are being sent there (same like default gateway, or gateway by understanding)

TTL
Imagine you are 5 years old, and want to eat. You go to your Father and say “Dad, I want to eat”. He is watching TV, and following the routing table, sends you to your Mom. You go to her, and ask, “Mom, I want to eat”. Your Mom talks on the phone with a friend, and following her routing table, sends you back to Daddy. So, you walk from your Father to your Mother, just because the not so skilled administrators (Mom and Dad), have built improper routing table. To prevent such cases, the TTL (Time To Live) was created, which in this case means the patience in the kid, until he falls into the legs of Mom or Dad, totally tired. The latter is due to send a note to the person who has sent the kid to eat; that’s the so called ICMP packet.

Ping
You’ve surely have been in situation “you’re the fool”. You yel “John, you’re a fool”, and in return you hear, “George, you are the fool”. That’s a simple ping. You have just pinged John. Not everyone responds to pings, esp. if they are well educated, e.g. Microsoft.com does not react to your pings. It’s useless to swear them, as we know they can hear us, but there’s no reaction. In any case, ping is good to see if the host is alive.

Traceroute
Imagine you live on the 9th floor and you want to find out who lives between you and Julia, who lives on the 3rd floor. You take a little bomb, and by the formula for free fall, you calculate the explosion to happen on the 8th floor, that’s TTL=1000 ms. After the bomb explodes, you will see the angry face of the neighbour from the 8th floor. Time of reaction depends on server average load – is the neighbour busy. If there’s no answer at all, then your neighbour has icmp responses forbidden. Then you put TTL=2000, etc. However, don’t forget, that if Julia lives on the 10th floor, that will be “no route to host”.

Следя го дистанционно, от Таджикистан.
Много е забавно да се четат българските медии и да се гледат световните. Сравнете сами:

Euronews:
Europe must pull together and commit itself to backing the Nabucco gas pipeline with firm funding pledges to reduce reliance on Russian gas. This was a main item at an energy security conference in Bulgaria, well-attended by buyers and sellers — leading companies and high-level national and EU representatives, including Commission President José Manuel Barroso.
Barroso said: “There is much talk about EU’s dependence on energy imports but in fact all of us consuming, producing and transitting countries alike are becoming more and more dependent on each other. Security of supply is important for all of us. But other countries seek security of demand. This is indeed the age of energy interdependence.”

И нашите вестници.
Ще цитирам само “Дневник”, защото той има претенциите да е по-сериозен от някои други ежедневници.
Руски напън за “Южен поток” преди визитата на Станишев, Сергей Шматко: Русия няма задължение да кредитира АЕЦ “Белене”, Станишев и Барозу отново говориха на различни езици.

Според прочетеното, видяното и чутото, мога да кажа, че явно в София е имало две различни енергийни конференции.

Едната – дело на правителството и президента, заради която последният отнесе критики, че пътувал в Туркменистан, Казахстан, Катар и т.н., а правителството – заради отпуснатите пари и задръстванията в София.
Другата – дело на руснаците, които пак искат нещо, не дават нищо, демонстрират сила и т.н.

Не знам за вас, уважаеми читатели, но аз като човек, който не само чете, но и мисли върху прочетеното, съм убеден, че в България е имало една конференция. Заради предизборни тактики, хората в България няма да разберат, че тя се провежда в София, защото медиите предпочитат да пишат за ежедневните глупости, а не за дългосрочните планове. Донякъде се учудвам, че никой не се е досетил да напише, че става дума не за енергийни източници, които ще служат на страната ни, а чрез нея – и на Европа… не днес, а след 10 и повече години.

В този ред на мисли ми се иска да кажа – по същия начин, по който го казвах за Иван Костов през 2001 г., – че енергийната обезпеченост на Европа (мразя думата “независимост” в тази област, защото реално тя не съществува, а не е и необходима) е дело, което заслужава похвала. Може да се говори за Първанов и Станишев едно или друго, но това, което правят в момента е уникално за страната ни. Представители на близо 30 държави обсъждат в България бъдещето на енергийните доставки за Европа. Впрочем, България също ще има полза от това бъдеще – както за собствените нужди, така и от транзитните такси. И защо е цялото озлобление в медиите и сред опозиционните дейци в България? Само защото тази идея я осъществяват Станишев и Първанов ли? Или по-скоро, защото не я осъществяват те самите? Не искат на Нане да му е добре, а на Вуте – зле? И това са хората, които искат да ни убедят, че е добре да гласуваме за тях?

Добре, че има европейски медии и мнения. И европейски политици. Прочетете речта на Барозо, председател на Европейската комисия. Помислете малко върху нея. Аз съм подчертал някои моменти. После преценете кой от нашите политици говори като него:

Energy Summit – Natural Gas for Europe: Security and Partnership
Sofia, 24 April 2009

Ladies and gentlemen, distinguished guests.

I congratulate President Parvanov for this excellent initiative.

This issue of energy security is at the top of the EU’s political agenda. Particularly since January, this has moved from being a rather theoretical concern of experts to an issue of practical concern to EU citizens.

I am talking of course about the gas crisis, which had particular impact here in Bulgaria.

Much has been written about that crisis, but I think it is important to recognise that the EU’s goal was very simple: to restore a reliable supply of gas. On 7 January this year, six of our Member States – and indeed six more non-EU countries – found their gas supply either totally cut off or significantly reduced. Some of our citizens, including here in Bulgaria, were left (in sub-zero temperatures) without gas to heat their homes. This is wholly unacceptable. It took a whirlwind of diplomacy, in which I myself was very much involved, to restore the supply.

However, I am proud of the way the European Union handled the crisis. Member States showed crucial unity (да не забравяме, че у нас обвиняваха Станишев и Първанов, че не са “достатъчно европейци” по същото това време – б.м., В.М.) – speaking with one voice – and showing solidarity to each other and to affected countries outside the EU.

I make no apology for beginning my remarks with this episode, because again, we have to address the concerns of our EU citizens. And now we must look to the future, and ensure that this does not happen again. We are looking to Russia and Ukraine to restore the confidence of industry and consumers which was lost during the crisis.

And what about the EU? Although we performed well during the crisis, we can and must do better on energy security. The EU’s 20-20-20 strategy is the right direction to go in because action on climate change reinforces action on energy security, and vice versa. Liberalising our energy markets, as we have done in the 3rd internal market package, is also a key element. And I welcome the final adoption this week of both the internal energy package and the climate/energy package. The Commission’s Strategic Energy Review, endorsed by the European Council in March, sets out other necessary actions.

A key example is the generation of improved crisis prevention and response mechanisms. Because we are serious about solidarity, we want to make sure that we have the practical means to make it a reality. So, we will promote more diverse supply connections to allow flexible sourcing of those in need – either from liquefied natural gas or from neighbouring providers in EU’s internal market (нещо, за което пак обвиняваха правителството у нас. Каква разлика между негативния български подход и позитивния европейски – б.м., В.М.). We are already bringing some of these inter-connection projects to reality through the 3.75 billion allocated to energy projects in the European Economic Recovery Plan which will help to enhance Bulgaria’s energy security, and that of its neighbours.

We also need better use of the EU’s indigenous energy reserves, including renewable energy, carbon capture and storage and (for those Member States who choose this route) nuclear power;

And of course we need a new impetus on energy efficiency principles for buildings, new products, and co-generation.

The Strategic Energy Review also identifies a number of infrastructure priorities to achieve the three goals set by the European Council: diversification of energy supply routes, sources and suppliers. One of these priorities of course concerns the Southern Gas Corridor, the subject of many conferences this year – including here in Sofia! So I am keen to see the work on this advance rapidly. (нали разбирате – той не е против “Южния поток”, независимо какво четете в нашите вестници?)

Finally, the Strategic Energy Review underlined the need to give energy the priority it deserves in the EU’s international relations, including its trade policy and agreements, its bilateral partnerships, and so on.

There is much talk about the EU’s dependence on energy imports. But, in fact, all of us, consuming, producing and transiting countries alike, are becoming more and more dependent on each other: security of supply is important for us, but other countries seek security of demand. This is the age of energy inter-dependence. (Именно! Но нашите политици и медии не говорят за това, а само за “зависимостта на България”… неясно от какво.)

The Energy Community is already building an integrated market in South East Europe anchored to the EU. It would be greatly strengthened by Ukrainian accession. We urge Ukraine to take the necessary steps to allow this.

We also hope that there will be robust provisions on energy in the new EU-Russia Agreement, and look forward to discussing these issues with Russia at the upcoming Summit in May.

And we plan to develop a similar approach with the countries of the Caspian region – both through the Baku process (и против “Набуко” не е) and a new generation of energy inter-dependence provisions in our broad-based agreements.

So, we must not view the future as a trial of strength. Of course, inter-dependence does not mean identical interests. But I do believe that our interests are in fact complementary. Far from being at odds with each other, interdependence means that we have a clear interest in working together, bringing benefits both to the EU and countries outside the European Union.

In the meantime, let’s build on the notion of solidarity from last January. Of course, our aim is to prevent crises from happening in the first place. But, if they do occur, we need both the political will – and the technical means – to help each other out.

Here in Bulgaria, in concrete terms, that means that we need to build and modernise infrastructure and interconnectors. The January episode, in which Bulgaria was cut off from the rest of Europe, must not be repeated. The European Union is investing heavily in Bulgaria’s European energy future so that the full benefits of membership can be enjoyed by Bulgarian citizens.
(Ай-ай-ай… какви скверни думи говори този човек, ако се вярва на нашите медии и политици. Та как може да си позволи да казва, че ЕС инвестира в България? Къде е Бойко Борисов да заяви, че инвестиции ще има, но само ако той стане премиер? И защо ли никой от европейските политици не обвързва диверсификацията на енергийните трасета с това кой е на власт в момента у нас?)

So energy security – perhaps I can call it energy solidarity – should not stop at the national border – or indeed the EU frontier. We will do everything we can to give practical expression to this important concept.

_____
П.П. Добре е, че има и руски медии. Хубаво е нашите да четат какво мислят в Русия по темата. Например “Известия“, нюз.ру и др. Особено добре е да се види репортажът на руския “Канал 1“.

Нели Огнянова е пуснала едно стихотворение от Валери Петров, та то ме подсети за друго негово стихотворение, писано и публикувано някъде около 30-ата годишнина от Априлския пленум*.

Диплодошка жалба
автор: Валери Петров

Ний сме диплодоци, кротки, тревопасни,
тежки и огромни, ала безопасни.
Дълго си живяхме мирно и по свойски
в нявгашни далечни ери мезозойски,
ала нещо става – чувстваме го всички,
като си напрегнем дребните главички:
някои животни станали са ловки,
нокти са развили и добили човки,
гребени от плочи, челюсти зъбати,
и на туй отгоре – нрави непознати.
А пък ний, родени в миналото време,
ний сме пригодени папрат да пасеме
и затуй зъбите са ни всички кътни,
и затуй спокойно другите ядат ни,
и затуй видът ни, редък напоследък,
бавно си изчезва с общия напредък.
Но не може нищо тук да се извърши,
тъй като процесът става твърде бърже,
а не подобава някой диплодокус
да се унижава до подобен фокус:
за да не загине, зъби да си турне,
тоест, по причини чисто конюнктурни.
И какво излиза? Че като държиме
да опазим свойто диплодошко име,
сложен в обстановка сложна като тази,
себе си видът ни няма да опази.
Но какво да сторим? И полека-лека
тръгваме ний в свойта царствена пътека,
трийсет метра дълги, бавни и масивни,
все тъй удивени и все тъй наивни,
да поставим нейде в залите музейни
своите огромни прешлени идейни.

_____
* – За сведение на незапознатите и за информация на Симеон Сакскобургготски, Априлският пленум завършва на 6-и април 1956 г. и бележи окончателното влизане на Тодор Живков във властта. Ироничното е, че 45 години по-късно, на 6-и април 2001 г. Симеон прави прословутото си обръщение към народа, което два месеца по-късно го доведе на власт като министър-председател. С това лозунгът “45 години стигат” от 1990 г. придобива ново измерение, не мислите ли?

По време на срещата Г-20 в Лондон умира човек.
Полицията се опитва да прикрие случая, като първоначално твърди, че не са го докосвали, впоследствие – че човекът е умрял не от бой, а от сърдечен удар. Накрая се прави нова аутопсия, която излиза със заключение, че смъртта е настъпила вследствие вътрешен кръвоизлив.

Слагам в заглавието гол, вкаран от България на британците в светлината на предишните ми публикации, сравняващи разни аспекти на живота у нас с тези на острова. Не съм много убеден, че това е гол, а не автогол, но важното е друго: полицията навсякъде е “невинна”, дори и когато се докаже противното.
Все пак у нас се подадоха оставки и се стигна до присъди, независимо от опитите да се укрият фактите, както и от инерцията на прокуратурата първоначално да оневини полицаите. Друг е въпросът, че според самите полицаи присъдите били “политически”. Вероятно ако бяха оправдани, същото щяха да твърдят близките на убития.

Нейсе, важното е да се знае, че не всичко е наред и при британците. От което, разбира се, на нас не би трябвало да ни стане по-леко!