Veni | Вени

Иван Бедров е подредил една хубава галерия от връзки към блогове.

Моят кратък коментар е: Соломоне, не се срами от блоговете, а от причините за техните публикации.
Моят съвет към блогърите е: не търсете вината в държавата и в политиците, а в (липсата на) обществото. Соломон Паси изказва лично мнение. Да, вярно – политик е, но и политиците имат право на мнение. Може да мислим, че е грешно, но е по-грешно да мислим, че нямат право да изказват мнението си само защото са политици. Или, не дай Боже, защото ние имаме различно мнение от тях.

Основната причина за състоянието на нещата е обаче това, че без общество няма държава. Със слабо развито общество, имаме слаба държава. Но пък силната държава не винаги е добра за хората (справка: СССР, Нацистка Германия).
С личности лица като тези няма как да имаме общество, защото те си мислят, че самите те са общество. Такива сме виждали в историята достатъчно, вкл. и в България.

Време е да се замислим за проект “България 2030 г.”, в който може би ще е имаме възможност да започнем създаването на общество, което да е достатъчно силно, за да наложи цивилизационните ценности над своите членове. Докато живеем така, че от входната врата на апартаментите ни е чисто, а от черджето навън – мръсно, няма да се оправим. Докато мислим, че с подслушване на трафика се борим с престъпността, няма да се оправим.

Докато не приемем, че свободата на хората, неприкосновеността на кореспонденцията и на частната собстевност са свещени, но не и когато са за сметка на други хора и неприкосновеността на обществените ценности няма да се оправим. Някои хора си мислят, че приетите промени на ЗЕС (за които пише и Делян) са грешка на депутатите. Аз си мисля, че те отразяват един елементарен факт – депутатите (както и обществото) мислят, че не е налице обществена опасност (защото чл. 9 от НК обявява за престъпление онова деяние, което е обществено опасно!) от не-следенето на трафика в Интернет. Желанието на МВР да не бъде подлагано на съдебен контрол е толкова странно, колкото и желанието на Соломон Паси блоговете да пишат само хубави неща. Нима живеещите в София могат да напишат нещо хубаво, когато са заобиколени от управлението на Бойко Борисов, купища разпилян боклук, гадните алеи в иначе хубаво замислените паркове?

В събота се разходих из Южния парк със сина ми и един мой съученик. С рикша. Това, че рикшата беше раздрънкана – едно, но това, че сред хората в парка, а те бяха хиляди, не видях нито един усмихващ се човек… Може би ние тримата бяхме единствените, които се смееха. Единствено някои деца се опитваха да се усмихват (освен тези, които биваха наказвани от родителите си – нещо, което в Америка не съм виждал из парковете, но това е друга тема), но аз се питам: защо убиваме усмивките в децата, та като порастат стават намусени и намръщени?

И дали от там не започва всичко, а не от думите на Соломон?

Днес нашият стар приятел Стефан Иванов е публикувал на своя блог един леко подвеждащ материал. Нямаше да се спирам на него, ако не го беше обвързал с предизборни обещания, а понеже сега наближават избори, искам да го предупредя, че неговите камъни може да се окажат върху собствената му глава.

Българската нация е заплашена от реална опасност да влезе в червената книга на заплашените от изчезване видове. Според НСИ в следващите 11-12 години страната ни ще се раздели с още един милион души…
Това, естествено, се дължи и на тоталния провал на управлението. От една страна, младите хора нямат никакви шансове за добра реализация в България, от друга, възрастните са подложени на тоталния геноцид да заплащат по 100-200 евро сметки за парно и вода, вместо да получат необходимите си лекарства. И ако някой си мисли, че моята оценка е политическа и необективна, нека видим как самите управляващи обещават и изпълняват обещанията си…
„Гарантиране на националните интереси при присъединяването ни към ЕС.
Постигане на ускорен и устойчив икономически растеж (от 6% през 2006 г. до 8% през 2009 г.)…
Гарантиране на равен достъп до качествено образование.
Постигане и поддържане на европейски образователни стандарти.
От следващата година средствата за образование да се повишат до 5% от БВП с тенденция до 2009 г. делът им да достигне 5,8%…
Гарантиране правата на всеки български гражданин за достъпно и качествено здравеопазване.
Средствата за здравеопазване да се увеличат до 6% от БВП през 2009 г.”

В отговор на г-н Иванов мога да кажа (без да съм член на БСП), че има няколко обяснения на неговото недоумение:
1. БСП не е управляващата партия, а една от трите управляващи партии. Ако СДС днес-утре обещае разни неща (а те сигурно ще го направят), то утре – при евентуална коалиция – може да се окажат в невъзможност да изпълнят обещанията си.
2. Ускореният и стабилен икономически растеж е изпълнен – вярно, през 2009 г. няма как да е 9 % (моля Ви, г-н Иванов, не обвинявайте българското правителство за световната криза), но за последните три години, колкото и да не иска г-н Иванов да го признае, постъпленията в страната са на обща стойност повече, отколкото за предишните 15 години.
3. Средствата за образование и здравеопазване се увеличават, но това не променя другият тревожен факт – че българите не се грижат за здравето си преди да се разболеят (“Кой, бе? Аз да си слагам ваксина? За к’во ми е – мен грип не ме лови!”), в резултат на което се губят милиони човеко-дни в болнични.

Все пак г-н Иванов има нещо много поучително в края на статията си:

“На фона на тази тъжна констатация вече нямам въпроси към младите хора, които решават да напуснат държавата. Останалите тази година ще имат възможност да гласуват два пъти. Ако решат – може и да го направят. С разума си. Защото за емоциите обикновено се плаща.”

Добре е това да се обяснява повече, за да може десните избиратели да гласуват за СДС-ДСБ, а не за партии, които събират любовта на народа. Избирателите веднъж вече гласуваха с емоции – за НДСВ през 2001 г. Всички знаем какво се случи след това, уви.

Иначе подвеждащото е, че според г-н Иванов нацията се стопявала заради провала на управлението. В целия Европейски съюз населението намалява, г-н Иванов, а не само в България. Нима искате да кажете, че навсякъде има провал? И от друга страна, то се увеличава в Африка, Индия и Китай – според вас там именно управлението е успешно?

Г-н Иванов, много повече можете да постигнете, ако започнете интелигентен разговор с десните избиратели, а не да говорите така, сякаш сте в кварталната кръчма. Народът не е прост, той много по-добре може да оцени един честен и откровен разговор, отколкото заблуди, манипулации и инсинуации. Тук изобщо няма да се спирам над факта, че на практика подкрепяте ДПС и НДСВ като не ги споменавате в рамките на управляващата коалиция. НДСВ това и искат – да могат утре да кажат: “Добре, че бяхме ние, за да спрем харченето, което се очертаваше в програмата на БСП” ;)

Време е за реформа на съдебната система и на МВР, а това ще рече – и на Конституцията.

Не е нормално едно дело за убийство да се точи десет години и да се протака с измислени аргументи, само защото единият обвиняем е дете на представител на съдебната система.

Не е нормално полицаите да искат заплати като на агентите от ДАНС. Не е нормално да искат борба с корупцията, след като самите те направиха така, че “пътен полицай” е нарицателно за “корупция”. Не е нормално, след като виждат какво е дереджето на съседните страни, че и на целия свят, да продължават да настояват за 50 % увеличение на заплатите. Правилно е казал Минчо Спасов:

“За да получат българските полицаи 50% увеличение на заплатите, трябва да се съкратят половината от служителите в администрацията на МВР. В момента 63 000 души работят в системата на МВР, като 32 000 от тях са в администрацията. Това е три пъти повече от броя им на глава от населението в Чехия и два пъти повече от Румъния.”

Докато продължаваме да тъпчем търбусите на полицаите и на членовете на съдебната система, няма да имаме нито правова държава, нито ред по улиците.

Полицаите сякаш са забравили, че в тяхно присъствие убиват хора? Прочее, някой от протестиращите може ли да каже какво се е случило с въпросния “полицай” (слагам кавичките нарочно, за да се знае, че не може да е истински полицай човек, който спокойно гледа как пред очите му убиват човек)? Или и той настоява за увеличаване на заплатата си?
А с делото за убийството на Чората докъде стигна независимата ни съдебна система (и бързам да уточня – все ми е едно дали Чората е бандит или не; ако е бандит – да го бяха вкарали в затвора, щеше да е жив)?
А тези гранични полицаи също ли са искали по-високи заплати?
Какво да кажем за желанието на същото това МВР да контролира безконтролно трафика в Интернет?
А за това, че събират и боравят незаконно с видеозаписи?

…и т.н…

Няма смисъл да продължавам с примери, защото ще ви омръзне, уважаеми читатели. Пък и всеки може да потърси в Google, за да види, че рибата в случая се е вмирисала отвсякъде, а не откъм главата.

И затова е време – за реформа и промени в съдебната система.

Без работещо правосъдие няма да има уважение към законите, респект от полицията, истинска воля за пречупване на корупционната практика (те не са явления вече, а практика), създаване на основите на обществото, от което България има нужда.

П.П.
След като бях написал тази статия, забелязах и интервюто на Павлин Димитров, главен секретар на МВР, по БНТ. То само потвърждава правилността на моите заключения. Ето някои откъси:

“…За мен най-важното, което не успяваме последните години, постоянно говорим, издаваме различни административни актове, контролираме този процес, е да подобрим присъствието не само на униформената, а и на оперативния състав на територията на кварталите, на обслужваната територия. Не познаваме кварталите, не познаваме проблемите, а там е контингентът, там се извършват престъпленията. Аз винаги съм твърдял, че модерният подход е работа от контингента към престъплението. Крайно време е българските полицаи, ние всички да осъзнаем и да разберем, че от факта към извършителя не само, че не е модерно, тази дума може би не е и подходяща, но не води до ефективност в нашата полицейска работа.
*
И единственото нещо, с което бих започнал, аз се разграничавам от действията на колегите във вчерашния ден. Не мога да възприема този подход. Не знам кой им е предложил сценария, но част от мероприятието, носейки ковчег, погребвайки МВР, мисля, че не е морално, не е и професионално. Предварително ще кажа моята позиция. Колегите, които изхвърлиха пагоните, те не бяха милиционерски пагони, това бяха пагони на служители на МВР след промените в България.[ ]
Явно не са готови и нямат мотивацията да служат в МВР. Към тази категория служители, просто ги призовавам – нека да бъдат добри да ни освободят, да напуснат системата.”

И като капак на това дойде и съобщението за нарушения в V Районно управление:

Масирана проверка на работата на столичното Пето РУ показа прикриване на престъпления и нарушения на всички нива

Заради разкритията двама служители са предложени за уволнения, а други осем ще бъдат наказани дисциплинарно. Началникът на управлението Йордан Вучков беше пенсиониран

В началото на януари т.г. по няколко сигнали, постъпили в дирекция “Вътрешна сигурност”, Инспекторът на МВР започва пълна проверка в столичното Петко РУ. Инспекторите установяват дванайсет незаведени преписки по сигнали за извършени кражби на метали от комбината “Кремиковци”. Още 35 преписки не са били заведени като заявителски материали, а по входящ дневник. Това означава, че въпреки наличието на данни за престъпление, те не са били изпратени в прокуратурата за образуване на досъдебни производства, а са оставени да “отлежават” в полицията. Проверяващите са категорични, че става въпрос за прикриване на престъпления и извършители им. Резултатите от проверката са докладвани на министъра на вътрешните работи Михаил Миков, който трябва да вземе административни мерки. Двама служители – началник на група и оперативен работник са предложени за дисциплинарно уволнение, други двама са предложени за понижаване в длъжност, а шест за по-леки дисциплинарни наказания. Междувременно началникът на управлението Йордан Вучков беше пенсиониран. Копие от справката със заключенията на Инспектората е изпратено до Софийска градска прокуратура за преценка на събраните данни и образуване на наказателно производство спрямо част от служителите.

е-Вестник е пуснал коментар по известен казус:

Българският съд е обвиняван във всичко – корупция, некомпетентност, мудност. И всичко е вярно. Но, оказва се, че има и по-лошо.

В съда се случват идиотски неща.

Например случаят с Весела Лечева и съпруга й Манол Велев. Преди година министърката на спорта поискала от съда да й даде попечителство над съпруга й – добре известно е, че след покушението срещу него той е в кома. Оттогава българският съд не й е дал това попечителство, защото съдийката Б. Ж. от Софийски градски съд призовава Манол Велев да се яви лично пред нея. Призовава го не веднъж и не два пъти. Да се увери, че е за попечителство. По закон в такива случаи съдията лично посещава лицето, за което се иска попечителство. Тук няма такива работи – съдийката си го призовава ли, призовава да дойде сам.

Да кажеш – такива са бюрократи в българския съд и да махнеш с ръка. Ама тук става дума за един нашумял в обществото случай. Не за никому неизвестен дядо на село. За Манол Велев са изписани тонове вестникарска хартия, показван е в репортажи по телевизията, как го пренасят от болница в болница. Съпругата му е министър, също известна публична личност.

Какъв трябва да си, при това положение, за да призоваваш неколкократно в съда въпросният човек в кома и да не даваш попечителството на съпругата му? Няма разумно обяснение. Въпросната съдийка е български феномен в правото. И само поради факта, че е засегнат министър, инспекторатът на съдиите е направил проверка на въпросната съдийка и я предложил за наказание. Разбира се, при проверката са открили, че има още куп случаи, при които тя е разигравала по подобен начин обикновени хора, които няма кой да ги чуе като се оплакват, защото не са министри.

Затова корупцията в съда не е най-страшното. Както казва една поговорка, по е лоша простотията и от лошотията.

Аз съм писал и друг път за диващината на българския съд (четете внимателно – не атакувам съдиите, а съда, т.е. системата). Вижте тук (на английски).
Горният случай е показателен за цялата система и затова е добре, че са публикували само инициалите на съдията по делото – така отговорността не е лична, а образна. Чудесен образ на българския съдия е изградила г-жа Б.Ж.

Но какво искаме от хората – те толкова могат.

МДААР – Министерство на държавната администрация и административната реформа. Останалото в историята със сключването на крайно неизгодния договор с “Майкрософт”, министерството на Ники Василев е на път да отбележи поредната идиотщина, за която научаваме от Нели Огнянова. Обнародван е Закон за транслитерацията. Нели пише: “Засяга всички, които пишат: вкл. физически лица, които разпространяват информация в писмена или електронна форма (чл.14).”

Ето и текстовете в закона (публикуван изцяло тук):

Чл. 14. (1) физическо лице, което съставя, издава, тиражира, разпространява или предоставя на трети лица учебни, рекламни, справочни и други материали, данни и информация в писмена или електронна форма в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 100 до 400 лв.
(2) На юридическо лице, извършило нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 200 до 800 лв.
Чл. 15. При повторно извършване на нарушение по този закон глобата или имуществената санкция се налага в двоен размер.

Защо е дивотия ли?

Защото само хора, които не са се замислили за това какво представлява Интернет, могат да предложат на депутатите да гласуват текста на чл. 14. По логиката на МДААР, в нашите електронни съобщения, особено тези в пощенските списъци (mailing lists) няма да може да се пише по начина, по който си свикнал, а и по начин, който изглежда логичен. Логиката в закона е сбъркана – нещо, за което в Интернет имаше достатъчно писания.

Името Кръстева по логиката на отрочето на МДААР ще се пише Krasteva (болна от краста ли е г-жа Кръстева?). По-неприятното е, че стотици хиляди ученици ще са изложени на административния произвол на министъра и чиновниците от МДААР, защото те отдавна са възприели собствена транслитерация, в която “ч” е “4″, “ш” е “6″ и т.н.

Ето от къде идва произволът:

Чл. 10. Министърът на държавната администрация и административната реформа или овластени от него длъжностни лица упражняват контрол по спазването на разпоредбите на този закон.
Чл. 11.(1) Длъжностните лица по чл. 10 имат право да изискват от проверяваните лица всички необходими данни, документи, сведения, справки и обяснения, свързани с контролираната дейност, с изключение на документите и данните, свързани с отбраната и сигурността на държавата.

Но надежда има – в следващия кабинет, дай Боже, няма да има нужда от МДААР. Нито от ненужен министър на държавната администрация.

Не мога да не се въздържа да публикувам статията от днешния “Нова Македония”.

Под заглавие: “Добре е, че го имаме, но щяхме да сме по-щастливи, ако го нямахме” вестникът публикува репортаж от вчерашното мероприятие по публикуване на поемата “Съвременни парадокси” на дядо ми – Венко Марковски.

Книгата, за която Гане Тодоровски говори, може да бъде прочетена в PDF формат на моя сайт.

Рехабилитација на Венко Марковски не е можна бидејќи тој е поет кој самиот доброволно си отиде од оваа земја, доброволно се откажа од македонската нација и од македонскиот јазик. Тој е контроверзна личност за која секогаш ќе има про и контра ставови, но тоа не значи дека не треба и натаму да му се проучуваат личноста и делото, рече академикот Гане Тодоровски на вчерашното претставување на новиот број на списанието „Синтези“, кое првпат по половина век ја објавува поемата „Современи парадокси“ од Венко Марковски, за која е осуден на пет години затвор на Голи Оток.

Академик Тодоровски јасно го искажа својот став против рехабилитација на Венко Марковски, во смисла на правен акт, поради неговите јасно искажани противмакедонски ставови во книгата „Крвта вода не бидува“. (Книгата на дядо ми може да бъде свалена от сайта ми – б.м., В.М).

- Таму Марковски пишува дека Македонија не постои, дека не постојат ниту македонски народ и македонски јазик. Поради тоа не можеме да го рехабилитираме, и покрај спротивните мислења. Не може децата во училиште да го учат неговото дело кое го негира нашето постоење. Од друга страна, не можеме ниту да докажеме дека тоа што го напишал не го пишувал под притисок или можеби воопшто и не го напишал, а бил принуден да го потпише. Затоа тој ќе остане енигма – вели академикот Тодоровски.

Аз си направих труда да пусна коментар под статията, а тук прилагам и снимка от мероприятието, дело на вестник “Дневник” (който слага подзаглавие: Гане Торовски против рехабилитација на Венко Марковски”)

“Не знам да се смея ли или да плача. Според Гане Тодоровски, дядо ми не трябва да бъде реабилитиран за това, че е лежал (след очевидно измислен процес) на Голи оток през 1956-1961 г…. защото 10 години по-късно (1971) е написал книгата “Кръвта вода не става”? Т.е. Гане осъжда посмъртно дядо ми за нещо, което е станало преди 38 години. Г-н Тодоровски очевидно не е запознат с правото или, може би е свикнал на правната система на “социализма”, когато хората бяха съдени по доноси, без доказателства, само защото са имали различни идеи от тези на управляващата комунистическа партия. Няма нужда да се питам дали г-н Тодоровски е бил член на ЮКП. То е ясно.”

Допълвам: на снимката се вижда, че зад г-н Тодоровски от стената мъдро гледа не кой да е, а… Йосип Броз Тито!? През 2009 г. г-н Тодоровски седи на маса, зад която наднича бившият лидер на Социалистическа федеративна република Югославия?!? Това, както се казва, и у нас го няма. Нищо чудно, че речникът на акад. Тодоровски съдържа думи, които сме забравили. България може да е всякаква, но поне в някои отношения успя да стане значително по-демократична и свободна държава от Македония (уви!), където “маршал Тито” е още в сърцата на хора като Гане Тодоровски.

По-наблюдателните читатели ще кажат: “Чакай, сега! Не си прав! Представянето на поемата е било в заведението “При Маршала”, т.е. това е нормално”. Прави са, но човек може да се смее с миналото си едва тогава, когато го е надживял. В случая връстниците на дядо ми (а сред тях са и доносниците срещу него, и онези, които не са смеели да го погледнат в очите на улицата, но и онези, които са били привиквани на разпит в УДБ-а само за това, че са го поздравявали) са все още там. И все още са си същите. Човек, ако има достойнство, ще стане и ще каже: “Да, сгрешихме тогава, но какво да се прави – такова беше времето.” Пък сетне да потърси утеха – в Бог, в книгите, в чашката, ако щете.

Изводът, който си правя от статиите е, че в Македония най-накрая са започнали промените. 20 години след България, което е тъжно, но все пак по-добре късно, отколкото никога, нали?

По принципния въпрос: няма да коментирам написаното и казаното в последните седмици в македонските медии по адрес на дядо ми.
Не, че нямам какво да кажа – напротив, има, но ще го сторя когато му дойде времето.
На този етап, при толкова много разноговорене, мисля, че е по-добре да помълча.

One of the winners of the TED Prizes this year is José Abreu, the esteemed Venezuela conductor and creator of “El Sistema“.

What makes this man a wonderful person, is not only the fact that today more kids in Venezuela play instruments, than football (or, as in the US call it, soccer).
What makes this man a wonderful person, is not only the fact that one of his students, Gustavo Dudamel, at the age of 26 was named to be the next Los Angeles Philharmonic as of the 2009-2010 season.
What makes this man a wonderful person, is not only the fact that on 6 June 2007, the Inter-American Development Bank announced the granting of a US$150 million loan to his “El Sistema” with the goal to support 500,000 children by 2015.

What makes him a wonderful person is, that he has a dream, and makes everything (im)possible to make it happens.

Respect, maestro! Your work is truly inspiring, and the sound of the music of the Teresa Carreño Youth Orchestra shows it all:

To anyone in the USA:
Help make maestro Abreu’s dream more real in your country:

The Plan:

Partner with the New England Conservatory of Music to create, implement and document a year-long educational program that involves hands on training in Boston, an extended time studying El Sistema in Venezuela, guided internships in the second semester with public programs that affect youth at risk, followed by a required year working to advance or found an El Sistema program outside Venezuela.

The Needs:

* Help in identifying gifted musicians, who have fire in their bellies, passion for social justice and entrepreneurial spirit
* Expertise to help build the training program and curriculum, including legal, financial/auditing, academic/teaching, arts administration and project management.
* Identifying opportunities to work in existing urban programs or to create new ones.
* A team to build the El Sistema USA website, a resource which will assist others in starting similar programs and serve as an ongoing network of El Sistema leaders, educators, and ambassadors.
* A film production company that will document the training in Boston and Venezuela and follow a few graduates as they start their own programs; this material will be used for ongoing training purposes and have incredible potential to become a documentary film.
* Marketing and creative campaign help that captures the magic of El Sistema and brings attention to all of the lives currently being enhanced and transformed by this visionary approach to social development through musical training.
* Media partners.
* Mentorships, continued Entrepreneurial training.
* Operational funding and funding student fellowships (estimated $25,000 per student).
* Sponsoring local programs.

You can help by clicking here. It doesn’t take a lot of time to enter your information, but it takes a lot of spirit and enthusiasm to follow this wonderful dream of Jose Abreu. I’ve already started – by blogging, by spreading the word, by contacting musicians in the US that I know. Hope you can help, too.

Needless to say, this news will not find its place in the International Herald Tribune, who became notorious for bashing Bulgaria in the last few months.

However, Eurostat, the Statistical Office of the European Communities, published today the information about the GDP growth in 2008.

Bulgaria has the highest growth among all EU members.

The results are published in details at the official web site of the Eurostat.

The Q4 figures are stunning, as this is the quarter, when Latvia basically went bankrupt, and the government had to resign. Romania asked for Euro 10 B help, and the total growth of the 27 EU member countries is minus 1.3 %…

Of course, many people will argue that the GDP does not prove anything, or that Bulgaria’s numbers were low, but this does not explain the very fact of running an economy in crisis, and what the growth means for the overall development of the country. Bulgaria today is more stable than the rest of the new EU members. It still attracts foreign investments, and makes possible for companies to work at 10 % corporate tax, and with the 10 % flat income tax, people are more stimulated than ever to not hide their income.

It is a pity the main media will not publish something good about my country. Perhaps, if the Q4 results were bad, then it would have published some headlines like, “Corruption makes Bulgaria poorer”, or “Bulgarian government takes the country down”?

Here’s what the IHT wrote on the just-released data from Eurostat – EU: lower exports, investment behind 4Q slump
Reuters also makes a point: Record euro zone GDP fall confirmed as ECB meets.

But don’t think that only the Western media are not writing about the success story. Bulgarian media don’t mention it, either.